Аз имам 2 момчета.Миналата година големият ми син тръгна на градина.Беше най-тежкия момент в живота и за него и за мен до момента.Септември тази година тръгва другият ми син на ясли.Вече тръпна от страх като знам какво му предстои.Аз преди да имам децата си живях в Англя 12 години.Там,а и не само там,майката влиза с детето в градината/яслата няколко поредни дни,докато то свикне с новата обстановка и новите хора.И не се стига до тези трагедии и истерии от които имунитета на децата се срива и от там започват здравословните проблеми.Иска ми се и тук да се промени нещо,но не знам как да го променя😢
- Публикувана: 3 авг. 2015, 14:02 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2015, 06:55 ч.
Съгласни ли сте с метода по който нашите деца тръгват на ясли/градини?
Като цяло не ми харесва, но ако съдя по моето дете, ако съм с нея никога няма да се адаптира. Може би трябва да има някакъв индивидуален подход, но едва ли е приложим за държавно заведение.
Ето, сега една седмица беше ваканция от детска градина. Вчера беше на рожден ден на момиченце от тяхната група. Бяха само деца от групата, които по принцип си играят заедно и много се търсят. Ами в детския клуб държеше да съм вътре до нея. Странна работа. Хем родителите бяхме на терасата и децата имаха свободен достъп до нас, виждаха ни. Хем това са познати деца, които тя обожава, но обстановката е различна и моето пак залепено за полата ми. Та по тази логика ще има да си ходя с нея по ясли и градини до абитюрентската сигурно
Ето, сега една седмица беше ваканция от детска градина. Вчера беше на рожден ден на момиченце от тяхната група. Бяха само деца от групата, които по принцип си играят заедно и много се търсят. Ами в детския клуб държеше да съм вътре до нея. Странна работа. Хем родителите бяхме на терасата и децата имаха свободен достъп до нас, виждаха ни. Хем това са познати деца, които тя обожава, но обстановката е различна и моето пак залепено за полата ми. Та по тази логика ще има да си ходя с нея по ясли и градини до абитюрентската сигурно
Като идея, чисто теоретично не е лошо. Но на практика не виждам как би могло да се приложи. Може би в частните градини, където децата са по-малко, а и режимът е доста по-свободен. Но в държавна градина не виждам как ще стане. Първо майката, за да влезе в групата трябва да има заверена здравна книжка, изследвания за чревно носителство, СПИН, хепатит и контактна бележка. Дали всяка майка ще е съгласна да извади всичко това? 
Ако не , не би било редно да я допускат в групата. И друго - представи си първа група - 30 нови деца с 30 майки в една стая? Какъв хаос ще настане! Да не говорим, че примерно аз като майка, която не би стояла с детето си в групата, не съм съгласна чуждите майки да стоят при моите деца. Първо не съм сигурна колко са здрави, второ са непознати възрастни и докато успокояват своето дете стресират всички останали и трето представи си как ще се чувстват децата чийто майки не са там, а на Гошко майка му е до него.
Може би по-скоро в къщи майката трябва да подготви по-отрано детето си и да се държи по подходящ начин с него, за да няма драми и истерии при тръгването на градина. Моите деца примерно до сега са сменили 2 ясли, 1 градина и 2 училища и никога не е имало драми и истерии. Винаги са ходили с желание и са се адаптирали за няколко дни. Така че проблемът не е в системата според мен.
Ако не , не би било редно да я допускат в групата. И друго - представи си първа група - 30 нови деца с 30 майки в една стая? Какъв хаос ще настане! Да не говорим, че примерно аз като майка, която не би стояла с детето си в групата, не съм съгласна чуждите майки да стоят при моите деца. Първо не съм сигурна колко са здрави, второ са непознати възрастни и докато успокояват своето дете стресират всички останали и трето представи си как ще се чувстват децата чийто майки не са там, а на Гошко майка му е до него. Може би по-скоро в къщи майката трябва да подготви по-отрано детето си и да се държи по подходящ начин с него, за да няма драми и истерии при тръгването на градина. Моите деца примерно до сега са сменили 2 ясли, 1 градина и 2 училища и никога не е имало драми и истерии. Винаги са ходили с желание и са се адаптирали за няколко дни. Така че проблемът не е в системата според мен.
