1600 лева за бакалавър задочно? Не е ли твърде много или само на мен така ми се струва? 
- Публикувана: 2 дек. 2015, 00:37 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2015, 11:43 ч.
Как да подредим живота си
Приятелят ти няма ли образование? На 29год. вече би трябвало да е помислил за бъдещето, още повече, че иска семейство, а не може да му осигури най-основното. И аз съм за по-голям град, поне ще смениш средата, заплатата ще е по-висока, но и наемите също.
Моят съвет - помисли хубаво, дали това е твоят човек (разбирам, че го обичаш, но като те чета, имам чувството че ти ще издържаш семейството после) и изчакай поне да завършиш, млада си още - животът е пред теб. Успех!
Моят съвет - помисли хубаво, дали това е твоят човек (разбирам, че го обичаш, но като те чета, имам чувството че ти ще издържаш семейството после) и изчакай поне да завършиш, млада си още - животът е пред теб. Успех!
girlonfire94, на 21 години искате да имате всичко, което много хора не го постигат цял живот. Жива и здрава си, учиш и работиш. Какво по-хубаво от това. Може парите да не ти стигат, да се чувстваш отчаяна и да не виждаш бъдещето си по-розаво, но това е защото имаш прекалено високи очаквания. Първо оценявай това което имаш, бъди повече в настоящето и продължавай да се бориш. Приятелят ти е прав да реагира на твоите оплаквания към живота, който имаш.
Бих ти препоръчала една книга "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота" от Дейл Карнеги.
Не съм съгласна със съвети от сорта да смениш приятеля с по-платежоспособен. Има много студени на запад, които проституират за да завършат образование или теглят невероятни кредити, които след това ги заробват с години да ги връщат. Това е ужасно.
На теб в момента може и да не ти стигат финансите за нещата, които искаш, но все пак не си на улицата, не си гола и боса, имаш приятел до себе си. В живота се иска труд и упоритост за да успееш. Никой не е казал, че е лесно, нищо че някои са се родили със сребърната лъжица в устата. Там пък имат други проблеми.
Оцени това което имаш, защото има и по-лошо и продължавай да се бориш. Така се изгражда силен характер. Надявам се да не си от тези, които плачат, че не могат да си позволят поредните модни парцалки или да отидат на дискотека със сумати народ.
Бих ти препоръчала една книга "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота" от Дейл Карнеги.
Не съм съгласна със съвети от сорта да смениш приятеля с по-платежоспособен. Има много студени на запад, които проституират за да завършат образование или теглят невероятни кредити, които след това ги заробват с години да ги връщат. Това е ужасно.
На теб в момента може и да не ти стигат финансите за нещата, които искаш, но все пак не си на улицата, не си гола и боса, имаш приятел до себе си. В живота се иска труд и упоритост за да успееш. Никой не е казал, че е лесно, нищо че някои са се родили със сребърната лъжица в устата. Там пък имат други проблеми.
Оцени това което имаш, защото има и по-лошо и продължавай да се бориш. Така се изгражда силен характер. Надявам се да не си от тези, които плачат, че не могат да си позволят поредните модни парцалки или да отидат на дискотека със сумати народ.
Този приятел не просто не е платежоспособен- не е и мотивиран. Дори да си учил, до 29 все трябва да си прозрял някои неща, особено ако си мъж, ако не си обременен с деца и семейство. Това са много години- ако нищо не е направил, си е червена лампа. Дори циганите на село без образование, ако са кадърни, намират начин и изкарват повече от 400 на месец.
Кофти е някой да ти казва, че мъжът, който обичаш не е за тебе и че трябва да се разделиш с него - пък и е грозно, ако доводът за това е, че не е богат.
Но тук даже не става въпрос за парите, пари се изкарват,
проблемът е в несъвместимостта на характерите - или по-скоро потребности и виждания.
Така трудно се живее, животът става низ от компромиси и ако на третата година все още го търпиш, и обичаш, то след 10 години тия ви разлики ще ти бодат очите и сърцето.
Съвсем разбираемо е да негодуваш срещу живот с 360 лв на месец, аз въобще не мога да проумея как се справяш. Ако усещаш, че не е това, което искаш - с приятеля или без него, започни да си изготвяш план как да се реализираш и как да растеш - всякак, и социално, и финансово.
В малкия град това е почти мисията невъзможна. И да си свикнала с удобството и простотата му, ще трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да се насочиш към място с перспективи.
Помисли добре, събирай смелост, действай и сбъдвай мечтите си. Няма нужда човек да линее на място и с хора, които не са му присъщи.
Успех!
Но тук даже не става въпрос за парите, пари се изкарват,
проблемът е в несъвместимостта на характерите - или по-скоро потребности и виждания.
