Има ли лек за ревността?

  • 21 480
  • 192
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Пускам темата, тъй като не видях подобна, може би не съм догледала. Моля да ме извините, да ме насочите и да изтриете тази, ако съществува друга.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително.  Peace

# 1
  • Мнения: X
Напълно можеш да се излекуваш, когато спреш да обичаш човека, тогава няма да го ревнуваш, най - вероятно или поне не много.

# 2
  • София
  • Мнения: 15 466
Ако не си го наложиш сама, никой не може да те излекува.Казваш край, омръзна ми да се тормозя, животът е един, ще си го живея без ревност.

# 3
  • София
  • Мнения: 28 571
Някога бях ревнива. Мина ми - започнах да обичам себе си повече и да се чувствам добре в кожата си.

# 4
  • Мнения: 11 568
Няма оправия.
Лично аз в началото на връзката не ревнувам, щото нали уж е единствен, най най и т.н. Влюбя се и разбирам за изневяра, чатене и т.н. и започвам великото дебнене, което води до логична раздяла.
Не съм се излекувала, колкото и да ми казват че е така в живота, а аз знам че е така- не мога.

# 5
  • Мнения: X
Не, няма лек.
И не, няма смисъл от нея.
Но.....
Спираш да ревнуваш, когато спреш да обичаш.

# 6
  • Мнения: 154
Има лек - приключваш връзката.
Аз не ревнувам, но веднъж попаднах на ревнив мъж. Олелеее, не мога да опиша смеха, който ме напуши, като разбрах, че е ревнивец. Спипах го да ми разглежда телефона. А беше по-млад от мен с 5 г. Страшно неуверен в себе си човек, въпреки образованието, хубавата работа, добрия външен вид, доброто възпитание и материална осигуреност от семейството му. Та си мисля, че ревнивците са неудовлетворени от себе си, не ценят себе си достатъчно, затова и подозират всички останали, че не ги ценят и само чакат сгоден момент да ги сменят с нещо по-добро. В края на краищата с вечното си дебнене, слухтене и прочие постигат точно това, от което се страхуват. Но тогава доста го подигравах за ревността му докато бяхме заедно,  а той ми развиваше теория, че ревността значела, че обичаш човека, и нямало как да не ревнуваш, ако не обичаш и обратното. После разбрах от общи познати, че майка му и баща му цял живот си правят сцени на ревност с повод и без повод - ми то детето на това е научено от семейството, какво да очаквам от него.

# 7
  • София
  • Мнения: 15 466
  Ревността не е любов.Ревността е неувереност, чувство за собственост,чувство за малоценност, липса на доверие и т.н..Нищо не се печели с ревност, само губиш и има двама души,  изтормозени, наранени и нещастни.И в много случаи ревността наранява невинен човек.А в други случаи ревността тласка човека да направи точно това, заради което го ревнуват.Не всеки път има поводи за ревност, в повечето случаи поводите са измислени.Това "ревнува ме, значи ме обича" е най-голямата глупост.Човек, който обича не би причинил това на човека ,когото обича.

# 8
  • София
  • Мнения: 28 571
 Ревността не е любов.Ревността е неувереност, чувство за собственост,чувство за малоценност, липса на доверие и т.н..Нищо не се печели с ревност, само губиш и има двама души,  изтормозени, наранени и нещастни.И в много случаи ревността наранява невинен човек.А в други случаи ревността тласка човека да направи точно това, заради което го ревнуват.Не всеки път има поводи за ревност, в повечето случаи поводите са измислени.Това "ревнува ме, значи ме обича" е най-голямата глупост.Човек, който обича не би причинил това на човека ,когото обича.

Напълно подкрепям всяка дума. Добре че главата ми увря навреме, иначе щях да съсипя една много хубава връзка.

# 9
  • Мнения: X
Доста спорна теза е дали когато някой ревнува обича, или не. Човек може да изпитва ревност към родител, приятел, освен към любим. Щеше ми се да избегнем етикети като недооценен, несигурен, с ниско самочувствие и т.н. Нима самоуверените, успели и хармонични в душата си хора не изпитват ревност? Как правите разлика между любов и чувство за собственост?

# 10
  • София
  • Мнения: 15 466
  Любов е да го приемеш ,такъв какъвто е.Чувството за собственост е, когато си мислиш,че неговия живот и всичко случващо се в него ти принадлежи и трябва да се случва само с твое знание и позволение. Тогава започват лъжите, премълчаването, криенето и вече нищо не е същото.

# 11
  • Мнения: 14 830
Доста интересна тема

Цитат
Щеше ми се да избегнем етикети като недооценен, несигурен, с ниско самочувствие и т.н. Нима самоуверените, успели и хармонични в душата си хора не изпитват ревност?

Всеки човек в даден момент изпитва ревност
Въпроса е дали това чувство не те прави несигурен,а не че си бил такъв
Според мен самата ревност  е доста силно чувство и надделява над много неща
От един самоуверен човек ,можеше да станеш жалък

  Любов е да го приемеш ,такъв какъвто е.Чувството за собственост е, когато си мислиш,че неговия живот и всичко случващо се в него ти принадлежи и трябва да се случва само с твое знание и позволение. Тогава започват лъжите, премълчаването, криенето и вече нищо не е същото.

Точно

# 12
  • Мнения: X
Може ли някой с ръка на сърце да каже, че обича толкова премъдро и духовно, без капка чувство за собственост? Защото за мен чувството за собственост може да не е толкова интензивно изразено като желание за контрол над нечий чужд живот, както бе описано по-горе.

# 13
  • Мнения: 14 830
Цитат
Защото за мен чувството за собственост може да не е толкова интензивно изразено като желание за контрол над нечий чужд живот, както бе описано по-горе.


Зависи точно в какво се изразява това чувство за собственост.
В добрия си вид- щастлив си, че този човек е с теб и държиш на него, както и той на теб и сте си близки.Тогава можеш да чувстваш сигурност, че той е само с теб и да се отдадеш пълноценно.

Но в другия случай- той или ти смята/ш, че е твоя собственост и че ти е длъжен за всичко и искаш да знаеш всичко,да ти се казва всичко не му даваш да диша и го третираш като своя собственост
Тогава става вече мания

# 14
  • Мнения: X
Може ли някой с ръка на сърце да каже, че обича толкова премъдро и духовно, без капка чувство за собственост?
Ако някой го каже, то значи грам не обича другия.А и може би никого, освен себе си.

Не е първата подобна тема тук, която съм чела, най-вероятно няма да е и последната.И във всяка не минава без "..... неуверени, несигурни, отчаяни ...." и прочие определения.
Но каквото и да си пишем, фактите са си факти:
който обича, все някога изпитва доза ревност
който не обича, няма какво да ревнува

Общи условия

Активация на акаунт