това, че има други практики по света е доста относително. раздялата между дете и майка винаги е тежка.
попаднаха ми книги от американски и френски автори по детска психология, общо взето не видях нещо по-различно в практиките в тези държави от това, което приложиха в нашата градина.
отидохме с детето на опознавателна среща в градината, дадоха ми някои съвети как да ѝ говоря за градината, за да свикне с идеята. първият ден отидохме двете, аз останах при директорката, а една учителка, специално отделена за да се занимава с нейната адаптация и с която се бяхме запознали предварително, я въведе при децата. малката дойде при мен общо 2 пъти, за да види дали съм там. не се разрешава влизане вътре и присъствие на занятията - това разсейва всички деца, а и останалите се чудят кой си, сещат се за своите родители, някои може да се разстроят. на третия ден престанах да ходя, защото вече не идваше да ме търси. един месец ходи до обяд, след това започна на цял ден. стартира добре, но все още има периоди, в които не иска да ходи и си поплаква, а вече е на 4 години.
попаднаха ми книги от американски и френски автори по детска психология, общо взето не видях нещо по-различно в практиките в тези държави от това, което приложиха в нашата градина.
отидохме с детето на опознавателна среща в градината, дадоха ми някои съвети как да ѝ говоря за градината, за да свикне с идеята. първият ден отидохме двете, аз останах при директорката, а една учителка, специално отделена за да се занимава с нейната адаптация и с която се бяхме запознали предварително, я въведе при децата. малката дойде при мен общо 2 пъти, за да види дали съм там. не се разрешава влизане вътре и присъствие на занятията - това разсейва всички деца, а и останалите се чудят кой си, сещат се за своите родители, някои може да се разстроят. на третия ден престанах да ходя, защото вече не идваше да ме търси. един месец ходи до обяд, след това започна на цял ден. стартира добре, но все още има периоди, в които не иска да ходи и си поплаква, а вече е на 4 години.
Това може да се случи само с обществен натиск, а видно е, че желание и ресурс за такъв няма. Повечето майки са съгласни децата им да бъдат отглеждани по модела отпред 40-50 години (понякога нямат и избор), а несъгласните търсят алтернативни решения, понякога дори екстравагантни.
Иначе аз съм участвала в такава адаптация с детето си, в частна градина преди 4-5 г.
Около 2 месеца продължи периодът, през лятото - първо ходеше за няколко часа с мен, после малко с мен, малко сама, трета стъпка - по половин ден сама, и накрая - цял, когато аз се върнах на работа. Тя като цяло не обича промените и не е много гъвкава, затова сметнах, че ще е по-добре стресът да е по-малък. Беше на 1 г. 9 месеца.
Иначе проблемът с "30 майки вътре в суматохата" може да се реши лесно, ако не постъпват всички деца на 1 или 15 септември, а е възможно да се запишат по всяко време на годината, според възрастта им и работния график на родителите - както е нормално и редно (при дефицита на места в ясли и градини уви, това не може да се реализира). А в частните пък децата са много по-малко в група, така че е съвсем лесна задача. Отделно, далеч не всички родители желаят да участват в този процес, а само някои. А и моите лични наблюдения от практиката показват, че още един възрастен на купчина деца действа много добре, включва се в грижата и за другите, когато учителките не могат да огреят навсякъде и т.н.
Аз лично смятам, че достъпът на родители до градината трябва да е отворен по всяко време - ако ще да направят внезапна проверка дали не бият децата им или да изнесат открит урок (както и при нас е правено и в градината, и в училището), мястото им е при децата им при нужда. Градината не бива дабъде затвор.
