- Публикувана: 19 ян. 2016, 10:09 ч.
- Последно мнение: 7 май 2024, 11:54 ч.
Дефицитите на една журналистика
Това се чудих дали да го пусна. 
Вярно е, че вестникът не е културтрегерът на България, но някаква мярка трябва да има.
Може би.
...Откриха два трупа в лъскав Мерцедес, пукнали са на калъп!!! ...
Вярно е, че вестникът не е културтрегерът на България, но някаква мярка трябва да има.
Може би.
...Откриха два трупа в лъскав Мерцедес, пукнали са на калъп!!! ...
...защото са си пуснали Утоплението.
Както се пееш в някоя рап-песен "Нов труп - ха така".
"Мил жест! Дядо от Дом с подарък към медик, помогнала му в беда"
Не знам какво мислите вие, но според мен освен че "дом" в никое от значенията му не се пише с главна буква, "медик, помогнала му в беда" не е изящно-книжовно говорене, а жив дефицит.
Дори идеята да е, че "помогнала му в беда" е отделно изречение (от типа на "с подарък към медик, защото му помогнала в беда"), а не вметната част, пак същото.
Не знам какво мислите вие, но според мен освен че "дом" в никое от значенията му не се пише с главна буква, "медик, помогнала му в беда" не е изящно-книжовно говорене, а жив дефицит.
Дори идеята да е, че "помогнала му в беда" е отделно изречение (от типа на "с подарък към медик, защото му помогнала в беда"), а не вметната част, пак същото.
Мен повече ме потриса наложилата се мода всеки възрастен човек в медиите да се нарича дядо или баба. Такива са на внуците си, за журналистите са "възрастен мъж" или "възрастна жена" и други синоними, ако чак толкова е важно да се уточни възрастта на човека.
Даже "старец" е по-приемливо, отколкото фамилиарното "дядо".
Даже "старец" е по-приемливо, отколкото фамилиарното "дядо".
Това ми напомня как един познат преди много години, влизайки в купе на влак с други хора от нашата компания, се провикнал към седналия вътре мъж като към глух старец: "Закъде пътуваш, байноуууу?"
"Байно"-то се оказал професор, съвсем с ума си, изключително интелигентен и нормално чуващ мъж, както се оказало от разговора между него и останалите хора в купето. Но това моят познат нямало как да го схване, толкова му бил капацитетът.
Миналия ден един репортер показваше свлачището в Рудоземско, което застрашавало живота и здравето на минаващите автомобили и хора
Да са живи и здрави автомобилите ни
"Байно"-то се оказал професор, съвсем с ума си, изключително интелигентен и нормално чуващ мъж, както се оказало от разговора между него и останалите хора в купето. Но това моят познат нямало как да го схване, толкова му бил капацитетът.
Миналия ден един репортер показваше свлачището в Рудоземско, което застрашавало живота и здравето на минаващите автомобили и хора
Да са живи и здрави автомобилите ни
Всеки път, когато видя Иво Никодимов по БНТ да побутва и подрежда листата пред себе си докато говори, превключвам канала. Няма ли кой да им каже на тези журналисти, как да се държат пред камера. И каква е тази мода да се говори с недомлъвки - да, нали...хм и следва многозначителен жест (аз знам мнооого повече, едвам се удържам да не го кажа, ама няма!). Какви са тези журналисти, дето мислят че е по-важно това, дето те имат да кажат, а не събеседника им и говорят ли говорят. Да не им плащат на дума? Всичко обясняват като на малоумни, по няколко различни начина с различни думи, жестикулирайки отчаяно.
Обичат да слушат себе си, а не събеседника. Те знаят всичко по-добре, въпросът е как да накарат отсрещния да се изтърве за нещо.
В една стара книга на Крайтън имаше доста точно описание как се държат журналистите в стремежа си за сензация. Ще го потърся.
В една стара книга на Крайтън имаше доста точно описание как се държат журналистите в стремежа си за сензация. Ще го потърся.
Скрит текст:
Сигурно ви е досадно — усмихна се Марта Гершън. — Но аз познавам Марти Риърдън още от времето, когато беше начинаещ репортер… Кронкайт не можеше да го понася, считаше го за фуклив и повърхностен… Страхувам се, че тази преценка излезе абсолютно точна. Марти е пълен с номера, но нищо повече. Едва ли може да затрудни жена с вашата интелигентност, Катрин… Убедена съм в това.
— Ласкаете ме — усмихна се Кейси.
— Просто ви обяснявам как стоят нещата — игриво отвърна Марта. — При Риърдън най-важното е да не забравяте, че знаете повече от него. В този бизнес сте от години, докато той идва буквално за два часа и си отива… Иначе го бива, способен е бързо да вникне в материята. Но няма как да я овладее колкото вас. Затова повтарям: помнете, че знаете повече от него.
— Добре — кимна Кейси.
