Отмъщението или начин на употреба

Децата трябва да оценяват всичко, което майка им е направила за тях.
Обаче не трябва да заемат ничия страна, имат си двама родители. Нека си живеят с майката и ходят ваканциите при бащата, добър или лош той им е баща и е тяхно решение дали ще се виждат с него и дали ще го наричат татко или не.
Нека майката не настройва децата срещу него, особено ако са малки. Ако са големи пък, те си имат акъл и глава на раменете, че да решат кой заслужава повече тяхното доверие, но това не означава, че не могат да дадат втори шанс на провинилия се.

Няма никой крив и прав, това не е предателство. Децата са си деца, в повечето случаи обичат и двамата си родители, независимо кой ги гледа, кой е предал другия или каквото и да е.
Най - добре е да се виждат с него, но да не коментират с теб неговия живот, нито с него твоят. Така де - да балансират.

ПП Щом бащата не се бърка финансово, може съвсем "случайно" майката да не успее да събере пари за пътуването им в другата държава следващата година, защото има разходи, данъци и т.н.

Тц, не децата преоткриват, а забравилият се сеща че има деца и ги прилъгва обратно в живота си. На теория Сиси е права, но на практика нещата са различни. Аз не съм съгласна на такива игри. Ако си родител ще си такъв независимо от обстоятелствата. Веднъж той ги зарязва на издъжката на майката без да поеме финансовата си отговорност, не стига това ами и дълговете му изплаща. Как живеят тези деца, имат ли нямат ли ... не му пука и изведнъж аууу, татковите. Да бе да...

И какво е правилното 
Да внушим на децата, че баща им е боклук и нямат такъв.......че са зарязани

Не, не да им внушаваме, ама като ще се прави на баща да си поеме и отговорностите.

Според мен децата нямат място в отношенията на родителите. Прави се развод и законът решава колко често ще ги вижда бащата и каква издръжка ще дава, ако не я дава се съди. Ако децата не искат - не ходят, ако искат ходят.
Може да са наясно със ситуацията, че той не дава пари и т.н, но не и да бъдат убеждавани, да им се сърди майката и прочие.

Не заслужавам боклука, просто разсъждавам от гледна точка на децата. Не е лесно да си дете на разделени родители и едната рода да те настройва срещу другите и обратно. Крехка е детската душичка, нека си изживяват спокойно детството, малко по - далеч от скандалите на големите.

Права си, но това не бива да става на гърба на децата. Особено ако са малки, имат нужда и от баща, и от майка.

Всяка такава история сама по себе си е различна.
Не е приятно да се настройват децата към единия от родителите, но понякога този родител заслужава да се знае истината за него.

Децата не трябва да се намесват в родителските войни, обаче не трябва да бъдат и лъгани. Ако бащата е безотговорен боклук не трябва да се изкарва светец и жертва. Лъжите до нищо добро не водят.

Естествено, че трябва да са наясно и да им се каже истината.

Аз съм родител на зарязано дете. Създателят му му причини куп идиотии ( няма да се повтарям, споделяла съм ги тук ) при раздялата ни. Няколко години след това се пресети за него. Това пресещане съвпадна с раздялата му със следващата. Много интересно, но не беше настоятелен в опитите си да се свърже със синът си. Всъшност опита беше един единствен път в едно единствено тел. обаждане. Като разбра че будалата ( аз ) не е свободна се отказа. Скоро опита майка му, решила да се прави на баба след почти 10 години абсолютна незаинтересованост. По случайност майка и син живеят заедно или не толкова случайност. Е, нямат място в живота на синът ми, нито в моя. И докато мога ще ги държа на разстояние. Човек, който е загърбил детето си един път е много вероятно да го направи и втори и трети и .... а децата не са играчки да си поиграеш малко с тях и да ги захвърлиш. Да си баща/майка не ти се пада по право а трябва да го заслужиш. Загубиш ли веднъж това призвание трудно ти се дава отново. И ако единият е безотговорен мизерник, другият трябва да разсъждава трезво и да пази душевният мир на децата си. Разни криворазбрани справедливости могат да нанесат непоправими травми.
Крайна съм, знам, ама опита ми е гочив и още не мога да си простя грешките и това че бях добра и разбрана за сметка на детето си. Дано ми е простил.

 I.Hr 

БНД заряза дето НИ на 8 месеца. Периодично, на високосна, звъни да пита "Кво прави малката?". Малката вече е на почти 8 г. и той няма да я познае. Миналата година ни размина на улицата и не ни позна. Против него никога не съм говорила пред нея. Знае, че "мама и тати плакали много заедно и решили, че по добре е да не плачат повече и да не са заедно". Питала съм дали не иска да му се обадим да го види, отказва. Едва ли някога ще го почуства като баща, просто защото той никога не е бил такъв за нея.