По отношение на хилядите здравни обязаности - и без това практиката показва, че децата се скъсват да боледуват В ПРИСЪСТВИЕТО на всички тези норми и В ОТСЪСТВИЕТО на родители и др. външни хора.
Иначе аз съм участвала в такава адаптация с детето си, в частна градина преди 4-5 г.
Около 2 месеца продължи периодът, през лятото - първо ходеше за няколко часа с мен, после малко с мен, малко сама, трета стъпка - по половин ден сама, и накрая - цял, когато аз се върнах на работа. Тя като цяло не обича промените и не е много гъвкава, затова сметнах, че ще е по-добре стресът да е по-малък. Беше на 1 г. 9 месеца.
Иначе проблемът с "30 майки вътре в суматохата" може да се реши лесно, ако не постъпват всички деца на 1 или 15 септември, а е възможно да се запишат по всяко време на годината, според възрастта им и работния график на родителите - както е нормално и редно (при дефицита на места в ясли и градини уви, това не може да се реализира). А в частните пък децата са много по-малко в група, така че е съвсем лесна задача. Отделно, далеч не всички родители желаят да участват в този процес, а само някои. А и моите лични наблюдения от практиката показват, че още един възрастен на купчина деца действа много добре, включва се в грижата и за другите, когато учителките не могат да огреят навсякъде и т.н.
Аз лично смятам, че достъпът на родители до градината трябва да е отворен по всяко време - ако ще да направят внезапна проверка дали не бият децата им или да изнесат открит урок (както и при нас е правено и в градината, и в училището), мястото им е при децата им при нужда. Градината не бива дабъде затвор.
По отношение на хилядите здравни обязаности - и без това практиката показва, че децата се скъсват да боледуват В ПРИСЪСТВИЕТО на всички тези норми и В ОТСЪСТВИЕТО на родители и др. външни хора.
Не е вярно, че адаптацията не може да се приложи и в България, понеже трябвало да се правят изследвания. Всъщност в частните градини точно така се практикува и не съм забелязайа някой да си прави изследвания, нито пък някое дете да се е разболяло от СПИН, задето на другарчето майка му присъства една седмица на неговата адаптация.
Всичко е въпрос на удобство за персонала. Лелките не искат в градината да присъстват родители, за да ги гледат как процедират. Затова никога няма да гопуснат да влизат майки.
Някои деца се адаптират бързо, но за други раздялата е огромна травма и ако е направена по бруталния начин, детето може за цял живот да си остане затворено в себе си, интровертно и подозрително към околните.
Всичко е въпрос на удобство за персонала. Лелките не искат в градината да присъстват родители, за да ги гледат как процедират. Затова никога няма да гопуснат да влизат майки.
Някои деца се адаптират бързо, но за други раздялата е огромна травма и ако е направена по бруталния начин, детето може за цял живот да си остане затворено в себе си, интровертно и подозрително към околните.
Според мен много зависи от градината. В нашата (държавна) когато дъщеря ми беше първа група, позволяваха на една майка да влиза със сина си, който много трудно се разделяше с нея. Стоеше с него няколко часа сутрин и после си тръгваше.
Не знам дали са пускали и други майки, аз съм засичала само една. За щастие дъщеря ми свикна лесно и бързо с градината и не ми се е налагало да питам. Но тя беше на 3 години и половина, вече човек, който разбира и можеш да му обясниш. Понеже градината беше пред блока ни, цяло лято я обикаляхме, гледахме отвън децата как си играят и тя знаеше, че през есента вече ще е достатъчно голяма, за да ходи и тя.
Факт е обаче, че различните деца приемат различно промените и раздялата с родителите. В групата на дъщеря ми до предучилищна възраст имаше едно момиченце, което всяка сутрин се залепяше за майка си с рев. Горката жена, представям си какво й е било толкова години.
