Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

Ами все в един момент ти "увира" главата и казваш  . При мен този момент дойде след 10 год. съвместен живот. Проявих учудващо търпение, но нищо важното е че се осъзнах.
С това съм съгласна, в една връзка е редно хората де са нагодят един към друг.

Така е , затова казах , че става при желание. Сега ако сте си решили , че е края , края е .
просто е хубаво да се види дали наистина човека не си заслужава или просто ние ставаме прекалено взискателни със всяко изпълнено желание. Нали знаете , аз поне си го осъзнавам - колкото повече ми се угажда , толкова повече искам и искам докато накрая не му писне на човека. Даже първата ми раздяла беше точно заради това- дотам бях стигнала , че даже го ударих и му крещях , че не става за нищо и някакви такива неща. После осъзнах , че този човек всичко правеше за мен , а аз във връзката  все си мислих , че е пълен идиот и нищо не прави и бях убедена и никой и нищо не можеше да ми промени мението тогава, освен след раздялата.

Съгласна съм, че трябва да има разговор между партньорите. Също така смятам, че всички тук сме водили такива разговори поне веднъж. Едва ли някой е махнал с ръка без да се опита да изслуша човека, с когото гради общ живот. Аз лично съм водила поне 30 такива разговора, но всеки път беше като предишния,защото бях с човек,който не вярва в разговорите и не вярва в семейните ценности ( може би защото не е имал здраво семейство за пример, но така и не пожела да разбере, че той би могъл да участва в изграждането на здрава семейна еденица, ако пожелае ). За жалост много мъже, а и жени са с такава нагласа. Не винаги разговорите помагат. Но никога не трябва да подценяваме възможностите им.

Ох, то дойде много постепенно и сякаш изведнъж. Бях бременна, към 6-ти месец, тогава се случи случката и аз.... просто го реших, всичко в мен приключи завинаги.
Дали е хубаво, не зная, но понякога вземам мигновени решения, в случая беше с натрупване.

Много съм се забавлявала с твоите разкази в темата за изцепките на мъжете относно децата. Едва сега разбирам защо спря да пишеш в нея. Съжалявам, че така са се развили нещата при вас! 

И аз като Ън видях темата случайно. В новия формат на форума се появяват автоматично най-отгоре.

Мисля, че в нашето общество идеята за щастие и да сме щастливи е понякога обсебваща. Не казвам, че за теб лично е така. Не познавам ситуацията. Преди раздяла, сериозно бих се замислила и за други области от живота ми. Само тази връзка ли те кара да се чувстваш непълноценна и че нещо ти липсва? Ами работа? Чувство на удовлетворение и успех там? Други социални кръгове? Ако само връзката ти с партньора е проблем, ами разделяйте се. Но преди това бъди сигурна, че няма други неща, които допринасят за тая липса на щастие.

Други, по-прагматични въпроси: Как ще си финансово след развод? Кой остава в жилището и детето? Поне където съм аз, опит с познати, а и статистики показват, че не винаги жената и детето остават в жилището.

Имате едно дете. Готова ли си да се уговаряш със съдии и със съпруга си при кого ще е детето на Коледа, при кого на Нова Година и как ще се редувате. Дори при пораснали деца възниква въпросът и има понякога напрежение и с най-сговорчиви хора при такива емоционални теми. А повечето съвременни татковци не оставят просто така децата си.

Вторите бракове, по статистика, не са особено по-сполучливи от първите. Ако наистина знаеш, че не обичаш този човек, не можеш да си представиш да продължиш живееш с него, разделяй се. Но първо реши всички практически въпроси. Според мен последната ти грижа трябва да е какво ще кажеш или какво ще кажат родителите, освен ако не трябва да отидеш да живееш при тях (такъв вариант за мен лично не е приемлив и показва, че си финансово зависима). Иначе, родителите обичат децата си независимо от техните бракове или разводи.

П.П. Сега видях, че мъжът ти се опитва да се промени. Това е добър знак.