Така трудно се живее, животът става низ от компромиси и ако на третата година все още го търпиш, и обичаш, то след 10 години тия ви разлики ще ти бодат очите и сърцето.
Съвсем разбираемо е да негодуваш срещу живот с 360 лв на месец, аз въобще не мога да проумея как се справяш. Ако усещаш, че не е това, което искаш - с приятеля или без него, започни да си изготвяш план как да се реализираш и как да растеш - всякак, и социално, и финансово.
В малкия град това е почти мисията невъзможна. И да си свикнала с удобството и простотата му, ще трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да се насочиш към място с перспективи.
Помисли добре, събирай смелост, действай и сбъдвай мечтите си. Няма нужда човек да линее на място и с хора, които не са му присъщи.
Успех!
В няколко теми тия дни стигнахме до извода, че няма такова нещо като да обичаш мъж. Какво му обичаш? Извиняваш го за слабостите му. Мъжът следва да се уважава, а той да те обича. Иначе само се лъжеш, изпитваш емоции, казваш си- ето, аз го обичам, и съответно си пренасочваш целия живот заради нетрайни тръпки.
А как се уважава мъж, който няма вътрешен хъс за промяна? Може да се каже, че той пък не я обича, но едва ли ще откаже младо на 21 години.
А как се уважава мъж, който няма вътрешен хъс за промяна? Може да се каже, че той пък не я обича, но едва ли ще откаже младо на 21 години.
Нормално е на 21 да не си готова за самостоятелен живот, ако родителите не те издържат. Все пак все още нямаш нито образование, нито стаж, и следва да започваш да градиш живота си от нулата, както повечето твои връстници. Нали все от някъде се почва...
Аз също учих задочно в малък град, но заживях в София на квартира за да мога да работя и издържам образованието си. Ходих на лекции през отпуските, понякога взимах неплатен. Изпитите и без това бяха в събота, така че се справях някък. С мъжа ми се запознахме когато бях на твоите години. Оженихме се когато завършихме университета и си наехме обща самостоятелна квартира. Точно тагава настъпи кризата в България и нямахме възможност да плащаме квартирата. Доходите ни паднаха драстично, след което"избягахме" в чужбина. Там също не е лесно. Отлагахме плановете за дете за да можем да припечелим някой лев че да си купим собствено жилище. Родих едва на 28. В един момент живота ни се устрои такъв, какъвто искаме да бъде. Всичко постигнахме с много труд и известни лишения. Важното е с приятеля ти да гледате в една посока, и да се подкрепяте взаимно. И да имате търпение разбира се
Такъв е живота.
Аз също учих задочно в малък град, но заживях в София на квартира за да мога да работя и издържам образованието си. Ходих на лекции през отпуските, понякога взимах неплатен. Изпитите и без това бяха в събота, така че се справях някък. С мъжа ми се запознахме когато бях на твоите години. Оженихме се когато завършихме университета и си наехме обща самостоятелна квартира. Точно тагава настъпи кризата в България и нямахме възможност да плащаме квартирата. Доходите ни паднаха драстично, след което"избягахме" в чужбина. Там също не е лесно. Отлагахме плановете за дете за да можем да припечелим някой лев че да си купим собствено жилище. Родих едва на 28. В един момент живота ни се устрои такъв, какъвто искаме да бъде. Всичко постигнахме с много труд и известни лишения. Важното е с приятеля ти да гледате в една посока, и да се подкрепяте взаимно. И да имате търпение разбира се
Такъв е живота. 
Говоря малко Английски език на ниво Б1. Не ме разбирайте погрешно, аз също не искам да се местя, познавам се и знам, че няма да издържа дълго. Аз съм по семеен тип, а не като типичните ми връстници. Не съм казала, че искам дете още на момента, но след 2,3,4.. години сигурно вече да. Иска ми е първо за поживеем заедно, да се порадваме само двамата на живота и тогава. На 21 съм, но се смятам да градя кариера, че чак тогава да имам дете. Това значи след едно 7-8 години, а приятеля ми до тогава ще е на близо 40.
В малките градове живеят милиони хора и нито се чувстват нещастни, нито искат да отидат навън, където дори и с образование, да работят за минимална заплата.
Защо не си ходите на гости с приятеля ти?
Защо не сте правили секс от куп време?
Защо няма да прекарате Нова година заедно?
Това не са неща, зависещи от парите.
Имам чувството, че отчаянието като поза, ти харесва............
