- Публикувана: 5 март 2006, 06:52 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2006, 16:06 ч.
чакахте ли 6 месеца за да опитате отново?
ами ходих и казаха,че всичко било ок и трябва скоро да ми дойде и ако не дойде до 2 седмици,ще го предизвикат с лекарства.
А иначе те съветвам да изчакаш 3 месеца и да отидеш на преглед-ако всичко е наред,си пусни микробиология и цитонамазка и ако и там си ок,мисля че може да започнете отново.Аз поне мисля това да направя.
А иначе те съветвам да изчакаш 3 месеца и да отидеш на преглед-ако всичко е наред,си пусни микробиология и цитонамазка и ако и там си ок,мисля че може да започнете отново.Аз поне мисля това да направя.
Момичета, моят спонтанен аборт беше в 7 г.с. Гинекологът ми каза да изчакам поне 2 пълни цикъла, но най-добре 4...На 5-ия месец опитахме - стана от раз...и сега съм бременна в 8 г.с. 
Много ми беше притеснено, докато мина "критичната" седмица от предишния път. Зная, понеже имам син на 6 години, че до самото раждане, а и много след това, страховете на /бъдещата/ мама са постоянен спътник, но няма как иначе да е.... Дано Бог опази всички малки точици, които ни даряват обич и вяра, а където ги няма - скоро да се появят. 
Наистина по-важно ми се струва психическото възстановяване - в първия месец мислех, че никога няма да престана да плача и да гледам тъжно след всяка аналогия за бебе и бременност...Но отминава, времето май лекува наистина, надеждата избуява...и дано пролетното слънце помага на мъничето ни да расте здраво в мен.
Кураж и вяра на всички ви!
Много ми беше притеснено, докато мина "критичната" седмица от предишния път. Зная, понеже имам син на 6 години, че до самото раждане, а и много след това, страховете на /бъдещата/ мама са постоянен спътник, но няма как иначе да е.... Дано Бог опази всички малки точици, които ни даряват обич и вяра, а където ги няма - скоро да се появят. Наистина по-важно ми се струва психическото възстановяване - в първия месец мислех, че никога няма да престана да плача и да гледам тъжно след всяка аналогия за бебе и бременност...Но отминава, времето май лекува наистина, надеждата избуява...и дано пролетното слънце помага на мъничето ни да расте здраво в мен.
Кураж и вяра на всички ви!
На работа съм и се разсейвам и пропуснах половината от това, което исках да кажа. Исках да ти кажа, че и моя лекар каза, че ако стане бебе случайно и по-рано не е фатално, но все пак........А ако твоя лекар се майтапи - нищо по-хубаво - ще стискам палци да е така. И....евала ти правя за смелостта, че толкова скоро си готова да опиташ пак - дано всичко бъде наред. Аз също мноооооооого искам, но и умирам от страх, защото не дай боже втори път - не съм сигурна,че ще успея да го преживея. Абе от всичко по много - и страх, и желание, ама докато не ми дават и да опитам е още по-гадно. Излях си душата та чак станах досадна и затова спирам. А на теб Vessela s - желая лека и успешна бременност и наистина страшно много се радвам, че си успяла. Дано всички скоро се похвалим като теб и се сдобием с така жадуваните бебешоци.
.Целувки.
.Целувки.
Благодаря ти, адашке, желая на всички ни леки и безоблачни бременности! И скорошниии, и спокойни!!! Прекрасно те разбирам за страха, за желанието, за съмненията, за въпроса "Защо ми се случи - на мен"...Ама Божа му работа - като е писано, ще стане.
Дано скоро пишете по други темички и споделяте очакването си!
Дано скоро пишете по други темички и споделяте очакването си!
Lubopitko, горе главата - и мен много ме е страх, но каузата си заслужава. Мисля, че когато самата ти се почувстваш готова и твоя приятел няма да се противи. Не насилвай нещата, миличка, така няма да стане. Отпусни се и повярвай, че всичко ще бъде наред. Не си мисли, че в момента дори не си мисля, че е много по-лесно това да се каже отколкото да се направи - още не съм се отпуснала и не смея да повярвам, че всичко ще бъде наред. Дори не съм сигурна, че някога ще израсна до там - но поне опитай. В едно обаче съм сигурна - бих дала и направила всичко за да гушна едно живо и здраво мъниче, което някой ден да ми каже "мамо". Бъди силна и успех. : 
Мила Lubopitko
Бъди смела!
Не се отказвай!
Ако не пробваш наистина няма да стане!
И аз съм с две неуспешни бремености, но няма да се откажа.
страх ме е, че кой не го страх щом е преживял това
Но накрая резултата е страхотен!
Аз знам, че можеш повярвай и ти !
Знам, че ще гушкаме бебче и то скоро!
Целувам те!
И моляте не се отказвай!
Бъди смела!
Не се отказвай!
Ако не пробваш наистина няма да стане!
