Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?

Точно така любовта трябва да премине в подкрепа,съчувствие,
уважение,разбиране,отдаденост...и от двамата.
Но като няма ,започва всичко да те дразни.
И все се чудя как хора ,които са се обичали могат да се разделят
със месеци с грандиозни скандали.Нямат ли самоуважение.
На мен да ми каже някой,че не ме обича и не иска да е с мен си
тръгвам.И да го обичам пак си тръгвам.Имам си достойнство.
Нито ще се моля,нито ще моля някой да го кара да се върне.
Как ще накараш човек на сила да те обича?

Ами и аз се опитвах преди да се нагодяпо него, но той сякаш беше сляп за мен. Сега,  когато не ми пука толкова и не се въртя на пета, му светна.
Миии нямаме много общи неща да си говорим. Моите неща му се струват странни, неговите го обсебват, а не носят нищо като плюс. В повечето време сякаш мислено е на друга планета.
Не е лошо като преди,  макар че и двамата сме избухливи, долу горе се нагодихме. Абе,  да ви кажа не знам и аз не знам

Насила не можеш да обичаш никой или пък той теб.
В моя случаи объркан и неясен не любов търся аз и не от точно този човек. Аз си тръгнах, взех си и децата. След седмица се върнах в семейното жилище но не и при мъжа (моето условие да се върнем с децата, да са близо до хората с които са израснали беше такова той да си тръгне) а до кога ще стоя тук и аз не мога да кажа, не стоя насила, реално моята среда от последните години (приятели, контакти, работа) е тук а не в родния град. Лека полека болката стихва, но пак се иска време за целия процес. Дори сега неговите роднини да опитат да наложат волята си мен не могат да управляват, най-много да се намразим един друг ако изобщо има такива опити (надявам се да няма). Да помагат ми с децата, но никой не съм вързала насила да го прави нито съм молела за това.

Черноглав Врабчов кОмар, при нас нещата започнаха да куцат когато спряхме да си споделяме, отчуждихме се и се отблъснахме един друг. Вие се опитвате да се нагаждате взаимно и мисля че това е много важно в една връзка, но когато нещата са двустранни. Мисля че е просто някаква криза при теб и стига да поискате можете да се справите с нея (може би звуча и доста наивно, понякога съм такава  )

Благодаря ви за топлите думи 
Ние сме преминали през доста периоди. Сега сравнително е по спокойно, защото и детето поотрасна. Просто се чувствам сякаш животът ми минава, а не правя всичко пълноценно. Не знам и аз как да го обясня. Нямаме роднински драми. Общо взето са някакви битовизми. Все едно няма живец в това ежедневие. Той е труден на излизания, не обича да среща нови хора и места.
Знам, че тука има много по сложни и лоши случаи от моя, но реших да споделя, защото знаех, че ще намеря заразбиране и няма да ме нищят светилата от клюкарника и семейния.
Благодаря ви,  още веднъж:)

Съгласна съм с преобладаващото мнение тук . щом не върви, не върви. То някак се усеща кога нещата подлежат  на "ремонт" и кога - не. Ако смяташ, че опитите му за промяна са реални и има шанс да дадат траен резултат, опитайте отново, но ако всичко е с цената на затваряне на твоите очи - не се тормози.
Аз направих тази грешка - търпях, защото всички ( почти всички ) казваха колко е прекрасен, верен приятел, добър човек и т.н. В един момент си дадох сметка, че той е наистина такъв, но само пред другите. У дома беше друг. Отначало привидно опитваше да се промени, но в един момент осъзнах, че се опитва да ме настрои срещу всички мои приятели и близки, но не можех веднага да си обясня защо го правеше. Проверих теорията си неколкократно, не грешах - настройваше ме срещу всеки, който би могъл да ми отвори очите за неговата същност. После забременях. И двамата искахме детето, но той се промени. Стана агресивен. Тормозът беше психически, после имаше няколко случая, в които с поведението си застрашаваше нероденото ни тогава дете. Мислех, че няма връщане - бременна съм, ще търпя. Търпях до първата нощ на бебето у дома. Така злобно и жестоко й се разкрещя, че му пречела да спи с плача си. Взе я от кошарката. Разтърси я. Почти съм сигурна, че щеше да я удари, ако не бях взела малката от ръцете му. Дадох му шанс - още 2 седмици. Не  ми се разказва какви нови шокиращи за мен ситуации имаше с него и детето. Взех си багажа и детето, върнах се при родителите ми.