Здравейте. Пише едно объркано 21 годишно момиче, лутащо се из дебрите на живота. Студентка съм първа година задочно, наистина искам това образование, за да избягам поне от много тежката неквалифицирана работа. Живея при родителите си в Югоизточна България, работя шест дни в седмицата за чисти 360 лв. Тъй като родителите ми нямат никакви възможности да ми помагат финансово, аз трябва да плащам обучението си и всичко от което имам нужда, а парите никак не ми стигат. Само за двата семестъра + лекциите ми трябват 1 600 лв. Често ми е едно свито и объркано... Имам приятел от близо 3 години, той е на 29. При него положението е подобно, а се скъсва да работи на няколко работи. Обичаме се и искаме да живеем заедно, но няма как да стане, защото няма къде. Виждаме се всеки ден за малко, някъде из града (и той живее с техните, не си ходим на гости, не сме спали от месеци заедно). Много ми е тежко, защото няма никакви изгледи живота ми да се промени към нещо по-добро. От близо 3 години сме на едно и също ниво. Дори едни нормални обувки, контактни лещи и понякога лекарства, не мога да си позволя.., а как да изкараме за жилище, как да имаме деца, представям си мизерията и ми става неприятно. Тази вечер, когато приятеля ми се обади за лека нощ, не издържах и му се оплаках, че живота ми е ужасен , а той отново ме нападна, че за мен винаги ще е ужасен, да съм се борела всеки ден и час и да не искам всичко наготово, само съм се оплаквала.Боря се, но се и отчайвам. Ядосва се, когато казвам, че в живота ми няма нищо хубаво, кое не било... Нито мога да празнувам рождения си ден, нито ще посрещнем заедно Нова година или ще идем някъде (на работа съм). Как се ще отделим да живеем, как ще плащаме ток, вода, цифрова, интернет, телефони, храна, гориво, данъци, лекарства, дрехи, деца.. Преди 2 седмици даже се чуди, защо не ми стигат тези 360 лв, какво съм правила с тях, сякаш се живее без пари. Вие как започнахте своя самостоятелен живот? Колко пари са ви нужни за да живеете нормално? Ние няма как да излезем на квартира, а и не искам, парите няма да стигат, а ако имаме и 1 дете ще се забатачим безкрайно. Аз няма как да си намеря по-високо заплатена работа, като чуят, че си студент и не те искат. Той смята, че ходенето в чужда държава или по-голям град е безсмислено, защото колкото печелиш, толкова и губиш. И двамата се обичаме много и искаме да сме заедно. Помогнете ми, ще се побъркам вече. 
И след като той го смята това е божата истина?! Използвай малко собствения си мозък или най-малкото помисли след като според него няма смисъл защо толкова много хора прибягват до точно това решение. Има поле за размисъл, нали? Изкарай си бакалавъра, междувременно добър съвет са ти дали - вдигни малко нивото на езика. И запиши една магистратура в чужбина, има страхотни програми - безплатни, държа да добавя - и единственото им изискване е език на съответното ниво. Е, ще трябва да работиш нещо там за личните си разходи, но нещата са уредени в полза на студентите. Има начин. Не се примирявай, а приятеля ти след като смята, че опит за подобряването на сегашното положение е безсмислен, ами само едно ще ти кажа - не се оставяй да те повлече и теб с това мислене. Защото на мен болднатото ми звучи като - аз няма/не мога да го направя ама и ти не трябва.
Здравейте.
Относно работата, положението в региона си е такова, почти няма работа за над 500 лв.
Относно приятеля. Амбициозен е, страшно много иска да живеем заедно, образован е, след като е завършил си е събрал пари за кола, инвестира в дворно място с отглеждане на продукция (но нещата ще стават бавно). Самият той казва, че опитва да събира пари за жилище, но ще стане след няколко години. До тогава ще сме си пак така. Нова година, той казва, че няма да празнуваме заедно, защото аз ще съм на работа. Не, че не може след нея да идем някъде, но нищо не казвам, защото знам, че става въпос за пари. Всеки си седи у тях, защото не е удобно да ходи у другия и така...
Уча Предучилищна и начална училищна педагогика, задочно и тези пари са и за лекции, университета не е в родния ми град.
Относно работата, положението в региона си е такова, почти няма работа за над 500 лв.
Относно приятеля. Амбициозен е, страшно много иска да живеем заедно, образован е, след като е завършил си е събрал пари за кола, инвестира в дворно място с отглеждане на продукция (но нещата ще стават бавно). Самият той казва, че опитва да събира пари за жилище, но ще стане след няколко години. До тогава ще сме си пак така. Нова година, той казва, че няма да празнуваме заедно, защото аз ще съм на работа. Не, че не може след нея да идем някъде, но нищо не казвам, защото знам, че става въпос за пари. Всеки си седи у тях, защото не е удобно да ходи у другия и така...
Уча Предучилищна и начална училищна педагогика, задочно и тези пари са и за лекции, университета не е в родния ми град.