Според мен си няма любовница, то няма кога, според мен. Ако ми изневерява ще е с дясната ръка... И тук ми е любопитно мнение на мъжете или на лекари, може ли ако все пак има някакъв физически проблем, хем с жена му да не става, а сам в банята да става? Пак малко ми е Х тази работа и естествено пак си мисля, че в мен е проблема. Или е някакъв психологически? Или вече може да не му е приятно с мен, след раждането тялото ми е по-различно, може самата идея да го отвращава... Ей такива неща се чудя и си мисля?
Относно консултация с терапевт, съм си го мислила, дори търсих в нета, но някакви имена нищо не ми говорят. Как да отида при който и да е. Да отидем двамата - много трудно, не мисля, че мога да го накарам. Бих отишла сама, но наистина ми трябва някоя сериозна препоръка. Не ми се иска да хвърля куп пари, за да си изплаквам проблемите само, а резултатът да е неизвестен.
Да търся любовник не ми се ще - не смятам, че е честно, лъжи, прикриване, съмнения - не.
Но съм се чудела дали бих могла да постигна повече с друг мъж. Само че пак се завърта един цикъл от мисли, дето няма решение. Така си мисля: ок, не съм щастлива, осъзнато или в момент на импулс, решавам да се разделя с него. Търся си квартира, супер гадно да отидеш на ново място, което вероятно няма да е много уютно, след като 10 години си се борил да градиш дом. Но хубаво, казвам си силна съм примерно, намирам си някаква квартира и се изнасям. С детето? Много трудно. Без детето - абсурд. Но пи положение, че аз се изнеса, той няма да ми я даде ей така. И какво - на работа и после вкъщи в празна квартира, и не само без мъж, ами и без обичайната компания. Ако ли пък съм с дъщеря ми, дори няма къде и кога да го търся този мъж - самотна майка. Не виждам как това положение може да се получи по-добре от сегашното. Мислила съм го, наистина, но все по един и същи начин разсъждавам и все не мога да измисля по-хубав край.
Ако трябва да призная, и на двата варианта съм съгласна - и нещата "някак си" да се оправят, и да се разделим и да бъда щастлива с друг, но вторият вариант ми се струва по-нереален.
Относно консултация с терапевт, съм си го мислила, дори търсих в нета, но някакви имена нищо не ми говорят. Как да отида при който и да е. Да отидем двамата - много трудно, не мисля, че мога да го накарам. Бих отишла сама, но наистина ми трябва някоя сериозна препоръка. Не ми се иска да хвърля куп пари, за да си изплаквам проблемите само, а резултатът да е неизвестен.
Да търся любовник не ми се ще - не смятам, че е честно, лъжи, прикриване, съмнения - не.
Но съм се чудела дали бих могла да постигна повече с друг мъж. Само че пак се завърта един цикъл от мисли, дето няма решение. Така си мисля: ок, не съм щастлива, осъзнато или в момент на импулс, решавам да се разделя с него. Търся си квартира, супер гадно да отидеш на ново място, което вероятно няма да е много уютно, след като 10 години си се борил да градиш дом. Но хубаво, казвам си силна съм примерно, намирам си някаква квартира и се изнасям. С детето? Много трудно. Без детето - абсурд. Но пи положение, че аз се изнеса, той няма да ми я даде ей така. И какво - на работа и после вкъщи в празна квартира, и не само без мъж, ами и без обичайната компания. Ако ли пък съм с дъщеря ми, дори няма къде и кога да го търся този мъж - самотна майка. Не виждам как това положение може да се получи по-добре от сегашното. Мислила съм го, наистина, но все по един и същи начин разсъждавам и все не мога да измисля по-хубав край.
Ако трябва да призная, и на двата варианта съм съгласна - и нещата "някак си" да се оправят, и да се разделим и да бъда щастлива с друг, но вторият вариант ми се струва по-нереален.
Ти въобще споделила ли си това с него?
Тия неща не на нас трябва да обясняваш, а на него. Да няма после "Ама ти що не ми каза"
Идеята за терапевта е добра. Може в началото само ти да ходиш, а после да го кандърдисаш и него.
Ако пък не иска, може да се разберете да си живеете заедно, но всеки да си има право на свой личен живот.
Мини на лека диета да посвалиш някое килце, аз направих първо това, промяната във външния вид ми се отрази чудесно - косата, ноктите, а като отслабнах и гардероба смених. почувствах се чудесно. Харесвах се. АЗ се харесвах и не ми пукаше вече, дали той ме харесва .. После се разведохме по моя инициатива, но при нас не беше само това проблемът, за това и не давам такъв съвет.
Т.е. това, че не излизаме заедно, че не правим секс, че не ме докосва .. ами за него не е проблем 
