Дъщерите тийнейджърки

А какви са ви взаимоотношенията с вашите дъщери тийнейджърки?!
Моята на моменти имам чувството, че изобщо не ме обича. Дори ми се струва, че ме мрази... 
А аз се опитвам да съм либерален родител. Пускаме я да излиза в разумни граници - до 12-01-02, но ако я пита човек, според нея все не е достатъчно. Твърди, че приятелките й не се прибирали по цяла нощ.  Пускаме я понякога на купони с приспиване. Опитваме се да не я ограничаваме.

Вашите споделят ли с вас? Моята много трудно. Понякога като е в настроение изтърва по някоя дума. Но общо взето е като някаква непробиваема стена. Аз по принцип се държа шеговито, приятелски, опитвам се да я предразположа. Но тя обикновено е в ужасно настроение - имат много да учат и на нея това винаги така й се отразява.

Разбира се, когато не одобрим някоя идея и сме на различно от нейното мнение, винаги сме лоши. 
Ето снощи имахме разговор по повод предстоящия й 18-ти рожден ден. Можем да приемем да се съберат вкъщи, но до 12-01 примерно. Не е възможно да вдигат шум цяла нощ. А те по цяла нощ не спят на такива купони, то е ясно. Освен това тя сподели, че има желание да покани 20 човека.  Нашето предложение е някъде в някой клуб да се почерпят и да се позабавляват. Тя не иска. И следователно - ние сме най-лошите родители.
Снощи понечих да я прегърна за лека нощ, тя се дръпна като ужилена, все едно съм най-големия й враг.

Започнах да се отчайвам.
Така ли ще бъде винаги?
Ето вече става на 18. Кога ще свърши този пубертет? Кога ще започне да се държи по-човешки?

Много ми е мъчно днес.
Вълнувам се по повод 18-тия рожден ден. Това си е преломен момент. А тя е във възможно най-гадното настроение. Предполагам, че има замесено момче, но нищо не ми споделя.
Близките ни ме попитаха какво да й подарят, искат да я зарадват. Попитах я, а тя каза, че нищо не иска. 

И така... 

Утро, стана ми мъчно за теб . Открай време си споделяла, че девойката ти е с по-твърд и независим характер. Може би пробвай и ти да си малко по хладна и служебна за известно време. Дали пък няма да й залипсва мило отношение? Може да те попита тогава и да инциира някакъв разговор. Във всеки случай аз не бих й угаждала, за да получа внимание. Въпреки, че вътрешно ще се късам от мъка.

Утро, прегръщам те! При нас е 1:1 каквото си описала, а моята е още на 13 години. Когато даваме сме добри, но добра дума не получаваме, а когато забраняваме - сме лоши и получаваме доста упреци. Ама вече не ми пука - нейната работа е да тества граници и да открива своята независимост, моята е да я науча, че не всичко е позволено, на я науча да си пази и да и отпускам въжето малко по малко, с други думи - да местя границите, но да разбере, че такива все пак съществуват. Моето момиче също нищо не споделя, но това си е характер, не мога да го променя, а и не искам, но при всеки удобен случай повтарям, че може да ми сподели всичко, ама всичко, ако поиска - да знае, че вратата е винаги отворена, но от нея зависи дали ще я прекрачи. /На всичкото отгоре е и зодия риби, ате не са от най-разговорливите./ Вече много внимателно избирам моментите, в които да я прегърна, разбирам, че понякога това е нежелано, особено пред други хора. Чакам и аз момента, в който ще свърши пубертета, но да ти кажа, не е закован точно след 18 рожден ден Не се отчайвай, няма да е винаги така, но кога ще свърши - не знам, Божа работа, за всеки е различно.

Утро, друго нещо също. Поставих се на твое място, ако моята поиска да кани 20 души вкъщи за цяла нощ, просто няма да стане. На мен би ми било ужасно неприятно, на мъжа ми също, има и сестра... Какво, на хотел ли да ходим? Докато у нас се влачат разни хора, препикават тоалетната и бог знае още какво....брррр.. Ми не ми е ок. И не мисля, че съм длъжна да й го позволя. Ще й дам възможност да си ги покани другаде и това е. Моят дом не е за купони.

