За липсата на приятели

  • 25 147
  • 208
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 8 921
Женското приятелство е нещо много преекспонирано, поне след една възраст. Нормално е семейството да е приоритет пред приятелките. Нормално е пътищата да се разделят, което не пречи пак да се пресекат.

Скрит текст:
Така се случи, че и мен ме грабна яко живота. Мъж, дете, семейство, нов град, за кое по напред. А тя имаше репродуктивни проблеми, явно не разбираше моя начин на живот, всичко ново което се случваше в него. Така неусетно намаляха контактите, вече не си звъняхме, не споделяхме. Накрая получих водопад от обвинения колко лицемерна и каква използвачка съм била.

Не ми харесва начина, по който си описала приятелката си. Теб те грабнал живота, а нея я оставил на едно място, защото има подобен проблем ли? Грозно е, съжалявам. Не ти знам историята, това, което тук прочетох ми е достатъчно.

# 31
  • Мнения: 8
Не, не е останала на едно място. Но предполагам, че ако тя имаше дете, нещата щяха да са много по различни.

# 32
  • Мнения: 2 407
На повечето се случва - особено след като се преместят в друг град и вече има - детето, мъжа, работата. Без да искаш влизаш в коловоз. Аз бях в друг град после пак се върнах в родния, но нещата определено не са същите. Виждаме се с приятели от ученическите и студенските години, но вече проблемите са ни по-различни, ежедневието ни е по-различно. Покрай мачинството се запознах с нови "мамита" - да някой от тях си минаха и заминаха с други си поддържам контакти по телефоните, верно не е като приятелката от детинство но ...

# 33
  • Варна
  • Мнения: 709
И пак да дефинираме "приятелство". Имам приятелка, която е много далеч от мен. В началото на нашето приятелство бяхме просто познати, но тя ми предложи помощ без да съм поискала... и така разбрах, че има симпатия между нас. След време не се чувахме даже... но после и двете родихме, задомихме се, интересите се доближиха и станахме нещо като семейни приятели. Абсолютно съм убедена, че ако имам нужда от нещо Тя и съпруга и ще ни помогнат. Но не винаги имам нужда да си клюкаря с нея. Мога да доверя всичко, но не е нужно. Имам "приятелка", с която мога да говоря с часове и споделяме едно мнение, но никога не бих поискала услуга, защото знам, че няма да ми бъде направена.
Имаше един разказ на О Хенри за приятелството между двама мъже - напълно различни, които се виждаха много рядко и не си говореха даже, но единия се ожени за жената на другия за да го отърве от нея... т.е. бяха готови на големи жертви един за друг.
В заключение и аз нямам "онова момиче" до себе си. Винаги са ме напускали. Няма много жени, които да ме понасят. Инак съм много контактна и нямам проблем с намирането на просто познати.

# 34
  • Мнения: 6
Nofelet, нямам липса на комуникация и близост с ММ,

но както казаха и по горе има неща които можеш да кажеш само на една жена.
Нямаш липса на комуникация и близост, но имаш някакви неща, които няма как да му споделиш...

Объркваш ме.
Някои неща наистина не върви да ги обсъждаш с половинката...например козметика, дрехи, милото пак ме изнерви, че не хвърли боклука...такива дребнички неща, за които да поклюкарстваме или да се позабавляваме отивайки на места където мъжа трудно можеш да го накараш да дойде с теб...промотиране на нова козметика, изложба или театър...Simple Smile

# 35
  • Мнения: 725
Болна тема... Така ми липсва някой с когото просто да си пия кафето  Cry Нов град, контакти почти никакви...

# 36
  • Мнения: 802
Много тъжна тема  Confused

Явно това момиче не е била истинска приятелка, щом те плюе и се е обърнала срещу теб. Много е гадно да нямаш женска компания, с която да си поклюкариш по женски, да излезете за по едно кафе.. опитай се да си намериш някоя майка около средата на детето ти, не е същото като дългогодишното приятелство, но поне е някаква компания.

