чакахте ли 6 месеца за да опитате отново?

Ние изчакахме 6 месеца. Наистина ми се виждаше ужасно дълъг този период, но смятам, че е оправдано да го налагат. Не само за да се възстанови организма от предходната бременност, но и психиката. Тук съм чела истории на момичета, които не са изчакали този срок и не са имали проблем, но според мен е добре да се подновят опитите когато жената се усокои. На мен ми беше нужна повече от година, на някои и повече. Забременях отново година и три месеца след раждането и кюртажа.
Моля се заедно с теб за сестра ти и дано скоро гушне здраво и силно бебе. 

По принцип зависи в коя седмица е аборта.
Аз имам само 1 кюретаж, но беше рано, изчаках един месец и започнахме опити.
Според мен нека да изчака, не пречи след около 3 месеца да отиде на лекар и след като я види да и каже дали да чака още.
Лекарите знаят най-добре, ако са компетентни и им имаме доверие трябва да вслушваме.

Аз изчаках 6м., но защото така се случи... не съм си го поставяла за цел.

Кураж на сестра ти 

Много съжалявам за това което ви се е случило .Мисля ,че като е в по-ранна бременност ,след това може да се изчака до 3 месеца .Най-добре ще каже лекар ,а и зависи от психическото състояние на жената .Дано скоро има радостни вести .    

На 8 март ще станат точно три месеца от кюртажът ми. Честно казано, ужасно ме е страх да подновя опитите, но пък и много искам... Не се чувствам готова, приятелят ми също. Във вторник ще ходя на лекар и ще видим какво ще каже гинеколожката ми... Знаете ли, след като ми се случи това нещастие се замислих готова ли съм за деца, ще съумея ли да отгледам и да възпитам добре едно малко човече... Пък и така се случи, че краят на декември и почти целият януари бях на разни антибиотици (зъбни истории ), сега пия коприва, за да прочистя организма си и малко ме е страх да подновя опитите... Може би лятото, на моренцето- живот и здраве...  Но не искам да си го поставям като главна цел... Да стане неочаквано и изненадващо... И този път да е успешно!!!
Стискам палци със сестра ти всичко да е наред и в скоро време да станеш леля!!!   

Доктора ни каза ,че е добре не 6,а поне 8 месеца да се почака.Ние обаче изчакахме 1 година и пак започнахме бебеправенето.Колкото и трудно да е,не е хубаво и да се бърза много ,защото може да има евентуални последици за следваща бременност,затова лекарете казват поне 6 месеца...все пак си е травма и физическа и психическа

Съжалявам, но се надявам да се оправи бързо.
Аз също съм на мнение, че е нужно да се чака:
1. матката и органите да се възстановят
2. организма да натрупа витамини и др вещества, които се изсмукват първите 12 седмици, когато се образуват най-важните органи на бебето
3. психически да е стабилна жената - не само да желае дете, а да е готова да понесе стреса от следваща бременост - трябва време да пиреме загубата и при следваща бременост да не мисли постоянно и само за това!
Успех!

Ние изчакахме около 5 месеца. Забременях веднага след първият опит. При нас загубата преди това беше настъпила в 27 седмица!

Успех )

И аз из4аках 6м.Докторката така ни беше казал.Когато минаха 6м пак ходих при докторката и по време на М  ми сложиха някакви инжекции(не се сещам какво ,беше преди 6г ),след това ни каза да почваме бебеправене .На следващия месец бях бременна Кураж на сестра ти,всичко да мине ок и догодина да си вече леля

Момичета, физически се възстановявате много по-бързо от психически. Редно е да чакате докато дойде момента в който сте готови да гледате положително на една нова бременност. Затова са и тези 6 месеца. Някои жени са готови по-рано, други по-късно.
Момента идва когато можете да си зададете въпроса: "Готова ли съм да мина през всичко това отново, независимо от резултата?" и си отговорите с ДА.

А откъм медицинска гледна точка, няма забрани да се опита след идването на 1-вата редовна менструация. От психологична 6 месеца понякога са малко.

Не, чаках само месец, но нямам кюртаж. Така или иначе бебчо реши да се появи след 5 месечни опити, та така се получиха 6 месеца, докато отново видях двете чертички

Момичета, днес бях на лекар. Гинеколожката ме прегледа много обстойно, каза, че всичко ми е наред. И даже спомена, че съм имала идеален таз за бременност  . Общо взето по косвен начин ме увещаваше да пробвам отново и, че няма страшно. Но мен си ме е страх и не знам дали скоро ще се реша...
Пък и съм си наумила, че трябва да се омъжа преди да забременея отново и моето момче знае това. А все още се офлянква и не знам как да го убедя...

