Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

Аз имах чувството ,че ще припадна след като ни раздвижиха и тръгнах да ставам(24 часа след секцио).Имаше едно мамче в реанимация с второ секцио ..тя почна да  става на 3 тия час..и само й се караха да ляга .Пък жена каза,че се чувства супер.

явно при всеки е различно.
раждах с една лекарка от болницата, тя на втория час стана и отиде до операционната да видела дали с нещо можела да помогне на колегите си 

Ами жената си знае, че трябва да стане рано 

Всеки организъм се възстановява различно.Имам една позната дето след секцио си беше махнала всичко и беше станала на втория час.Та на мен тогава ми звънна (още упойката ме пускаше) и взе да ми обяснява да ставам и да не се "лигавя".Сестра ми също ражда секцио, но не е имала такива болки.Пък аз бях като инвалид-през нощта като ставах за малката или спях полуседнала, за да мога по-лесно да стана или ако легнех при ставане ММ ме подбутваше и придържаше.Това в продължение на 2-3 месеца.Ставала съм със сълзи на очите-толкова ме болеше.

Аз съм голяма лигла и все още се чудя как изтърпях болките от раната. На 10 ден ходих доки да я види, махна ми някакви телчета и сякаш всичко свърши. Опъване имаше поне година след това. Детето си го гледах 24/7 сама и не съм имала проблеми. Освен това съм доста пълна и ранато беше предвидено да не зарастне толкова бързо заради сланинките. Сега пак ще раждам секцио, при същият лекар и то. Дано да си е все така добър, защото за мен всичко зависи от доктора и ръцете му.
А сещам се - най-гадно беше кашлянето и напъването! Просто са мираж първите 10-15 дни

Здравей, Суши!

Детето ми в момента е на година и осем, а аз все още си патя от тъпото секцио, което ми беше наложено от лекарите, на Коледа, за да си свършат по-бързо работата и да си ходят да празнуват.
Аз нямах абсолютно никаква психическа нагласа за операция. Това не е раждане, това е операция. Аз отидох с нагласата да раждам, а те ме оперираха без основателна причина, само щото никой не се сети да ми индуцира раждането навреме. Цялата ми бременност протече като по книга и имах много подготвителни контракции последните месеци, но като влезнах в родилното със спукани води и ме оставиха да слушам как една циганка се дере все едно жива я колят, и контракции и всичко ми секна от преживения в предродилна стрес. Та, след 24 часа престой там си измиха ръцете с това, че понеже нямало напредване на раждането, а водите са ми изтекли вече, че има опасност за бебето и като ти го кажат това щеш не щеш влизаш под ножа. Но какво преживях след тази операция само аз си знам. 3 месеца след секциото аз не можех да си обслужвам бебето сама. Вкъщи едва ставах от леглото си като ревнеше детето за кърмене. В болницата станах чак на третия ден. Имах ужасни коремни болки. Все едно матката ми се изкачваше до гръдния кош и не можех да си поема въздух всеки път като се опитвах да се надигна. Детето си го видях чак на четвъртия ден. Бях се депресирала, че не мога да ставам, че не мога да отида до другия коридор да си видя детето. Вкъщи нито можех да го къпя, нито да го държа много. Единствено сядах да го кърмя.
В последствие, след година, разбрах от какво съм изпитвала такава коремна болка. Още в болницата им казах, че нещо не е както трябва след секциото, но никой не ми обърна сериозно внимание, именно поради причината, че всеки има различен праг на поносимост на болка и различно възстановяване. А аз съм от хората, които си познава добре тялото и усещах, че не е нормално да не мога да си поема дъх като се опитвам да се изправя от леглото и докато вървя. А те ме натъпчиха с болкоуспокояващи, от които ми се замаи главата и ми се виеше свят, но не ми премахваха описаната болка. Като спрях да кърмя, на 10 месеца, реших да пробвам с коремни преси да смъквам вече огромния си корем, който по неизвестни за мен причини не беше все още спаднал. И тръгнах по лекари, понеже корема ми се поду и втърди след опитите ми да правя коремни преси... Леко уплашена, какво се случва с тялото ми...
Ами... Оказа се, че съм се сдобила с пъпна херния и диастаза на коремните мускули. При което, тая матка като тръгне да контрахира след операцията, буквално ме удря в диафрагмата, защото има дупка в корема ми, няма мускули, които да предпазват коремните органи. Айде диастазата е от разтягането на коремната стена, ама пъпната херния е вследствие на рязаното. Та, така, сега ще трябва да ме оперират повторно коремни хирурзи, за да ми залепят мускулите, да приберат излязлото през разкъсалата се коремна стена навън черво. След като се събудих от секциото и си погледнах корема как червата ми се движат все едно огромни червеи още тогава си помислих, че това не е нещо нормално. Но, пак казвам, никой не ми обърна внимание и никой не каза от лекарите, че има нещо извън нормалното състояние за след секцио. А аз понеже си нямах идея какво ме очаква и до последно се настройвах за нормално раждане, просто се подложих да ми прережат целия корем.

Който си мисли, че ще се възстанови бързо след секцио, нека изгледа клиповете в ютюба и ако си каже че не е нищо страшно, може пък наистина бързо да се възстанови. Аз като видях какво представлява тази операция, какво са ми направили, просто се зарекох следващия път да направя всичко възможно да е нормално раждане. По мои наблюдения оперираните планово или по т.н. медицински причини, се възстановяват наистина по-бързо от тези, на които просто им е сервирана операцията.

Не се набутвайте със секцио, освен ако нямате психическа поносимост към операции. 

И никой няма да и вдигне скандал...И аз бих станала, ама надлаи ще ми дадат.
Amy_nka, съжалявам за това , което си преживяла и подкрепям думите ти.
Аз се възстанових много бързо, не ме е боляло и всичко, поне видимо и от гинекологичните прегледи ми е наред.
Не ме хвана добре упойката по време на операцията, познавам още една жена, която е преживяла същото.
Отрази ми се емоционално и психически, както и това, че не преживях раждането, бебето беше отделено от мен 24 часа. Няколко месеца след това не бях добре, макар че физически се възстанових и вършех всичко.

Ирайн, разбрах, че си отново бременна. Честита и лека бременност! Не трябваше ли да се чака поне три години след секциото за повторно "раждане"?
Относно упойката, аз не си спомням да са ми пъхали тръба в гърлото. Спомням си, че ми сложиха маска на лицето за вдишване на упойката. А тези сраствания, за които споменахте, от какво се получават и въобще опасни ли са?

не, ако всичко е минало без проблеми, може и по-рано.

А може ли след секцио да се роди нормално?

напълно нормално. даже и след две секцио, третото да е нормално, познавам жена, която роди така и то над 35 годишна

Може, но трябва да емигрираш. 

Тук не дават ли?На мен ми е още многоо рано да не кажа забранено за второ,но все пак бих искала да знам как стоят нещата.

В България гинеколозите не смеят да практикуват VBAC (мисля, че се казваше). Имало само 5-6 човека, с които можеш да уговориш хуманитаризирано (не знам дали така се пише) раждане. Прочети темите във форума за инфо. Има мами, които са раждали естествено след секцио и разказват как става тази "хватка". С много зор и пари за ВиП условия, май... 

Имам приятелка, която роди нормално 3 години след секцио. В Майчин дом, София. Без пари. Така че няма нужда да емигрирате