Не знам дали са пускали и други майки, аз съм засичала само една. За щастие дъщеря ми свикна лесно и бързо с градината и не ми се е налагало да питам. Но тя беше на 3 години и половина, вече човек, който разбира и можеш да му обясниш. Понеже градината беше пред блока ни, цяло лято я обикаляхме, гледахме отвън децата как си играят и тя знаеше, че през есента вече ще е достатъчно голяма, за да ходи и тя.
Факт е обаче, че различните деца приемат различно промените и раздялата с родителите. В групата на дъщеря ми до предучилищна възраст имаше едно момиченце, което всяка сутрин се залепяше за майка си с рев. Горката жена, представям си какво й е било толкова години.
И на нас ни предстои първа група през септември. На родителската среща ни обясниха, че няма период на адаптация и от първия ден оставяш детето за цял ден. Синът ми не е ходил на ясла. На мен ми изглежда невероятно това да го оставя на ново място, с нови хора, нови деца, да спи, да яде и всичко това да не му повлия психически. А как ще го заведа на следващия ден?
Изобщо, не ми се струва нормално в 21-ви век да причиняваме това на децата си. Най-малкото ми се иска да имаме някакъв избор как да протече процесът. Всяко дете е различно и родителите го познават най-добре. При някои деца този подход ще работи, при други ще доведе до лоши последствия. А и една учителка на 30 деца как по-точно ще се справи с всички ревове и крясъци?
Изобщо, не ми се струва нормално в 21-ви век да причиняваме това на децата си. Най-малкото ми се иска да имаме някакъв избор как да протече процесът. Всяко дете е различно и родителите го познават най-добре. При някои деца този подход ще работи, при други ще доведе до лоши последствия. А и една учителка на 30 деца как по-точно ще се справи с всички ревове и крясъци?
Аз също подготвях сина си чрез разностранни методи преди тръгването на детска градина,но не помогна.Наблюденията ми са,че 90% от децата плачат и се дърпат при тръгване на градина,което означава,че проблема не е в къщи,а в системата,която е от време Оно.
Относно "30 майки вътре"-децата тръгват по етапно,всяко си има талонче с дата на тръгване,поне при нас е така:))))
Относно "30 майки вътре"-децата тръгват по етапно,всяко си има талонче с дата на тръгване,поне при нас е така:))))
Преди 2 години, когато и ние имахме такива проблеми, намерих едно изследване, че взимането на обяд предизвиква по-голям стрес у децата от стоенето по цял ден. Изследван беше определен хормон в слюнката.
Ние имахме 1 месец взимане на обед и беше ужасно - 5 минути след като го взема изпадаше в страшна истерия, целият квартал ни чуваше, докато се приберем.
Като го оставих за цял ден, всичко мина спокойно.
За яслата говоря.
Ние имахме 1 месец взимане на обед и беше ужасно - 5 минути след като го взема изпадаше в страшна истерия, целият квартал ни чуваше, докато се приберем.
Като го оставих за цял ден, всичко мина спокойно.
За яслата говоря.
Като идея, чисто теоретично не е лошо. Но на практика не виждам как би могло да се приложи. Може би в частните градини, където децата са по-малко, а и режимът е доста по-свободен. Но в държавна градина не виждам как ще стане. Първо майката, за да влезе в групата трябва да има заверена здравна книжка, изследвания за чревно носителство, СПИН, хепатит и контактна бележка. Дали всяка майка ще е съгласна да извади всичко това? Ако не , не би било редно да я допускат в групата. И друго - представи си първа група - 30 нови деца с 30 майки в една стая? Какъв хаос ще настане! Да не говорим, че примерно аз като майка, която не би стояла с детето си в групата, не съм съгласна чуждите майки да стоят при моите деца. Първо не съм сигурна колко са здрави, второ са непознати възрастни и докато успокояват своето дете стресират всички останали и трето представи си как ще се чувстват децата чийто майки не са там, а на Гошко майка му е до него.