Аз също съм поставена пред ужасен избор в момента - да продължа да поддържам едно фалшиво приятелство, от уважение за миналите години заедно, или да го прекратя. Оказа се, че това момиче въобще не е това, което смятах. Мисли само за себе си, никога не пита аз как съм, какво правя, взимам трудни решения, а  тя грам не се интересува.
Не исках да пускам друга тема, затова ще следя тази..лош човек ли съм, че искам да я "оставя"?

# 37
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 780

Аз също съм поставена пред ужасен избор в момента - да продължа да поддържам едно фалшиво приятелство, от уважение за миналите години заедно, или да го прекратя. Оказа се, че това момиче въобще не е това, което смятах. Мисли само за себе си, никога не пита аз как съм, какво правя, взимам трудни решения, а  тя грам не се интересува.
Не исках да пускам друга тема, затова ще следя тази..лош човек ли съм, че искам да я "оставя"?
Аз по- горе писах, бях в такава ситуация.Много ми олекна след като прекратих това приятелство, не може цял живот да си кошче за душевни отпадъци .

# 38
  • Мнения: 2 707
potrebitel22, не си лош човек  Hug
Няма смисъл от фалшиви приятелства. Поддържала съм такова, заради спомените и общите моменти, но става натоварващо в един момент.

# 39
  • Мнения: 802
Благодаря ви  Simple Smile Това момиче ми изпива емоциите и настроението при всяка среща. Дори не ми е приятно да се чуем. Дано и на мен ми олекне, че в момента ми е жал донякъде Confused
Май не е изключение ситуацията при мен и авторката, приятелства се разпадат все повече, хората се промениха много, живота стана друг  Confused

# 40
  • Мнения: 428
Много интересна тема.
Аз се напарих от две "приятелки" през различно време и години наред живях в самота.
Не допусках никого до себе си.Не,че не искам.Просто вече ме е страх.
Наскоро започнах да излизам с една компания,повечето жени.За забавление добре,но не ми допаднаха.Много се напиват,въпреки,че са женени си позволяват изневери демонстративно.Прекратих.Имам си напоследък един приятел мъж,но не е същото.Не мога да му кажа някои чисто женски неща.Не мога да се хиля с него по женски.
Много е трудно,за това вярвам на всички,особено на тези сблъскали се със завистта и злобата от "приятелки".
Ако някой е от моя град,може да ми пише на лични.
Ще създадем група "ОТЧАЯНИ МАДАМИ" newsm03
Това последното в кръга на майтапа.

# 41
  • Мнения: 4 418
Нямаш приятели? ДОбра нвина имам за тебе, има решение! Има! И то е в твоите ръце, не трябва никого да чакаш... и то е: мииии просто си намери приятели, ама гледай с позитивен подход да ги намираш, а не да се хванете с някой да си плачкате и оплаквате, въпреки че може тва да те кефи, знам ли сяяя. Успех!

# 42
  • Мнения: 1 793
Не е възможно все другите жени да са ви криви, че нямате приятелки... Лицемерни били, клюкарствали, повърхностни, злобни, завистливи... Само вие сте бели и добри. Rolling Eyes

Имаше съвсем човешки мнения в тази тема и горното написано не ги касае. Ама за останалите съвсем ясно си личи, защо сте останали без приятели.  Rolling Eyes Направо плашите.

# 43
  • Мнения: 1 817
Като ника ти ли??? Rolling Eyes Момичето не е писало, за да я кориш... По-скоро ти плашиш по този начин!!!!! Tired

# 44
  • Мнения: 636
Много ми е познато.Преди години имах поне 3-4 приятелки,но всички ги отвя живота и сега не подържаме кой знае каква връзка.Остана ми само една приятелка и с нея се познаваме откакто бяхме на по 3-4-5 години.Но и с нея доскоро не се виждахме много.Опитвала съм да се сприятеля с майки от кварталната градинка,но нещо все не се получаваше.На няколко пъти се хващах,че се замислям как говоря с тях.Защото ако не говориш на техните теми(скъпи дрехи и обувки,модерни кафенета и др.) те гледат все едно си туземец.И тогава си казах,че е по-добре да си стоя без приятелки.Понякога ми докривява но след час два ми минава.

Общи условия

Активация на акаунт