И аз съм с две неуспешни бремености, но няма да се откажа.
страх ме е, че кой не го страх щом е преживял това
Но накрая резултата е страхотен!
Аз знам, че можеш повярвай и ти !
Знам, че ще гушкаме бебче и то скоро!
Целувам те!
И моляте не се отказвай!
Изчакахме само два месеца - мисед-ът беше в 10 г.с.. Първоначално докторката твърдо каза 6 месеца чакане, но като я погледнах с абсолютно отчаяние веднага каза - добре, поне 3 месеца и като ревнах вече, се споразумяхме да си изпия лекарствата, да видим как се възстановявам (имах усложнения след аборта заради това, че бебето беше престояло без сърдечна дейност цели 4 седмици и имаше възпаления) и тогава ще решаваме.След втората менструация след аборта бях ок физически, а за емоционално от самото начало си знаех, че само една нова бременност ще ми помогне да изляза от травмата (но това е ужасно индивидуално за всеки!). Забременях на втория месец от опитите - значи 4 месеца след аборта. Усложнения с бременността не съм имала - изключвам контракциите, тях си ги имах и с първата ми безпроблемна бременност.
Стискам палци за бързо възстановяване на сестра ти и скорошни хубави новини
Стискам палци за бързо възстановяване на сестра ти и скорошни хубави новини
Ние изчакахме 3 месеца, но някак си по стечние на обстоятелствата. Аз бях готова да пробвам и по-рано. Точно както Хедра го е казала чувствах, че само нова бременност ще ме измъкне от дупката. И ето че след още два месеца съм отново бременна - общо 5 месеца. Дано всичко да е ок.
Горе главата и не се отчайвайте!
Горе главата и не се отчайвайте!
Първият ми спонтанен аборт беше в 5та седмица. Въпреки, че сам падна плодния сак, лакарят искаше да направя кюретаж. След което ни казаха да се пазим 6 месеца. Друг лекар пък каза, "против съм да се чака, действайте и не се пазете".
Аз психологически бързо се възстанових и още след 1я цикъл спряхме да се пазим, това беше 2 месеца след кюретажа. Забремях, но пак спонтанен аборт, този път в 7 г.с.
Сега се питам, дали не избързахме и дали това не е била причината за аборта.
При мен след кюретажа лигавицата много изтъня, но пък слагах прогестерон,а и стойностите на хормона бяха виски на 7я ден след овулацията...
Сега съм решила - този път със или без кюретаж, тъй като още чакм да прокърви да видим дали ще се изчисти, ако не ще трябва кюретаж, а ми се иска да ми се размине...
Както и да е, каквото и да стане, съм решила, че ще се пазим 6 месеца, не ми се иска пак да рискувам и да преживея този ад за 3ти път.
А идва пролет и лято, иска ми се да си почина и да забравя малко страха и стреса...
Явно бебчо се бави, за да ни даде време да си поживеем още малко и да се порадваме на свободата.
Така, че смятам да се отдам на хубави емоции и наесен с песен и каквото Бог е решил
Аз психологически бързо се възстанових и още след 1я цикъл спряхме да се пазим, това беше 2 месеца след кюретажа. Забремях, но пак спонтанен аборт, този път в 7 г.с.
Сега се питам, дали не избързахме и дали това не е била причината за аборта.
При мен след кюретажа лигавицата много изтъня, но пък слагах прогестерон,а и стойностите на хормона бяха виски на 7я ден след овулацията...
Сега съм решила - този път със или без кюретаж, тъй като още чакм да прокърви да видим дали ще се изчисти, ако не ще трябва кюретаж, а ми се иска да ми се размине...
Както и да е, каквото и да стане, съм решила, че ще се пазим 6 месеца, не ми се иска пак да рискувам и да преживея този ад за 3ти път.
А идва пролет и лято, иска ми се да си почина и да забравя малко страха и стреса...
Явно бебчо се бави, за да ни даде време да си поживеем още малко и да се порадваме на свободата.
