Тука сме вече 9 месеца, ако знаете с какъв ентусиазум си дойдох, сънувах го Банско толкова често, беше лелеяна мечта - ако сте идвали тука едно време ще разберете, особено като се направи равнение с безличието на Америка. Сега Банско не мога да го позная. Има към 400 нови хотела, само чужденци и тишината е част от миналото. Не трябва да се оплаквам защото е от малкото малки градчета тук които просперират. Но това което човек трябва да помни ако си дойде, че нещата много ги е идеализирал и че се е променил през годините а и хората тука са се променили, така че се изживява доста сериозен културен шок.
- Публикувана: 4 апр. 2006, 19:40 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2006, 03:45 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Съвсем нова съм в този сайт, отскоро и разбрах за него....
Даря, първо искам да ти кажа че си добре дошла сред нас! И искам де те питам колко дълго вземахте решението за връщане в БГ и какво Ви помогна да вземете крайното решение? Колко дълго си живяла навън?
Значи по въпроса. Аз много отдавна искам да се върна. Бях в Щатите 8 години, там завърших магистратура, ожених се и работих. Мъжът ми завърши докторат по американска литература, той си е американец. Обсъждали сме да дойдем тука ако се открие място в американския в Благоев. Мъжът ми е бил тука много пъти, а освен това и научи езика, езиците му се отдават. И искахме да си дойдем, защото право да ти кажа в Америка можеш да намериш работа и да се уредиш но си винаги заменим. Хората се местят, не се познават, нещата са доста повърхностни. Все пак и приятели намерихме и бяхме добре. Той вече имаше договор да преподава в Wheaton, събърбия на Чикаго, когато получихме е-майл от университета тука. Имаше интервю и след една седмица вече имаше предложение. Което ако някой е бил в университетските среди в Щатите знае. че така не става, процеса нормално трае поне няколко месеца. Трябваше да вземем моментално решение, помолихме да излезе от договора, трябваше да си съберем всичкия багаж, да караме всичко при родителите му, да си вземем довиждане с всички и да тръгнем.. само със 7 куфара багаж. Имахме само една година договор, така че беше много несигурно, и заплатата естествено беше много по-малка. да ни се чудиш на акъла...
Аз сега си седя в къщи и си гледам децата, страх ме е да ги дам на детска градина
Освен това ме е страх да пресичам улицата, много често се минава на червено от ненормални шофиори, много неща дето се купуват тука не са обезопасени, а да не говорим за докторите, че незнам дали ще попадна на свестен, за детските градинои слушам ужасии...Но имам идеи за много работи, нека се установим първо. Работила съм в социалната сфера, бях шеф на един подслон за жени, жертви на насилие, а и съм завършила съветване. Така че имам поглед и много се възмущавам от това, което виждам в България. ЗА съжаление не мога да търся работа за няколко часа на седмица, така че смвтам сама да си я създам. Иска ми се обаче да не претръпна като всички останали да ми стане безразлично и ако мога да допринеса със нещо нещата да потръгнат и тука. Имам връзки с много хора там и знам какво се иска, само време ми трябва, а с две малки деца е много трудно дори и пред компютъра да седне човек. Засега имаме договор за още три години, така че за добро или за зло оставаме...И май не отговорих на въпроса защо - давам шанс на децата си да научат езика, да опознаят роднините и да усетят културата, нещо което ако ги учиш отдалеко никога няма да постигнеш. Давам и на себе си възможност да направя нещо ново и смислено за хората, които наи-много са ми дали, според мене само заради тия двете неща си струва. АКо пак имам възможност да избирам, пак ще избер да дойда, поне да знам че съм опитала и съм дала каквото съм могла. Знам че звучи много патриотично, но ако ние си плюем само на държавата и не даваме пет пари за нея, тогава кой? И тука деца растат...
..Давам и на себе си възможност да направя нещо ново и смислено за хората, които наи-много са ми дали, ....пак ще избер да дойда, поне да знам че съм опитала и съм дала каквото съм могла. ...
Оооо Даря, Банско ми беше любимото 
Но с годините нещата се промениха, вече не е така диво 
Сигурно от 10 години не съм стъпвала там. Чувам, че се е превърнал в съвременен модерен курорт, обаче на мен ми липсва тишината и дивотията от преди, нищо че пътят до горе и пистите рядко бяха добре обработени и никога двата ръкава на Тодорка не работеха едновременно Даже и на бригада за тютюн съм била там. Ех, хубави времена...
По темата, за сега нямаме намерение да се прибираме. С мъж ми бяхме оптимисти. Винаги сме се чудили на хората искащи да живеят в чужбина, а сега сме част от тях
Даже една приятелка скоро констатира колко много съм се променила и ми припомни каква патриотка бях 
тя пък е в Щатите.