lubopitko,много се радвам че можете да почнете с опитите за бебеправене,ти си късметлийка    Но мисля,че не е редно да насилваш нещата за сватба,Божа работа.Но пък от друга страна си си в правото.И ако сте коментирали темата,можеш да му бутнеш едно раменце.Пожелавам ти като се позатопли времето,да ни се хвалиш че ще си красива булка 

Коментирали сме темата неведнъж... Даже сме се карали много жестоко, защото едва ли не в един момент започнах да го изнудвам... Аз съм такъв човек, че ако не стане моето, когато аз съм си решила, вдигам голяма олелия. (ми кво да се прави- овен  )  Обаче след това се поразмислих, че не е редно да го пришпорвам и да го изнудвам за такова важно нещо като брака. Преди известно време ми каза: "Хайде да си направим друго бебе", а моят отговор беше: "Нали знаеш кога ще се опитаме отново?" Мисълта ми е така да извъртя нещата, че сякаш той сам е решил да се оженим, а всъщност аз да му въздействам на подсъзнателно ниво  . Не знам дали се изразих добре и дали ме разбираш. Абе както само ние жените си знаем! 

Тук ми казаха може да изчакате да мине 1 цикъл, а може и това да не чакате. Изчаках 1 цикъл и започнахме опитите. Загубих бебето в 17та седмица, развитието му е било на ниво 15та. Следваха опити почти 2 години. През втората година ходех на акупунктура, гълтах билки и 1ят път като взех хормони забременях. Ама голяма фрустрация беше ... Опитите, де.

аз мисля да изчакам само 3 месеца.
 Честно казано,психически отдавна съм готова да пробваме отново.

Здравейте
Вчера ходих на лекар и лекарката ми каза че матката ми е възстановена.
Много  се зарадвах, но ми каза че трябва да изчакам поне още 2 месеца.
Тъй като направих спонтанния в 24 седмица.
А за психически мисля, че отдавна съм готова.
Днес срещах една позната която преди година роди мъртво детенце.
Чакала е 6 месеца и отново е бременна...сега е 9 месец
Ние с мъжат ми решихме да започнем с бебеправене още през Май

Аз не съм готова... И адски ме е страх...
Днес си разбрах резултатите от микробиологията- имам гъбички, благодариени на антибиотиците, които пиех... Честно казано писна ми вечно да ми има нещо! 

аз лично не съм го преживявала,но моя близка лятото забременя и към първия месец прокърви и изгуби плода.следващия месец й дойде и не по-следващия,значи два месеца грубо след помятането пак забременя.обаче на първия месец прокърви и отиде на лекар и й казаха,че има непълноценна бременност и че трябва да го махне.но тя не искаше,като че ли беше усетила незнам.и отиде на друг лекар,който и каза да продължава с но-шпа-то.така и не направи аборт,а продължи да пие лекарства за задържане.след четвъртия месец кървенето спря съвсем и вчера роди хубаво,здраво момченце.така че смело,момичета,надежда има,а и кадърни лекари.защото представяте ли си,ако беше послушала оная предната?

На мен също ми казаха 6месеца. Аз спрях противозачатъчните след 4-тия. Мина 1 цикъл и забременях. Така че то си се събират пак към половин година.

На мен ми казаха 3мес, но ние и 1мес не чакахме    на 2 мес забременях 
Изгубих бебето  доста по-рано  в самото начало на бременноста (около 5 седм някъде)

Vesela-Az,предлагам ти да се консултираш с друг лекар,който да те види,и да даде мнението си ,поне можеш да опиташ.Мисля че ще ти подейства успокояващо,при това ако си здрава и нямаш някакви проблеми,които да лекуваш не виждам да има някакъв проблем.На мен ми казаха след 6 месеца да пробваме,а мойта гинеколожка каза че е хубаво да минат поне 4 месеца....и след това.Мен ме кюретираха в 15 седмица.Успех миличка.И не се притеснявай,всичко ще бъде наред,трябва да вярваме.Прегръдки на всички 

Благодаря ти, rita zita. Дано наистина всичко бъде наред с всички ни.Надявам се, че ще намерим сили да го повярваме.

Vesela-Az аз се учудвам на мен ми казаха 6 месеца.
Но познавам момиче което е направила аборт в 7 месец
чакала е 3 менстурации.
В момента е бременна и всеки момент ще ражда.

За мен също беше много странно и затова се обърнах към вас и ви помолих за мнение.Първо, че независимо от големината на бременността не намерих никой в тези форуми с толкова дълъг период на изчакване и второ, че отидох на преглед при доктор Гунев, когото също намерих тук.Реално погледнато толкова момичета са го препоръчали, че не мога да допусна нито една от тях да не е загубила бебето си и затова да не е препоръчал и на нея толкова дълго чакане.Благодаря ти за отговора.Мисля да изчакам още 2 месеца и да отида отново на преглед пък да видим какво ще стане.

