Съвместно съжителство или брак

Ами и аз живея с партньора ми на семейни начала и нещо хич не ми се жени макар че той направи един бегъл опит за предложение. Но нямам против и да сключим брак, но без големи дъндънии - нещо семпло и  изискано и църковен брак да ако ще има държавен то държа и на църковен.

Няма общовалидно правилно или неправилно. Правилно е това, което вие двамата смятате за такова. Аз съм привърженик на съвместното съжителство, въпреки че от година и половина съм омъжена. Преди това 14 години си живеехме без подпис.
Религията изобщо не ме интересува. Всъщност вълнува ме дотолкова, доколкото да нямам мъж мюсюлманин.

И без това църковен може да се сключи само при наличието на граждански.

Много ме е страх от сватбите. Ако някога се омъжа то ще е само граждански брак. Лицемерно ми е цял живот да съм живяла некръстена и сега да се втурвам да се кръстя и да сключвам църковен брак заради по - хубавият фон на снимките.

Омъжена съм, имам и църковен брак. Ако сега трябваше да избирам, щях да предпочета рисковете на съжителството, пред тези на брака. И в никакъв случай нямаше да се съглася на църковен брак.

Според мен има мъже,които спекулират с това.Казват си жената ми готви,чисти,пере...без да сме женени ...защо да го правим? Лично според мен брака е важен  Дава сигурност н жената и детето.
Преди е имало правила и е имало толкова малко самотни майки .... поне мъжа е имал по-големи отговорности .. е пак зависи до човека но е имало правила

Като например?

Както вече съм споменавала в други теми, имам много труден развод зад гърба си, след 3,5 години брак.
Не бих повторила. Просто последиците от една евентуална раздяла са много по-малко страшни без брак, отколкото с брак, особено за жена. С моя човек си живеем от две години сега заедно, и си казваме "моя мъж, моята жена". Стига ми, и да сме щастливи!

Ако има брак, има право на наследяване, включително вдовишка пенсия.
Ако се наложи спешно лечение, брачният партньор може да взима някои решения.
С част от движимото и цялот недвижимо имущество се разпореждат и двамата. (освен ако няма брачен договор, който да съдържа различни клаузи, или пък има избран режим на разделност.)
И т.н.

И аз съм на същото мнение ! 

Да, съгласих се.   Всеки обаче гледа от собствената си камбанария. Мъжът ми няма имоти, та ми е все тая. Евентуално някога ще наследи нещо, но мен това не ме интересува. Важно ми е един ден всичко, което притежаваме, да отиде при детето. А то е наш наследник, без значение имаме ли брак или не.
Ето сега например ми предстои покупка на голямо жилище, в която мъжът ми няма финансово участие и нали се сещате колко съм на кеф, че съм омъжена. И ще трябва да ходя по консултации с адвокати. Защото вяра на никого нямам, освен на себе си. И недай си боже да стане нещо, мъжът ми може да има претенции за нещото, което на практика не е негово.

На 100% съм фен на съжителството без брак. Ние така си живеем с моя мъж, имаме и дете, което е признал. От един подпис на хартия нямаме нужда, той едва ли би променил нещо. Това със сигурността на жената и детето за мен е ала-бала. Това винаги предполага, че жената е по-слабият и имащ нужда от пари и закрила член на семейството. Сега обаче има много жени, които вадят повече пари от мъжете си и чудесно се оправят сами. Да не кажа, че се оправят и по-добре даже, когато са сами.
Аз съм изключително практичен човек и така се случи, че в нашето семейство съм по-добре осигурена материално, говоря за неща, които съм получила от родителите си. Реалистка съм и си давам сметка, че колкото и да се обичаме, гаранция няма и не се знае един ден какво ще стане. Предпочитам без брак, за да не деля един ден нещата с другия. Бих желала всичко да остане за дъщеря ни. Това май е главната причина да предпочитам съжителството без подпис.
По отношение на наследяването, пак съм решила нещата, поне засега Моя мъж има застраховка, по която аз съм единственият човек, който може да прави промени и да се ползва при евентуално настъпило обстоятелство. Той пожела да си я направи, така я уредихме. Може би, защото той не може да предложи кой знае какви материални блага и това беше неговият начин. Не съм се питала за причините, съобразих се с желанието му.
Радвам се, че и двамата сме на едно мнение по въпроса за брака и в това отношение разногласия нямаме и никога не сме имали.

Предполагам, че и бракът има някакви предимства, макар че аз не ги виждам. Но, ако нещата се сбозят, мисля че тогава повече вреди има при брак, отколкото без. А това май доста често става напоследък...

.

А, същото като при мен.  
Според мен дамите, които говорят за сигурност, са в по-неизгодно материално положение от половинката. Признавам си, че и аз бих драпала за брак при такова положение.

 Rafiqa, естествено, че няма да дели, да не е луда?! Защо ще дава нещо наготово на човек, за което родителите й са се трепели цял живот примерно. Вие мислите ли изобщо или си приказвате ей така...
Ти ако оставиш на дъщеря си имоти, дали ще си във възторг един ден някой да й вземе половината.  

Ти пък коя си, че да ме съдиш на каква база живея с мъжа си. Да, това /написах го ясно/ е главната причина да не се омъжвам. Не се крия зад завоалирани изказвания. Не искам да деля при евентуална раздяла, както казах нищо не е гарантирано в тоя живот. Май още една потребителка е споделила подобно мнение и съм сигурна, че не сме единствените.

Тонка