Авторке, аз разбирам притесненията ти и коментарите по повод приятеля ти и това, че наистина е важно да гледате на живота от една гледна точка наистина имаха резон. Факт е, че ако на тази възраст му е ок с този живот, няма да се промени в бъдеще и това, което те чака е да переш гащи, да въртиш манджи и да гледаш деца плюс да работиш за същите пари целия си живот. Аз бях редовна студентка, но и моето семейство не можеше да си позволи да ми праща достатъчно пари, така че работя от първи курс. В София съм, устрох се, в момента съм на 28, взимам много добра заплата, изплащам жилище и се оправям слава Богу, но това е с цената на години работа, като в началото започнах почасово и за по-малко от 360лв. Съветът ми е да помислиш да се преместиш тук или в друг голям град, да работиш работа, която дори в началото да не е УАУ, поне да ти позволи някаква независимост и уроци по език(ци). Това ще ти отвори много врати. Както е образованието, което си записала? Какви са ти възможностите след това?
Пожелавам ти успех.