Здравейте, никога не съм вярвала, че бих могла да стигна до такова положение но живота е непредсказуем и в крайна сметка не знаеш какво ще ти поднесе.. А може би имам просто лоша карма 
Отчаяна съм до безумие, без път и без посока, имам чувството, че съм потънала в безкрайна дупка и изход няма. Толкова съм отчаяна и емоционално разклатена, от няколко дни не спирам да плача, не намирам сили и смисъл в нищо . Най-лошото е, че няма на кой да споделя болката си, а усещам как ме убива..
Чувствам се жалка, че стигнах до тук..
Ето и моята история...
На 28 години съм от София. Имам здраво семейство с брак от над 30 години. Имам щастливо омъжена по-голяма сестра и два прекрасни племенника. С висше образование съм, добра работа и финансово независима. Винаги внимателно съм избирала мъжете, с които се срещам. Живота ми е бил бих го определила по-скоро като лесен и стандартен. Винаги съм имала подкрепата от семейството си. Постигнала съм почти всичко, което съм искала и в отношенията си с мъжете бих казала, че винаги съм била премерена и винаги аз съм взимала крайното решение.
Харесвах живота си такъв какъвто е.. Не съм бързала да се омъжвам, харесвах работата си и ежедневието си. Така беше до преди около 2 години. Тогава бях на около 26 и съвпада с раждането на първият ми племенник..Това може би отключи майчинският ми инстинкт, изведнъж се огледах около себе си и осъзнах, че повечето ми връстнички вече са или сериозно обвързани или имат дечица.
Казах си, че ми е време и имам нужда и аз да създам собствено семейство, да гушкам дете, да обичам и да бъда обичана..
Имах няколко опита за връзка, неуспешни. Не обичам да сменям мъжете често.. Когато излизам с някого е само с него.. Понеже работата ми ангажираше почти цялото ми ежедневие къде на шега се регистрирах в популярен сайт за запознанства. Ще кажете голяма грешка хаха, аз съм що годе добре изглеждаща и поддържана жена, имах вниманието на мъжете, но там някак си ми беше интересно, забавно да се опознавам с хора, които никога живота не би ме свързал.
Тогава, преди точно година и 2 месеца именно чрез сайт се запознах с него. С моя бъдещ БНД.
Мил, обигран, знаеше как и какво да каже. Личеше си че има опит в това. Мен тогава не ми пукаше особено. Просто ми беше забавно. Въпреки, че веднага сподели с мен, че в миналото си е имал много мимолетни връзки с много жени и червената лампичка ми светна, някак си се поддадох...
Нали знаете има такива моменти, в които връщайки се назад се чудим сами на себе си как сме могли да постъпим толкова глупаво и къде сме спали
Та така ... едва 2 седмици след като се запознахме вече бяхме заедно на море. Нещата се развиха стремглаво. Запознаваше ме с всичките си приятели, качваше снимки с мен във фейсбук, кълнеше ми се колко е искрен и добродушен, как си мечтае за семейство и деца. Имаше добра работа и образование.
Хлътнах бързо, като на шега. Когато една жена е влюбена действа по различен начин. Склонна е на всичко.
Месец по-късно заживяхме заедно.. И тук започнаха проблемите. Заживяхме в моя дом, защото аз имам собствен етаж от къща, ново обзаведен и добри условия. За първи път живеех с мъж у дома. Стараех се много. Въпреки всичко все бях виновна за нещо.. Изведнъж образа му на мил, обичлив и добродушен претърпя страшна метаморфоза. Метаморфоза на нервак, параноик, постоянно изнервен. Все някой му беше длъжен за нещо, всичко си изкарваше на мен. Викаше и се караше често без видима причина. Случаше се и да ми посяга, блъскал ме е, обиждал с най-гадните думи, които преди това дори не съм си мислела, че някой може да изрече към близък човек.
С две думи унижение... Ще ме попитате защо търпях? ..След всяко унижение следваше гушкане, милване.. мишленце, патенце.. Не исках и да засрамвам родителите си, които ми бяха отстъпили дома си, бяха ми дали доверието си като им доведох някакъв па макар и "мъжа, който обичам". Те винаги са искали да бъда щастлива и го приеха много добре. Всъщност той се държеше много добре с околните..
Единствено държанието му се променяше към мен и неговото си семейство. Като започнахме да се виждаме по-често забелязах как обижда и наранява с думи дори майка си. А тя жената горката всичко дава за него. Стана ме жал. Държанието му към нея сега виждам в държанието му към мен..
И така минаха се няколко месеца на съвместен живот през които преглътнах доста горчивини в името на нашата любов. Той ми се кълнеше, че ме обича, а аз го обичах двойно повече. Бях готова на всичко за него. Лошото му държание се сменяше с мили жестове като да се грижи за мен, да ме взима от работа, да помага на семейството ми, да ми направи подарък.
Още почти веднага спряхме да се пазим по време на секс. След 10 месеца забременях. И двамата го искахме. И двамата бяхме безумно щастливи въпреки, че седмица преди да разбера, че съм бременна след поредния скандал той ми заяви "Ако не си бременна те оставям"..
