Та това е моето мнение.
Има много деца, които нямат проблем с адаптацията и това се дължи на темперамента им, а не на родителско възпитание. Моето е крайно екстровертче и не просто пощуря от радост като тръгна на градина, а дори когато отивахме към площадката, намираща се на 15 минути от дома ни, пристигаше с цяла компания приятелчета "забърсани" по пътя, с които е успяла да се сприятели в рамките на кратката отсечка.
Колко обаче трябва да съм неинформирана за детската природа, за да си мисля, че тази социалност е плод на моето възпитание и още по-зле - да очаквам, че всички деца трябва да са такива?!
И още нещо ми направи впечатление:
Цитат
Винаги е намирала начин да се справи (най-често карайки някой от близкостоящите квачещи родители, намиращи се плътно до детската площадка).
Смехорията за самостоятелното двегодишно изобщо не искам да я коментирам. Твоето на тази възраст е било с памперс и не е говорело! За каква самостоятелност изобщо става дума!? Това, че си го дала на лелките в яслата да го обгрижват, а не си го правила лично, не превръща детето ти в самостоятелно, просто премества проблема на място, където ти да не го виждаш и да не се налага да мислиш за него, а някой друг го учи на елементарни неща.
