Бременна, сама и без посока...

  • 17 615
  • 162
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 362
А според мен пък хич не ѝ е здраво семейството, нищо че родителите ѝ имали 30-годишен брак... Ако беше здраво, тя щеше да е получила достатъчно добра самооценка като жена, че да не се занимава изобщо с подобни идиоти и да им търпи простотиите за малко обич или каквото там си въобразява, че получава от него.  Rolling Eyes  И тоя зор бързо-бързо да заживеят заедно и дете да създават - играе ѝ се на "истинско семейство", точно защото го няма. Според мен семейството ѝ е "нищо особено", т.е. няма някакви особени ексцесии като насилие, зависимости, серийни изневери, но и особена топлина и любов, и близост, и подобни също няма.

Той ѝ посягал още преди да забременее, ама тя вместо да го изхвърли още тогава като мръсен парцал, продължила с опитите за бебе - безотговорно до безобразие. Сори, ама нещо нямам особена търпимост към жени, които буквално "инструментализират" децата си, забременяват, раждат и прочие с идеята това да промени мухльовците им.

И седи, защото какво щяли да си помислят хората, че ТОЙ я бил зарязал "с надут корем"  Shocked То и по този израз си личи от какво семейство идва. Готова е да си жертва бебето, за да угоди на мама и тати и съседите - еми сори, ама тази жена още не е узряла да е майка. Та да се взима в ръце и бързо да узрее и да си поема отговорността, че е гнусно да ползва детето да си запълва собствените липси. Това не е кукла все пак, и то душа носи. Стига се е правила на жертва, това дете в пълно съзнание го е създала, да си носи сега отговорността. За самоубийство мислела - Боже, Боже!  ooooh!  Ако продължи да мисли, като нищо и ще пометне. Лигла! Дете носи и ще се самоубива заради някакъв мръхльо и мнението на Станка и Пенка от съседната къща... Не е достатъчно пораснала за дете, ама решила да си има, че да им е "истинско" семейството.

Та крушката си има опашка - родителите ѝ няма да я подкрепят истински, сигурно ще ѝ намилат, че не е направила достатъчно или Господ знае какво. Но ако ѝ помогнат физически и финансово, да се опре на тях и да им изтърпи мрънкането, защото детето с нищо не е заслужило цялата тая бъркотия и тоя олигофрен за баща. С две думи - да порасне и да си понесе отговорността, вместо да го играе жертва! Да си види грешките и да се старае да не ги повтаря в бъдеще.  Peace

П.С.: И не че нещо, ама да прави секс, докато е бременна, с някакъв идиот, дето ѝ разправя да не се учудвала, ако ѝ изневерял - също е адски безотговорно към това дете. Да му лепнат нещо, че баща му се чуди къде да си го развява, пък майка му е безхарактерна... А тя 100% не му отказва, защото я е страх, че ще я зареже. И пак стигаме до извода, че мухльото ѝ е по-важен от детето ѝ.  Tired


Много добро мнение!
Между другото точно това си мислех, не мога да повярвам дъщеря ми  (жива и здрава да е) да се прибере с подобно мекотело, да ми сподели как се чувства и аз да не я подкрепя. Аз се разведох с баща й, без дума лоша да ми е казал и досега е един от най-добрите и честни хора, които съм познавала в живота си, а тук някакъв индивид с такива умопомрачаващи характеристики...
Не, не, не, продължавам да се надявам, че  темата не е реална.

# 46
  • Мнения: 2 222
Никой не знае каква изненада може да му поднесе дъщеря му за съжаление. Гаранции няма, дори и при най-грижовно отгледани деца. До късмет е и до характер на детето и до стечение на хиляди обстоятелства.

Не съм попадала на такъв мъж като авторката, но съм чела, че много добре се прикриват в началото такива екземпляри...

# 47
  • Мнения: 1 793
Не съм попадала на такъв мъж като авторката, но съм чела, че много добре се прикриват в началото такива екземпляри...

