Отговори
# 30
  • Мнения: 5 259
Имам го на клипче даже  Laughing Първото хранене с твърда храна - аз загребвам и подавам с лъжицата, тя ми я взема от ръцете и си я пъха в устата.
Лъжицата ѝ беше добре познат предмет, защото в нея слагахме капките вигантол и после ѝ давахме да я оближе. Така че може да се каже, че знаеше за какво служи и макар да беше изцапана с нещо неизвестно, пак я лапна, както правеше всеки ден, когато ѝ давахме капки.
Не е знаела, че е храна, нито е знаела, че трябва да я изяде, защото не е трябвало и без това, само ако поиска. Оризовата каша не ѝ хареса, но второто, което дадохме - пюре от сушени сини сливи, и до днес го обожава.

Не съм казала, че е ядяла само мляко. Имаше три пъти мляко, един път каша и един път пюре. Между храненията - ябълка, банан, кайсия и каквото е имало като плодове в конкретния момент. Две от храненията останаха мляко чак до 3-годишна възраст. Тези неща вече са въпрос на избор и вкус на конкретното дете.

# 31
  • Мнения: 607
allana, чудесно, но горните ти постове имаха по-различно звучене.
Аз никога нищо не съм давала с лъжица, преди да започна да я захранвам.
А под "основно на мляко" аз разбирам, че детето яде само това, а останалото е помежду другото. И ми се струва крайно, тъй като дете на 1,6 г. би следвало да проявява по-голям интерес към храната и трудно ще го удържиш да си пийва само млекце.

# 32
  • Мнения: 11 091
И да храненето не е интелект, ама едва ли като сте си захранвали за първи път децата, те са били наясно че това е храна. Не мога да говоря за всички деца и да ги слагам под общ знаменател, но като цяло наблюденията са ми, че подхождат с недоверие към лъжицата. Нека кажат и другите майки, но някак неествествено ми звучи 6-месечно бебе (нали тогава обикновено се захранват), да разбира, че му давате да си хапне нещо.
Даже преди 6 месеца се случва идентифицирането на храната като нещо приятно и социално Simple Smile все пак тия деца наблюдават родителите си. Един от признаците за готовност за захранване е детето да проявява жив интерес към храната и храненето на околните.

Недоверието не е към лъжицата, а към съдържанието й и поведението на родителите - повечето пюрета са отвратително безвкусни, а майки, баби настояват да се изяде количество - не само да се пробва, колкото детето иска и колкото му е интересно.

И аз не виждам нищо кой знае колко скандално в това дете под и около 1 г. да опитва да се храни само. По-горе мисля, че съм споделила моя опит. На 1.6 млякото не е основна и единствена храна, но все още е голям процент от приеманата - като количество и качество. Да кажем 50% е напълно нормално, макар стойностите да варират при различните деца.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 363
Няма да забравя как започнах да захранвам сина ми в шестия месец. Никакъв интерес към храната до тогава, нито към храната, нито  към това, което правим ние на масата. Не искаше да отвори уста когато му поднасях лъжицата, не разбираше, че в нея има нещо, което се яде и ще засити глада му, просто не го проумяваше това. Бяха му нужни 3 месеца, буквално 3 месеца, за да разбере, че когато е гладен и му поднасям лъжица с ядене, той трябва да си отвори устата и да я поеме. За тези 3 месеца едвам въвеждахме нови храни, давах му играчка да си играе и в промеждутъците, когато си отваряше устата, за да олигави играчката, аз му бутах лъжицата. Резултат - 10-тина грама в устата и всичко омазано с пюре.
Опитах и захранване водено от бебето - същия плачевен резултат. На края, на годинка, се оказа, че има желязодефицитна анемия, чак след като я оправихме започна да наднича в чиниите ни.