Сега съм в пети месец, чакаме момиченце. Очаквам да ми се случи най-прекрасното нещо на света и въпреки това съм най-самотната и нещастна на света. От както забременях той е станал изключително нервен, сприхав. Постоянно нещо не му е както трябва, нещо му липсва и винаги аз съм кривата. Обижда ме, нагрубява ме, отблъсква ме, използва, че съм бременна и ме заплашва че ще ме зареже..
Караме се постоянно, тъжна и самотна съм. Вече съм в болничен и ще откача.. Ето например вчера се облякох, нагласих, нагримирах се, взех билети за кино и отидох да го изненадам до работата му. Исках да излезем на вечеря, кино, да се разнообразим. Той пак беше изнервен. В колата изведнъж без видима причина почна да ми се кара и вика.. Въобще не се съобразява, че съм бременна и съм по-ранима. Не му пука, че ме обижда и че ме боли.. Изпаднах в плач и последваха скандали.. всъщност плача често.. Преживях поредната кошмарна нощ..
На сутринта той ми заяви, че не може повече така и да не се учудвам ако си хване любовница. Че аз съм един долен парцал, че няма нищо към мен и че е с мен само заради детето..
Моля ви хора дайте ми съвет какво да правя.. Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен. Живея в ад, постоянно плача и се самообвинявам.
Безумно много ме е страх, че вредя по този начин на детето си. В този момент то ми е единствената утеха, мисълта за него е единственият ми светъл лъч. Нямам търпение да си го гушна и да се успокоя.
Но до тогава има доста време, страх ме е от раздялата, страх ме е да не предам родителите си, да не ги изложа пред хората.
Понякога си мисля, че ако съм сама ще съм по-спокойна. Но как ще родя сама?? Как ще продължа??
Това ще ми е първо детенце, много се притеснявам за него докато плача и се тормозя. В същото време всеки път щом го усетя да мърда в мен ме обзема еуфория и чувство на безгранична обич..
Не мога да живея повече така, не съм споделила на никой.. На моменти дори мисля за самоубийство..
Страх ме е, че когато родителите ми разберат ще ме упрекнат и че ще ги разочаровам. На приятели не мога да споделя, защото най-много да дам храна за поредната клюка.
Най-вече се притеснявам да не навредя на бебето, господи никога няма да си го простя!
Замислям се да потърся помощ от психо терапевт. Но къде да го търся? Моля ви дайте ми съвет има ли хора минали през този ад.
Бременна и сама..
Отчаяна съм до безумие, без път и без посока, имам чувството, че съм потънала в безкрайна дупка и изход няма. Толкова съм отчаяна и емоционално разклатена, от няколко дни не спирам да плача, не намирам сили и смисъл в нищо . Най-лошото е, че няма на кой да споделя болката си, а усещам как ме убива..
Чувствам се жалка, че стигнах до тук..
Ето и моята история...
На 28 години съм от София. Имам здраво семейство с брак от над 30 години. Имам щастливо омъжена по-голяма сестра и два прекрасни племенника. С висше образование съм, добра работа и финансово независима. Винаги внимателно съм избирала мъжете, с които се срещам. Живота ми е бил бих го определила по-скоро като лесен и стандартен. Винаги съм имала подкрепата от семейството си. Постигнала съм почти всичко, което съм искала и в отношенията си с мъжете бих казала, че винаги съм била премерена и винаги аз съм взимала крайното решение.
Харесвах живота си такъв какъвто е.. Не съм бързала да се омъжвам, харесвах работата си и ежедневието си. Така беше до преди около 2 години. Тогава бях на около 26 и съвпада с раждането на първият ми племенник..Това може би отключи майчинският ми инстинкт, изведнъж се огледах около себе си и осъзнах, че повечето ми връстнички вече са или сериозно обвързани или имат дечица.
Казах си, че ми е време и имам нужда и аз да създам собствено семейство, да гушкам дете, да обичам и да бъда обичана..
Имах няколко опита за връзка, неуспешни. Не обичам да сменям мъжете често.. Когато излизам с някого е само с него.. Понеже работата ми ангажираше почти цялото ми ежедневие къде на шега се регистрирах в популярен сайт за запознанства. Ще кажете голяма грешка хаха, аз съм що годе добре изглеждаща и поддържана жена, имах вниманието на мъжете, но там някак си ми беше интересно, забавно да се опознавам с хора, които никога живота не би ме свързал.
Тогава, преди точно година и 2 месеца именно чрез сайт се запознах с него. С моя бъдещ БНД.
Мил, обигран, знаеше как и какво да каже. Личеше си че има опит в това. Мен тогава не ми пукаше особено. Просто ми беше забавно. Въпреки, че веднага сподели с мен, че в миналото си е имал много мимолетни връзки с много жени и червената лампичка ми светна, някак си се поддадох...
