Как да откачим жена си от тъщата

Аз в началото нямах проблем с това. Не ме притеснява, че докато съм на работа жена ми си говори с майка си за женски работи. Дразни ме когато го прави в мое присъствие и когато се коментират неща от кухнята на нашето семейство. Хич не ми е приятно да виждам сутрин смси на телефона на жена ми (не си крием тези неща) майка и да пита дали съм свършил това или онова. Или "той не е прав за това..." итн.

Аз също се чувам с майка ми всеки ден. Вечер говорим по 20тина минути в общия случай и обикновено са общи приказки или кой какво е сготвил. Имам си граница обаче в споделянето на лични неща от семейния живот. Считам, че не и е работа да знае недостатъците на мъжа ми, защото всеки родител се настройва излишно срещу "чуждото" дете и не мисля, че има нужда да знае чаааак такива подробности. Мисля, че можеш честно да кажеш на жена ти, че не искаш да споделя личните ви взаимоотношения. Би трябвало да те разбере.

Няма семейства в които няма спорове за едно или друго. Споделял съм го многократно но с временен успех. Особено, когато имаме някакъв спор - веднага комуникацията с майка и, която разбира се включва и нашия спор се засилва десетократно.

     Прочети темата за свекървите, покажи я и на жена си. Дано схване намека.  
        

Фууу, ега ти гадната работа, спомних си и аз. Същото се случваше и у нас, само че мъжа ми ги вършеше тези. Да пръднеш, с извинение, и майка му ще бъде информирана веднага. След многократни предупреждения, които имаха само временен или никакъв ефект, му казах, че ако не спре, това ще има крайно неприятни последици. И тъй като и това не помогна, му обърнах гръб и престанах да се държа с него като с най-важния човек в живота ми. Излизах с приятелки, говорех за важни неща с други хора и той остана изолиран от потока на моя живот. Накрая просто нямаше какво да "снася" на мама, щото нищо съществено не се случваше у дома. Чак тогава се освести накъде вървят нещата и изолира маминка. Аз обаче свикнах да не му обръщам много внимание и досега си е така. Вземи някакви мерки, иначе ще стигнеш до момента, в който ще ти е все едно какво и дали говори с майка си, но тя няма да говори, че няма да има какво да й разкаже.

Аз също се чувам с майка ми/баща ми за по десетина минути на ден/може би през ден.Обаче не съм си позволявала да говорим за неща, които са между мен и мъжа ми.Най малкото бих я настроула излишбо срещу него.Говорим си основно за детето, за детската градина, кой какво готвил, ей такива неща.В началото на брака ми майка ми съвсем добронамерено /според нея/ се опита един два пъти да критикува едно хоби на мъжа ми, на което аз и отговорих, че това са си наши работи и ако има някакви претенции то те могат да са само към баща ми,защото те са си семейство. от тогава и да има нещо, което да не и иззнася се старае да не ми го споделя.Мисълта ми е, че само жена ти може да ограничи майка си, никой друг

Аз моята майка съм я възпитал (моля да не се приема за неуважение), че личния ми живот си е моя територия. И се обичаме и уважаваме но без да си влизаме в пространствата. Понякога между майка ми и жена ми прехвърчат искри това е нормално но в редките такива случай (за 6 години може би 3-4) държа на логиката и справедливостта - понякога споделям на жена ми, че майка ми е права понякога казвам на майка ми, че тя не е права. Като цяло майка ми и жена ми са в добри отношения.

Не бих обърнал гръб и продължил да живея с човека. Ако един ден ми дойде непоносимо в повече просто ще сложа край на семейството.

Според мен това си е диагноза, нелечима за съжаление. Има такива жени, които не разбирам изобщо. Все пак всеки си има личен живот. Не мога да си представя, че ще се оплаквам на мама от гаджето ми. Няколко пъти се е опитвала да ми дава съвети как си харчим парите (които ние си изкарваме) и ѝ беше казано, че ако искам съвет, сама ще дойда да я питам, не е нужно да ми го дава. И за други неща се опитва, но я режа. Не сме в лоши отношения, но разговорите ни се базират на "как си", "как е работата, университета" и толкова. Акъл маминка да ми дава за връзки, айде не..

