Съвместно съжителство или брак

Освен нещата, посочени от Змия, жената и детето могат да живеят в имот на мъжа до навършване на 18тата година на детето.

Като сме тръгнали на юридическа тема - имоти от преди брака, в които единия партньор няма финансово участие, след брака си остават пълноправно на другия партньор. Особено пък с наследствени имоти не би трябвало да има никакъв проблем. Това с адвокати сме го коментирали.

Имам само граждански брак, макар че със съпругът сме деца на разведени родители. Не искахме деца без брак, така или иначе ако бащата припознае детето кел файда, че нямате брак. Все същия батак си е, само самият развод се избягва. Не съм встъпила в този брак с идеята да взема нещо на мъжът ми, по-скоро от една романтична представа, че с детето ще имаме една и съща фамилия. И не само. Църковен брак не бих сключила, не съм толкова вярваща.

Нищо не искам от мъжът си/сигурност/, освен за детето....което и без брак е факт. Преди имахме събрана точната сума за мечтаната сватба, споделяла съм и преди , че я изгърмяхме по репродуктивни клиники. Та след като се роди детето, всичко отива или за общи почивки или се съхранява в сметката. Неразумни суми от порядъка на 10 хилки за аху иху, не мисля да давам, а горе-долу толкова е минимума на това което исках да направя. Щяхме да се оженим преди детето и не сме размишлявали за правната част на кой кого би осигурил, чувстваме се стабилно и сами и задно-имотно и финансово. Единственото съображение беше емоцията, която обаче изпуснахме навремето покрай грижите за ин витро процедури и т.н..... Сега вече сме спокойни и щасливи с детето и хич не ни и минава през ум да вдигаме сватба.

Вече може църковен брак без да има граждански, от миналата година.   Ако някой ден спчеля от тотото 20 хилядарки може и да вдигнем пиршеството на мечтите си....до тогава компромиси за единият подпис не правя/щото не виждам абсолютно никакъв смисъл и идея в тая процедура?- нито в емоционалн, нито в юридически или финансов план/.....ама и да ги спечеля тея от незаработени пари, сигурно пак ще ги вложа в нещо за детето или някоя почивка тримата, заедно....да черпя народа и за ресторанти и дрънкулки, рокли и чудесии- едва ли..... Такова ми е мисленето просто

Сега схванах, че си извън Бг. Тук, ако има името на бащата в акта за раждане на детето  си длъжна да го даваш. (не говоря за случаи със съдебни забрани бащата да си вижда детето)

Но ако продадеш наследствен или дарен имот, за да купиш друг, при евентуален развод ще доказваш, че новият е купен с парите от стария. Пак е сложно.

Змия, ама и това не е толкова трудно доказуемо. Да, не е приятно и лесно, но си е защита за този, на когото са имотите.

Звезден Прах, ние тука говорим май по-скоро за брака като институция, а не за сватбата. Щото познавам хора, които буквално подписаха, защото искаха брак, но не искаха сватба и не направиха такава. Сватбата изобщо не е задължителен харч.

Всеки знае себе си. Аз изложих моите причини, моите решение и моята ситуация. На никого не ги налагам.


Тука вече грешката си е била само твоя, че си се омъжила за него, въпреки че още отначало си видяла, че той поставя материалното като основа /по твои собствени думи от предишен пост/.

А децата са обезпечени, да. Въпросът е, че при брак може да се наложи да обезпечаваш после и бившия. Това е проблемът.

Бубанка, не бъди толкова сигурна.   Поне няколко варианта мога да ти дам, но ще ти кажа какво се случи с близък приятел на мъжа ми. Родителите му починаха и изненада - появи се извънбрачна дъщеря на покойния татко, за която само бащата е знаел, защото е била припозната от него. Взе половината пари от продажбата на двата имота и си замина. И сега си представи, че тези имоти са купени с пари от родителите на майката. Неприятно, нали?

