Може ли да се промени мъжът, или да продължавам напред?

  • 10 833
  • 74
  •   1
Отговори
  • Мнения: 55
Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса

Последна редакция: пн, 16 ное 2015, 09:24 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 38 495
Точно колко пъти месечно излиза сам с приятели? По цяла нощ ли е или само вечерта?

# 2
  • Мнения: 812
След като "сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук"се бори за промяна,но без сълзи и хленчене,това явно  и доказано не помага.
Помисли всеки един от вас се нуждае от своята лична свобода,но ти твоята все още не си я маркирала ,а неговата вече се затвърждава-може да обсъдите това и да стигнете до някакъв компромис.
"  аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа" ето това е,което трябва никога да не забравяш .

# 3
  • Мнения: 8
Според мен този мъж е типичният "нарцис" ( да не използвам някоя по-обидна дума) и със сигурност няма да се промени. Ако го заплашиш с раздяла, а той не иска да те загуби може и да започне да се преструва, но такъв характер няма как да се промени. Фактът, че няма респект към теб и си позволява да те унижава е достатъчен, за да прекратиш отношенията си с него. Със сигурност не е лесно щом имате и дете, но той пак ще си му бъде баща, а ти няма да си подтисната и унижавана жена. Постепенно така ще ти смачка самочувствието, че може и постепенно да се убедиш, че точно толкова заслужаваш. Решението ще го вземеш ти, аз не съм свидетел на вашите отношения, но ако това наистина е човек, който те пренебрегва, унижава, критикува (от това, което си написала така изглежда), тогава имаш пълно основание да не го търпиш.

# 4
  • Мнения: 55
По неговите думи почти не излиза, по моите прекалява. Десетки пъти съм му казвала, че не искам да го спирам да излиза, искам да получа полагащото ми се внимание и загриженост към личноста ми, искам веднъж да помисли първо за мен преди за себе си или за приятелите си. Тъпо е защото в една връзка партньорите трябва да са равнопоставени, а аз не виждам каква е тази равнопоставеност, при която той ходи на работа и има нужда да разпусне, а аз съм по майчинство и "работя" 24/7, нямам желание за много излизания, а просто да се чувствам ценена, уважавана и обичана, да се чувствам значима, а не някаква даденост, която ще търпи и мълчи вечно.
А преди не беше така, незнам кога точно и защо започнаха да се пропукват нещата. Имам чувството, че с раждането аз рязко си промених приоритетите, а той сякаш се е комплекситал, че виждаш ли аз се опитвам да го държа вкъщи и да го правя пенсионер.  Интересно ако аз започна да излизам постоянно насам-натам и го оставям той да гледа детето

Последна редакция: нд, 15 ное 2015, 14:42 от Keep_calm

# 5
  • Мнения: 8
По неговите думи почти не излиза, по моите прекалява. Десетки пъти съм му казвала, че не искам да го спирам да излиза, искам да получа полагащото ми се внимание и загриженост към личноста ми, искам веднъж да помисли първо за мен преди за себе си или за приятелите си. Тъпо е защото в една връзка партньорите трябва да са равнопоставени, а аз не виждам каква е тази равнопоставеност, при която той ходи на работа и има нужда да разпусне, а аз съм по майчинство и "работя" 24/7, нямам желание за много излизания, а просто да се чувствам ценена, уважавана и обичана, да се чувствам значима, а не някаква даденост, която ще търпи и мълчи вечно

Напълно възможно е да си поизнервена от това, че ти стоиш вкъщи, а той работи, има социален живот, излиза, но все пак би трябвало да прояви разбиране към теб. Детето е общо, не само твой ангажимент. Критиките, обаче за които спомена са напълно недопустими. Освен това явно не отделя достатъчно време за вас двамата иначе едва ли би се дразнила от това, че понякога излиза с приятели.Явно балансът е нарушен или напълно липсва.

# 6
  • Мнения: 55
Да, изнервена съм много. Баланса май направо липсва. Яд ме е, че няма как да накараш някой да си промени приоритетите без самия той да чувства, че това е правилната подредба. Аз не съм някоя грозна лелка, гледаща сериали и бъркаща манджи, която тотално да е изгубила облика си от началото на връзката и която да е заслужила това отношение. Съпругите и майките трябва да се боготворят, но никой не оценята усилията които полагаме във всяко отношение. При мен поне не

# 7
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса
Мисля си, че този мъж не се е променил изведнъж.
Няма как 10 години да е мил, любящ и ценящ, и след раждането на детето да се превърне в антипода си.
Не знам колко години сте живели заедно, но някъде там си затвърдила ергенските му навици и незачитането.
Не виждам как ще го промениш- не е дете до 7г. възраст.
Предложи му вариант- събота и неделя да се грижи той за детето, а ти да излизаш с приятелки.
Пък той да ходи с приятели по дискотеки- след като не иска да поеме ангажиментите на женен с дете.
Ако не схване " намека", му кажи, че ще почнеш на чисто, като за начало, докато се устроиш и набереш скорост, ще му оставиш той да гледа детето.
Ако пак не вдене, не си губи времето.

# 8
  • Мнения: 8
Напълно те разбирам. Според мен ти инвестираш много повече във вашата връзка, отколкото той и затова така се чувстваш. Няма как да вървят нещата така. Той как ти отговаря, когато му казва как се чувстваш? Освен това какъв е неговят принос във вашите отношения - например:

Кой от двамата дава предложения къде да прекарате отпуска, почивни дни? Кой първи хваща другия за ръка, приближава се за целувка? От кой идва инициативата за секс (е то, мъжете по принцип са си все навити в повечето случаи та това не е толкова показателно)? Правите ли си някакви изненади от време на време? Вечери, романтични преживявания?  Кой първи заговаря за отношенията помежду ви, за бъдещи планове? След поредната караница кой първи протяга ръка към помирение? Как общувате - кой се интересува повече от ежедневието на другия? Мисля, че ако си отговориш на тези въпроси ще ти стане по-ясно дали даваш много повече отколкото получаваш и съответно от там се натрупва това напрежение.

