Кой какви домашни любимци отглежда-нека ги покажем!

Да много е красив,като малък е жълт с червено,пак много хубав.Благодаря ти.

имаме котка и рибки   Бих си взела още една котка, ама мъж ми ще откачи

Привеет на всички  Имате много хубави животинки  Най-много благородно завиждам на стопаните на котки, защото аз лично винаги най-много тях съм обичала.

Към момента не мога да си позволя котка, затова гледам два сладки гризача:

Чичо Хамчо: http://taranica.snimka.bg/animals/zayiko.858783.35089845

и малкия зайчо: http://taranica.snimka.bg/animals/zayiko.858783.35089052

През годините съм имала котки и кучета, но кучетата само дворни. Сестра ми пък има риби, костенурки и жаба, та покрай нея и на тях се радвам 

Ние сме с котка в апартамента. Всички казват,че мъчим животното (да в къща е по-добре,ама...)
Аз в момента завиждам на хора,които могат да си гледат мишоци,защото когато бях в къща и мишоци имах и котка и куче... Сега няма как :/

Здравей, VenTanA , най-важното е да има животника и да си я обичаме. Аз преди съм имала котки у нас и хич не се мъчеха, понеже си бяха родени в апартамент и не знаеха какво е да търчиш навън по котаци  Но дори и улична котка да прибера, мисля, че пак ще е доволна - храна, топло, човече да я глези...

Оо ние си я обичаме. Това се шегуваме с мъжът ми,че тя ни е първото детенце.

Аз пък не мисля, че котката в апартамент се мъчи. Котката не се нуждае от много място да търчи и беснее (котките спят по-голямата част от денонощието, дори когато са навън). Много са щастливи ... няма що... дворните котки и приходящите. Ходенето по котаци и раждането на 3 поколения годишно е голямо щастие. Освен това риска котката да бъде блъсната от кола или жестока набита от други свободни и полу-диви котки или от куче също е голямо щастие. Тази тема за щастието на животните на свобода е любима на хората, които никога не са имали домашни любимци и май не осъзнават, че за домашните любимции щастието е да имат ДОМ, за това и така се казват.

poohito аз съм съгласна,че на една мацинка не ѝ трябва кой знае колко място. Тя си е много добре,все пак е на топличко Някой ден най-вероятно ще имаме и куче хаха така съм го планувала
(добре,че мъжът ми не чете във форума ) Ето пак снимка на нашата калпазанка

Много е красива.

Благодаря

Първия ми котарак, който го прибрах от вън като бях дете, живя 14 години /до миналата година/. В началото като го намерих го свалях с мен пред блока и като куче го разхождах. След време толкова беше свикнал да си стои вкъщи, че като го гушках и до асансьора примерно го извеждах така се вкопчваше в мен все едно ще го колят.
Точно тия които тръбят, как трябва да са свободни те пъдят и гонят котките, много е лесно да кажеш, че трябва да живеят свободни, защото така не поемаш отговорност към животното....

Вентана, много красива калпазанка си имате 

Моя Харо е роден в къща, но не е излизал. Аз като го взех сигурно да е бил на месец.
По балконите ходи, понякога се престрашава да си подаде муцуната през входната врата и да огледа площадката. Само 1-2 пъти е изследвал площадката пред асансьора.

Веднъж в стария блок беше решил да изследва площадката пред асансьора и се уплаши от нещо. Хукна по стълбите надолу... аз след него... стигнах го след три етажа... бере душа от страх Много ми е страхлив
Ще го водя на ветеринар и съм го гушкала. Вкопчи се с мен със зъби и нокти. За зъбите не преувеличавам - беше ме захапал леко за врата 
За разходка навън и дума не може да стане

Старият ми котарак всяко лято ставаше селянин. Първото лято беше изпохапан и изподран, след това станал цар на двора и околността. Дядо ми не искаше да ми го връща, голям рев изревах тогава А и той нямаше намерение да се прибира. Гоним влак, търся котарак под дърво и камък, а такъв няма. Изпуснахме влака. Ще гоним следващия.
За пореден път минавам през сайванта и крещя с цяло гърло "Спасеееееееееееее". Добре, че мернах едни светещи очи в далечината. Покачил се на една греда, седи си и ме гледа. Отговаряше си на името, но понеже беше много мързелив само устата си отваряше, но глас се не чува Хванахме влака.
У дома ми правеше същите номера (за нямото отговаряне). Викам, викам, обикалям, намирам го полегнал в хола и на "Спасеее" само отваря уста и мърда с мустаци.
Единственото безотказно примамване беше да тропнеш с лъжици в кухнята. Идваше на момента

Здравейте на всички нова съм в този форум и не съм наясво от къде мога да пусна тема и намерих тази като най подходяща.Аз съм момиче и много искам да имам кученце което да си глдам вкъщи и тъй като малките породи кученца са по подходящи за апартамент ми се иска да успея да си намеря едно такова и за мен. От друга страна нямам възможност да си позволя да го купя и търся някой човек който ги подарява. Моля всеки който знае къде или който подарява малки породи кученца да пише в тази тема или на лично съобщение. Имам желание и съм готова да дам грижите от които се нуждае кученцето. Благодаря Ви.

Щом нямаш възможност да си го купиш, как ще отделяш средства за  храната и ветеринарните грижи на кучето ?