Има ли полза от клюкарите?

# 60 7 март 2016, 17:14 ч.

Мнения: 2 237

Цитат на: инфантилна в пн, 07 мар 2016, 12:18

Дори един нещастен случай да се предотврати с "ровенето дето не им е работа" си струва!

А дали нашите въобще биха отишли в полицията, ако разберат нередности? Като знам как само си шушукат.., според мен по-скоро не. Не ме питай защо знам, мога само лично да ти разкажа Simple Smile

А такива случаи с отвлечени и затворени момичета има по целия свят за съжаление, а не само в Западна Европа. Например Босна, Русия, САЩ ... Мисля, че е до "късмет".

Австрийските случаи са необикновени. При същите обстоятелства и в друга страна никой не би заподозрял. Например Наташа Кампуш е била в специалната звукоизолирана изба под земята, докато полицията е била на проверка. Ни вик, ни стон са чули. А Фрицл не е живял сам. Имал си е жена, други деца и дори внуци. Даже много го хвалят като дядо, бил е грижовен (към някои). За съжаление Елизабет е извадила късата клечка. Отврат.

# 61 7 март 2016, 18:33 ч.

Мнения: 4 120

Кампуш австрийка ли беше? Нея поне са я търсили, докато горката Елизабет май не.

# 62 7 март 2016, 19:02 ч.

Мнения: 2 237

През 84-а я пускат за издирване, а месец след това уж бащата получил писмо, че тя иска да не я търсят повече. Била е на 18. За съжаление той така е изиграл нещата, че хората са мислели, че тя оставила някои от децата си при него през различните години. Точно затова полицията е искала да я задържи (изоставяне на новородени, мисля, че бяха три). Много пъти социалните са ги посещавали и никой нищо не е заподозрял.

Наташа е била отвлечена от Виена. Осем години по-късно успява да избяга. Била е в избата на един от тези, които полицията е проверявала преди години. Недалеч от мястото на отвличане.

Иначе имаше още един австрийски случай, който обаче завърши трагично преди да стане ясно какво се е случило с Юлия. Пет години търсеха това момиче, докато намериха само костите и в една изоставена изба в някакво селце.

Сетих се и за още един случай в Унгария, където бащата затворил жена си и дъщерята 13 години. Пак беше някакъв извратеняк Sick

# 63 7 март 2016, 19:41 ч.

Мнения: 4 120

И в Щатите имаше, 18 години държана, 2 деца и направил. Тя получи обезщетение 20 млн, защото са идвали социални, виждали са нея, децата, и на никого не е светнала лампичката. Чак някакви коментари имаше колко щастлива изглеждала на снимката като получила обезщетението, то от много хубаво щото ги е получила...И там е можело да се предотврати, всички го определяли като психопат (докато австрийският май пред хората е бил в друг образ), виждали са децата.
Не знам тук ли бях чела, жена с насмешка разказваше как паднала лошо в банята и отишла в травматологията и сестрата там ѝ дала визитка на социална служителка, работеща с жени подложени на домашно насилие и задавала странни въпроси. По добре така, отколкото като онова детенце от Русе дето баща му го уби от бой, виждали госпожите, че е в синини, ама ...

# 64 18 март 2016, 03:47 ч.

Мнения: 80

Позитивното клюкарстване не е нещо лошо. Какво лошо има в това да кажеш на Пенка, че Мария има прекрасен вкус за мебели? Проблемът е че в България клюкаренето често е отрицателно, подигравателно или осмиващо. Дори у нас хората се дразнят като хвалиш трети човек, защото не е прието, едва ли не трябва да си като стадото и да плюеш наред. Simple Smile

# 65 22 март 2016, 14:06 ч.

Мнения: 56

Под клюкарене разбирам двама души да обсъждат лични факти от живота на 3-ти. Разговори от този тип са ми крайно неприятни и ги избягвам.

Иначе проявявам голям интерес към живота на близките ми хора - не от любопитство, а просто наистина съм загрижена и ми пука. Разпитвам и за лични и неудобни въпроси. Но въпросите ги задавам винаги на конкретния човек и си позволявам да обсъждам живота му единствено с него. Когато някой ми сподели нещо лично за себе си, то си остава между нас, не го споделям дори на съпруга си. И като цяло избягвам с едни хора да обсъждам други, освен ако не е много обща информация.

Мисълта ми е, че има голяма разлика между клюкарене и искрена проява на интерес и загриженост към друг човек.

# 66 23 март 2016, 09:56 ч.

Мнения: 4 303

Вчера потърсих съдействие от една моя фб приятелка. Знаех, че е дъщеря на един мой съученик от детството. Само ѝ споменах след като благодарих за съдействието. Толкова исках да попитам за него, все пак 7 години сме учили в един клас, но реших,че ще бъде като любопитство и не питах нищо.
Снощи обаче някой харесал една снимка на класа ни и ми изскочи. Изпратих я на момичето, като попитах дали разпознава баща си. След малко тя ми написа: една тъжна вест, тази вечер почина. Изказах съболезнования и толкова. А друго щеше да е, ако знаех, че е болен или има проблеми, както впоследствие разбрах.

Причина:

Причина: