- Публикувана: 9 март 2015, 14:54 ч.
- Последно мнение: 16 март 2023, 15:14 ч.
Кой какви домашни любимци отглежда-нека ги покажем!
У дома винаги сме имали животни.
Докато живеех с баща ми гледахме рибки. Мисля, че ги хранех (спомените са ми много мъгляви).
На 7г отидох да живея при баба ми на село - там си паднах на пъпа
Освен дежурните кучета и котки - куп други домашни животинки. С брат ми се криехме в колибата на кучето. А аз даже веднъж в кочината при прасето 
Имах и едно козле, което спеше при мен първите няколко дена.
При заколването на животно изпадах в истерии и винаги ме съседите ме залъгваха и ме водеха някъде.
Вуйчо ми пътуваше и донесе коте от някакво друго село. Беше ужасно диво и страхливо. Спогодихме се, харесахме се и се "сдушихме". Котката раждаше котенца извън къщата и после ги пренасяше. Аз само казвах "Мацо, къде са котенцата" и тя ме водеше
Даваше ми да ги пипам дори и непрогледнали. Дядо ми казваше "тя само на теб ти позволява".
Когато се върнах в София бях ограничена от към пространство и животни Непрекъснато водех у дома улични котки и котараци И с кучетата беше така.
Гледах и врабче. Мама ходеше с него да си купува вестници. То и стоеше като папагалче на пръста. Бях му направила уж гнездо от памук, но предпочиташе да спи на главата на майка ми (тя тогава имаше къдрава коса)
Влязохме в нов апартамент с мама, но без животинка не се стои. Едни познати заминаваха за чужбина и предложиха да вземем 1но годишният им котарак. Имаха и кралски пудел. Котаракът Спас беше моята голяма любов Смеехме се с приятелите "Какво ще правиш като се прибереш?", "ами ще спя със Спас".
След седмица взехме и пудела Спас беше ужасен Пудела го използваше за секс играчка
Пуделът беше невероятно "тъп" Минаваше през най-големите локви и след това през най-големите бодили, за да мога да рева докат го чистя. Една есен в 1ви курс ще го водя да види що е това ТУ и имат ли изпитите почва у нас. И естествено се шмугна в най-високата трева... и не го намерихме.
Спас падна от 8мия етаж и аз казах на мама "край, не искам повече животни". Седмица по-късно ми подариха кученце. Носеше името на загубения пудел "Томи", но беше умен Беше най-милата компания на две заблудени студентки, които са решили сами да се качват до Белмекен.
След него си взех пак кученце, т.е. прибрах от улицата. Разболя се и ми умря в ръцете. Това май сложи край на домашните любимци за известен период от време.
Щерката беше на 7 месеца когато решихме да си вземем рибки. Аквариума ми го направи един съсед. Той и още един ни зарибиха по рибките Дияна беше много смешна като лазеше и забиваше нос в стъклото. При едно от почистванията на аквариума успя да смаже с проходилката един хелер, които имаше неблагоразумието да скочи на паркета.
Като порасна сама си избираше рибки. И беше мъка като умре някоя. В един момент обяснението "скрила се е някъде мамо" спря да хваща дикиш. "Не ме лъжи мамо, тя е умряла". Гледахме рибки 7 години. Сега от време на време пак ми идват такива идеи.
Когато дребната стана на 2г взехме котарака Харитон, който съм показала в предния си пост. В една от къщите в квартала имаше магазинче за сребро и дежурно след градината минавахме от там да видим има ли нещо ново. Един ден продавачката попита Дияна иска ли да ѝ подари котенце и тя естествено каза "Да". Аз не бях сигурна дали искам. Идваха коледните празници, след това Нова година и се разбрахме с жената за януари. Та на 7ми януари росна, росна ще взимам котенцето. Подарък на мъж ми за именния ден Той много се опъваше на идеята за котка. Вечерта сънувах стария ми котарак. По пътя към къщата си мислех "това са глупости, едва ли ще имат коте като Спас". Показаха ми едно рижо коте и след това стопанина донесе моя Харо. И без да мисля казах "това е"
Рибките му бяха крайно безинтересни.