Но с годините нещата се промениха, вече не е така диво Сигурно от 10 години не съм стъпвала там. Чувам, че се е превърнал в съвременен модерен курорт, обаче на мен ми липсва тишината и дивотията от преди, нищо че пътят до горе и пистите рядко бяха добре обработени и никога двата ръкава на Тодорка не работеха едновременно Даже и на бригада за тютюн съм била там. Ех, хубави времена...По темата, за сега нямаме намерение да се прибираме. С мъж ми бяхме оптимисти. Винаги сме се чудили на хората искащи да живеят в чужбина, а сега сме част от тях
Даже една приятелка скоро констатира колко много съм се променила и ми припомни каква патриотка бях тя пък е в Щатите. 
И ние сме пред дилемата. Мъчно ни е за Бг и близките ни. Ще си вземем паспортите (живот и здраве) тази година и пак ще мислим.
Лично аз винаги ще се чувствам емигрантка и чужденка в САЩ, макар и да имаме известни материални придобивки. Тук не се усещам себе си, т.е. не съм в хармония със своето аз. Това ми води депресии и усещане за безизходица понякога. От друга страна имаме вече 2 деца, за които сме отговорни и не зная, ако се върнем, как ще потръгне.
Сложна е тази дилема и в двата случая ме е страх да не сбъркаме, особено за бъдещето на децата.
Лично аз винаги ще се чувствам емигрантка и чужденка в САЩ, макар и да имаме известни материални придобивки. Тук не се усещам себе си, т.е. не съм в хармония със своето аз. Това ми води депресии и усещане за безизходица понякога. От друга страна имаме вече 2 деца, за които сме отговорни и не зная, ако се върнем, как ще потръгне.
Сложна е тази дилема и в двата случая ме е страх да не сбъркаме, особено за бъдещето на децата.
Тук не се усещам себе си, т.е. не съм в хармония със своето аз. Това ми води депресии и усещане за безизходица понякога.
И според мене човек като живее другаде приема друго аз там, аз така се чувствам като говоря английски, средата е тотално различна, нямаш избор. Пожелавам ви успех и продължавай да търсиш, ако останете, и там има хубави свестни хора, трябва време да се открият. А ако си дойдете добре сте дошли, има нужда....
Ще се върна разбира се, много пъти сме си говорили със съпруга ми и той няма нищо против да живеем в България.Разбрали сме се, че децата ще ходят в българско училище, а има още две години докато най-големия ми син тръгне на училище.Ще живеем в България , а летния сезон ще си ходим в Турция, защото бизнеса на мъжа ми е хотелиерство и летния сезон той задължително трябва да е там, защото иначе настъпва пълна каша... 
Така все пак ще постигнем някакъв консенсус...защото за мен беше изключителен проблем да напусна България.
Голяма родолюбка съм, обичам ужасно много България и най-вече съм ревностна християнка, а трябваше да отида в мюсюлманска държава.
На мнение съм че `Камака си тежи на мястото` за това след година и половина с него или без него се прибирам
Така все пак ще постигнем някакъв консенсус...защото за мен беше изключителен проблем да напусна България.
Голяма родолюбка съм, обичам ужасно много България и най-вече съм ревностна християнка, а трябваше да отида в мюсюлманска държава.
На мнение съм че `Камака си тежи на мястото` за това след година и половина с него или без него се прибирам
Макдирокова, не искам да превръщаме темичката в спор.
Връщането за мен е остаряла концепция. Тя е свързана с установяването 'завинаги'.
На тая планета , при сегашните комуникации, транспортни възможности и тн. понятието 'връщам' се според мен е тесногръдо.
Вярвам, че човекът е човек, когато е на път.
Българина традиционно иска да се закотви на едно място за цял живот, което е остаряло мислене и може би и то е част от общата картинка на неуспялост.
Връщането за мен е остаряла концепция. Тя е свързана с установяването 'завинаги'.
На тая планета , при сегашните комуникации, транспортни възможности и тн. понятието 'връщам' се според мен е тесногръдо.
Вярвам, че човекът е човек, когато е на път.
Българина традиционно иска да се закотви на едно място за цял живот, което е остаряло мислене и може би и то е част от общата картинка на неуспялост.
Лени,аз съЩо не искам да споря.
Надявам се,4е не си се засегнала Просто изказах мнение,разли4но от твоето. 
Ma това пък е най-смешното в тоя форум! Всеки приема нещата лично, на мен редовно някой ми е сърдит от постингите ми 
На мен ми харесва, когато се критикуват мнения , а не личности и правя разлика.
Разбира се, че не се сърдя Макдирокова, в една италианска среща ... ще се аргументирам по-добре
На мен ми харесва, когато се критикуват мнения , а не личности и правя разлика.
Разбира се, че не се сърдя Макдирокова, в една италианска среща ... ще се аргументирам по-добре
....Разбира се, че не се сърдя Макдирокова, в една италианска среща ... ще се аргументирам по-добре
На драго сърце
ако зависи от мен бих живяла между испания и българия
където да съм винаги че ми липсва другата страна
където да съм винаги че ми липсва другата страна
И аз се чувствам точно така
, когато съм в Гърция си мисля за България и обратното.