Веси,моя аборт е в 9г.с.,а онзиден като бях на лекар и той ми каза 9 месеца да чакаме-аз му казах,че тая няма да я бъде и не мога да чакам толкова и той ми вида-"добре де айде 6 месеца".Аз и толкова му казах,че няма да чакам и той вида-айде ще видим,нека първо ти дойде цикъла.Имам чувството,че се майтапи с мен,щото ми говори с шегувит тон и 100 каратова усмивка,а за мен пък е важно-едно са 9м.,друго 3.Аз смятам да чакам 3(ако изобщо скоро ми дойде-днес ми е 57-ми ден).

Почвам да си мисля, че и лекарите не знаят какво ни говорят.Няма никаква логика за еднакви по големина бременности и нормално възстановяване да ни налагат различен срок на пазене, както и обратното но различни бременности - еднакъв срок.Трябва да кажа, че почвам да се плаша все повече и повече - не знам на кого и в какво да вярвам.А по отношение на отсъстващия ти цикъл - отиди да те видят - бая време си е - на мен ми дойде на 35-ия ден.Сериозно  си мисля вече, че ще изкукуригам.Дано да бъркам де.Пожелавам кураж и късмет на всички.

ами ходих и казаха,че всичко било ок и трябва скоро да ми дойде и ако не дойде до 2 седмици,ще го предизвикат с лекарства.
 А иначе те съветвам да изчакаш 3 месеца и да отидеш на преглед-ако всичко е наред,си пусни микробиология и цитонамазка и ако и там си ок,мисля че може да започнете отново.Аз поне мисля това да направя.

Момичета, моят спонтанен аборт беше в 7 г.с. Гинекологът ми каза да изчакам поне 2 пълни цикъла, но най-добре 4...На 5-ия месец опитахме - стана от раз...и сега съм бременна в 8 г.с.   Много ми беше притеснено, докато мина "критичната" седмица от предишния път. Зная, понеже имам син на 6 години, че до самото раждане, а и много след това, страховете на /бъдещата/ мама са постоянен спътник, но няма как иначе да е.... Дано Бог опази всички малки точици, които ни даряват обич и вяра, а където ги няма - скоро да се появят.  
Наистина по-важно ми се струва психическото възстановяване - в първия месец мислех, че никога няма да престана да плача и да гледам тъжно след всяка аналогия за бебе и бременност...Но отминава, времето май лекува наистина, надеждата избуява...и дано пролетното слънце помага на мъничето ни да расте здраво в мен.
Кураж и вяра на всички ви!

На работа съм и се разсейвам и пропуснах половината от това, което исках да кажа. Исках да ти кажа, че и моя лекар каза, че ако стане бебе случайно и по-рано не е фатално, но все пак........А ако твоя лекар се майтапи - нищо по-хубаво - ще стискам палци да е така. И....евала ти правя за смелостта, че толкова скоро си готова да опиташ пак - дано всичко бъде наред. Аз също мноооооооого искам, но и умирам от страх, защото не дай боже втори път - не съм сигурна,че ще успея да го преживея. Абе от всичко по много - и страх, и желание, ама докато не ми дават и да опитам е още по-гадно. Излях си душата та чак станах досадна и затова спирам. А на теб Vessela s - желая лека и успешна бременност и наистина страшно много се радвам, че си успяла. Дано всички скоро се похвалим като теб и се сдобием с така жадуваните бебешоци. .Целувки.

Благодаря ти, адашке, желая на всички ни леки и безоблачни бременности!  И скорошниии, и спокойни!!! Прекрасно те разбирам за страха, за желанието, за съмненията, за въпроса  "Защо ми се случи - на мен"...Ама Божа му работа - като е писано, ще стане.
Дано скоро пишете по други темички и споделяте очакването си!

Момичета, благородно ви завиждам за желанието да подновите опитите... Аз искам, но ме е страх, приятелят ми също не иска...

Мила Lubopitko
Бъди смела!
Не се отказвай!
Ако не пробваш наистина няма да стане!
И аз съм с две неуспешни бремености, но няма да се откажа.
страх ме е, че кой не го страх щом е преживял това
Но накрая резултата е страхотен!
Аз знам, че можеш повярвай и ти !
Знам, че ще гушкаме бебче и то скоро!
Целувам те!
И моляте не се отказвай!