Значи, да видим  дали правилно  съм разбрала:

Той е  безхаберник, но майката  прави и  невъзможното, за  да изпрати  децата  при него  за ваканцията, а после  се чувства  предадена, че децата  били преоткрили баща  си.
Първо, пита  се  в  задачата, след като  е безхаберник и  вече , така или  иначе, е  вън от живота  им, от какъв зор  майката   ги  изпраща  с цената  на  всичко в другата държава, та макар и само  за ваканцията?
Второ, какво  точно  е  очаквала  да  се случи, когато бащата и  деца  се  срещнат?
3. Ако децата  са  преоткрили баща  си, какво  лошо  и  страшно има  в това? Какъвто  и  да  е, той им  е  баща  и   те  го  обичат, въпреки  че  е  безхаберник. Децата   са чисти  и  невинни  създания- те  обичат родителите  си. Понякога  ги  обичат, въпреки всичко.
4. Ако бащата  е преоткрил децата, какво лошо има и  в това? Ако не е алкохолик, наркоман, престъпник или опасно  луд, той може  да   е  решил, макар и  късно, да  поеме отговорността  си  на  баща.
5. Защо  майката  се  чувства предадена? Децата  не  са  нейна  собственост, те идват чрез нея , но не  са  нейни. Те  са  отделни  личности  и  това, че  са преоткрили баща  си, по никакъв начин  не  ощетява  чувствата им към майката. Бащата  не  е ,повтарям, не  е,  конкуренция  на  майката. Той  е  половината  от  родителското  цяло. Неговото присъствие в живота  на  децата   е  парченце от  семейния  пъзел, а  не  надпревара  кой  е  по- добър. Ако  тази  надпревара  я  има, тежко  на децата.
6.Защо  децата  трябва  да  "оценяват" какво била  направила майка им за  тях? Децата  не  са  съдии  в спортно  състезание, та  да оценяват   приноса   на  всеки  от родителите  си. Това  си е  работа на  самите  родители. Децата  не  са  отговорни  за  създаването  си и  следователно, оценка  и  благодарност  за това, че  единият  родител  ги  гледал, те  не  дължат. Ако  такава  "оценка"  и  "благодарност"  се изискват  от  обгрижващия  родител, тежко  на  децата. Те не  трябва  да  бъдат ангажирани   с жертвите, които  прави  майка им за  тях.  Не  са  те   онези, които  я  принуждават  зорлем да прави жертви. Тя ги прави, защото  обича  децата  си   и  иска  те  да  са  добре. Тя има потребност  от това, децата  й  да  са добре  и задоволявайки  тази своя  потребност, задоволява  и  нуждите  на  децата  си.
Ако майката  се  чувства предадена  от това, че децата  са преоткрили баща си, бих я  нарекла емоционално  незряла.
А  ако  не  е  искала бащата  да  се  върне в живота  на децата , да не  ги е  изпращала при него.
Всъщност, на  тази майка  какъв й  е    зорът? Че  след връщането  си  децата  не  са оплюли  таткото  и  не  са  се  проснали от благодарност  в краката  й?
Не  разбирам

Без да претендирам, че съм права ще ти дам моята версия. Майката не изпраща децата си в държавата в която живее бащата при него, а вероятно при баба и дядо, в което няма нищо странно и лошо. Като човек отглеждащ децата си в чужбина бих казала, че голямото ми дете е прекъснало връзката си с България почти изцяло, а малкото няма създадена такава. Тъжно е, защото имат там баби и дядовци, които искат да общуват с тях и да им бъдат баба и дядо, а не могат.
Майката не е очаквала от безотговорният си бивш съпруг да се поинтересува от децата си и когато това се е случило и изпитала шок. А когато децата са започнали да говорят високопарно за него в съзнанието и са изплували моментите, в които е правила невъзможни комбинации за да плаща неговоте глупости и в същия момент да осигурява децата си ( Само човек минал през подобно нещо може да го разбере истински. ) и изведнъж той, големият, бащата с главно Б изгрява на хоризонта и им взима акъла, вероятно с евтини подаръци, разходка на сладкарница, някакви стотинки ... . Тя едва ли се сърди на децата си, по скоро се страхува какво ще излезе от тази връзка на емоционално нестабилни създания и безотговорен създател.
А за благодарността, не мисля че съществува истински родител, който да очаква благодарност от детето си.
Пак повтарям, нямам претенции да съм права, това е моето виждане. Може да е нещо съвсем различно, все пак авторката на темата не разказва историята от първи род единствено число ( май ) и предава нещата без подробности, които биха дали повече яснота.