И още нещо: ме си мисли, че губиш всичко изградено до тук, ако решиш да го напуснеш. Напротив, продължаваш да губиш още време, ако не си с подходящия човек. Това не означава, че те съветвам на всяка цена да го оставиш. Просто, ако прецениш, че не си струва да продължаваш с него, това не е причина да останеш, защото така и така не вървят нещата, нищо не губиш.

Последна редакция: нд, 15 ное 2015, 15:12 от Loredana_Unica

# 9
  • Мнения: 5 710
Доколкото разбирам той си има свой живот, кръг и интереси,  а твоят е отдаден него и детето ви.
В тази ситуация по-скоро бих помислила върху моя начин на живот, отколкото да променям неговия.
Мисля, че много жени разбират брака, като буквално оковаване на двама души. Това за мен е грешка.

# 10
  • Мнения: 8
Доколкото разбирам той си има свой живот, кръг и интереси,  а твоят е отдаден него и детето ви.
В тази ситуация по-скоро бих помислила върху моя начин на живот, отколкото да променям неговия.
Мисля, че много жени разбират брака, като буквално оковаване на двама души. Това за мен е грешка.



С това съм съгласна. Ти също трябва да имаш твои интереси, хобита, приятели и време да излизаш с тях. в никакъв случай връзката не трябва да е "оковаване", но все пак си отговри на горните въпроси, за да разбереш дали проблемът е, че ти си се "вкопчила" в него поради липса на свой живот или наистина той не прави нищо за вашите отношения и имаш основание да се чувстваш пренебрегната.

# 11
  • Мнения: 55
Напълно те разбирам. Според мен ти инвестираш много повече във вашата връзка, отколкото той и затова така се чувстваш. Няма как да вървят нещата така. Той как ти отговаря, когато му казва как се чувстваш?

Отговаря, че ще спре да излиза, аз му казвам, че не иска да спира, а понякога да се сеща за мен, да не ме третира като детегледачка и домашна помощница.

Освен това какъв е неговят принос във вашите отношения - например:
Кой от двамата дава предложения къде да прекарате отпуска, почивни дни? Кой първи хваща другия за ръка, приближава се за целувка?
Целувката е вечер като се прибере от работа, а като тръгне да излиза са по няколко (сякаш доволен че изчезва и иска да ме омилостиви)

От кой идва инициативата за секс (е то, мъжете по принцип са си все навити в повечето случаи та това не е толкова показателно)?

И от двамата

Правите ли си някакви изненади от време на време? Вечери, романтични преживявания?  

Напоследък много рядко

Кой първи заговаря за отношенията помежду ви, за бъдещи планове?

Аз, аз, аз, аз

След поредната караница кой първи протяга ръка към помирение?

Да кажем, че той

Как общувате - кой се интересува повече от ежедневието на другия?

Аз от неговото, той от моето (какво сме правили с детето, ял ли е, спал ли е бла бла)
Мисля, че ако си отговориш на тези въпроси ще ти стане по-ясно дали даваш много повече отколкото получаваш и съответно от там се натрупва това напрежение.

И още нещо: ме си мисли, че губиш всичко изградено до тук, ако решиш да го напуснеш. Напротив, продължаваш да губиш още време, ако не си с подходящия човек. Това не означава, че те съветвам на всяка цена да го оставиш. Просто, ако прецениш, че не си струва да продължаваш с него, това не е причина да останеш, защото така и така не вървят нещата, нищо не губиш.

# 12
  • Мнения: 812
Видях,че това не е първият ти пост свързан с мъжът ти-нещата май никак не са се променили?
Струва ми се ,че отдавна си намерила някои отговори,но докога ще плащаш тази цена за това щастие,което ти се поднася.
Опитай се да си представиш картинката след няколко години ,когато детето вече е по-голямо-какво виждаш?
Промяна трябва да има,но нека първо започне от теб самата.

# 13
  • Мнения: 55
Не е първия пост и всичко се повтаря ли повтаря. Натрупване на напрежение, избухване от моя страна, признание от него че съм права, вееменно затишие, натрупване на напрежение.

Вече някак спрях да се трогвам от любовни обяснения и обяснения как съм била права. И кво като съм?

Иска ми се да взема детето и да се преместя, но жилището, в което мога да ида е на замазка и шпакловка, има някои уреди в кашони, а няма как детето да ходи на ясла (дори до възрастта за ясла има още 8 месеца), в работата ми не мога да си позволя болнични (дори и годишния отпуск ползвам наполовина) ако се разболее. На  баби не мога да разчитам

# 14
  • Мнения: 8 883
Хич, не мисля, че мъжът ти ще се промени - та той е на 29 и е прекарал последните 10 години във връзка. Според мен вече му е омръзнало да играе на семейство и цялото му поведение го показва - три дни е мил, за да не му пилиш на главата и да не му разваляш спокойствието, после си живее неговия и живот и така отново и отново.

Според мен ти също си стигнала до отговори, но те просто не те устройват - поради какви причини, не мога да знам.

Следвай сърцето си, но носи със себе си и разума  Peace

Общи условия

Активация на акаунт