За разлика от други, аз пък предлагам да го поканиш на круз. Това е пътуване за мързеливи   Маршрутът ще е направен от други и предсказуем, луксозна каюта може да предположи романтика, вечерите ще има шоута и ресторанти на самия кораб. Единственото, което ще му тежи евентуално са решенията кои забележителности ще посетите през деня на различните портове. Виж какво ще стане и решавай

Pixie,разсмя ме:) аз едвам го помръдвам да излезем на разходка, ти за Круиз ми говориш. Ти ще е война и мрънкане... Бетер свекърва е.
Нямам проблеми на работа,  като изключим че ми е скучна.
Здрави сме да благодаря на Бога. Просто аз все си мисля, че заслужавам нещо по доброя. Като отношение, като разбиране, понези да сме приятели,да има някаква близост.. Знам ли...
На някои им стига просто да имат мъж.

Писнало ми е от връзки, в които аз дърпам юларя. Всичко аз да решавам. Аз да правя ремонти. Аз да организирам празниците. За мен никой не се сеща. Днеска например исках да си купя шапка. След петминутно мрънкане си избрах една и ми се заяви: Супер това ти е коледния подарък....
Емиии баси...

И на мен ми предстой същото...повече се притеснявам,че последните години съм била с него от навик,а не защото го обичам..вчера говорихме на тази тема и той успя само да ми каже...ти сложи краят,аз не мога....ужасссс

Да, то много лесно така, да ти прехвърли тежестта на тебе
При мен чашата още може да се пълни очевидно, но мисля, че няма да е до живот.

Ето, днес е болен, ухо го боли. Имам чувството, че обяснявам на бебе. Оставете другото, че мъжкото месо боли повече, ами и не ме слуша като му говоря. По едно време явно е получил проблясък и ми вика: ох, без тебе съм заникъде... Ми тъй де кой ще му пере, чисти , готви, гледа детето и него и ще ходи и на работа и всичко останало, той само да си цъка на телефончето необезпокояван ! И да се прави на вечно зает. Аз все едно не съм човек. Ако случайно изляза някъде сама, без детето, което е рядкост, ми звъни по 167895543 пъти да ме пита какво правя и няма ли да се прибирам. Далеч съм от мисълта, че му липсвам, все пак не е лесно да се гледа две годишно дете.

Явно трябва още да се натрупа, иначе поводи очевидно мога да си намеря да се разведа, но засега май е драстично. Не са ми проблем нито финансите, нито къде ще живея. Изкарвам повече от него вече.

Най-трудно се взима решение, когато няма конкретна причина /любовница, насилие, пиене/, а само вътрешна неудовлетвореност от съвместния живот и взаимоотношения. От една страна - налице е някакво статукво, от друга страна - дете, от трета - твоя живот.... /ако има и финансова зависимост или нестабилност, би било четвърта страна, може да има и още.../.

При първия си брак бях в подобно състояние, но реагирах малко като щраус, в името на детето. Колко щеше да продължи, ако БНД не си беше  "бил камшика" сам, щото - "имам един живот..., любовта .../новата/... бла-бла.. Всъщност ми направи огромна услуга.

Вторият брак...., след 12 г.... ами сега мисълта, че ще остарявам с този човек /а вече не сме и млади/, и аз като авторката, ще продължавам да върша всичко, да съм отговорна за всичко, ще организирам всичко, уж за да ни бъде по-интересно.... ще инциирам разговори кое, защо и как..., ще търпя неговата неудовлетвореност от някои неща, които се случват и за които нямам никаква вина, липсата на чувство за реалността и много, много други на пръв поглед дребни неща....

Казва се, че в отношенията имало приливи и отливи.... Ами не знам - при мен си е огромен отлив от една година време и независимо, че съм слушала съвети и на приятели, и на психотерапевт, и съм реагирала съобразно тях - не съм очарована от перспективата така да продължавам до края на живота си /когато и да е/. Но, при мен май вече е късно за радикални промени.

