Здравейте! Пиша ви,защото наистина съм много объркана и не знач какво да правя.имам приятел от почти вече 4години.той е по-голям от мен с 11 години.наскоро срещнах един човек,който е по-голям с 16години от мен,а аз съм на 21.с приятелят ми всичко е страхотно като имам предвид тръпка,емоции,обичаме се много.но аз най-вече се притеснявам,че той е малко по-различен от мен и неговите амбиции не са като моите.той е бил професионален спортист,след това прекъсва кариерата си и за тези 4 години почти той не работеше никъде,казваше че като няма начален капитал да започне нещо свое няма как да се получи,че няма да работи за някакви мизерни пари,че за чужбина трябват пари да заминеш и така нататък.това мен ме вбесяваше.много пъти ми е казвал,че иска семейство с мен,че иска да живеем заедно,че ще създаде свой бизнес и други такива.но това са само думи.сякаш не може да рискува и да предприеме нещо.другото нещо,което ме притеснява е,че когато сме се карали той ме е обиждал и то с доста грозни думи-боклук,смрад,олигофрен,идиот,беше ме напсувал веднъж или два пъти,но аз наистина го бях изкарваша извън равновесие.не брутална псувня,но все пак си беше псуване и дори аз го накарах да се извини.не отричам и всичките му положителни качества.държи се добре с мен даже много стига да не го изнервям и да не се караме,съобразява се винаги с мен.обича ме и пред приятелите му се държи много добре,те също много ме уважават.аз също го обичам,но доста пъти ме е наранявал и разплаквал.той казва,че так както мен обича никога не е обичал и че аз съм жената на живота му.но ме притеснява,че при създаването на семейство трябва сигурност,трябват доходи,за да може всичко да е спокойно и детето да расте в една спокойна среда,а не постоянно да се чудим как да свържем двата края.той казва,че когато има семейство нещата ще се променят.аз мисля,че човек преди да създаде семейство трябва да промени живота си и да има амбиции да постигне нещо и да се осъществява градация в неговия живот. Този човек,който срещнах е мъж на положение,типичен мъжкар,постигнал много в живота си с труд,рискове и постоянство.той е много по-културен,ерудиран,има просто отлично отношение,знае как да общува с хората.срещата ни беше много случайна.оказа се че намираме много общи теми на разговор и просто като сме заедно всичко е хубаво,говорим си за смислени неща,за умни неща,има и шеги естествено,той има страхотно чувство за хумор.прави такива жестове за мен каквито аз не съм виждала за тези 4 години.и този човек не страда от липса на женско внимание,даже напротив и сама съм се убеждавала в това с очите си.той просто знае какво представлява като човек и знае какво може една жена да получи от него.проблемът е,че аз обичам приятеля си въпреки всичко,и нашите и приятели са ми казвали че той не ме заслужава.страх ме е да рискувам,за да не съжалявам после.животът си съм си го представяла с моя приятел-дом,семейство всичко.но този мъж притежава качества,които съм си представяла че един мъж трябва да има.той няма да е мъжът на живота ми заради голямата ни разлика.само да кажа че не е женен,няма никакви деца.просто с него се чувствам наистина специална.той казва,че такова нещо за пръв път му се случва.с него се чувствам уважавана и ценена.страх ме е да се разделя с приятелят ми,за да не съжалявам после.много съм объркана.благодаря ви и ще се радвам да чуя мнение.поздрави!
- Публикувана: 7 юни 2015, 10:09 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2015, 17:01 ч.
Избор между двама мъже
Да,с връстници съм имала връзка-една.тя мина в "аз съм объркан и не съм сигурен.трябва ми време" и разни такива.беше едно голямо разочарование.всичко,което съм искала е да бъда с един човек цял живот.но не се получи,защото помислих,че с мой връстник ще ми бъде по-добре. Отношението на вторият мъж към мен е сериозно.показал ми е с достатъчно действия,че държи на мен.въпреки че и двамата знаем,че нямаме голямо бъдеще заедно
И двамата не са за теб.
И аз така мисля.
Ти си много млада и живота е пред теб.Все още не си попаднала на подходящия мъж.
Единият те обижда от сега....Представи си какво ще е като се превърнеш в средностатистическа домакиня,да не говорим че е мързелив явно...
Другият...Ми,честно,мисля,че го докарва само на приказки.37г.мъж,необвързан...Или е с големи претенции или нещо му куца..Най-вероятно не му се и обвързва.
Моят съвет-Зарежи единия,зарежи другия,третият сам ще те намери
Млада си!Не си заслужава да се тормозиш с мъже.И на това ще му дойде времето
Другият...Ми,честно,мисля,че го докарва само на приказки.37г.мъж,необвързан...Или е с големи претенции или нещо му куца..Най-вероятно не му се и обвързва.