Синът ми беше на 4 месеца когато спасихме едно коте (малко котараче). Един съсед го беше хвърлил от 4тия етаж. Децата от блока се събраха и умуваха какво да правят. Дадох им пари да го заведат на ветеринара в блока, но бяха затворили. Дияна ме умоляваше да го вземем у нас, но аз казах не, заради Харо и заради бебето. Намерихме кашон и го прибрахме в мазето на блока.
Естествено го сънувах цяла нощ. Събудих се от котешко мяукане (живеехме на 8мия етаж). Погледнах през прозореца, видях го, слязох и го прибрах. Госта не беше доволен от Харо и започна да му съска Харо стоически и спокойно прие цялата дандания.
Съпругът ми беше уведомен по телефона, че имаме ново коте и трябва да го водим на ветеринар. Ветеринара каза, че трябва да се снима, но мисията беше невъзможна. Накрая каза, че 4 ръце не са достатъчни и майката трябва да помага. Майката връчи 4месечното бебе на каката и отиде да помага за другото бебе. Ами не помогна много. Макар и с ръкавици бяха изпохапана. Нямаше нищо счупено, само засегнат мускул. Замяташе задната лапа когато ходеше.
Живя с нас около 8 месеца. Един приятел на вуйчо ми много го хареса и помоли да му го дадем. И Торо отиде да гони мишките на село. Когато ходехме на село минавахме да го видим и винаги идваше да ни се гали. Стопанката казваше "не обича никакви гости, но когато ви види винаги пристига".
След около година ми казах, че циганския питбул го е убил. Надявам се да е имал потомство.
Тук са двата котарака http://scr.hu/0ws9/blplp, а тук са Торо и сина ми http://scr.hu/0ws9/hjkjo
И Харо има снимки с Алекс, но по принцип не обичаше да се замесва в бебешки истории.
Ще излизаме с бебето на разходка. Мятам го в количката, мятаме се в асансьора и чувам ужасен котешки вой. Торо се скрил да спи в багажника на количката и беше изненада "тези къде ме водят"
Боже, колко ужасно дълъг пост стана. Извинявайте.
Докато живеех с баща ми гледахме рибки. Мисля, че ги хранех (спомените са ми много мъгляви).
На 7г отидох да живея при баба ми на село - там си паднах на пъпа
Освен дежурните кучета и котки - куп други домашни животинки. С брат ми се криехме в колибата на кучето. А аз даже веднъж в кочината при прасето Имах и едно козле, което спеше при мен първите няколко дена.При заколването на животно изпадах в истерии и винаги ме съседите ме залъгваха и ме водеха някъде.
Вуйчо ми пътуваше и донесе коте от някакво друго село. Беше ужасно диво и страхливо. Спогодихме се, харесахме се и се "сдушихме". Котката раждаше котенца извън къщата и после ги пренасяше. Аз само казвах "Мацо, къде са котенцата" и тя ме водеше
Даваше ми да ги пипам дори и непрогледнали. Дядо ми казваше "тя само на теб ти позволява".Когато се върнах в София бях ограничена от към пространство и животни
Непрекъснато водех у дома улични котки и котараци И с кучетата беше така. Гледах и врабче. Мама ходеше с него да си купува вестници. То и стоеше като папагалче на пръста. Бях му направила уж гнездо от памук, но предпочиташе да спи на главата на майка ми (тя тогава имаше къдрава коса)
Влязохме в нов апартамент с мама, но без животинка не се стои. Едни познати заминаваха за чужбина и предложиха да вземем 1но годишният им котарак. Имаха и кралски пудел. Котаракът Спас беше моята голяма любов
Смеехме се с приятелите "Какво ще правиш като се прибереш?", "ами ще спя със Спас".След седмица взехме и пудела
Спас беше ужасен Пудела го използваше за секс играчка Пуделът беше невероятно "тъп"
Минаваше през най-големите локви и след това през най-големите бодили, за да мога да рева докат го чистя. Една есен в 1ви курс ще го водя да види що е това ТУ и имат ли изпитите почва у нас. И естествено се шмугна в най-високата трева... и не го намерихме. Спас падна от 8мия етаж и аз казах на мама "край, не искам повече животни". Седмица по-късно ми подариха кученце. Носеше името на загубения пудел "Томи", но беше умен
Беше най-милата компания на две заблудени студентки, които са решили сами да се качват до Белмекен.След него си взех пак кученце, т.е. прибрах от улицата. Разболя се и ми умря в ръцете. Това май сложи край на домашните любимци за известен период от време.