Този дори не се е прикривал според написаното. И въпреки че веднага си е показал рогата, авторката решава да има дете от него?! Rolling Eyes Не знам, много фантазе история.

# 48
  • Мнения: X
Мило момиче, ще ти разкажа нещо.

С второто ми дете се получи проблем. В края на бременността ми - в 8 и 9 месец - ММ започна да се държи по шокиращ, нечовешки за мене начин, какъвто не съм предполагала, че е възможен от близък човек, още повече такъв, дето би трябвало да ми е опора в живота. Дори и чужд човек с нормална чувствителност би пожалил една бъдеща родилка. Толкова сълзи съм изплакала в края на бременността ми и след това (защото лошите времена продължиха), не е истина. Не можех да се храня, да спя, развих тежка анемия. До ден днешен не е съжалил за нищо, няма и помен от разкаяние. Това практически съсипа брака ни. Година и 2 месеца след раждането детето ми направи първия си епилептичен припадък. Вече няколко години е на постоянно лечение с перспектива това да остане за цял живот с всички негативи. Може да няма никаква връзка с лошото ми състояние в края на бременността, не знам. Ами ако има? Мисля си, че ако можех да върна лентата, не бих поела този риск отново. Трябваше да замина далече (имах възможност), а не да стоя и да рева ден и нощ с мисълта, че искам да умра.

# 49
  • Мнения: 3 228
Като прочета, че някой млад човек се ибтересува от мнението на хората ме избива на агресия, честно. Това е по-скоро типично за хора над 50(и повече) години. От мен едно запомби. Каквото и да правиш, хората винаги ще говорят. Едни ще те харесват, други не, а трети просто няма да те забелязват. Така че прави каквото чувстваш за правилно. Само така ще си в мир със себе си. И задължително разкарай този психопат.

# 50
  • Мнения: 2 222
Плюс това е напълно валидна приказката - Всяко чудо за три дни! Като те обсъдят, вече спираш а си интересна и историята ти не е актуална  Mr. Green Идват нови истории за обсъждане  Wink

# 51
  • Мнения: 596
Толкова рядко пиша,че и аз се учудвам сега на себе си,но няма как да подмина темата-ако е истина всичко това,нито за секунда не се колебай,просто стани и отиди при родителите си или ги извикай и разкажи всичко,всичко,не премълчавай нищо.
Дори да са консервативни,ако ти желаят доброто и те обичат,ще разберат и ще изберат теб и детето ти,не индивида,който ти причинява всичката тази болка.

# 52
  • София
  • Мнения: 4 362
Аз все повече си мисля, че темата е пързалка. Но пък ме хвърли в размисъл - силата на общественото мнение. Една любима карикатура:




https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

# 53
  • Мнения: 1 159
Съгласна съм с дългия пост на b^s  Peace
Според мен пък въпреки всичко това,което преживява авторката се е хванала като удавник за сламка за този мъж и го обича(винаги ми е било странно как може да обичаш човек,който те мачка ежедневно) и каквото и да и пишете.....тя вашите съвети няма да ги послуша!

# 54
  • Мнения: 2 222
Може и да не ги послуша сега, но като я отупа някой ден, пак на нашия акъл ще дойде.

# 55
  • Мнения: 10
Тези, които няма какво да напишат освен, че темата е измислица моля да не спамят!

Колкото и на някои да им звучи невероярно за съжаление има и такива съдби, като едва ли сама съм го пожелала. Преди да тръгнете да съдите някой първо помислете.
Разбира се не всичко е било черно, имали сме и хубави мигове макар и малко...

Благодаря за мненията Ви! Определено това, че повечето съвпадат ми вдъхва кураж, че съм в правилната посока.

На първо време ще говоря открито със семейството си. 

