Ще стане ли шофьор от мен?

При всяко У

И аз да споделя,да не остана по-назад. Имам книжка повече от 10 години. Но последните 3 години бях карала 3-4 пъти по необходимост. Обаче преди 3 месеца ММ замина командировка, останах си с новата кола /беше ми гот,че е джип,но само допреди да почна да я паркирам/. Живея в затворен комплекс с никакви магазини и градски автобус веднъж на час. Работя си. И....нямах избор. 1та седмица си ползвах таксита и постоянно се ядосвах защо колата си стои, а аз се мъкна с таксита. После някак внезапно стана - реших да се пробвам. И ден след ден, малко по малко. Нямам претенциите да съм супер шофьор, но на таксита вече не се качвам.
Съвет от мен - намери си мотивацията и всичко ще е по-различно.Аз викнах неволята и така стана.
ПП. Не че на моменти не ми става страшно, то в София трафикът си е сериозен. Но се справям лека-полека. И понякога правя грешки - но мисля за тях след като вече съм паркирала. Мотивация,кураж и практика...

На мен мотивацията ми е да не давам повече една торба пари на иструктори

Имам книжка от 18 годишна, започнах да карам кола 10 години след това, като си купих моя (Инструктора не ми правеше забележки, с баща ми и брат ми беше кошмарно...).
Започнах да карам на кратки разстояния, не в пикови часове, да паркирам там където има място са 3 коли, да карам бавно и много да следя какво става пред мен, много успокояващо ми е било в началото да имам някоя приятелка с мен...С времето придобих повече увереност и се справям добре, колата започна да ми служи всеки ден по много, за работа, да оставям и вземам деца от баби детски градини, пазар и т.н. И както gerri_p пише има неща, които просто трябва да ги приемеш от някой, не можех да паркирам успоредно, докато не ми казаха как се прави. И го правя от момента в който са ми казали как, без показно...Мисля си, че ми действа разтоварващо да си "говоря" с участниците в движението, говорейки си сама в колата, без те да ме чуват естествено ( Ех, ама си отворен...много ти е чиста колата...айде карай...извинявай...ще ме изчакаш ли...мерсииии...е няма да те пусна, като си такъв нахал...свиркай си колкото искаш...).Много хора си пускат музика силно, аз не мога, слушам колата, децата, гледам по таблото всичко ли свети нормално.... Винаги много се напрягам обаче като карам и се возя, много внимавам за разни пешеходци...периферното зрение ми е стигнало до тила дето се вика да следя и тротоарите .
За жалост след близо 8 активни години зад волана, така и не заобичах шофирането, но аз не обичам и да се возя в кола, а по Бг пътищата се ужасявам, независимо кой шофира. И предпочитам да карам из Сф по задръствания, вместо извънградско. Но пък не мога да отрека голямото предимство, че колата дава свобода и си е удобство. За нас, докато бяхме в Бг си беше невъзможно да живеем без кола.
Според мен човек се учи на всичко, ако има желание...Може да пробваш с възглавничка под дупето, въпреки, че погледа трябва да е на метри пред теб не в предницата на колата, която не виждаш като си по ниска . Успех !
 

Много познато всичко това  И аз не обичам да карам, обичам да се возя обаче. Тук не е така страшно по улиците и не ме притеснява, когато друг кара.

Иначе колата дава свобода, но те прави зависим 
Преди успявах да стигна навсякъде с градски транспорт. Сега при мисълта за 1 ден без кола и се ужасявам. Не знам как ще оцелея!! А 15 години не ми пречеше изобщо!

Ако не шофираш няма как да преодолееш страха и да станеш по-добра. Трябва да се внимава за много неща по улиците, но няма как. Това според мен също се научава. Аз лично "тренирам" да наблюдавам докато се возя. Иначе си е стресиращо, всеки път ми е притеснено като се кача в колата. Трябва да шофирам около 20 км в едната посока и толкова на връщане всеки ден с детето в колата. Той не обича да се вози и да няма кой да му обръща внимание и се е случвало да реве през целия път...Страшна работа е понякога. Нямам особени инциденти, освен наскоро ужулен калник, но от тогава ми е малко несигурно.
Та в общи линии шофирането не е лесно занимание, но ако искаш да се научиш, няма да стане без практика и ще те е страх дълго време. Но няма лошо човек да е предпазлив, когато си повярваш много започваш да правиш глупости.

И аз да споделя. Имам книжка от 10 години и естествено не се качих да карам веднага след като я взех. Е, няма по-голяма грешка от това. През това време да съм карала 4-5 пъти. Беше ме страх. Обаче след като родих осъзнах, че много ще ми трябва. И по лека лека започнах, но и сега го имам това чувство на страх и несигурност. Карала съм няколко пъти с познати и 2 пъти самичка вечер. С малкия още не съм. Просто си мисля, че тогава ако имах повече воля и ако баща ми ме беше натиснал, щяха да се получат нещата, но уви. Мисълта ми е-не се отказвай, ще ти трябва.