това го е направил с бебе на дни така ли? Обикновено не поставям диагнози, но този индивид е болен. Миналия месец дадоха по новините тук един такъв, пребил собственото си 15 дневно бебе, и друг как убил с един удар 2 год. дете на гаджето си, сложил го в един сак и го метнал до влаковата линия. Намерилите го решили че може да е бомба докато не видели че се подава краче. Ужас. Ревеше ми се като гледах репортажите. Не искам да ти се бъркам, но създателя на детето ти не заслужава да му е баща.
Извинявай кОмар че ти спамя темата, но не се сдържах.
Твоето мисля че е предпразнична криза/дупка. И аз изпадам в такива от време на време и ми минава. И на теб ще ти мине. Различията които имате, според мен не би трябвало да ти дават повод за дълбоки размисли. Една такава сигурна връзка, която ти изглежда на моменти скучна е много по добра от тия бурните, емоционалните, които те оставят без дъх и сили за каквото и да било.

Да, малката беше на 5 дни тогава. Той никога не е проявявал агресия пред мен спрямо друго човеко същество, беш най-милият човек на света през повечето време, но когато забременях ... сякаш стана друг човек. Чувала съм за стотици като него, но не вярвах, че ще срещна и аз такъв.


Съгласна! 

Pendachina, това, което прочетох, ме взриви! Направо си го представих и ми идваше да си счупя телефона от яд!

Как може да издевателстваш на новородено и майка му?! Това е толкова жестоко...

Надявам се да е предпразнична дупка. На мен около празници винаги ми е такова едно мрачно... И се притесних за здравето си, след вчера, доста сериозно. Иначе като цяло, при нас нещата са така на приливи и отливи, може би затова не знам докога ще издържа. Поне наистина виждам, ме той се опитва да се промени и не е само временно. Аз също се старая да уважавам тези му старания, както и да смекчават и собствените си ръбове.
На всички ви желая весели празници!  бъдете все така добри и Господ здраве да ви дава, дет с е вика 

Във да не кажа всяко, но в повечето семейства нещата са на приливи и отливи. И ние с мъжът ми сме много различни, той обича футбол, аз не го понасям, обичам да правя разни неща с ръцете си, той пък не може да разбере как ми се занимава. Когато се загаджихме, бяхме се опарили с по един брак зад гърбовете си и деца. Бяхме като от две различни планети, оженихме се набързо и тайно в чужбина, след това се върнахме в Бг. и щяхме да се разведем. С годините се променихме, напаснахме се, полагаме усили на другия да му е хубаво.
Той е сигурен че друг мъж не може да ми вземе акъла, а аз знам че той е съвестен и отговорен и няма да постави семейството си екстремна ситуация. Помежду ни има обич, уважение и доверие и това че от време на време някой от двама ни влиза в криза не може да заличи всичко което описах по горе.
Ти си знаеш най добре какво точно те тормози, но четейки те не мисля че е нещо непреодолимо и непоправимо. Има ли желание и старание от двете страни нещата се оправят.

 I.Hr. много си права с горния пост.
Искам да добавя нещо.Това,че партньора не проявява интерес към интересите
на другия не такава беда.Но начина и отношението са важни.Аз винаги
помагах и правех компромиси с неговите интереси.Някой ми бяха
неприятни.Той дори една дупчица да трябваше да ми пробие беше
-Какви са тия глупости.-Не мога.Хората ми помагаха ,че и ме питаха
защо той не го свърши.
По стечение на обстаятелствата прекарах известно време с хора които ми отвориха
очите за елементарни отношения.Е ако знаете как ме заболя отвътре.
Това.че не обича нови места няма да му падне нищо,ако се напине
да я заведе 2дни до съседния град/примерно/.Тя пък няма да го кара да ходи
на круизи.
Не знам дали ме разбрахте.Човек трябва да прави компромиси заради другия.