Така, че смятам да се отдам на хубави емоции и наесен с песен и каквото Бог е решил
Моят аборт беше в 9г.с. Значи още преди операцията (за извънматочна бременност) единият лекар ми каза, че може да почваме веднага с опитите - щом ти дойде първият цикъл значи тялото било възтановено... Втората лекарка, при която ходих беше шаш и паника - каза ми да чакам минум 6 месеца, а като я питах до кога трябва да не правим секс, заради възпаления и глупости, тя с такъв ужас в гласа ми заяви, че не трябва да правя секс ако не искам, те мъжете само ни натискали за секс, пък ние виждаш ли, не щем да се даваме, че направо ме напуши смях 
В крайна сметка след всичко изчетено в интернет, което хич не е малко, реших да почнем с опитите след втория цикъл, повече не ми се чака пък каквото стане. Решила съм да вярвам, че всичко ще е наред. Ако не стане тогава ще му мисля 
Пожелавам на всички вас сладурани прекрасни бебешори 
В крайна сметка след всичко изчетено в интернет, което хич не е малко, реших да почнем с опитите след втория цикъл, повече не ми се чака пък каквото стане. Решила съм да вярвам, че всичко ще е наред. Ако не стане тогава ще му мисля Пожелавам на всички вас сладурани прекрасни бебешори Моят аборт беше в 9г.с. Значи още преди операцията (за извънматочна бременност) единият лекар ми каза, че може да почваме веднага с опитите - щом ти дойде първият цикъл значи тялото било възтановено... Втората лекарка, при която ходих беше шаш и паника - каза ми да чакам минум 6 месеца, а като я питах до кога трябва да не правим секс, заради възпаления и глупости, тя с такъв ужас в гласа ми заяви, че не трябва да правя секс ако не искам, те мъжете само ни натискали за секс, пък ние виждаш ли, не щем да се даваме, че направо ме напуши смях В крайна сметка след всичко изчетено в интернет, което хич не е малко, реших да почнем с опитите след втория цикъл, повече не ми се чака пък каквото стане. Решила съм да вярвам, че всичко ще е наред. Ако не стане тогава ще му мисля Пожелавам на всички вас сладурани прекрасни бебешори
В крайна сметка след всичко изчетено в интернет, което хич не е малко, реших да почнем с опитите след втория цикъл, повече не ми се чака пък каквото стане. Решила съм да вярвам, че всичко ще е наред. Ако не стане тогава ще му мисля Пожелавам на всички вас сладурани прекрасни бебешори Прекрасен бебок и на теб мила. Браво за смелостта и вярата. Само така, няма да се предаваме я! Всичко ще бъде наред. Прегръщам те.
Аз пък реших да изчакам три цикъла и да отида при друг лекар - да видим какво ще каже и ще взимам решение. Обаче много ми е чудно ако отида и кажа, че е просто контролен преглед за профилактика и че съм решила да имам бебе какво ли ще ми отговори. Просто имам чувството, че като знаят и се презастраховат. И даже се амбицирам наистина да не казвам нищо следващия път като отида да ме видят, пък да видим - може да се окаже, че няма причина да се чака. Може да ви прозвучи адски глупаво, но мисля да опитам, защото ако има нещо нередно то ще си е там, а ако го няма - няма да търсят под вола теле. А на теб Saki желая отвсе сърце УСПЕХ и да ни дадеш смелост да те последваме и всички да се сдобием с бебоци. 
Ellynor и Vesela- az, благодаря за хубавите думи и пожелания! 
В никакъв случай няма да се предаваме! Само се амбицираме повече 
Vesela- az, пробвай нищо да не си казваш отначало, въпреки че лекарят би трябвало да те разпита за медицинската ти история, ако си нов пациент... Значи аз това, което си мисля след всичко изчетено е, че ако няма възпаления след аборта и вече са минали няколко цикъла тялото се е възтановило, дори и да е имало кюртаж и лигавицата да е била изтънена, след един-два цикъла тя пак си се възтановява до нормата. На мен единственият преглед, който ми направиха беше 2 седмици след аборта/извънматочната (щото не се знае какво е било точно) - направиха ми един скан и още тогава ми казаха, че матката е вече в нормален размер и с нормална дебелина на лигавицата. Аз тогава още кървях. Но не съм имала кюртаж, защото и това има значение. Та мисълта ми е, че наистина тялото се възтановява доста бързо. Някъде бях чела, че горе-долу в която седмица си загубил бебока, толкова седмици отнема на тялото да се възтанови. Много дълго стана... Само един много добър уебсайт на тази тема, но е на английски
http://www.pregnancyloss.info/trying_again.htm
В никакъв случай няма да се предаваме! Само се амбицираме повече Vesela- az, пробвай нищо да не си казваш отначало, въпреки че лекарят би трябвало да те разпита за медицинската ти история, ако си нов пациент... Значи аз това, което си мисля след всичко изчетено е, че ако няма възпаления след аборта и вече са минали няколко цикъла тялото се е възтановило, дори и да е имало кюртаж и лигавицата да е била изтънена, след един-два цикъла тя пак си се възтановява до нормата. На мен единственият преглед, който ми направиха беше 2 седмици след аборта/извънматочната (щото не се знае какво е било точно) - направиха ми един скан и още тогава ми казаха, че матката е вече в нормален размер и с нормална дебелина на лигавицата. Аз тогава още кървях. Но не съм имала кюртаж, защото и това има значение. Та мисълта ми е, че наистина тялото се възтановява доста бързо. Някъде бях чела, че горе-долу в която седмица си загубил бебока, толкова седмици отнема на тялото да се възтанови. Много дълго стана... Само един много добър уебсайт на тази тема, но е на английски
http://www.pregnancyloss.info/trying_again.htm