Ревноста с основание или без основание? Аз ревнувам когато мъжът ми потдържа контакти с бивши завоевания и обратното те търсят контакт с него.
- Публикувана: 24 ноем. 2014, 10:15 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2015, 17:40 ч.
Има ли лек за ревността?
Аз не вярвам, че има хора, които са били истински ревниви и са се "излекували".
Ревността за мен е първична и в този смисъл неподлежаща на съзнателен контрол. И до утре като мантра да си повтаряш, че ти си над нещата, не вярвам да се случи.
Най-добре човек пред себе си да бъде искрен и да си признае, че е ревнив, след което просто да държи ревността си "на каишка". Отричането не върши работа за мен.
Лично аз съм доминантен тип с изразено собственическо чувство. Не ревнувам от други хора. Просто когато искам нещо - предмет или човек, го искам за себе си. Като му се наситя, го оставям на останалите и губя интерес.
Ревността за мен е първична и в този смисъл неподлежаща на съзнателен контрол. И до утре като мантра да си повтаряш, че ти си над нещата, не вярвам да се случи.
Най-добре човек пред себе си да бъде искрен и да си признае, че е ревнив, след което просто да държи ревността си "на каишка". Отричането не върши работа за мен.
Лично аз съм доминантен тип с изразено собственическо чувство. Не ревнувам от други хора. Просто когато искам нещо - предмет или човек, го искам за себе си. Като му се наситя, го оставям на останалите и губя интерес.
Пускам темата, тъй като не видях подобна, може би не съм догледала. Моля да ме извините, да ме насочите и да изтриете тази, ако съществува друга.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително.
Моето признание е налице. Повече ме интересуваше как се лекуват вътрешните прояви. Онова изгарящо и пагубно чувство, разрушително и дебалансиращо, което е способно да обезличи до голяма степен човека.
Защото си мисля, че обичам. Това със самоувереността и липсата на всякаква увереност е много субективно и относително. Не мога да определя от кой тип съм, щеше ми се да бях по-голям непукист и да не разсъждавах в дълбочина за всичко. Като цяло съм осиновено дете и в мен винаги се крие един безумен страх от изоставяне. Може би на това се дължи всичко. Знам ли.
Ти защо ревнуваш?
Защото си мисля, че обичам. Това със самоувереността и липсата на всякаква увереност е много субективно и относително. Не мога да определя от кой тип съм, щеше ми се да бях по-голям непукист и да не разсъждавах в дълбочина за всичко. Като цяло съм осиновено дете и в мен винаги се крие един безумен страх от изоставяне. Може би на това се дължи всичко. Знам ли.
То е ясно, че обичаш, щом ревнуваш....
Според мен, тя по-скоро имаше предвид:Имаш ли повод за ревност?Или ревнуваш по дифолт?
То е ясно, че обичаш, щом ревнуваш....
Според мен, тя по-скоро имаше предвид:Имаш ли повод за ревност?Или ревнуваш по дифолт?
Под "мисля, че обичам" се крие и подтекст. А относно причините, споделила съм по-нататък в поста.
Не, не споделяш причините за ревността.
А даваш обяснение защо според теб си ревнива.
Не е едно и също.
Причини за ревност могат да бъдат:
красива колежка на мъжа ти и негово фриволно поведение към нея
много тел. номера на жени в телефона на мъжа ти
много приятелки негови
чести отсътствия от дома през нощта
открити флиртове в твое присъствие с други
и т.н.Което не значи, че той непременно кръшка, просто това са ПРИЧИНИ за ревност.
Изобщо не целя да предизвиквам откровения за връзката/връзките ти.
Но ако наистина нямаш поводи за ревност, а тя се дължи само на личността ти и живота ти, може би не е лошо да се посъветваш с психолог.
Тук, във форума, няма да те излекуват от безпричинната ревност, ако такава изпитваш.
А даваш обяснение защо според теб си ревнива.
Не е едно и също.
Причини за ревност могат да бъдат:
красива колежка на мъжа ти и негово фриволно поведение към нея
много тел. номера на жени в телефона на мъжа ти
много приятелки негови
чести отсътствия от дома през нощта
открити флиртове в твое присъствие с други
и т.н.Което не значи, че той непременно кръшка, просто това са ПРИЧИНИ за ревност.
Изобщо не целя да предизвиквам откровения за връзката/връзките ти.
Но ако наистина нямаш поводи за ревност, а тя се дължи само на личността ти и живота ти, може би не е лошо да се посъветваш с психолог.
Тук, във форума, няма да те излекуват от безпричинната ревност, ако такава изпитваш.
Моето признание е налице. Повече ме интересуваше как се лекуват вътрешните прояви. Онова изгарящо и пагубно чувство, разрушително и дебалансиращо, което е способно да обезличи до голяма степен човека.
Защото си мисля, че обичам. Това със самоувереността и липсата на всякаква увереност е много субективно и относително. Не мога да определя от кой тип съм, щеше ми се да бях по-голям непукист и да не разсъждавах в дълбочина за всичко. Като цяло съм осиновено дете и в мен винаги се крие един безумен страх от изоставяне. Може би на това се дължи всичко. Знам ли.
Ти защо ревнуваш?
Защото си мисля, че обичам. Това със самоувереността и липсата на всякаква увереност е много субективно и относително. Не мога да определя от кой тип съм, щеше ми се да бях по-голям непукист и да не разсъждавах в дълбочина за всичко. Като цяло съм осиновено дете и в мен винаги се крие един безумен страх от изоставяне. Може би на това се дължи всичко. Знам ли.
Винаги, когато съм ревнувала, е имало причина за това, независимо дали в онзи момент съм знаела за нея или не.
Така че за мен отговорът е прост, започна ли да ревнувам, значи има причина. И не се мъча да се "лекувам", а да науча каква е причината и да си преценя мога ли да живея така или не.
Така че за мен отговорът е прост, започна ли да ревнувам, значи има причина. И не се мъча да се "лекувам", а да науча каква е причината и да си преценя мога ли да живея така или не.
Моята жена и досега ревнува от бившите ми гаджета. Всяка седмица имаме поне един случай в който да обяснявам надълго и нашироко с доказателства къде съм бил и какво съм правил (работата ми включва вечери с бизнес партньори). Аз досега нито веднъж не съм се замислял да ревнувам, тя ако иска може да го направи - но каква е ползата да се съмняваш предварително?!? Определено ако разбера ще ми е много неприятно и това ще е край на връзката ни. Дано да е достатъчно умна, че ако някога го направи да е по начин по който не разбера и нямам поводи да се съмнявам. Виж ако го направи, защото вече между нас няма тръпка то раздялата ще е нещо естествено но това е друг случай. Не оправдавам хората които са изневерили и искат да запазят семейството си сядат и си признават за да им е леко на съвестта - това е двойна гадост.