И хората си станаха повърхностни, като цяло. От блока на родителите ми има поне 4-5 майчета, които са компания, но са толкова...глупави 
Аз поне съм забелязала, че с ниско интелигентни хора не ми е лесно да общувам. Не ме вълнуват темите им, нямаме много какво да си говорим, хумора им е малко просташки и банален. Лошото е, че в провинцията повечето са такива, а аз нямам никакво намерение да хвърля образование и интелект зад гърба си и да си говоря за..кръчми, пиене, изневери на мъже и прочие простотии. Отсвирих приятелка от 20 години, защото просто вече не я чувствах близка. Забременя на 18 от връзка с продължителност месец, пушеше яко трева, купони, напиване до безсъзнание. Оплакваше ми се постоянно от живота си. Раздели и побои с мъжът и, сега с нов.. Реших, че нямам нужда от това. Понякога с месеци не се виждахме и после все същият сценарии. Просто циклене...не ми беше нужно и прекратих! Понякога си е по-добре сам, отколкото с неподходяща компания!!! Но пък си намерих други приятели. Нямаме понякога време да се видим, но...МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА НА ТЯХ!!!!!!!!!! 
Аз поне съм забелязала, че с ниско интелигентни хора не ми е лесно да общувам. Не ме вълнуват темите им, нямаме много какво да си говорим, хумора им е малко просташки и банален. Лошото е, че в провинцията повечето са такива, а аз нямам никакво намерение да хвърля образование и интелект зад гърба си и да си говоря за..кръчми, пиене, изневери на мъже и прочие простотии. Отсвирих приятелка от 20 години, защото просто вече не я чувствах близка. Забременя на 18 от връзка с продължителност месец, пушеше яко трева, купони, напиване до безсъзнание. Оплакваше ми се постоянно от живота си. Раздели и побои с мъжът и, сега с нов.. Реших, че нямам нужда от това. Понякога с месеци не се виждахме и после все същият сценарии. Просто циклене...не ми беше нужно и прекратих! Понякога си е по-добре сам, отколкото с неподходяща компания!!! Но пък си намерих други приятели. Нямаме понякога време да се видим, но...МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА НА ТЯХ!!!!!!!!!! 
Все нещо излиза, което ни разделя...
Още ми е гадно, като ги срещна и се разминем, но вярвам, че с времето ще спре и това. Надживях го, но ми трябваше доста време.... 
Та, и аз като вас- добри приятели, с които се разминахме - едни заминаха по света, други останаха в родния ми град и така. Не е същото - чуваме се от време на време, но някак формално. 
Семейни приятели мога да кажа,че почти нямаме - имахме едни, но се разделиха и оттогава ни с жената, ни с мъжа се виждаме. Само се чуваме с жената от време на време. С колеги на мъжа ми излизаме семейно и с мои колежки също, но не си прекарваме така сърцато,както би ми се искало. Последните 5-6-7-8 години не мога да завържа трайни приятелства,а не е като да не искам и да не съм социално животно. Сега с една колежка сме на път да изградим добро приятелство, та стискайте палци да не излезе някой подводен камък... Ох, обзе ме меланхолията. 
Моята снаха е така... Мъжът ми, детето, все болно, все палаво, все най-трудното...Как живее така не зная? Описах и по-нагоре, има хора с един и същ репертоар през годините. И да не ги виждаш, знаеш какво ще ти кажат, като се видите... Скучно, отегчително, досадно. Хората приеха живота много повърхностно. Родих деца, отгледаш ги, пуснеш на мъжът ти, да не кръшка, не от любов и все същото в същият ред... 