Аз затова започнах пак. Трябва ми.

Докато има кой да подсказва отстрани кое след кое правиш е трудно да си самостоятелен зад волана.Аз бях с придружител около месец и след това се пуснах сама както се казва.Бях много неуверена в началото, но с течение на времето ставах все по-спокойна.Когато бях неуверена допусках най-много грешки.Така че ,зареди се със самочувствие,ако се настроиш как ще сгафиш тук или там, защото си грешала на същото нещо, то бъди убедена, че ще сгрешиш със сигурност.Относно самото каране, според мен е най-добре сама, без никой да ти казва така направи или иначе направи.Много бързо ще започнеш да се ослушваш и оглеждаш като няма кой да ти дава акъл,ще станеш като радар .Идеята за вечерното каране е добра, даже много.Обиколи града, в който живееш извън трафика, но не карай прекалено бавно, това няма да ти помогне, повярвай ми.Движи се с разрешената скорост, все пак трябва да свикнеш с движението в натоварен град и с другите около теб.Никой не е длъжен да се съобразява с това, че ти си решила да се движиш с 30 км/ч.Трябва ти да се нагодиш към градското движение, а не то към теб.Сега сигурно много ще ме наплюят, но това е моето мнение, не го налагам, всеки е свободен да мисли и прави каквото реши.

 
Много готина тема!
Сетих се как бях аз, когато карах шофьорските курсове.
Приспиваше ми се, докато карахме. Чудех се, как ще го преодолея това.

Ох, тази тема и мен доста ме вълнува в последните месеци. Добре, че случих на инструктор. Доста ми се караше и викаше, но и аз не му отстъпвах. Постоянно бяхме в спор. Караше ми се за всичко, аз постоянно спорех с него, оправдавах всяка грешка, която бях направила Но пък и беше забавно, беше пълен с лафове: "Какво ми караш като освободител все едно си сама на пътя", "Виж ся, моето момиче, не може ти да си в едната лента, а аз в другата" Накрая на часовете почнахме да се разбираме и ми викаше: "ааа можело значи, да мълчиш и да караш" За първи и единствен път го чух да мълчи на изпита, беше ми много яко. Като приключи изпита ми с положителна оценка, каза на изпитващия, че ако бил той щял да ме скъса на един ляв завой  Януари взех книжка, от април имам собствена кола. Първите пъти изпитвах ужас да се кача да карам и то сама, абсурд. Един ден качих майка ми и баща ми (и двамата са шофьори) и като почнаха и двамата да дават акъл, единия: "тука завий на ляво", другия: "не, не на дясно" и от тогава с тях не искам да карам Почнах да се пускам сама от време на време, но ми е по-спокойно да съм с някой, да ми помага, да ми казва да намаля, че еди къде си е уличката и трябва да свия и т.н. Една вечер бях с една приятелка, всичко ок, разходихме се и ще се прибираме. И като я питах някви неща относно движението, тя цъкайки на телефона ми каза да се оправям сама И така, ща не ща, карайки по непознат маршрут, бавно и славно, си се прибрахме. Мисля, че като карам сама ми е най-спокойно. Не се притеснявам, че мога да направя грешка и някой да ми се развика, оправям се сама в разни ситуации, защото няма кой да питам, никой не ме разсейва и т.н. Определено шофирането не е лесно, важното е да имаме желание да се научим.

Ех, Герда, ама ти пак си била голямо споко. А аз се припотявах от зор. Даже мъдреци взеха да ми избиват от стрес. Само дето не помъдрях хич.

Много зле бях технически. Имах двама инструктори. Не вярвах, че някога ще успея сама да се справям с автомобила.
 Но като шофирах и ми се приспиваше. Не знам какво беше това.
 Проблемът го реших с дъвка.

И моите бяха двама. Първият ме навикваше ( сигурно с право), но на мен като ми крещят, не ставам по-продуктивна в действията си. Вторият обясняваше много добре, ама накрая се опита да ме сбъдашава по един доста византийски начин с изпитващия от ДАИ, като ме изнудваха за един документ от писмения изпит, който уж само тоя пишман сваляч можел да ми даде - срещу "почерпка" от моя страна. Аз обаче все в този мой блондински стил, докато загрея, че не става въпрос за алкохол и бонбони, успях да ги изнервя на макс и в крайна сметка се предадоха и си взех книжката. Само се чудя, защо си я държа в шкафа, вместо да си я сложа в рамка. И без това не я ползвам.

И при мен единият инструктор беше много нервен и строг, по-възрастен, а другият беше много спокоен и уравновесен.
И двамата ми показаха два съвсем различни стила на шофиране.
Изпитващият беше много много строг и ме изпитва 45 минути.
 На шофьорските няхаме полигон, шофиране по магистрала и в планината.