Еми да ама защо ще искаш брак, освен да можеш да си дръгнеш с някакви облаги от този брак.... мен това пък ме тревожи още повече, няма да кажа погнусявам, ама като изпадна в такива размишления ме гадничко, да искам да се оженя заради някаква къща или там каквото и да било.....явно много филми гледам за любов  

Защото , ако не си брак при всяка по-крупна покупко- продажба , ако са чисти отношенията , то всичко се решава и вписва.....кой колко, какво....а да ходя да се дърпам за единият диван и телевизор граничи с насили и изнудване над другият.  Аз лично съм си тръгвала като по-млада от такова съжителство и пак съм градила на ново от нулата.....дреме ми за единият диван, така и така мебелите са преходни 

Що за семейство е това, да нямаш доверие на половинката си

значи ще съм била права да не омъжвам  
имоти, купени с мои или на родителите ми пари, няма как да отидат при дете, което не е мое при положение, че не сме женени и че имотите са на мое име

Освен предимствата на бракът, които е посочила змия, аз съм се омъжила с идеята това, което придобием след бракът законово да е и на двамата. И двамата сме работещи хора и допринасяме за семейният бюджет, като в различни периоди той е имал по - големи доходи, в други периоди аз, така, че смятам, че така е честно всичко да е по равно и на двамата.
Иначе втори път не бих се омъжила  

Не бях се замисляла как е в БГ по тоя въпрос. Нито по отношение на дълговете, нито по тоя. Не знам дали щеше в България да се стекът нещата по друг, по -добър начин за мен след развода. Навремето в най-трудните години много ме болеше като чувах приказки от сорта на " жените като се развеждат одират мьжа до кожа", а аз идиотката всичко му изплатих и се мъчих години наред. Той добре, че ми направи услугата да се ожени след мен още два пъти (евтино му излиза на човека! ) , че поне от дълг за възможна издръжка след години ме освободи- да го мисли сегашната му жена!

Аз и жена ми имаме граждански брак в класическия режим (всичко общо) макар че аз съм бил този с имотите. Неудобство е като продаваш кола или имот трябва да влачиш жена си по нотариуси, дори за неща по линия на родителите ми пак се е налагало да нося декларация за гражданско състояние, кога е сключен брака и т.н. но това са бели кахъри - дано не се стига до евентуална раздяла, защото тогава трябва да се доказва кое с какъв принос е придобито и т.н.

Предимството за мен е само това, че формален брак трудно се разтрогва и това те мотивира да преглътнеш някой дребен повод за караница и да си кажеш един вид "абе сложил съм си главата в торбата, трябва да намеря начин да оправя нещата и да продължа". Всички знаете за караници дето тръгват от нищо, тип "защо си си сложил тук неизмитата чаша" - "ти пък защо ми държиш тон за няква тъпа чаша" и се стига до 1-2 дни да не си говорите, това ми се е случвало поне 3-4 пъти за 7-8 години брачен живот. Така като тръгнеш от нещо дребно, току-виж някой си събрал багажа като се знае, че няма ни подпис ни нищо дето да те спира. А като знаеш, че ще ходиш да се съдиш и да се развеждаш, се мотивираш да потърпиш и то след 1-2 дни ви минава и нещата се оправят от само себе си.

Сега да не ме разберете погрешно - не казвам, че съм щял да се развеждам заради глупости, чак дотам не съм стигал, но евентуално има логика това да прави връзката по-дълготрайна, тъй като прави раздялата по-трудна. Друго предимство от формалния брак аз не виждам, нито в господ вярвам та да се вричам пред него, нито данъчни преференции има в БГ като в някои държави, а другите права (на децата например) са си защитени пак така, нито аз нито жена ми нямаме други извънбрачни деца тъй че по този параграф няма разлика.

И ние нямаме брак.Заедно сме от 6г.,живеем заедно от 5г и имаме бебче на почти 1 годинка.Добре ни е така.Обаче родителите ми много ме натискат да сключа брак,защото ще съм ,,по-сигурна''.Били направили сватба на сестра ми и трябвало и на мен.Незнам на какъв език да им обясня,че не искам сватба.Отделно сестра ми,други познати все ми подхвърлят ,,няма ли да правите сватба,, и ,,Ама защо?''. Приятелят ми ми предложи.Имам годежен пръстен и направихме годеж(това преди да забременея).Той ми е казал,че ако искам сватба,ще направим(много е разбран и ме обожава).Обаче аз исках бебе,не исках сватба.След като забременях за малко да отидем да подпишем под натиска на родителите.Но аз пак се заинатих и си казах,,Ама аз не искам това''.И сега все се намира някой да ми напомни,че трябва да правя сватба..Не изключвам и това да се случи,но ще стане когато аз искам или може би за да мирясат всички около мен(когато ми писне).

да бе да 

особено ако има общ дом, деца, семейни приятели, добро разбирателство с роднините и т. н. - няма значение има или няма подпис, никой не скача и не си тръгва ей-така 

това, което си писал, важи при гаджета или живеещи заедно без сериозен ангажимент