Това, което не ми е ясно , е защо не говорите с половинките си за проблемите. Сигурно ще кажете " но ние говорихме"  , но имайте впредвид , че много рядко хората наистина сядат да поговорят нормално до достигане на решение ( при желание и от двете страни) . Обикновено е доста по-лесно да се оплакваме на другите  и да си мислим , че ние сме си прави.
Относно щастието , наистина ,няма как друг да те прави щастлива. Това си е вътреяно състояние, което никой не може да промени , поне не за дълго .
Така че търси вината в себе си. ВИж добрите страни на мъжът си - моя никога няма да седне да ми приготви риба например. Не че е лош, просто не обича да готви . Е , да съм седнала тук да обяснявам колко е лош моя приятел и как нищо не прави за мен
Според мен една връзка е лоша , когато се подтискате един друг, не ви е приятно заедно, тормозите се ( дали физически или психически) . Всичко друго може да бъде оправено с говорене и ЖЕЛАНИЕ от двете страни

Връзката ми беше 7 годишна, без брак и без деца. Трябваше да ходим на сватбата на близък мой приятел на другия край на страната. От момента, в който получихме поканата нещо ме глождеше. Постепенно разбрах, че няма да мога да прекарам живота с този човек, просто защото глупостите са ми дошли повече и благодарение на това вече не го обичам. В деня в който трябваше да пътуваме си събрах багажа, натоварих го в колата и се прибрах вкъщи. Ревях през цялото време докато карах, разтоварвах колата, качвах багажа до апартамента... Брат ми ме посрещна на вратата. Беше втрещен, попита какво е станало и когато му казах ме прегърна и ми помогна да си прибера нещата вкъщи. Майка ми не беше в града. Баща ми ме попита простичко "Какво стана? Скарахте ли се?", а аз отговорих "Не, не сме. Просто аз не мога повече. Не мога да бъда с него до живот". Прегърна ме и ми каза, че всичко ще е наред.
Необходимо ми беше време да се възстановя психически. Това, че си осъзнал, че не искаш връзката и човека не означава, че не боли. Но минава. Може би по-бързо, отколкото ако са те оставили - в крайна сметка ти си този, който е направил осъзнатият избор.
Най-важното е да не се позволява на бившия да се бърка в живота ти след раздялата, да не му отговаряш на обаждания и съобщения, да не се виждате "за да поговорите". Просто слагаш край! Събираш си ВСИЧКО и не се връщаш няколко пъти за още багаж. Не спазваш ли тези правила само удължаваш агонията (от опит го казвам).
Вие сте с дете и до колкото разбирам в момента си в кофти период. По-добре не го мисли толкова много, фокусирай се върху това да се опиташ да подобриш положението, отношенията ви. Поговорете, ама наистина! С изслушване, разбиране и т.н. Разнообразете малко ежедневието си с някоя разходка през уикенда или романтична вечеря (ако има кой да гледа детето за една вечер). Не е задължително да се стига до раздяла. Пожелавам ви успех!

Странно! А ако се повтарят вече 5 години тия преговори, компромиси и след това всичко се повтаря отново и пак, и пак....

странното е , че ние жените много често с насмешка казваме :
Аз съм жената аз съм правата забавно е , да , но не и когато това контролира връзките с мъжете.
Много е важно да виждаме И грешките в себе си. Казвам го от опит. Мого време ми отне докато се осъзная ,че понякога съм стоооо процента убедена в себе си , че имам право, но когато се успокоя ( дори примерно след месец) и си прегледам нещата , изслушам какво има да ми каже приятеля ми и то да ГО слушам ,не да чакам да свърши да говори , за да си кажа аз каквото искам. Същото прави и той с мен . Това се получава само ако захвърлим : аз искам да съм прав/а .  Не става дума да се прекрачваш себе си примерно да се оставяш да те тъпчат за общото благо. Също много хора казват : Аз няма да се променя за никого! Това не е добре.  Ами ако човека има малко повече опит от теб и иска да ти помогне да се промениш за добро ? Ако когато ти говори има впредвид само доброто ти , а не да се променяш за него ?
Казват така точно защото моят приятел ми помогна да премахна доста гадни и лоши черти от характера си , които ми помогнаха в контактите ми  с други хора и особено в работата! Пак си зависеше от мен , но имах нужда някой да ми помогне , тъй като е трудно човек да се промени,особено неща, които от малка са ти заложени

Разбира се ,че всеки човек има различен предел.Някой 3г някой 5г.Всеки знае себе си.
Винаги съм се радвала,че повечето/сигурно не всички/ родители без проблем приемат децата си отново.Колкото и трудно понякога и мизерно пак е по спокойно при родителите.Докато си стъпиш на краката.Не те тласкат насила да се връщаш и да търпиш.Дори биха ни спрели.Те винаги искат да сме щастливи.

flowerbi ти си искала и си се променила.Който не иска не се променя.И си носи последствията.Всички тук си носим последствията от решенията.И сега след раздялата отчитаме ,че е било правилното решение.Всяка каза ,какво не търпи ,не харесва,не преглъща в мъжа с който  живяла.Хора всякакви.