— Друго: поради факта, че Риърдън не разполага с почти никаква информация, той ще направи всичко възможно да изкриви и манипулира информацията, която получава от вас. Спечелил си е репутацията на човек, който задава неудобни въпроси, но ако наблюдавате внимателно поведението му, бързо ще откриете, че винаги прибягва до един и същи трик. Ето го: принуждава ви да се съгласите със серия изявления, които са толкова очевидни и логични, че всеки би ги приел. Вие, разбира се, кимате с глава: да, да, да… После изведнъж ви цапардосва с онова, което нито е логично, нито е вярно, и чака механичното ви съгласие… Абсолютно елементарен трик, на който обаче хората се хващат, въпреки че цял живот го е прилагал…
Ще ви дам пример.
Риърдън казва: Вие сте жена. Да. Вие живеете в Калифорния. Да. Имате добра работа. Да. Радвате се на живота. Да. Защо тогава откраднахте парите? Вие продължавате да кимате и изведнъж разбирате въпроса. Обърквате се, излизате от равновесие… Може би за кратко време, но това му е достатъчно: вече е получил реакцията, която може да използва. Помнете, че му трябва само това: моментната реакция на объркване. Ако не я получи, ще започне отново, по друг начин. В състояние е да се връща няколко пъти на дадена тема. Стори ли го, вие сте наясно, че не е получил това, което иска.
— Ясно.
— Понякога прибягва и до друг трик: прави провокационно изявление и млъква в очакване да запълните липсващата част от него. Ще ви каже например: Кейси, вие сте в производството на самолети, значи трябва да знаете, че тези машини не са безопасни… После ще млъкне в очакване на вашия отговор. На практика обаче той не ви е задал въпрос…
Кейси кимна.
— Или пък ще повтори вашите думи с недоверчив тон.
— Разбирам…
— Разбирате?! — недоверчиво вдигна вежди Гершън, сполучливо имитирайки гласа на Марти Риърдън. — Ясно ви е какво имам предвид, нали? По време на интервюто ще бъдете тласкана към защитна позиция. Но ако Марти не ви е задал въпрос, няма нужда да отговорите…
— Няма да отговарям — съгласи се Кейси.
— Много добре — усмихна се Гершън. — Убедена съм, че ще се справите. Само не бързайте. Интервюто ще бъде на запис, което означава, че те ще орежат всички по-продължителни паузи. Ако не разбирате някой въпрос, помолете го да се изясни. Мартин умее да задава неясни въпроси, които провокират точни отговори. Помнете едно: на практика той няма понятие за какво става приказка. Долетял е за малко и си тръгва веднага след интервюто.
— Ясно.
— И още нещо. Ако не се притеснявате да го гледате в очите, просто го направете. В обратния случай си изберете нещо в близост до главата му: облегалката на стола, картина на стената зад него. Фиксирайте погледа си там, камерата не може да установи дали гледате лицето му, или не… Изобщо, направете така, че да не губите концентрацията си.
Кейси насочи поглед към ухото на Гершън.
— Точно така — похвали я възрастната жена. — Мога да ви кажа само още две думи, Катрин. Работата ви е сложна. Ако се опитате да обясните това на Мартин, ще ви стане досадно. Той просто няма да прояви интерес и вероятно ще ви прекъсне. Много хора се оплакват, че на телевизията ѝ липсва фокус. Но това е основна черта на медията. Телевизията не става за информация. Информацията е активна и ангажираща, а телевизията е пасивна. Информацията е обективна и това я прави незаинтересована. Телевизията е емоционална, тя е забавление. Каквото и да каже Мартин, той не се интересува от вас, от вашата компания, от самолетите. На него му се плаща за таланта да пробуди емоциите на хората, да ги накара да изгубят самообладание, да кажат нещо необичайно. Той не иска да знае нищо за самолетите, той търси медийния миг. Проумеете ли това, лесно ще се справите с него.
— Ласкаете ме — усмихна се Кейси.
— Просто ви обяснявам как стоят нещата — игриво отвърна Марта. — При Риърдън най-важното е да не забравяте, че знаете повече от него. В този бизнес сте от години, докато той идва буквално за два часа и си отива… Иначе го бива, способен е бързо да вникне в материята. Но няма как да я овладее колкото вас. Затова повтарям: помнете, че знаете повече от него.
— Добре — кимна Кейси.
— Друго: поради факта, че Риърдън не разполага с почти никаква информация, той ще направи всичко възможно да изкриви и манипулира информацията, която получава от вас. Спечелил си е репутацията на човек, който задава неудобни въпроси, но ако наблюдавате внимателно поведението му, бързо ще откриете, че винаги прибягва до един и същи трик. Ето го: принуждава ви да се съгласите със серия изявления, които са толкова очевидни и логични, че всеки би ги приел. Вие, разбира се, кимате с глава: да, да, да… После изведнъж ви цапардосва с онова, което нито е логично, нито е вярно, и чака механичното ви съгласие… Абсолютно елементарен трик, на който обаче хората се хващат, въпреки че цял живот го е прилагал…
Ще ви дам пример.
