Може ли да се промени мъжът, или да продължавам напред?

  • 10 846
  • 74
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Ходел, излизал... нали се прибира в къщи?
Скрит текст:
Така и не каза по колко пъти в месеца излиза, и по колко време седи в тия барове като отиде - ако отива 1-2 пъти в месеца и се прибира по нормално време е едно, а ако ходи всеки петък и събота и се шляе до сутринта, е друга работа.
Ако мислиш, че не полагал достатъчно грижи за детето, как смяташ ако хванеш друг мъж - колко грижи пък той ще полага, дето даже няма да му е баща? Нямаш и жилище - очакваш може би, че ще намериш друг мъж, който няма да има приятели и хобита, няма да има бивша жена и деца, ще си има жилище и ще те приеме там с детето ти?
Просто в ситуацията нямаш много полезни ходове, освен с човешки разговор и държание да вхъхновиш разумно отношение от мъжа си. Все пак ви свързват 10 години, чувства, дете, и какво ли още не. Ако така и не го получиш и работата отива на по-лошо, изнасяй се пък като искаш, но според мен няма да е оптималното решение.
Ами, все някъде трябва да спи.....    Laughing  освен ако не си е намерил и легло-заместител.
То излизането по дискотеки му е последния проблем на описания мъж.За детето никакви грижи, освен игра отвреме-навреме, работата му свързана с пътувания, демек рядко се вясва в къщи, живеят при свекърите, значи и в домакинската работа изобщо не се включва (при две жени у дома, да не е луд да мие чинии    Laughing  ), хазарта му е тръпка, външният вид и приятелчетата също, не стига, че не гледа детето, но пък критикува авторката как правела /не правела нещата според неговите критерии, та дали излиза на кръчма 1 път седмично или през вечер, все тая.

# 46
  • Мнения: 8 907
Не съм запозната с предишни писания на авторката, но очевидно човекът е бил такъв и преди и тя е взела решение да създава семейство с него и да ражда дете. Или е била наясно, че това е ситуацията, или се е надявала, че детето ще промени нещата - най-голямата заблуда.

Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

# 47
  • Мнения: 403
Ще бъда откровена с теб, няма начин да го промениш! Но можеш да промениш себе си. Спри да мислиш за него, мисли повече за себе си, за детето си. Постарай се да се чувстваш спокойна. Потърси си хоби, занимавай се с нещо друго.

Казвам ти го от опит. Преди година прекратих такава връзка, и още ми се насълзяват очите, като си спомня колко усилия положих за този човек, обичах го повече от себе си. Нарани ме не, че го губя, а че с лекота захвърли всичките ми усилия, всички щастливи моменти. Почувствах се използвана и разбита. Не съжалявам и грам, добре че намерих сили да прекратя всичко, преди да се е родило дете.
Сега съм с друг невероятен човек. Чувствам се обичана и оценена всеки ден. Струва си усилията.

# 48
  • Мнения: 46 545
Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

Така е. Но хората имат различни причини. Например любов. Колкото и да е странно при някои любовта не се изпарява, каквото и да прави човекът с/у тях. Причина 2 - промит мозък "заради децата", а всъщност това оказва лошо влияние в/у тях. Причина 3 - ако е хвърлила големи усилия и финанси в някакви общи проекти, предпочита да търпи, но децата й да наследят направеното, вместо да иде в ръцете на новите му деца от някоя кифла. И т.н. Не е толкова просто. За мен това са силни жени. Аз не бих издържала психически.

# 49
  • Мнения: 403
Хич, не мисля, че мъжът ти ще се промени - та той е на 29 и е прекарал последните 10 години във връзка. Според мен вече му е омръзнало да играе на семейство и цялото му поведение го показва - три дни е мил, за да не му пилиш на главата и да не му разваляш спокойствието, после си живее неговия и живот и така отново и отново.

И аз съм на същото мнение. "Игра на семейство" е много точно казано. Още му се беснее на човека, зависи и дружките му какви са - ако са свободни електрони, без деца, без отговорности - вероятно начинът им на живот изглежда силно привлекателен.

Според мен с това, че непрекъснато те критикува, се опитва подсъзнателно да те накара да поемеш отговорност за раздялата ви. Колко ще се мъчите зависи от теб или евентуално от някоя амбициозна нова девойка.

Критикува я за да я комплексира, да и вменява вина за да я манипулира още по- лесно.
Комплексар  #2gunfire

# 50
  • Мнения: 8 907
Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

Така е. Но хората имат различни причини. Например любов. Колкото и да е странно при някои любовта не се изпарява, каквото и да прави човекът с/у тях. Причина 2 - промит мозък "заради децата", а всъщност това оказва лошо влияние в/у тях. Причина 3 - ако е хвърлила големи усилия и финанси в някакви общи проекти, предпочита да търпи, но децата й да наследят направеното, вместо да иде в ръцете на новите му деца от някоя кифла. И т.н. Не е толкова просто. За мен това са силни жени. Аз не бих издържала психически.

Любов или навик? Понякога човек спира да обича всъщност и живее с чувства към един идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.

Моят прочит е различен - това са едни страхливи и неуверени жени, които имат комплекси относно собствената си личност и качества. Затова и търпят, защото притежават някакво чувство за малоценност, не искат да излязат от зоната на комфорт.

В случая авторката е прекарала 10 години с този човек, като връзката им е започнала на 19. Реално тя няма база за сравнение особено голяма. Струва ми се, че ситуацията е повече удобна, отколкото неудобна за нея въпреки негативи, които търпи. Това, разбира се, само на база на споделеното от нея тук, не съм чела други теми.