Щерката беше на 7 месеца когато решихме да си вземем рибки. Аквариума ми го направи един съсед. Той и още един ни зарибиха по рибките
Дияна беше много смешна като лазеше и забиваше нос в стъклото. При едно от почистванията на аквариума успя да смаже с проходилката един хелер, които имаше неблагоразумието да скочи на паркета.Като порасна сама си избираше рибки. И беше мъка като умре някоя. В един момент обяснението "скрила се е някъде мамо" спря да хваща дикиш. "Не ме лъжи мамо, тя е умряла". Гледахме рибки 7 години. Сега от време на време пак ми идват такива идеи.
Когато дребната стана на 2г взехме котарака Харитон, който съм показала в предния си пост. В една от къщите в квартала имаше магазинче за сребро и дежурно след градината минавахме от там да видим има ли нещо ново. Един ден продавачката попита Дияна иска ли да ѝ подари котенце и тя естествено каза "Да". Аз не бях сигурна дали искам. Идваха коледните празници, след това Нова година и се разбрахме с жената за януари. Та на 7ми януари росна, росна ще взимам котенцето. Подарък на мъж ми за именния ден
Той много се опъваше на идеята за котка. Вечерта сънувах стария ми котарак. По пътя към къщата си мислех "това са глупости, едва ли ще имат коте като Спас". Показаха ми едно рижо коте и след това стопанина донесе моя Харо. И без да мисля казах "това е" Рибките му бяха крайно безинтересни.
Синът ми беше на 4 месеца когато спасихме едно коте (малко котараче). Един съсед го беше хвърлил от 4тия етаж. Децата от блока се събраха и умуваха какво да правят. Дадох им пари да го заведат на ветеринара в блока, но бяха затворили. Дияна ме умоляваше да го вземем у нас, но аз казах не, заради Харо и заради бебето. Намерихме кашон и го прибрахме в мазето на блока.
Естествено го сънувах цяла нощ. Събудих се от котешко мяукане (живеехме на 8мия етаж). Погледнах през прозореца, видях го, слязох и го прибрах. Госта не беше доволен от Харо и започна да му съска
Харо стоически и спокойно прие цялата дандания.Съпругът ми беше уведомен по телефона, че имаме ново коте и трябва да го водим на ветеринар. Ветеринара каза, че трябва да се снима, но мисията беше невъзможна. Накрая каза, че 4 ръце не са достатъчни и майката трябва да помага. Майката връчи 4месечното бебе на каката и отиде да помага за другото бебе. Ами не помогна много. Макар и с ръкавици бяха изпохапана. Нямаше нищо счупено, само засегнат мускул. Замяташе задната лапа когато ходеше.
Живя с нас около 8 месеца. Един приятел на вуйчо ми много го хареса и помоли да му го дадем. И Торо отиде да гони мишките на село. Когато ходехме на село минавахме да го видим и винаги идваше да ни се гали. Стопанката казваше "не обича никакви гости, но когато ви види винаги пристига".
След около година ми казах, че циганския питбул го е убил. Надявам се да е имал потомство.
Тук са двата котарака http://scr.hu/0ws9/blplp, а тук са Торо и сина ми http://scr.hu/0ws9/hjkjo
И Харо има снимки с Алекс, но по принцип не обичаше да се замесва в бебешки истории.