# 56
  • Мнения: 1 159
Искрено се надявам да го направиш! Но сега,а не след години Peace

# 57
  • Мнения: X
Авторке, първото нещо, което искам да ти кажа е да се опиташ да не мислиш за хорското мнение поради няколко причини. Едната е, че това е погубило милиони съдби с безумието си, другата е, че вече живеем с доста по-разчупени обществени порядки, така че самотните майки не са кът. И доколкото разбрах ти си тази, която ще му изхвърлиш саковете, а не той.
Бях на 23 когато с тогавашния ми приятел ( с който впрочем се познаваме от ученици) бяхме в разгара на 2-рата година от връзката си. Не мога да кажа, че съм била влюбена в него, просто исках да си поиграя на семейство. Забременях непланирано. В предходни разговори сме обсъждали възможността някой ден да имаме деца, той твърдеше, че цели да създаде семейно гнездо. Да обаче, след като видя 2-те черти реши, че не е готов. Аз твърдо отказах аборт. Майка ми, която е всичко за мен на света тогава не ме подкрепи, точно защото щях да бъда самотна майка, какво ли щели да кажат ХОРАТА ?! Много държеше детето да бъде признато... Аз изготвих план, исках да се върна при родителите си, но приятелят ми не ме пускаше. Интересен парадокс- нито иска детето, нито ме пуска да си тръгна. Тук съдбата се намеси и спаси мен, както и него. Бях съсипана, след като бях решила, че ще бъда една горда самотна майка, нещата се обърнаха. При записване на ЖК (към 12 гс) лекаря ми каза, че не вижда ембрион. Плисна ме в сърцето. Сълзи, абразио и много, много гняв. Всички ми казваха- всяко зло за добро. И в случая бяха прави.

Щеше ми се на 23, за първи път чула заветното Честито, ще ставате майка, да не бях изпитвала ужаса на отхвърлянето и на безизходицата. Но аз успях. Не се сринах. Бях готова да продължа напред с или без чужда помощ. Защото сме родени да се борим и да защитаваме душите, които създаваме.
Сега получих възмездие- омъжих се, чакам първата си рожба през ноември. Мъжът ми пее всяка сутрин на големия ми корем и го целува с любов. Не си помисляй, че щастието, което заслужаваш ще подмине прага ти.
Детето ти има нужда от теб, а ти нямаш нужда от никого, защото си достатъчно самостоятелна. Усмихни се на живота, скоро ще се показват юмручета по опънатия корем, които имат нужда от отреденото им внимание. Ти ще успееш, повярвай ми. Некачествените хора нямат място в живота ти. Успех ти желая от сърце, и лека бременност с прекрасен финал !  Hug

# 58
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Не хленчи, а  действай.
Нещастникът- вън от живота  ти. Напълно. Завинаги.
Няма  да  си  нито  първата, нито  последната  самотна  майка.
Млада си, животът е  пред  теб. Нероденото  ти  дете   заслужава  най- доброто.  Т.нар.  му "баща"  не  е  най- доброто.
И понеже   мнението  на  стрина  Пена  очевидно  е  много важно  за теб-  никой   няма  да  ти каже  "браво"  за това, че  си  се поставила  в положението  на  боксова  круша.
Каквото и  да  правиш, каквото и  да не правиш, винаги  ще има  кой  да  те   коментира. Така  че-  по-добре да  те  коментират, но  да  сте  спокойни  и  щастливи с детето, отколкото да  те  коментират,  докато  не  след  дълго  се чудиш   как да  скриеш  поредната  синина  и  как  да  успокоиш   съсипаното  си  от  стрес дете.

# 59
  • Мнения: 11 494
Виж, трябва СЕГА да го изгониш и да не го вписваш за баща. Такъв човек ще те изнудва за пари, ще наранява детето психически и физически, ще му разправя какъв боклук си и т.н.

Надявам се да не се бута и да те съди за бащинство, но смятам, че ако го заплашиш, че ще му искаш издръжка и т.н. ще се дръпне.

За съжаление тази история няма щастливия край, който ти се иска. Но все пак ще има щастлив край - и това ще мине и ще се радваш на детенцето си  Peace

Общи условия

Активация на акаунт