Отговори
# 15
  • Мнения: 4 708
Nedinka е права. Докато не се сблъскате с проблема злоядо дете, не давайте оценка на родителите. Моята госпожица отказа всякаква храна на 1,5г, под всякаква имам предвид всякаква. Сега е на 2,4г оживя благодарение на хляба, е как да я науча да яде с прибори, като яде само хляб newsm78 тук таме някой банан за разнообразие. Не иска нито сама да яде, нито аз да й давам. Имаме напредък от месец насам, покрай това, че в яслата всички ядат, е почнала и там да се храни на обяд, че бяха се притеснили първите 2 месеца с този хляб. Но казват, че трябва да й дават иначе отказва да яде. В нас още не е почнала да яде, но вече съм се отказала да я преследвам с молби, защото знам, че почва да реве и да бяга и няма смисъл от това.
Но принципа на кога да почне да яде само е, когато детето прояви интерес към това. Щом иска давай на детето да се храни само, нищо че ще се изцапа.
Аз ще поизчакам още явно. Laughing

# 16
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Дъщеря ни е на 1 г. и 3 м. и е от злоядите деца. Всичко друго я интересува, но не и храната. И така е от както се е родила. Интерес към приборите има, държи лъжица, ровичка с нея в храната... след няколко минутки изхвърля на пода лъжицата. С вилица се справя прилично, забожда сама, слага в уста, но изключително рядко и то нещо, което й е харесало. Ако зависи от нея ще си седи гладна с часове. Не съм вярвала, че от 3 деца няма да има едно,което да се храни с кеф и удоволствие.

# 17
  • Мнения: 5
11 месеца не е рано. Щом детето проявява интерес да се храни само - разрешавай му! Почнах да давам на дъщеря ми да се храни сама, когато беше на 6 месеца и половина. Първо ядеше така варени зеленчуци с ръце, около първата годинка почна да си "играе" с вилицата. Сега е на година и половина и се справя добре с вилица и лъжица. Храни се съвсем сама и за разлика от в началото подът остава сравнително чист  Grinning

# 18
  • София
  • Мнения: 860
Моят глезун си яде прекрасно и с вилица, и с лъжица, обаче... не ще. Мама храни, вика. Мързи ли го или търси внимание, не знам. Надявам се сега от яслата да се амбицира и да почне сам да яде, засега само млякото с бисквити яде сам, и всичко, което се бучка с вилица, а лелите го хранят.
Но, честно казано, аз съм си за бой, защото искам набързо да хапне и да се приключва с това упражнение, да не се получава цял час подканяне.
А пък мен ме хранеха до първи клас, дори си го спомням - аз си четях книга, защото ми беше доста по-интересно от яденето, а баба ми буташе лъжицата в устата. Е, вече ям сама  hahaha

# 19
  • Мнения: 2 156
Да, и аз от опит знам колко е трудно да убедиш баба си, че не си гладен.

# 20
  • Мнения: 1 817
Да, и аз от опит знам колко е трудно да убедиш баба си, че не си гладен.
И че не ти е студено... Joy

# 21
  • София
  • Мнения: 1 363
Моят момък е мноооого капризен на ядене. Направо не знам от какво живее. Сега е на 2г 4м и количеството на яденето, което изяжда, е като на годинка... Истинско постижение е да го задържа по-дълго на масата, какво остава сам да куса. Като седнем да ядем и първо му предлагам той да си куса, но той обръща лъжицата към мен, казва "А мама" и до тук. Дам му 2-3 лъжици и вече се е наял. Не го гоня с лъжицата, не настоявам, не му се карам, ако ще да яде, то си е за него.  Crossing Arms

# 22
  • Мнения: 407
 Моето малкото на почти три години изяжда количество, колкото по-голямата си сестра, която е на девет   Whistling  Обаче като ми е второ и имам опит   bowuu  На около годинка прояви интерес към лъжицата и вилицата и започна сама да иска да се храни. Мен не ме искаше. Не си даваше изобщо приборите. Много е самостоятелна. И колкото изяде - толкова.
 А каката като беше малка все ми се струваше, че не яде достатъчно. Бутах лъжицата в устата, настоявах аз да давам и то колкото преценя, ядосвах се че не яде, абе ужас бях  ooooh! И си докарах злоядо дете. Още няма оправия.

# 23
  • София
  • Мнения: 38 499
И ние сме нещо подобно. Голямата я гледахме с баба и тя я хранеше доста дълго. И сега е злояда.
Малкия го оставих сам да се оправя. Не яде много, но яде разнообразно и гладен няма да остане.

# 24
  • Мнения: 4 708
Не мисля, че има връзка дългото хранене със злоядото дете. Малката ми е злояда, ами тя просто никога не е проявявала интерес към храната и никога не е изявявала желание да се храни сама, за да й дам лъжицата. Както и никога не е искала да яде от нашето ядене. Стои и реве, че съм й сипала ядене, не се сеща изобщо да яде какво и да било, иска само хляб отвреме на време. С голямата съм нямала този проблем, ядеше всичко по много, искаше още на 1г да яде сама, давала съм й. Даже съм й се карала, че ще стане дебела, защото яде много, но не вярвах, че може да ми се падне другата крайност, да й се моля да хапне нещо. Confused От двете злини по-голямата е злоядо дете  Naughty

