Искам обич от мъжа си, самотна съм

За мен човек, който си пада по хазарта е като бомба със закъснител - не знаеш кога и как ще избухне.
Пред очите си имам случай, в който той е затънал в кредити - бързи, разбира се, и заеми - от хора, които си ги търсят с огромни лихви. Родителите ипотекираха имоти, за да връщат пари, човекът продължава като сега уж се бил кротнал. Честно не завиждам на потенциална негова приятелка или жена 

Това мнение
и това
много ми харесаха. .
Според мен и двамата са си живеели от купонче на купонче отговорността, която изисква детето им идва прекалено голяма.

Нищо. Нищо не стреска комарджиите и наркозависимите. Това е истината. Ако наистина е зависим от хазарта, нито ще го стреснеш със сериозен разговор, нито ще го уплашиш, че си тръгваш. Напротив, може и по - леко да му стане, защото няма да има кой да му досажда и спокойно ще си залага до сутринта, защото няма да има хептен никакъв ангажимент. Птродактила и Комара са го  написали как е от личен опит.

Търпеливо изчетох цялата тема, след всеки пост на авторката исках да напиша определено мнение, но .....стигайки до последната страница, и моето "усещане" е такова:

Мааалко кифленска ми е темата (срещнах и такова мнение някъде по страниците).....красиво момиче от село се залюбило с красив кифльо от града, хубав дом, дрешки и парцалки, купувани от мама и тате.Събират се, мама  и тате продължават да плащат за всичко, а нашите герои се радват на живота.Но:мама и тате чакат и искат внуче.Те натискат сина, той натиска жената,  момата ражда наследника.И готиния живот бавно и славно започва да се скапва.Кандидат-таткото всъщност не иска да е татко, не и с всичките отговорности, които носи това положение.
Ако авторката беше 100%-ва кифла, проблем нямаше да има.Щяха да подхвърлят детето на баба и дядо всеки път, като им писне от него, да си ходят по купони и дискотеки и да го играят "щастливото семейство" за пред роднини и приятели.
Но, на авторката не й стига да е кифла, не са й достатъчни само къща, кола и парцалки, иска и мъж до себе си, и то емоционален, стабилен, обичащ, загрижен, чувствителен съпруг.
Само дето от този кифльо никога, ама точно никога няма да ги получи.Не и от мъж, за когото е най-важно как изглежда, който на почти 30 години още живее на гърба на родителите си, на когото му е по-важно да отиде да залага с аверите, вместо да се погрижи за детето си....
За мен вариантите на развитие са два:
1.авторката все по-успешно си затваря очите, става и тя все повече кифла като мъжа си и си живеят така ....докато най-вероятно не останат на улицата вследствие на неговите хазартни развлечения.
2.все в един момент (който няма да е скоро, защото авторката засега няма "очите" да вижда) тя ще прогледне, ще види що за търтей си е взела за мъж и ще го зареже.

 Имам информация, че е играл покер, но по думите на жени на негови познати мъже не дължи пари на никой и залага колкото да си начеша крастата.
А ти плащаш ипотека и 90% от ремонта са от твои средства. Е, това е възмутително. Апартамента кога е купен? Ако е по време на брака ти е ясно какво следва при евентуален развод. Мисли как харчиш парите си! Предполагам, че и белота го играе на пари.

Нямат брак за щастие.

След като и той е на добра заплата, не би ли следвало да покрива текущите разходи и поне половината ипотека? Или дори цялата? Майчинството си е майчинство, мъж да потребява точно от тия пари е...смешно.