Ще излизаме с бебето на разходка. Мятам го в количката, мятаме се в асансьора и чувам ужасен котешки вой. Торо се скрил да спи в багажника на количката и беше изненада "тези къде ме водят"
Боже, колко ужасно дълъг пост стана. Извинявайте.
Боже, колко ужасно дълъг пост стана. Извинявайте.
И аз да се запиша с два папагала Папа и Гали
Иначе МП има голдън ретривър и в дните, които не е при родителите му е при нас. Но за моя огромна радост е доста често почетен гостенин в нашия дом.
Прочетох с интерес цялата история за котараците Спас и Харо и Торо, пудела и рибките.
Сетих се нещо. Когато първото ни куче Арус почина от старост решихме, че ще вземем друго но се колебаехме малко за породата, а после гледахме обяви. В нощта преди да вземем чудесната Кора аз сънувах Арус в много реален сън и като че ли това беше "позволение" - "сега вече е време да вземете ново любимо куче".
Сетих се нещо. Когато първото ни куче Арус почина от старост решихме, че ще вземем друго но се колебаехме малко за породата, а после гледахме обяви. В нощта преди да вземем чудесната Кора аз сънувах Арус в много реален сън и като че ли това беше "позволение" - "сега вече е време да вземете ново любимо куче".
Здравейте и от мен....
От няколко дни си имам кученце /то, в двора има още 2 големи, 3 котки, и всякакви други/, но това ще си е лично мое:)) Вчера написах цяла статия за него, та можете да се запознаете ето тук:
Иначе на тавана ме чака един голям аквариум, който цял живот ми се иска да напълня, но явно още нямам смелостта...
Мечтая си още и за конче, не такова за работа и влачене на каруца, а за красота, обич и любов... кой знае някой ден може да се похваля:))
От няколко дни си имам кученце /то, в двора има още 2 големи, 3 котки, и всякакви други/, но това ще си е лично мое:)) Вчера написах цяла статия за него, та можете да се запознаете ето тук:
Иначе на тавана ме чака един голям аквариум, който цял живот ми се иска да напълня, но явно още нямам смелостта...
Мечтая си още и за конче, не такова за работа и влачене на каруца, а за красота, обич и любов... кой знае някой ден може да се похваля:))
или може би на мен ми изглеждат еднакви 
На анкетата гласувах с 6 от 8 възможни отговора...направо се уплаших,сякаш до сега не бях броила колко са хахах
Та записваме се и ние със следните животни(детето ми ужасно много обича и се интересува от всякакви животни,мечтае са стане ветеринар и,ако може би събрал всичко що види у дома)
Имаме куче-женска хъска Чара
Котка-Белла
Морско свинче-Пухчо
Папагал-Корела Дани
Две костенурки
аквариум с рибки,към момента 9 на брой
Освен тях се грижим за едно бездомно куче,вече не знам дали е бездомно де,прибрали сме го в двора си от няколко години.
Та записваме се и ние със следните животни(детето ми ужасно много обича и се интересува от всякакви животни,мечтае са стане ветеринар и,ако може би събрал всичко що види у дома)
Имаме куче-женска хъска Чара
Котка-Белла
Морско свинче-Пухчо
Папагал-Корела Дани
Две костенурки
аквариум с рибки,към момента 9 на брой
Освен тях се грижим за едно бездомно куче,вече не знам дали е бездомно де,прибрали сме го в двора си от няколко години.
Преди имахме боа,но стана голяма и я дадохме на човек,който ще съумее да да и осигури място.Дойде добермана Арес,милия почина на 14 имаше рак,но беше не куче ,а желязо.Скоро приятелка му стана питбулката шера,за жалост получи кръвоизлив на 9 г. и почина.От нея ни остана синът и Рико чудесно момче,много лошо и силно,лигав и мил ,почина изненадващо.Вече няма кучета нямаме сили за тях.Сега гледаме змии 3 на брой.Един кралски питон,зелен дървесен питон от Джейпура и калифорнийски кралски смок.
много е красив Препоръчани теми