Нали знаете има такива моменти, в които връщайки се назад се чудим сами на себе си как сме могли да постъпим толкова глупаво и къде сме спали
Та така ... едва 2 седмици след като се запознахме вече бяхме заедно на море. Нещата се развиха стремглаво. Запознаваше ме с всичките си приятели, качваше снимки с мен във фейсбук, кълнеше ми се колко е искрен и добродушен, как си мечтае за семейство и деца. Имаше добра работа и образование.
Хлътнах бързо, като на шега. Когато една жена е влюбена действа по различен начин. Склонна е на всичко.
Месец по-късно заживяхме заедно.. И тук започнаха проблемите. Заживяхме в моя дом, защото аз имам собствен етаж от къща, ново обзаведен и добри условия. За първи път живеех с мъж у дома. Стараех се много. Въпреки всичко все бях виновна за нещо.. Изведнъж образа му на мил, обичлив и добродушен претърпя страшна метаморфоза. Метаморфоза на нервак, параноик, постоянно изнервен. Все някой му беше длъжен за нещо, всичко си изкарваше на мен. Викаше и се караше често без видима причина. Случаше се и да ми посяга, блъскал ме е, обиждал с най-гадните думи, които преди това дори не съм си мислела, че някой може да изрече към близък човек.
С две думи унижение... Ще ме попитате защо търпях? ..След всяко унижение следваше гушкане, милване.. мишленце, патенце.. Не исках и да засрамвам родителите си, които ми бяха отстъпили дома си, бяха ми дали доверието си като им доведох някакъв па макар и "мъжа, който обичам". Те винаги са искали да бъда щастлива и го приеха много добре. Всъщност той се държеше много добре с околните..
Единствено държанието му се променяше към мен и неговото си семейство. Като започнахме да се виждаме по-често забелязах как обижда и наранява с думи дори майка си. А тя жената горката всичко дава за него. Стана ме жал. Държанието му към нея сега виждам в държанието му към мен..
И така минаха се няколко месеца на съвместен живот през които преглътнах доста горчивини в името на нашата любов. Той ми се кълнеше, че ме обича, а аз го обичах двойно повече. Бях готова на всичко за него. Лошото му държание се сменяше с мили жестове като да се грижи за мен, да ме взима от работа, да помага на семейството ми, да ми направи подарък.
Още почти веднага спряхме да се пазим по време на секс. След 10 месеца забременях. И двамата го искахме. И двамата бяхме безумно щастливи въпреки, че седмица преди да разбера, че съм бременна след поредния скандал той ми заяви "Ако не си бременна те оставям"..
Сега съм в пети месец, чакаме момиченце. Очаквам да ми се случи най-прекрасното нещо на света и въпреки това съм най-самотната и нещастна на света. От както забременях той е станал изключително нервен, сприхав. Постоянно нещо не му е както трябва, нещо му липсва и винаги аз съм кривата. Обижда ме, нагрубява ме, отблъсква ме, използва, че съм бременна и ме заплашва че ще ме зареже..
Караме се постоянно, тъжна и самотна съм. Вече съм в болничен и ще откача.. Ето например вчера се облякох, нагласих, нагримирах се, взех билети за кино и отидох да го изненадам до работата му. Исках да излезем на вечеря, кино, да се разнообразим. Той пак беше изнервен. В колата изведнъж без видима причина почна да ми се кара и вика.. Въобще не се съобразява, че съм бременна и съм по-ранима. Не му пука, че ме обижда и че ме боли.. Изпаднах в плач и последваха скандали.. всъщност плача често.. Преживях поредната кошмарна нощ..
На сутринта той ми заяви, че не може повече така и да не се учудвам ако си хване любовница. Че аз съм един долен парцал, че няма нищо към мен и че е с мен само заради детето..
Моля ви хора дайте ми съвет какво да правя.. Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен. Живея в ад, постоянно плача и се самообвинявам.
Безумно много ме е страх, че вредя по този начин на детето си. В този момент то ми е единствената утеха, мисълта за него е единственият ми светъл лъч. Нямам търпение да си го гушна и да се успокоя.
Но до тогава има доста време, страх ме е от раздялата, страх ме е да не предам родителите си, да не ги изложа пред хората.
Понякога си мисля, че ако съм сама ще съм по-спокойна. Но как ще родя сама?? Как ще продължа??
Това ще ми е първо детенце, много се притеснявам за него докато плача и се тормозя. В същото време всеки път щом го усетя да мърда в мен ме обзема еуфория и чувство на безгранична обич..
Не мога да живея повече така, не съм споделила на никой.. На моменти дори мисля за самоубийство..
Страх ме е, че когато родителите ми разберат ще ме упрекнат и че ще ги разочаровам. На приятели не мога да споделя, защото най-много да дам храна за поредната клюка.
Най-вече се притеснявам да не навредя на бебето, господи никога няма да си го простя!
Замислям се да потърся помощ от психо терапевт. Но къде да го търся? Моля ви дайте ми съвет има ли хора минали през този ад.
Бременна и сама..
Даже злоупотребява със ситуацията. Не мога да издържа толкова изнервена и депресирана бременност.