Добре де, защо не четете 
Нямат брак, апартамента си е на нейно име, тя си плаща ипотеката. Но, чака от г-н комарджията да прави ремонта и така две години.
Аз няма да съм жалостива като останалите, които са писали. Всички са проявили разбиране и човечност, но ти си толкова заслепена и глуповата, че грам не хващаш.
Не знам защо смяташ, че младостта ти оправдава глупостта ти? Имаш апартамент, на който му се прави ремонт цели две години, през това време раждаш дете, за което се грижиш, но не постоянно, защото имаш свекъри, които да те отменят в почивните дни. Въпреки всичко, ти крещиш по това дете и мрънкаш на мъжа си, че си изморена, изнервена, самотна и бля-бля. Той ти затваря веднага устата, водейки те на кафе и боулинг, гушкайки те, целувайки те и държейки те за ръчичка. И край-за теб въпроса е приключен. До следващата му издънка. Която всъщност не е негова, а твоя. Обвиняваш го, че се защитава с обвинения, но ти правиш абсолютно същото-обвиняваш го за всичко. Погледна ли гредата в своето око? Или е по-лесно той да е виновен? Не искаш да се връщаш на работа, искаш да си почиваш още една година. Няма лошо. Но това се прави, когато не си ангажирала финансово никой друг с особата си. Когато можеш да си го позволиш. А ти не можеш. Ти живееш в чужда къща, където битови сметки не плащаш. Отделяш пари за детето си. Да, ламинат и нам си кво си се слага за два дни. А не за две години. Ако  и на теб ти беше зор да се изнесете по-бързо, щеше да си намерила вариант, вместо мъжа ти да се занимава с това, да викнете майстори. И щяхте да си живеете във вашето жилище още преди да се роди детето ви.
За мен ти си точно толкова безотговорна към сина си, колкото и мъжа ти.
Единия играе хазарт и лъже, защото не му пука. А другия позволява всичко това, плюс че изисква от останалите да му поддържат високия стандарт на живот и не му пука.
Мамка му, спрете и двамата да мислите само за себе си. Ако мъжа ти не може, поне ти се опитай. Опитай се да мислиш за това дете, което сте направили двамата заедно. То не се е появило от нищото и не съществува, за да има по кой да викаш, когато си неудовлетворена от живота си. Щом искаш нещо-правиш го, не чакаш някой друг да го свърши вместо теб.
Ще ти дам съвет, пък ти ако искаш го следвай, то си е за теб, не е за мен.
Колкото и да крещиш, да се караш, или дори и да говориш спокойно с мъжа си-няма да има промяна.
Покажи му, че ти си независима (което му изтъкваш постоянно, натъртвайки, че ти плащаш ипотеката и си поела финансовата грижа за детето си). Довърши ремонта сама (ама не да се обърнеш към бащата на мъжа си и да му кажеш, че си съгласна да ви купи обзавеждането) и се изнеси там с детето си. Върни се на работа. Ако му светне, че вие с детето сте му по-скъпи, ще се промени. Ако не-живота е пред теб, имаш дете, работа и дом. Щом можеш да се справяш сама, значи нямаш проблем. А любов винаги ще намериш в лицето на мъж, който да обича теб и детето ти да се грижи за вас.

Ами не е на добра заплата - нейното майчинство било повече от неговата заплата!  
Не знам защо й се струва, че имал "прекрасна" работа.
А се назландисва да почне работа след годинката на детето, щяла да се натовари повече. Ами то детето по цял ден е повече товар (освен ако не го гледат баба и дядо, какъвто май е случаят).
То така или инабе без помощ от бабите няма да се мине, дори и да тръгне на ясла, защото децата боледуват често, не е възможно майките да отсъстват постоянно от работа.

 Знаете ли, с всички съм съгласна, мненията на Мамасита в тази тема са много адекватни. Обаче, колкото и да си чешем езиците, не прогледне ли авторката, кучетата ще си лаят, а керванът ще си върви.......

 И да, аз писах, че има нещо доста кифленско в темата, но не е там работата

 Авторке, имай смелостта да погледнеш проблема в очите! Направиш ли го- оттам нататък е по-лесно

Хубаво сте й дали съвети на авторката да се изнася в апартамента и да живее сама с детето, обаче аз не виждам от нейните постове тя да иска това. Когато човек иска нещо го прави. Щом не го е направил, значи иска нещо друго повече и прави него. Всичко друго са оправдания и затваряне на очите пред себе си.

И двамата ми изглеждат несериозно, докато иам родтителски тела насреща да помагат може и да не се промени това. Само за сведение, майчинството може да се прехвърля след навършване на 6 мес. на детето, обикновено се прави след 1-та годинка на някоя баба, за да може майката да се върне на работа, ако иска. Пък после вече мислите кога да го псунете на ясла. Много е хубаво мама и тате да плащат тока, що ли и аз не съм така. Нормално е парите в семейството да са общи, както и всеки да може да види какви са харчовете на другия, не за да се следите, а за да не може някой си да харчи пари за хазард и да си купува тениска за 250 лв. защото утре като нямам какво да яде ти ще го храниш въпросния някой, самод ето като поотраснеш е нормално сам да си посрещаш нуждите и да си правиш сметката какви тениски носиш. Това значи да носиш отговорност.