Моят съвет-Зарежи единия,зарежи другия,третият сам ще те намери
Млада си!Не си заслужава да се тормозиш с мъже.И на това ще му дойде времето
Аз не мога да разбера какъв е смисъла на темата,ясна си ми като бял ден разликата във годините ни не е голяма,бих казала,че няма,но това което разказваш тук няма как да ти помогне защото няма да се вслушаш в нито един от съветите на хората,а те всички са единодушни,НЯМАШ БЪДЕЩЕ И С ДВАМАТА.Единия на 32 ако не се лъжа,че беше няма никакво намерение да се развие и да ти даде добър начин на живот,мързи го просто,а другия ще си поиграе малко с тебе и ще те зареже,и двамата са толкова неподходящи,че няма на къде повече,а ти животът е пред теб какъв е смисъла да си тровиш живота,дали с единия или с другия,щракай с пръсти и давай на пред.
Вече ми плакаха приятелки как тръгнали да гонят дивото с разни 40 годишни. На тази възраст този мъж, според мен, търси само да си начеше егото с някоя по-млада, колкото да се убеди, че още го бива. Ти едва ли не заслепена от положението му (работа, собственост, финансови възможности) мислиш, че ще ти свали звездите, но не трябва да се подлъгваш.
Замисли се поне защо на тия години е сам и не е намерил жена до себе си (явно толкова и струва). Случва се мъж на 35+ да не е в сериозна връзка, но в много от случаите това не е случайно.
За твоичкия, който те нарича с разни епитети, няма да кометирам, ти вече си си го избрала, но се замисли дали и той си струва.
Замисли се поне защо на тия години е сам и не е намерил жена до себе си (явно толкова и струва). Случва се мъж на 35+ да не е в сериозна връзка, но в много от случаите това не е случайно.
За твоичкия, който те нарича с разни епитети, няма да кометирам, ти вече си си го избрала, но се замисли дали и той си струва.
Здравейте! Пиша ви,защото наистина съм много объркана и не знач какво да правя.имам приятел от почти вече 4години.той е по-голям от мен с 11 години.наскоро срещнах един човек,който е по-голям с 16години от мен,а аз съм на 21.с приятелят ми всичко е страхотно като имам предвид тръпка,емоции,обичаме се много.но аз най-вече се притеснявам,че той е малко по-различен от мен и неговите амбиции не са като моите.той е бил професионален спортист,след това прекъсва кариерата си и за тези 4 години почти той не работеше никъде,казваше че като няма начален капитал да започне нещо свое няма как да се получи,че няма да работи за някакви мизерни пари,че за чужбина трябват пари да заминеш и така нататък.това мен ме вбесяваше.много пъти ми е казвал,че иска семейство с мен,че иска да живеем заедно,че ще създаде свой бизнес и други такива.но това са само думи.сякаш не може да рискува и да предприеме нещо.другото нещо,което ме притеснява е,че когато сме се карали той ме е обиждал и то с доста грозни думи-боклук,смрад,олигофрен,идиот,беше ме напсувал веднъж или два пъти,но аз наистина го бях изкарваша извън равновесие.не брутална псувня,но все пак си беше псуване и дори аз го накарах да се извини.не отричам и всичките му положителни качества.държи се добре с мен даже много стига да не го изнервям и да не се караме,съобразява се винаги с мен.обича ме и пред приятелите му се държи много добре,те също много ме уважават.
аз също го обичам,но доста пъти ме е наранявал и разплаквал.той казва,че так както мен обича никога не е обичал и че аз съм жената на живота му.но ме притеснява,че при създаването на семейство трябва сигурност,трябват доходи,за да може всичко да е спокойно и детето да расте в една спокойна среда,а не постоянно да се чудим как да свържем двата края.той казва,че когато има семейство нещата ще се променят.аз мисля,че човек преди да създаде семейство трябва да промени живота си и да има амбиции да постигне нещо и да се осъществява градация в неговия живот.
Този човек,който срещнах е мъж на положение,типичен мъжкар,постигнал много в живота си с труд,рискове и постоянство.той е много по-културен,ерудиран,има просто отлично отношение,знае как да общува с хората.срещата ни беше много случайна.оказа се че намираме много общи теми на
проблемът е,че аз обичам приятеля си въпреки всичко,и нашите и приятели са ми казвали че той не ме заслужава.страх ме е да рискувам,за да не съжалявам после.животът си съм си го представяла с моя приятел-дом,семейство всичко.но този мъж притежава качества,които съм си представяла че един мъж трябва да има.той няма да е мъжът на живота ми заради голямата ни разлика.само да кажа че не е женен,няма никакви деца.просто с него се чувствам наистина специална.той казва,че такова нещо за пръв път му се случва.с него се чувствам уважавана и ценена.страх ме е да се разделя с приятелят ми,за да не съжалявам после.много съм объркана.благодаря ви и ще се радвам да чуя мнение.поздрави!
аз също го обичам,но доста пъти ме е наранявал и разплаквал.той казва,че так както мен обича никога не е обичал и че аз съм жената на живота му.но ме притеснява,че при създаването на семейство трябва сигурност,трябват доходи,за да може всичко да е спокойно и детето да расте в една спокойна среда,а не постоянно да се чудим как да свържем двата края.той казва,че когато има семейство нещата ще се променят.аз мисля,че човек преди да създаде семейство трябва да промени живота си и да има амбиции да постигне нещо и да се осъществява градация в неговия живот.