Да ти кажа, при някои си е за цял живот (моята майка се отнасяше така с баба ми, като към второ качество човек, без изобщо да го е заслужила), но дано това не е случаят на Утро. Искрено й пожелавам да постигнат хубави отношения като възрастни.

Отношенията с моята щерка са на двете крайности - или говори като латерна и не спира с часове , или мълчи като темерут. Типична близначка. Лошото е при нас, че я засякохме с баща и, че ни лъже. Понякога са малки, незначителни лъжи, но има и по-сериозни неща . След сериозен разговор се оказа, че ни послъгва от години . За първи път в живота и получи сериозно наказание - седмица без телефон. Засега виждам голямо подобрение в поведението и - осъзна, че не сме обслужващ персонал и бездънна касичка....Но доверието ни към нея изчезна . Дано сме на прав път и навреме да сме се усетили, на 13 години е.

Кафе с мед, сигурно го има и това, но малко хора остават на тийн-акъла си, ще ми се да вярвам, че са изключения. Пък и от негативния опит на хора преди нас има какво да научим и приложим в отношенията си с хората след нас. Ти, като свидетел на това отношение, нали си вадиш изводи и не се отнасяш така с дъщерята? /Не знам дали се изразих достатъчно ясно./

'Кафе с мед', Цвете от Луната, много ви благодаря за подкрепата, момичета! 

Днес ми е мъчно и ми се реве.....
Чудя се къде сбърках. Чувствам се като най-неудачния родител на света.
Аз самата съм израснала в съвсем различни отношения с моите родители и честно казано намирам държанието на моята дъщеря направо за неадекватно.
То всъщност не е от вчера този проблем. От години е така.
Но сега в навечерието на пълнолетието ми е най-наболяло.
Еми снощи си викам - в крайна сметка не можеш да накараш насила един човек да те обича. Пък и това, че си го родил, също не го задължава да те обича, нали? В Библията е казано - почитай родителите си, а не "обичай" родителите си. Явно няма нищо чак толкова необичайно. Просто трябва да го приема и толкова...

Ще продължавам да правя каквото трябва, пък...

О, категорично съм си извадила моите поуки и всичко, което съм видяла като отровни взаимоотношения, съм се постарала да изчистя с моите деца.
Но, да ти кажа, такива характери не са тийн акъл, а просто лош характер, който може да се тушира от родителите, но само донякъде. Пак казвам, надявам се това да не е случаят на Утро и дъщеря й.

Да, абсолютно по същия начин се държи и с баща си. Сякаш сме някакви боклуци двамата.

Но той по-малко бива нараняван, тъй като той някак в по-малка степен общува с нея. Което аз смятам, че е нормално за баща и дъщеря, не знам...

Очевидно е, че характерът и е ужасен. Но просто не знам какво мога аз да направя по въпроса.
Давам прост пример - аз с моите родители съм се чувала по телефона задължително всеки божи ден. Баща ми почина преди две години, сега продължавам да се чувам с майка ми. И всички в семейството са наясно, че жената е сама, че й е трудно, страда и т.н. Тя често ме пита защо голямата ми дъщеря не се сеща да й се обади и аз просто не знам какво да й отговоря. Случвало се е и навръх нова година да не се сети да се обади на баба си. Просто абсолютно саможив темерут.
Тя, честно казано и на мен не се сеща да се обади през деня като стане. Ако аз не й се обадя или пиша.... На баща си пък съвсем.  

Пък каква е манипулаторка, няма равна - като не стане по нейната веднага започва да изпада в депресии, светът е пред своя край и т.н. Та да се зачудим как да й подобрим настроението и да вземем да позволим това, което си е наумила.