Моят съвет е да порастнете, не само мъжа ти а и ти, авторке.

И двамата са несериозни, разбира се. Те свекърите са си осиновили момичето и бебето и си ги отглеждат у дома трите деца.

Ми и аз се чудя каква е тая жена с дете, която оставя мъжа си ей така да купува прекалено скъпи дрехи. Нали искахте най-доброто за детето? Що не взехте нещо за него? Изобщо ми е интересно в този момент защо изобщо го е питала откъде са парите, а не ги е конфискувала.

И при пъти по-голям бюджет, пак дори не сме се доближавали до дрехи с такава цена. Хора, вие нямате елементарна финансова култура, с тия заплатки и майчинства трябва всеки лев да ви е ценен! Да, млади сте, обаче ако погледнете колко пари сте дали "за живот"...вие сте идеалните клиенти. Повечето стоки и услуги са създадени така, че да оберат каймака на парите. Със същата сума може да си свършите много повече работа и да живеете също много качествено. Но вие сте пристрастени и към потреблението, а и да давате вид на "хубаво" семейство.

Нека дам коментар на това мнение:
Аз няма да съм жалостива като останалите, които са писали. Всички са проявили разбиране и човечност, но ти си толкова заслепена и глуповата, че грам не хващаш.
Не знам защо смяташ, че младостта ти оправдава глупостта ти?
///не съм споменавала, че младостта ми оправдава глупостта///

Имаш апартамент, на който му се прави ремонт цели две години, през това време раждаш дете, за което се грижиш, но не постоянно, защото имаш свекъри, които да те отменят в почивните дни. Въпреки всичко, ти крещиш по това дете и мрънкаш на мъжа си, че си изморена, изнервена, самотна и бля-бля. Той ти затваря веднага устата, водейки те на кафе и боулинг, гушкайки те, целувайки те и държейки те за ръчичка. И край-за теб въпроса е приключен. До следващата му издънка. Която всъщност не е негова, а твоя. Обвиняваш го, че се защитава с обвинения, но ти правиш абсолютно същото-обвиняваш го за всичко. Погледна ли гредата в своето око? Или е по-лесно той да е виновен? Не искаш да се връщаш на работа, искаш да си почиваш още една година. Няма лошо. Но това се прави, когато не си ангажирала финансово никой друг с особата си. Когато можеш да си го позволиш. А ти не можеш.

/// да няма да мога вече, досега освен ипотеката и кредит съм плащала, който е бил за общи нужди, мобилни апарати. За чуждата къща помагам с храна и други неща за бита. Разчитам че неговата издръжка за 1 година след години наред моя или ще създаде нужната връзка или ще разруши и малкото, което имаме///

Ти живееш в чужда къща, където битови сметки не плащаш. Отделяш пари за детето си. Да, ламинат и нам си кво си се слага за два дни. А не за две години. Ако  и на теб ти беше зор да се изнесете по-бързо, щеше да си намерила вариант, вместо мъжа ти да се занимава с това, да викнете майстори.

///ламината купих аз, както и гранитогрес, както и електроуреди, аз викнах майстор и стоях по цял ден с него докато правеше банята ///

И щяхте да си живеете във вашето жилище още преди да се роди детето ви.
За мен ти си точно толкова безотговорна към сина си, колкото и мъжа ти.

/// не съм безотговорна, просто не съм ЖЕНАТА ЧУДО С МИЛИОНИ///

Единия играе хазарт и лъже, защото не му пука. А другия позволява всичко това, плюс че изисква от останалите да му поддържат високия стандарт на живот и не му пука.

///да, единия играе хазарт и не му пука, а другия го позволява, защото явно е глупав, наивен мечтател. Нямам никакъв висок стандарт на живот и не изисквам от никого да поддържа такъв///

Мамка му, спрете и двамата да мислите само за себе си. Ако мъжа ти не може, поне ти се опитай.