# 25
  • Мнения: 5 259
Отговорите ме изненадват. Дъщеря ми почти винаги си е ядяла сама. Захраних я на 7 месеца, като вече много добре държеше лъжица и можеше да я мушне в устата си. Не е кой знае какъв зор, предвид, че на тази възраст децата пъхат в уста всеки предмет, който държат. В началото ядеше пюрета и каши, които не изискват кой знае каква координация за загребване - като се потопи лъжицата в бурканчето или купичката, се полепва достатъчно по нея, за да има какво да се хапне.
На 12 месеца изяждаше успешно сама от бурканче, а малко по-късно се справи и с паничка, която е с по-широко гърло и става малко по-трудно.
Не съм я хранила аз, защото за мен идеята на захранхването е детето да се храни само. Колкото може и колкото иска, толкова да изяжда. Давах ѝ и много неща, които се хващат с ръка.
Общо-взето успеваемостта зависи от броя опити и от мотивацията. Като го оставиш да се опитва, ще се научи. Като го правиш вместо него, няма да се научи. 11 месеца в никакъв случай не е прекалено рано, че да не може да се очаква от едно дете да яде успешно. Разбира се първите опити няма да са успешни, но трябва да се мине през тях, за да се стигне до успешните.

# 26
  • Мнения: 4 708
Не е кой знае какъв зор, предвид, че на тази възраст децата пъхат в уста всеки предмет, който държат.
Зависи от детето, моето както писах, никога не е пъхало нищо в устата си. За мен, това беше добре, защото всички дебнеха децата, да не вкарат нещо дребно в устата си, аз такива проблеми нямах. Друг въпрос е, че и до сега е така за всичко, дори и за храната  Laughing Да не ви се случва, че тогава ще се чудите на собствените си разсъждения. Явно сте имали ящничко дете, което е било готово на всичко, за да се храни, дори и на това да яде само на 7 месеца, което мен много ме учудва. Ако имате дете, на което последната грижа в този живот му е яденето, няма да имате никакъв успех.

# 27
  • Мнения: 607
Аз когато захранвах интересът към лъжицата е бил по-скоро като към нов предмет, нещо непознато, с което може да се играе. Първите пъти никога не е искала да я хване с цел да си хапне. Нещо много интелигентни ги изкарвате тия бебета. newsm78
Нормално е впоследствие детето да иска и да проявява интерес да се храни само. Тези пориви никога не съм ги спирала. Но в крайна сметка, в повечето случаи, ако бъде оставено да се храни изцяло само на около годинка, едва ли ще хапне кой знае какво количество. Просто повечето деца обръщат яденето на игра. И от тази гледна точка предпочитам да си я нахраня аз. Не мисля, че това е кой знае какъв пропуск във възпитанието й. Едва ли като порасне, ще ме търси да й бутам яденето в устата.

# 28
  • Мнения: 5 259
Явно сте имали ящничко дете, което е било готово на всичко, за да се храни, дори и на това да яде само на 7 месеца, което мен много ме учудва.
Не, съвсем нормално ми е детето, по-скоро твоето е някакво изключение с липсата си на интерес към храната и слагането на предмети в устата, както си установила, сравнявайки го с другите деца.

Нещо много интелигентни ги изкарвате тия бебета. newsm78
Храненето не е свързано с интелекта. Двигателно-координационните умения са въпрос на броя опити. Не е нужно първият да е успешен.

Но в крайна сметка, в повечето случаи, ако бъде оставено да се храни изцяло само на около годинка, едва ли ще хапне кой знае какво количество.
Ами то не е и нужно да изяжда голямо количество. Моето до година и половина беше основно на мляко, а кашата и зеленчуковите пюрета - по един път на ден. Между храненията - по някой плод, който си държи в ръка и не е нужна лъжица.

Просто повечето деца обръщат яденето на игра.
Децата учат умения най-лесно чрез игра и това не е задължително лошо.

И от тази гледна точка предпочитам да си я нахраня аз. Не мисля, че това е кой знае какъв пропуск във възпитанието й. Едва ли като порасне, ще ме търси да й бутам яденето в устата.
Това е въпрос на избор. Аз прецених, че искам да разбере, че яденето си е нейна лична работа. Не яде заради мен, няма "Една лъжичка за мама, една за татко, една като самолетче..." и т.н. Ако иска яде, ако не иска, не яде.
Тя в началото не е загребвала, защото кашата и пюретата са гъсти и е достатъчно лъжицата да се забие вътре, за да се полепи с храна. Не е нужно да я държи с вдлъбнатото нагоре. Може и наобратно да я държи, пак ще има резултат. А след достатъчно на брой опити, координацията се подобрява значително. Важно е да се започне.
Но все пак това е въпрос на избор и всяка майка си преценява как ѝ е най-удобно. Моето обичаше да бърка в купичката с лъжица, занимавваше се с това по 15 минути без да гъкне.

# 29
  • Мнения: 607
Изключително ми е трудно да повярвам как дете на 1,6 г. ще се нахрани само с мляко. Но деца всякакви.
Разбирам широко разпространилото се твърдение, че основната храна на бебето до 1 г. е мляко, но не проумявам някои крайности, като например горната.
И да храненето не е интелект, ама едва ли като сте си захранвали за първи път децата, те са били наясно че това е храна. Не мога да говоря за всички деца и да ги слагам под общ знаменател, но като цяло наблюденията са ми, че подхождат с недоверие към лъжицата. Нека кажат и другите майки, но някак неествествено ми звучи 6-месечно бебе (нали тогава обикновено се захранват), да разбира, че му давате да си хапне нещо.

Общи условия

Активация на акаунт