Зодия скорпион е.

utro77,  прегръдки. и аз съм така с малката си дъщеря. 
Голямата декември ще стане на 16, няма нищо общо със сестра си. Има своите изблици, но след това премисля. Идва сама да се извини, прегръща ме, целува ме. Обажда ми се просто да ме чуе през деня. Този уикенд, за първи път я оставихме сама. Даваше отчет какво се случва удома, пишеше, че и липсвам.
 Малкото се сеща да се обади само ако му трябвам. В някои ситуации, изрично и казвам да се обади. Когато е тръгнала някъде, например, трябва да се обади като стигне - ами не го прави.  Сърди ми се постоянно. Когато осъзнае, че не е права за нещо си отива в детската и не говори с мен. Ако я накажа без телефон, без излизане и каквото и да е, отговаря, че не и пука. намира с какво да си се занимава, игнорира  ме напълно и въобще не говори с мен. Когато и се карам в един момент започва да си пее нещо. Това означава, че за нея разговора е приключил.  И така е от няколко месеца, преди това беше прекрасно детенце.

О, моята дъщеря абсолютно никога не се извинява. Без значение какво точно е сгафила.
Да ми се обади да ме чуе - никога!

Силно се надявам малката, която сега ще стане на 9г., да не се окаже същия ужас като кака си.
Една и съща зодия са.   Но засега вървят напълно различни.


Така ме отблъсква от себе си... Скапала ми е всякакво настроение за рождените дни / и двете имат/.
С баща й ще й подаряваме телефон. Аз ще й взема също парфюм и още нещо.
Чудих се за някаква книга, в която да вложа някаква символика. Ами тя няма да я погледне. До сега не е прочела нито една книга, която аз съм й препоръчала.
Мислех си за медальон с посвещение. Сигурна съм, че и него няма да носи. То се обезсмисля като подарък.
Има един стих на Ръдиард Киплинг за порастването /"Ако" се казва/. Мислех си дали да не й го напиша като поздрав. Но честно казано се съмнявам да оцени каквото и да било.
Преди някоя и друга година за един рожден ден й бях направила една кутия с ръчно написани от мен 365  крилати фрази на известни личности за живота, любовта, приятелството. Ръката ме беше заболяла да ги пиша. Така и си остана тази кутия без да се ползват листчетата....

Утро, ти сигурна ли си, че наистина не я е грижа за баба си или за теб, а това не е просто фасада на недостъпност? Защо трябва да се обажда като стане? Нали вечерта ще се видите и не отива някъде на непознато място? Гледай общата картина, а не дребните детайли. Дали наистина ако баба й е болна и никой от вас не може да отиде в даден ден, тя няма да отиде? Или ако ти си в истинска беда, но не говорим за такива драми, че не се обадила на Нова година, няма да се погрижи за теб или да свърши нещо вместо теб?
Забелязала съм, че има хора, които са много социални. Обаждат се, питат как си, първи за кафе, пък зад гърба ти правят не много приятелски неща. И други, които изглеждат по-темерутести, отдръпнати, не понасят иху-аху всеки ден, но пък в екстрени ситуации може да се разчита на тях.

 Предполагам, това с обаждането е към мен. Да, държа да ми се обади, защото понякога плановете се променят в движение. Аз трябва да я прибера от даденото място, а съм и "сърбала попарата" да я чакам някъде, а тя въобще да не е там, защото са я задържали в училище. 

Не, към Утро беше, защото е писала, че не се сеща да се обади, като стане (предположих от сън и след това заминава на училище), но може и да съм сбъркала.
Напълно съм съгласна, че трябва да се обади, ако имате среща и стане промяна в плановете или ако детето е по-малко, или ще ходи някъде на непознато място и т.н., но за по-горе го разбрах обаждане просто да се чуят.

Utro, съчувствам ти.

Аз имам също неприятен въпрос - ако установя, че девойката ми преджобва портфейла, как да реагирам? Директна конфронтация или...? Почти съм убедена, че вчера сви десетачка, ако е така, няма да е за пръв път, а и баща ѝ имаше такива подозрения преди няколко месеца. Вероятно наистина тараши и то не само десетачки. Но ще трябва да съм напълно сигурна, преди да взема мерки.