# 51
  • Мнения: 1 792
Кристалин, като иска да е баща, ще се научи. Мен да не би някой да ме е държал за ръчичка и да ме е учил да сменям памперс? Говорим за големи хора все пак. И заради подобно отношение като към нещо, което сакън да се не напрегне, се стига до такива случаи. Значи жената ще я пребъркват 9 месеца, ще носи корема, ще ражда накрая, а на него, завалията, психиката му ще се скърши, че тя не му помага. Как се гледа бебе се учи от раждането. Рамо до рамо. Не да чакаш някой да се научи и после да те извика с упътване.
НСЧ, идеята ми е малко по-обща от конкретния пример, който дадох с памперса. И тя, събрана в едно изречение, е да позволим на мъжете да бъдат родители като ги насърчаваме и им се доверяваме. Изобщо не съм казвала, че "завалията, психиката му ще се скърши". Не искам фокусът да е обърнат към мъжът, а към жената. Защото, ако ние, жените, решим, че ни е по-лесно самички да се оправяме с всичко, то и на него разбира се това може да му се стори като по-лесния вариант и съответно да  бие отбой. А после да се чудим и маем защо не ни помага мъжът. Явно не мога да обясня точно това, което искам, а и вече отивам повече в офтопик, та толкова от мен.

Не съм чела предишните мнения на авторката, явно има някаква история в тях, та говоря само на базата на сегашната тема.

# 52
  • Мнения: 39
Криво дърво не се оправя,ако е младо -да.Не си пилей времето да го превъзпитаваш,няма шанс.Детето си можеш да възпиташ,но възрастен човек - НЕ!Бягай докато си млада и имаш шанс да намериш щастието в очите на друг.Той ти създава комплекси за да те манипулира.Започни да живееш и бъди егоист за собственото си щастие.Пожелавам ти успех в живота!

# 53
  • Мнения: 39
Не се отказвай от изграденото! Може да е синдрома ТАТКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Повечето мъже изведнъж стават задници като видят какво всъщност е да имаш дете (ангажимент). Подсъзнателно си измислят причини да се отърват от хаоса вкъщи. Като се сетя за мъжът ми с първото дете, го мразя от дън душа. Такива неща ми е казвал - не съм била жена, не съм можела да създам уют...Гадост и отврат! Беше на 30 години и много му се ходеше ... Сега си признава, че тогава най-много му се излизало! И на мен ми се е излизало, но нямам избор, а той има....
Не мога да се съглася с теб.Моят мъж като стана татко всичко правеше във вкъщи-домакинство,пазаруване,бягане насам и натам по документи.Подавал ми е бебето в леглото за да го кърмя,и ми каза;"Само дето не мога да го накърмя"Това е баща,който найстина се радва,че е станал баща и ми го затвърди.А на 30 год много му се ходело,ами можело заедно да си ходите,като оставите бебето на майка ти или на някой ,който имате доверие.Нашето бебе на 3 мес.го оставихме на сестра му и излизахме.Не искам да се зачждам или да оставям такова впечетление,но решение винаги има,ако има желание.

# 54
  • Мнения: X
Много кофти ситуация . Ама много .
Живеене при свекрите 10 години , връзка от малки ,хазарт, мрънкало, бебе след 10 години  ...Никакъв полезен ход не виждам .Само се чудя къде си гледала 10 години и защо въобще си раждала дете в такава ситуация ?

Освен да търпиш статуквото докато не поотрасне детето друго не виждам ..

# 55
  • Мнения: 5 513
Нали свкървата може да гледа детето ,ами да излиза и тя.
Има толкова жени,които са разделени и не могат да излязат никъде с месеци обаче са решили ,че заради детето тази жертва си заслужава,както и заради новия живот,който водят след раздялата.
И като го остави този мъж ще цъфне и ще върже и ще е един вечен банкет.Стой та гледай.
И ако приемем ,че бащата е лош баща и какво...не е първия и няма да е последния.Да го оставя,ама не ще.Иска да го моделира според собствените си нужди и изисквания.
Ами ,ако той я изгони ,защото му е писнало?
Аз мисля ,че ще остави бебето,защото всичко се дели на преди него и след него ...и ако го нямаше бебето ще си вземе парцалите...и ако не беше бебето щеше да хубава...като не я боготворят заради това че е майка закакво и е...
И изобщо не разбирам как един човек не може да си намери сам занимания.

# 56
  • Мнения: 2 222
Жената се чувства пренебрегната от мъжа си - това не се лекува с излизания и купони. Но може временно да се замаже положението така  Peace После все някога всичко се преобръща.

# 57
  • Мнения: 5 513
А той защо я пренебрегва ?

# 58
  • Мнения: 8 907
А той защо я пренебрегва ?

Това, според мен, само авторката знае, но едва ли ще сподели - лични неща са, все пак. Не вярвам тя хич да не си дава сметка за ситуацията и причините.

# 59
  • Мнения: 2 222
Тя може и никога да не разбере защо в така. Не сме роботи да надникнем в чуждия мозък. Просто трябва да се съобразим с фактите. Този мъж се държи еди как си - запазвам си го, защото го искам много и си имаме дете. Или - не мога повече, ще се спасявам. За някои жени е по-добрия вариант да не правят генерални промени - хем оплескват всичко, хем после са пак нещастни. Всеки си решава. (Акъл от мен, дето първо действам, после мисля)

Общи условия

Активация на акаунт