Риърдън казва: Вие сте жена. Да. Вие живеете в Калифорния. Да. Имате добра работа. Да. Радвате се на живота. Да. Защо тогава откраднахте парите? Вие продължавате да кимате и изведнъж разбирате въпроса. Обърквате се, излизате от равновесие… Може би за кратко време, но това му е достатъчно: вече е получил реакцията, която може да използва. Помнете, че му трябва само това: моментната реакция на объркване. Ако не я получи, ще започне отново, по друг начин. В състояние е да се връща няколко пъти на дадена тема. Стори ли го, вие сте наясно, че не е получил това, което иска.
— Ясно.
— Понякога прибягва и до друг трик: прави провокационно изявление и млъква в очакване да запълните липсващата част от него. Ще ви каже например: Кейси, вие сте в производството на самолети, значи трябва да знаете, че тези машини не са безопасни… После ще млъкне в очакване на вашия отговор. На практика обаче той не ви е задал въпрос…
Кейси кимна.
— Или пък ще повтори вашите думи с недоверчив тон.
— Разбирам…
— Разбирате?! — недоверчиво вдигна вежди Гершън, сполучливо имитирайки гласа на Марти Риърдън. — Ясно ви е какво имам предвид, нали? По време на интервюто ще бъдете тласкана към защитна позиция. Но ако Марти не ви е задал въпрос, няма нужда да отговорите…
— Няма да отговарям — съгласи се Кейси.
— Много добре — усмихна се Гершън. — Убедена съм, че ще се справите. Само не бързайте. Интервюто ще бъде на запис, което означава, че те ще орежат всички по-продължителни паузи. Ако не разбирате някой въпрос, помолете го да се изясни. Мартин умее да задава неясни въпроси, които провокират точни отговори. Помнете едно: на практика той няма понятие за какво става приказка. Долетял е за малко и си тръгва веднага след интервюто.
— Ясно.
— И още нещо. Ако не се притеснявате да го гледате в очите, просто го направете. В обратния случай си изберете нещо в близост до главата му: облегалката на стола, картина на стената зад него. Фиксирайте погледа си там, камерата не може да установи дали гледате лицето му, или не… Изобщо, направете така, че да не губите концентрацията си.
Кейси насочи поглед към ухото на Гершън.
— Точно така — похвали я възрастната жена. — Мога да ви кажа само още две думи, Катрин. Работата ви е сложна. Ако се опитате да обясните това на Мартин, ще ви стане досадно. Той просто няма да прояви интерес и вероятно ще ви прекъсне. Много хора се оплакват, че на телевизията ѝ липсва фокус. Но това е основна черта на медията. Телевизията не става за информация. Информацията е активна и ангажираща, а телевизията е пасивна. Информацията е обективна и това я прави незаинтересована. Телевизията е емоционална, тя е забавление. Каквото и да каже Мартин, той не се интересува от вас, от вашата компания, от самолетите. На него му се плаща за таланта да пробуди емоциите на хората, да ги накара да изгубят самообладание, да кажат нещо необичайно. Той не иска да знае нищо за самолетите, той търси медийния миг. Проумеете ли това, лесно ще се справите с него.
Това за самата дума "дядо" също, да, но да речем, че се търси разговорно звучене. Сега, нужно ли е такова звучене, не съм аз човекът, който да каже, но явно съм му свикнала.
Случката с байното е готина и ми напомня за друга случка, несвързана с журналистиката, която знам от втора ръка, може и да съм я разказвала. Възрастен мъж (не дядо, нали) се приближава бавничко към банката в съдебната зала и съдията фамилиарно го подканя: "Айде, младеж! Ти нямаш ли адвокат?". Следва отговор: "Аз съм адвокатът".
Харесването на поста е заради живота и здравето на автомобилите обаче.
Случката с байното е готина и ми напомня за друга случка, несвързана с журналистиката, която знам от втора ръка, може и да съм я разказвала. Възрастен мъж (не дядо, нали) се приближава бавничко към банката в съдебната зала и съдията фамилиарно го подканя: "Айде, младеж! Ти нямаш ли адвокат?". Следва отговор: "Аз съм адвокатът".
Харесването на поста е заради живота и здравето на автомобилите обаче.
Ако "дядо" в новинарска емисия или статия е нормално, да очакваме ли младите жени да бъдат наричани "пикла" или "кифла"? Щом се търси разговорно звучене... Не чак толкова възрастните могат да са "чичко" и "лелка".
"Попитахме потърпевшия чичко..."
Между другото, защо ли "дядосват" само по-бедничките старци? Не съм чула да наричат дядо някой по-заможен представител на третата възраст, камо ли пък политик или бизнесмен.
"Попитахме потърпевшия чичко..."
Между другото, защо ли "дядосват" само по-бедничките старци? Не съм чула да наричат дядо някой по-заможен представител на третата възраст, камо ли пък политик или бизнесмен.
Препоръчани теми