Може би по-скоро в къщи майката трябва да подготви по-отрано детето си и да се държи по подходящ начин с него, за да няма драми и истерии при тръгването на градина. Моите деца примерно до сега са сменили 2 ясли, 1 градина и 2 училища и никога не е имало драми и истерии. Винаги са ходили с желание и са се адаптирали за няколко дни. Така че проблемът не е в системата според мен.
Ако не , не би било редно да я допускат в групата. И друго - представи си първа група - 30 нови деца с 30 майки в една стая? Какъв хаос ще настане! Да не говорим, че примерно аз като майка, която не би стояла с детето си в групата, не съм съгласна чуждите майки да стоят при моите деца. Първо не съм сигурна колко са здрави, второ са непознати възрастни и докато успокояват своето дете стресират всички останали и трето представи си как ще се чувстват децата чийто майки не са там, а на Гошко майка му е до него. Може би по-скоро в къщи майката трябва да подготви по-отрано детето си и да се държи по подходящ начин с него, за да няма драми и истерии при тръгването на градина. Моите деца примерно до сега са сменили 2 ясли, 1 градина и 2 училища и никога не е имало драми и истерии. Винаги са ходили с желание и са се адаптирали за няколко дни. Така че проблемът не е в системата според мен.
Относно "30 майки вътре"-децата тръгват по етапно,всяко си има талонче с дата на тръгване,поне при нас е така:))))
ЦитатИзпрати съобщениеРедактирай
Напълно съм съгласна с Параход, моделът е много стар, отживял, да не кажа комунистически и трябва да се работи в тази посока.
Не приемам, нещо толкова важно в живота на едно дете, а и една майка да става толкова травмиращо и за двете страни, в името на отживели норми.
Като чуя, че някое дете ревало 2 месеца докато свикне, ме хваща и жал и яд, защо е нужно? За да не може да свикне значи има проблем, трябва да се търси и отстрани.
Поради това, че не харесвам системата моето дете не ходи на ясла, няма и да ходи, но аз имам избор да си го гледам, други майки, които работят могат само да си страдат вътрешно и да се надяват детето да се чувства добре на новото място.
Иска ли се промяна, то тя може да се направи, въпроса е, че тези, които я искаме сме малцинство.
Не приемам, нещо толкова важно в живота на едно дете, а и една майка да става толкова травмиращо и за двете страни, в името на отживели норми.
Като чуя, че някое дете ревало 2 месеца докато свикне, ме хваща и жал и яд, защо е нужно? За да не може да свикне значи има проблем, трябва да се търси и отстрани.
Поради това, че не харесвам системата моето дете не ходи на ясла, няма и да ходи, но аз имам избор да си го гледам, други майки, които работят могат само да си страдат вътрешно и да се надяват детето да се чувства добре на новото място.
Иска ли се промяна, то тя може да се направи, въпроса е, че тези, които я искаме сме малцинство.
Напълно съм против тази българска политика в градините и яслите.....Нормално ли е според вас, тръгва детето на ново място и изведнъж цял ден е с някакви други хора, деца....без мама без тати. Сещате се две годишните колко имат ориентация във времето, то въобще не разбира, че мама ще дойде следобед, а сега е сутрин. Е как няма да се стресира....пълна глупост е това за мен. Да не говорим, че може да се травмира така. Аз там в чужбина където съм била никога не съм чула такъв рев, какъвто реват децата в нашите градини, за мама и татко. Всичко става постепенно.... Тука съм виждала сценки, майката го води за първи ден, а то се тръжка и дърпа. Не може да го доведе до стаята. Идва лелката хваща го за ръцете, майката за краката и айде вътре....Майката тича навън, детето след нея, отскубнало се, бяга и реве. Лелката тича и тя....е ? Не знам за вас ама това за мен не е нормално!