Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

Здравейте, аз съм над 40, първото съм раждала нормално, но преди 15 г, сега за второто ми казват,че трябвало секцио заради възрастта. Без да имам диабет, високо кръвно и прееклампсия, нито проблеми с ретината, макар че диоптера ми е 3, се чудех на някоя от вас казали ли са защо с възрастта трябва да е секцио и има ли и друга причина, освен общовалидните- седалищно, заплитане на пъпна връв, голямо бебе, тесен таз..?

Възрастта сама по себе си, ако жената е в отлично здраве на 40+, не е никакъв фактор и не изисква раждането да е чрез секцио Никой не може да те накара да се подложиш на операция, щом няма основателна причина. Ако твоят лекар го изисква, без да има научна обосновка, а желанието ти е да родиш естествено, значи това не е *твоят* лекар и е по-добре да го смениш.

За следваща бременност трябва да се изчака поне година(до забременяването). Чувала съм и за забременели на 3,5,6 месец, но има рискове. Имам позната, която забременя на 3 м. и изпитваше големи болки при растежа на матката, наложи се да направи аборт.Но вероятно е някакъв по-особен случай.
За VBAC казват, че колкото повече време е минало, толкова по-добре.
В чужбина е нормално да родиш естествено след секцио, дори го препоръчват. Много пъти секцио не е добре, до 2 максимум 3 пъти е безопасно. Доколкото съм чела, ако нямаш медицински показатели, то естествено след секцио е по-безопасно от повторно секцио.
Случаите с кръвоизливи са доста редки, рискът не е по-голвм от това да ти се случи нещо по време на операцията.
В Шейново, когато ходих за планиране на секцио, лекарката ме успокояваше да не с еплаша, следващия път ще е естествено.
Има лекари, които се навиват. Вариантите са или да се плати на лекар(за който си сигурен, че го практикува, а не да те заблудят и да свършиш пак секцио) или да си изчакаш максимално вкъщи и да отидеш с голямо разкритие в болница, та да са принуддни да те оставят да си родиш.
Може и с акушерка, аз към това съм се ориентирала. Не съм имала здравословен проблем миналия път, бебето беше седалищно.

Благодаря ви момичета,съжалявам,че малко изместих темата. При мен бебето така и не слезе на долу,а ми изтекоха водите и това наложи секцио.Ще видим живот и здраве при следващо бебе как ще е,но много ми се ще да е нормално.

Смятам че и теб са те изментили по същия начин като мен. Това, което казваш само по себе си не е предпоставка за секцио.
Ирайн, за кръвоизливи не знам, но за разкъсване на перинеума от напъните съм чувала. Иначе и аз искам поне веднъж да кажа че "съм родила" и за това следващия път ще проучвам под лупа, пък дано да ми е късмет.  Все още си мечтая да родя като котка. 

3 лекари ме видяха,казаха,че шансът да родя нормално е под 10 %., имах и само 1 см разкритие.Питаха ме все пак дали да мъчат да индуцират,но аз реших при тези обсроятелства да е секцио-може и да съм сбъркала не знам...В последствие момичето с мен в стая се оказа,че са се мъчили цял ден да я индуцират и накрая пак се е стигнало до секцио.

Не виждам да са те "изментили". Щом казваш, че трима лекари са те гледали и т.н.

...не знам защо всички си мислят, че ей така лекарите  искат да правят секцио за кеф

Всеки организъм се възстановява различно.
Бях секцио заради това, че синът ми беше голямо бебе-роди се 4.090 кг. Възстанових се много бързо, още на раздвижването почти не ме болеше, само кръвното ми падна повече, понеже още не бях яла. Иначе докато ни изпишат, бях почти изцяло ОК. Най-важно е движението първите дни и пиенето на много течности.
Многото движение по време на 9-те месеца също помага.

Първото си дете родих нормално,второто секцио защото беше седалищно и си тръгна раждане.
Не бих заменила нормалното за секцио никога.Много по-лесно и бързо се възстанових,кърмата ми слезе също бързо,коремът ми спадна веднага.Винаги ще се чудя на жените,които по желание лягат под ножа.
Моята лекарка не е искала да правим секцио заради възрастта.На 41 съм.Напротив.Ядосвахме се,че това упорито бебе не се обръща и не ти дава шанс за избор.

Аз родих секцио преди месец и половина. През бременността качих мнохо килограми и чаках едро бебе. Само че никой не премери колко точно едро е бебето. Бях в болницата и преносвах 5 дни, когато започна раждането. Без да усетя бях направила 6 см разкритие и бързо стихнах до пълно. Почти без болки -само в кръста като при цикъл. Дойдоха и напъните, които също не боляха. И тук свършва хубавото. Оказа се, че бебето е прекалено голямо, а таза ми тесен и няма начин да излезе,дори и със епизотомия. Главата на бебето даже се беше показала, но не можеше да изкезе. Така се стигна до спешно секцио, но... спешен екип липсвше. Анестезиоложката почти час не си вдигаше телефона. През това време аз трябваше да си сдържамнапъните, което всъщност берше невъзможно. Постоянно ми слушаха тоновете. Когато най-накрая госпожата се появи със бърза стъпка стихнахдооперационната. Бебето се оказа 4кги 54см. Аз бях с пълна упойка и като се събудих болката беше поносима. След 12 ч ме свалиха в стаята и трябваше сама да стигна до леглото. Беше ушасно, имах чувството, че корема ми ще се изсипе. 24 ч след операцията трябваше да се раздвижа. Болката при ставане и лягане беше доста, но го отдавам на това, че бяха стегнали много шевовете, а и самите шевове са 10. На третия ден всичко беше мн по-добре, грижех се и за бебето.
  Може би имам висок праг на болка, защото по време на контракциите не гъкнах. Всички родилки ми се чудиха. Ако можех да родя нормално, щях да се възстановя по-бързо. Ако забременея отново ще искам да родя естествено. Надявам се и тогава да не усетя болката от раждането, както нямаше да я усетя, ако бебето можеше да излезе.

Извинявай,коя болница е това. 

В Мездра.

Започнах нормално раждане, стигнах до пълно разкритие без никакви упойки, но в последния момент се наложи спешно секцио заради възникнали проблеми. Може и ситуацията да е такава, защото ме рязаха на много късен етап, но бих предпочела да изтърпя няколко пъти още нормално раждане ( пак казвам, че бях без упойка),  отколкото секцио. Пълното ми възстановяване трая около месец, в който добре че имах баба помощничка, но първите дни адски ме болеше. Никога не бих го избрала пожелание, това си е операция. 40 километра не са толкова много, в някой голям град може да пътуваш повече като време, ако хванеш задръствания. Като дойдат първите болки, тръгвай веднага към болницата без да чакаш предварително у вас и ще си бъдеш навреме, няма какво да се тревожиш. Това не е особен критерий, но повече от година след раждането съм свалила всички килограми, а коремът ми е още като бременна в петия месец. Полагам изключителни усилия с много тренировки и упражнения и въпреки това не мога да го прибера, сякаш където е рязано, мускулът е отслабен. Мисълта ми е че продължавам да се чувствам ужасно след пустото секцио, макар вече да съм забравила болката 

Авторката вече е родила. За щастие нормално.

Много неприятно.,направо да не кажа непрофесионално.  Добре,че на финала всичко е било наред.