Може би наистина, в един момент, човек с подобна неудовлетвореност, трябва да се замисли върху много неща, за някаква промяна в ежедневието - личното и семейно /идеята за круиза като свършен факт ми хареса, но все пак е въпрос и на финанси/, опит за комуникация, т.е. разговор/и относно какво, кой и как... /така ме посъветва психотерапевта, не че аз като нормален човек не съм го знаела, но е важно и другата страна да се замисли и вслуша в исканията, желанията, чувствата на другия/.

Но, в крайна сметка не трябва да се забравя, че животът си минава, и ако сега на 30-35-40 г. започва да има нетърпимост, какво ще бъде след още 20-30 години?

Ето това е по-конкретен проблем. Ти работиш, но и трябва да готвиш и чистиш и переш сама?

Има нужда от компромиси. Ти организираш партито/празника, но той отива на пазар и помага за готвене. Сигурно може да използва грил или реже зеленчуци. Ти искаш ремонт (нормално, ние жените го искаме по-често), избирай дори материалите, но той се оправя с майсторите.

Ако е важно за теб да отидете на ваканция, все някак ще се разберете. Нека избере дестинацията или я изберете заедно на интернет. Ако круз е екзотично и далечно, има много спа хотели.

Сега видях, че детето е само на 2 години. Пишеш "поотраснало" и си представих по-голямо дете. Представих си и дълъг брак, с настанила се скука. Ами първите 2 години при гледане на дете са доста интензивни, особено ако и двамата работите!  Между другото, в учебниците за Семейна Терапия 101 пише, че идването на децата често създават проблеми при двойките. Не изглежда да сте женени от чак толкова време. Може да сте уморени и изнервени.

Ако той наистина прави опити, аз бих му дала шанс известно време. Щом финансите не са проблем, намерете някой да чисти.  И ако не се получава, и щом финансите не са проблем, имаш поне избор ако решиш, че не искаш да живееш с него.

това ми напомни за един от разговорите с бившия малко след раздялата (както казах допуснах тази грешка). Човекът ми каза, че най-големият му проблем бил, че трябвало да си готви сам Е, как да се върна при него?!?!?!?! Та ако ще и на колене да ме моли и да ми целува краката!

Като прочетох последните постове се сетих как преди 2 седмици колегата ми разправя за негов близък роднина оставил жена си.Оставил и всичко и се изнесъл той.Обаче жената ходела и тормозела цялата рода особено родителите му до го накарат да се върне.Причината е ,че тя не можела да се грижи сама за децата ,домакинството и да работи/всъщност не е работила откакто живее с мъжа/.На тези години около 33-35 г с две деца ,къде щяла да намери мъж да я гледа.
Аз направо така  Историята си е вярна.Колегата ,каза ,че тази жена пощурила всички вече месец.
 

Черноглав Врабчов кОма, предварително се извинявам за въпроса, ако смяташ че е прекалено личен не ми отговаряй, но мъжът ти чужденец ли е?

Не, чист балкански субект си е

Ппинякога готви, но след него кухнята е ужас. Много е пипкав и това ме побърква.

Илии мърмори, мърмори, мърмори. Дори как се варят яйца не е съгласен с мен. Аз знам, че яйцата се слагат в студена вода и се варят 10-15 минути след като заврят. А според него яйцата се славата във вряла вода...  никаква логика. Като не се белят не е защото са млади,  а защото не били сварени. Последният път ми идваше да го замеря с всичките си твърдо сварени яйца, които омърмори. Това е само малко прумерченце от нашите ежедневие.

Абе, докато се опитва той и аз ще се опитвам. Затова сме се взели.

Заедно сме от 4 години. Аз винаги съм се грижила сама за детето, защото сме в чужбина. Той сега започна чат пат да помага и аз мога да си поема въздух за малко. Но не ми харесва как гледа детето. Като му омръзне да го занимава й пуска филмче или й се кара, че ще я накаже. Иначе много се обичат е, няма да се сети че трябва да яде детето или,че трябва да ходи до тоалетна. Ама тя вече си казва, поне това ме успокоява. Даже и тя му прави забележки за разни малки неща. 

От една страна е смешно,  но като се натрупа много дразни. Разбира се това е само връхчета на айсберга.
Мисля,че сме СС Семейство.