Този човек,който срещнах е мъж на положение,типичен мъжкар,постигнал много в живота си с труд,рискове и постоянство.той е много по-културен,ерудиран,има просто отлично отношение,знае как да общува с хората.срещата ни беше много случайна.оказа се че намираме много общи теми на
проблемът е,че аз обичам приятеля си въпреки всичко,и нашите и приятели са ми казвали че той не ме заслужава.страх ме е да рискувам,за да не съжалявам после.животът си съм си го представяла с моя приятел-дом,семейство всичко.но този мъж притежава качества,които съм си представяла че един мъж трябва да има.той няма да е мъжът на живота ми заради голямата ни разлика.само да кажа че не е женен,няма никакви деца.просто с него се чувствам наистина специална.той казва,че такова нещо за пръв път му се случва.с него се чувствам уважавана и ценена.страх ме е да се разделя с приятелят ми,за да не съжалявам после.много съм объркана.благодаря ви и ще се радвам да чуя мнение.поздрави!
Казваш, че обичаш приятелят си и това е проблемът за започване на връзка с другият. Конфликтът между "разумът" и "сърцето" е очевиден. От една страна е мъжът, когото обичаш (сърцето), но знаеш и си наясно, че семейството, което бихте създали няма да е стабилно, защото той не е способен да създаде стабилна среда (работа, доходи, уравновесена психика) и от другата страна е мъжът, когото не обичаш, но отговаря на всичките социално приемливи критерии за "мъж", а и пасва на вътрешният ти идеал (разумът). Да, гадна дилема. Може би е по - разумно да послушаш разума, пък после ще му мислиш как да залъжеш "сърцето" като си поиска своя дан, някой ден.
Опитай, ако не опиташ няма да знаеш и ще седиш и ще се чудиш какво да направиш, плюс това след време може да съжаляваш и да се обвиняваш, че не си пробвала. Рискувай.
Приятелят ми ме е обиждал в моменти на скандали и когато наистина съм го ядосвала.питала съм се дали аз не съм си го заслужила,защото съм го изкарвала извън равновесие.също така често ми е казвал в момент на яд,когато съм го дразнела,че не може да разчита на мен,а аз винаги съм била до него и съм го подкрепяла морално и финансово понякога когато е имал нужда,винаги.той твърди,че го оценява,но аз се съмнявам.не знам едни нормални взаимоотношение как биха изглеждали.дали е нормално така да ми говори в моменти на скандали или не
"Боклук", "смрад", "олигофрен". Чудни епитети. Като добавим и псувните и ти продължаваш да обичаш този мъж. 
И аз съм била ядосана на приятелят ми, но никога не ми е и минало през ума да го нарека боклук.
Да, извинил се е и вече всичко е наред. Утре може и шамар да ти обърше в пристъп на гняв, но после като каже, че съжалява и пак ще простиш.
Само на 21 години си. Живей си живота! Младостта и съсипаните нерви няма кой да ти ги върне.
И не, не е нормално да ти говори така.
Как точно си го подкрепяла финансово?
И аз съм била ядосана на приятелят ми, но никога не ми е и минало през ума да го нарека боклук.
Да, извинил се е и вече всичко е наред. Утре може и шамар да ти обърше в пристъп на гняв, но после като каже, че съжалява и пак ще простиш.
Само на 21 години си. Живей си живота! Младостта и съсипаните нерви няма кой да ти ги върне.
И не, не е нормално да ти говори така.
Как точно си го подкрепяла финансово?
Приятелят ми ме е обиждал в моменти на скандали и когато наистина съм го ядосвала.питала съм се дали аз не съм си го заслужила,защото съм го изкарвала извън равновесие.също така често ми е казвал в момент на яд,когато съм го дразнела,че не може да разчита на мен,а аз винаги съм била до него и съм го подкрепяла морално и финансово понякога когато е имал нужда,винаги.той твърди,че го оценява,но аз се съмнявам.не знам едни нормални взаимоотношение как биха изглеждали.
Щом сама смяташ, че го заслужаваш, е излишно да търсиш съвети. Първо се научи да се уважаваш, пък после преценявай.
Цитат
дали е нормално така да ми говори в моменти на скандали или не
Приятелят ми ме е обиждал в моменти на скандали и когато наистина съм го ядосвала.питала съм се дали аз не съм си го заслужила,защото съм го изкарвала извън равновесие.също така често ми е казвал в момент на яд,когато съм го дразнела,че не може да разчита на мен,а аз винаги съм била до него и съм го подкрепяла морално и финансово понякога когато е имал нужда,винаги.той твърди,че го оценява,но аз се съмнявам.не знам едни нормални взаимоотношение как биха изглеждали.дали е нормално така да ми говори в моменти на скандали или не
,но една обидна дума не съм чула от него.