/// аз мисля първо за детето, второ за него, трето за обзееждането и накрая за себе си///

Опитай се да мислиш за това дете, което сте направили двамата заедно. То не се е появило от нищото и не съществува, за да има по кой да викаш, когато си неудовлетворена от живота си.

/// това дете се появи след една година опити и както вече споменах случаите на викане са единични и съм осъзнала, че то няма вина///

Щом искаш нещо-правиш го, не чакаш някой друг да го свърши вместо теб.

/// пак ще спомена, че не съм жената чудо и нямам милиони, всеки божи месец плащам ипотека, купувам всичко за детето и къпувам на няколко месеца нещо за апартамента (последно това бяха хладилник, плот и пералня накуп, този месец ще е само фурна)///

Ще ти дам съвет, пък ти ако искаш го следвай, то си е за теб, не е за мен.
Колкото и да крещиш, да се караш, или дори и да говориш спокойно с мъжа си-няма да има промяна.
Покажи му, че ти си независима (което му изтъкваш постоянно, натъртвайки, че ти плащаш ипотеката и си поела финансовата грижа за детето си). Довърши ремонта сама (ама не да се обърнеш към бащата на мъжа си и да му кажеш, че си съгласна да ви купи обзавеждането) и се изнеси там с детето си.

/// опитвам се, да сама, никога няма да си изпрося пари от него, когато многократно ми е предлагал сам отказвала, но не разбирам, защо и мъжа ми му отказва, а пък дамия той не дава пари///
Върни се на работа. Ако му светне, че вие с детето сте му по-скъпи, ще се промени.

///има логика във връщането, да, колкото и да не ми се иска както вече казах, защото съм си заслужила тази дкапана втора година да не работя, въпреки че детето си е работа 24 часа в денонощието///

Ако не-живота е пред теб, имаш дете, работа и дом. Щом можеш да се справяш сама, значи нямаш проблем. А любов винаги ще намериш в лицето на мъж, който да обича теб и детето ти да се грижи за вас.

/// това с другия мъж ми е абсолютно невъобразимо към този момент///

Не, нямате финансова култура. Мобилни апарати на кредит, ужас!

Детето имало всичко сега- ми някой лев настрана?

Твоят муньо заслужава в следващите пет години само боб чорба и дрехи от Илиянци или втора ръка.

А с другия мъж е по-лесно, отколкото си мислиш. Намери си харно момче и знаеш ли как ще забравиш твоя единствен...

Нормалните и разумни семейства с две заплати и без дете правят следното: живеят с едната заплата, другата спестяват. А ти какво? Даваш всичко, нямаш нищо настрана, а неговите пари са си лични. Къде дават така? Да не те накарам да пишеш 100 пъти "Парите на мъжа са общи, моите са мои!"

Свекъра ти ви предлага пари, но мъжа ти отказва.И сам не дава за апартамента...Наистина ли не се сещаш защо?
Сега, задължението му е само и единствено да ходи на работа и да прекарва по няколко минути на ден с теб и детето.Нищо друго.
Ти си просто още един ангажимент в ежедневието му....
Отива на работа, свършва я, отметнал е ежедневния ангажимент.
Прибира се, казва "Добър ден" на мама и тате, отметнал е поредния ангажимент.
Вижда теб и детето за половин-един час, отметнал е и този ангажимент.
Колата се повредила, кара я на ремонт, отметнал е поредния ангажимент.
Има нужда (или за кеф) от нови маратонки, купува си, отметнал е поредния ангажимент.
Никаква гордост не е, както загатна назад и както ти се ще да е, а чисто и просто мъжът ти не желае да се мести от дома на мама и тате.Защото, останете ли сами, живота му мноооого ще се усложни.Ще трябва сам да плаща сметките, ще трябва да помага и за детето, няма и да може да скитосва/залага по цяла нощ, спокоен, че ти си при родителите му.
Е, не че не може и така да стане, но пък мрънкането от твоя страна нон-стоп му е гарантирано.
Но той хич не ще да си нарушава рахата.Супер му е така, тати носи, мама меси, обзавел се е и с жена и дете-отсрамил се е пред роднини и приятели, живее си живота, както му харесва, защо да променя каквото и да било?!