Според мен тия работи нямат оправяне. Вероятно е жена ти да няма и причина да си говори толкова с майка си, просто има такива хора. Казваш, че имате дете на 2 годинки, предполагам скоро тя ще се върне на работа и няма да има толкова много свободно време за майка си.

 Как да откачим жена си от тъщата ?

Няма как  ти се откачи , трябва да спре да ти пука 





Нито аз нито мъжа ми сме закачени  към мамитата си 
Даже майка казва като не се учваме дълго : "Щом не се търсим , значи всичко е ОК"

Офф, поредните "дърти", дето нямат свой живот и се наместват да живеят живота на отрочетата.   
Слава Богу, нито майка ми (светла й памет), нито свекърва ми, са такива жени.

Не мисля, че има какво да направиш освен да говориш и с двете. Кратко и ясно казваш на баба, че семейния живот е нещо лично и да отстъпи малко. На жена си обясни колко ти е неприятна тази ситуация. Явно двете имат силна връзка и доста свободно време.

Имам една приятелка, която има този проблем с нейния приятел. Неговата майка му звъни през 2 часа: "Какво правиш, къде си, ама кога ще се прибереш, какво искаш да ти сготвя за довечера (той живее в една къща с родителите си), да ти кажа какво съм ти купила" ... И такива. Приятелката ми много се дразни, каза хем знае, че сме заедно, казал й е например къде отиваме, но не, тя пак звъни по 6 пъти да не би нещо да изтърве. И всъщност както те двамата се разбират много и имаха много красива връзка, връзката започна да се превръща в тежест и за двамата. За нея - защото се чувства така като теб, а за него, защото е разкъсан между майка си и приятелката си, а всъщност според мен ако беше малко повече на място, щеше да обясни на майка си, че не е нормално това или най-малкото да се изнесе. Но той и това не иска да направи, защото защо да се изнася и да дава пари за наем, като има цял етаж от къща на негово разположение?!? А когато приятелката ми ходи у тях с преспиване, майка му по 5 пъти се качвала да пита например: "Имаш ли нещо за пране?" и други такива.
Просто има някои родители, които не се усещат, че преминават границата. Но тогава работа е на децата им да им кажат. Разбира се не е нужно да се караш, може да се направи и тактично, за да няма обидени.
Не знам наистина какво да те посъветвам. Жена ти трябва да го прекрати това, явно майка й няма да спре сама. Ами ако й се разсърдиш? Де да знам, разсърдвал ли си й се и да кажем да не й говориш или нещо такова? Малко като децата, но може пък да подейства ... ?!

Имали сме си семейните спорове. Два пъти за 6 години бяхме на косъм да се разделим. Не само за това разбира се. Аз имам своите кусури, тя нейните. Обичаме се но трудно се сработваме да сме като едно цяло. Добре, че страста още ни държи

А с тъщата нямам желание да общувам. Държа се добре с нея, когато имаме съприкосновения но го правя заради жена ми.

Малеее, ако беше моя мъж досега да ме беше изгонил при мама. Щеше да ми каже:Като толкова ти се приказва с нея, прибери си се у вас, наприказвайте си се и ако решиш се върни. И кога й остава време за детето, домакински задължения и т.н. Постави й някакъв ултиматум или нещо такова, защото не всичко което се случва в едно семейство може да се снася на мама.

Да ти кажа ли кой е виновен.Виновните са мобилните оператори.Проклинам деня в който измислиха безплатните минути.На това приказване,което изговаря майка ми,ако трябваше да си го плати,щеше да отнесе поне 150 лв. сметка.Побърква ме.Аз съм на работа,тя се сетила някоя глупост и веднага звъни.
Но няма как майка ми е,понякога я изслушвам,понякога и казвам че имам много работа и затварям.
С тъщата няма какво да говориш,говори с жена си.Няма смисъл да прекъсваш тяхната връзка,нека си говорят.Майката е за това,да застане зад гърба на своето дете,за това не се сърди.
Поговори с жена си мирно и кротко,кажи че се притесняваш и не желаеш вашите отношения да излизат извън вашата спалня.Трябва да те разбере.