Моята на моменти имам чувството, че изобщо не ме обича. Дори ми се струва, че ме мрази...
А аз се опитвам да съм либерален родител. Пускаме я да излиза в разумни граници - до 12-01-02, но ако я пита човек, според нея все не е достатъчно. Твърди, че приятелките й не се прибирали по цяла нощ. Пускаме я понякога на купони с приспиване. Опитваме се да не я ограничаваме.
Вашите споделят ли с вас? Моята много трудно. Понякога като е в настроение изтърва по някоя дума. Но общо взето е като някаква непробиваема стена. Аз по принцип се държа шеговито, приятелски, опитвам се да я предразположа. Но тя обикновено е в ужасно настроение - имат много да учат и на нея това винаги така й се отразява.
Разбира се, когато не одобрим някоя идея и сме на различно от нейното мнение, винаги сме лоши.
Ето снощи имахме разговор по повод предстоящия й 18-ти рожден ден. Можем да приемем да се съберат вкъщи, но до 12-01 примерно. Не е възможно да вдигат шум цяла нощ. А те по цяла нощ не спят на такива купони, то е ясно. Освен това тя сподели, че има желание да покани 20 човека. Нашето предложение е някъде в някой клуб да се почерпят и да се позабавляват. Тя не иска. И следователно - ние сме най-лошите родители.
Снощи понечих да я прегърна за лека нощ, тя се дръпна като ужилена, все едно съм най-големия й враг.
Започнах да се отчайвам.
Така ли ще бъде винаги?
Ето вече става на 18. Кога ще свърши този пубертет? Кога ще започне да се държи по-човешки?
Много ми е мъчно днес.
Вълнувам се по повод 18-тия рожден ден. Това си е преломен момент. А тя е във възможно най-гадното настроение. Предполагам, че има замесено момче, но нищо не ми споделя.
Близките ни ме попитаха какво да й подарят, искат да я зарадват. Попитах я, а тя каза, че нищо не иска.
И така...