# 34
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 738
На 11 месеца му кусах. Месец-два по-късно не ми позволяваше да му кусам. Категорично отказа да се храни така. Ами, към годинка и половина вече прилично си кусаше (и прилично се омазваше). Гледах да приготвям такова ядене, което може сам да си хване с ръка.
Не знам защо, лелките в градината, когато се опитах да го пусна на такава, настояваха да му кусат. Е, не им се получаваше  Laughing Абе, добре, че си остана вкъщи, та да го "разядем".
Принципът е простичък - ако храната пред него го привлича, ще посегне самичко да си вземе.

Ще ме извините, но нищо не разбрах от този пост..."Кусам"- храня някого ли значи?  Или да се дроби храната? Наистина не ми е ясно, не влагам никакъв подтекст, ще ми е интересно някой да разясни.

По темата- на 11м вече според мен отдавна е време детето да яде самичко, но с ръка- солета, ябълка, биксквита. Аз поне давах от самото начало така, откакто въведох глутена, май на 8-9 месеца беше. Но си имаше 6 зъба тогава вече.

Вече интерес към лъжицата и умение да я държи добре е след годинката. Аз го оставях да се мъчи сам вечер преди банята, може би от 13 месечен. Но предимно тропаше с лъжицата. В последно време забелязвам, че вече стига храна до устата Simple Smile) (на 16 месеца е). По-гъстите манджи и кисело мляко имам предвид. И аз процедирам с 2 лъжици- една давам аз и с една яде сам, ако видя, че добре се справя, го оставям повече сам да яде.

Но наистина зависи колко му се яде на детето, помня злоядия период при нас, какви циркове и номера съм правила за една лъжичка поне. Ако има интерес към храната и е гладно, за мен след 15 месеца е вече крайно време да се упражняват да ядат сами.

# 35
  • София
  • Мнения: 1 363
Да кусаш значи да ядеш с лъжица. Да кусаш на някого - да го храниш с лъжица.

# 36
  • тук и там
  • Мнения: 11 533
Първото дете не проявяваше никакъв интерес към храната,до 2гд и 7 месеца караше само на АМ и хляб.И до ден днешен(почти на 6гд)смята храненето за загуба на време,и виси по час-два на масата ако настоявам да яде.Килограми-около 15 на 6гд Crazy
Малкото е на 1 гд и 1 месец....До сега не се е случвало да ми откаже храна-без значение от вид,вкус,консистенция...Хапва му се и проявява голям интерес към храната.Каквото намери и пъха в устата.Давам му от време на време банани,плодове и хляб да яде сам,но със другите храни нямам нерви..Друго-тъпче твърде големи залъци в устата си,като отгризне плод му е толкова пълна устата,че чак не може да дъвче.Пие  вода още от шишето.Знам,че не е правилно-но  все още не може да схване че водата не е за да я излееш върху себе си,супата също...Маха си и  шушляковия лигавник (те са със лепки отзад и никак не е трудно).Пълно омазване -коса,ръце,дрехи,стол за хранене,подът под него,стената до него...Ясно ми че така изследва храната,и трябва да свиква да се храни сам,но през повечето време предпочитам да го нахраня аз-отнема ми точно 5 минути и да си  спестя покъртителните гледки и чистенето един час след това(зодия Дева съм все пак).

# 37
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 738
Да кусаш значи да ядеш с лъжица. Да кусаш на някого - да го храниш с лъжица.

мерси, и аз така мислех, даже после си го намерих и в някакъв он лайн речник

# 38
  • Мнения: 2 156
Виждам, че вече си получила отговор  Laughing
Между другото, според Гугъл, май и други се чудят - диалектна ли е, не е ли. Никога не съм си задавала тоя въпрос.

# 39
  • В градината...
  • Мнения: 15 930
Кусам казват на село - значи опитвам, от вкусвам.

# 40
  • Мнения: 2 156
"Кусвам" е "вкусвам" - архаизъм е. "Кусам" е храня (някого) с лъжица.

# 41
  • В градината...
  • Мнения: 15 930
Тук всички ползват "кусай си' като опитай си. За лъжицата сега го научих от форума, че по шопско е известно.

Общи условия

Активация на акаунт