Изчакахме само два месеца - мисед-ът беше в 10 г.с.. Първоначално докторката твърдо каза 6 месеца чакане, но като я погледнах с абсолютно отчаяние веднага каза - добре, поне 3 месеца и като ревнах вече, се споразумяхме да си изпия лекарствата, да видим как се възстановявам (имах усложнения след аборта заради това, че бебето беше престояло без сърдечна дейност цели 4 седмици и имаше възпаления) и тогава ще решаваме.След втората менструация след аборта бях ок физически, а за емоционално  от самото начало си знаех, че само една нова бременност ще ми помогне да изляза от травмата (но това е ужасно индивидуално за всеки!). Забременях на втория месец от опитите - значи 4 месеца след аборта. Усложнения с бременността не съм имала - изключвам контракциите, тях си ги имах и с първата ми безпроблемна бременност.
Стискам палци за бързо възстановяване на сестра ти и скорошни хубави новини

Ние изчакахме 3 месеца, но някак си по стечние на обстоятелствата. Аз бях готова да пробвам и по-рано. Точно както Хедра го е казала чувствах, че само нова бременност ще ме измъкне от дупката. И ето че след още два месеца съм отново бременна - общо 5 месеца. Дано всичко да е ок.

Горе главата и не се отчайвайте!

Благодаря ви момичета за окуражителните думи!
Искрено ви желая скоро да гушкате пухкави вързопчета!   

Моят аборт беше в 9г.с. Значи още преди операцията (за извънматочна бременност) единият лекар ми каза, че може да почваме веднага с опитите - щом ти дойде първият цикъл значи тялото било възтановено... Втората лекарка, при която ходих беше шаш и паника - каза ми да чакам минум 6 месеца, а като я питах до кога трябва да не правим секс, заради възпаления и глупости, тя с такъв ужас в гласа ми заяви, че не трябва да правя секс ако не искам, те мъжете само ни натискали за секс, пък ние виждаш ли, не щем да се даваме, че направо ме напуши смях  В крайна сметка след всичко изчетено в интернет, което хич не е малко, реших да почнем с опитите след втория цикъл, повече не ми се чака пък каквото стане. Решила съм да вярвам, че всичко ще е наред. Ако не стане тогава ще му мисля  Пожелавам на всички вас сладурани прекрасни бебешори 

Прекрасен бебок и на теб мила. Браво за смелостта и вярата. Само така, няма да се предаваме я! Всичко ще бъде наред. Прегръщам те.  

Аз пък реших да изчакам три цикъла и да отида при друг лекар - да видим какво ще каже и ще взимам решение. Обаче много ми е чудно ако отида и кажа, че е просто контролен преглед за профилактика и че съм решила да имам бебе какво ли ще ми отговори. Просто имам чувството, че като знаят и се презастраховат. И даже се амбицирам наистина да не казвам нищо следващия път като отида да ме видят, пък да видим - може да се окаже, че няма причина да се чака. Може да ви прозвучи адски глупаво, но мисля да опитам, защото ако има нещо нередно то ще си е там, а ако го няма - няма да търсят под вола теле. А на теб Saki желая отвсе сърце УСПЕХ и да ни дадеш смелост да те последваме и всички да се сдобием с бебоци.

Ellynor и Vesela- az, благодаря за хубавите думи и пожелания!    В никакъв случай няма да се предаваме! Само се амбицираме повече 
Vesela- az, пробвай нищо да не си казваш отначало, въпреки че лекарят би трябвало да те разпита за медицинската ти история, ако си нов пациент... Значи аз това, което си мисля след всичко изчетено е, че ако няма възпаления след аборта и вече са минали няколко цикъла тялото се е възтановило, дори и да е имало кюртаж и лигавицата да е била изтънена, след един-два цикъла тя пак си се възтановява до нормата. На мен единственият преглед, който ми направиха беше 2 седмици след аборта/извънматочната (щото не се знае какво е било точно) - направиха ми един скан и още тогава ми казаха, че матката е вече в нормален размер и с нормална дебелина на лигавицата. Аз тогава още кървях. Но не съм имала кюртаж, защото и това има значение. Та мисълта ми е, че наистина тялото се възтановява доста бързо. Някъде бях чела, че горе-долу в която седмица си загубил бебока, толкова седмици отнема на тялото да се възтанови. Много дълго стана... Само един много добър уебсайт на тази тема, но е на английски
http://www.pregnancyloss.info/trying_again.htm

Благодаря ти, Saki. Чакам да ми преведат материала и после ще го коментираме. А за останалото - при мен нямаше възпаление, както и никакво друго отклонение, затова и оглупях като ми казаха да се пазим 9 месеца!

Аз прочетох материала, които покрива това което казват докторите в САЩ. Съжалявам но нямам време да го преведа че съм на работа а пак все вися в бг-мамма. В общия случай казват че да изчакаш три цикъла е достатъчно но повече от психолична гледна точка и че физичеки си готова след един период. Това го знам от собствен опит и доктора ми го потвърди-ако  е спонтанен аборт преди 12 г.с. един цикъл изчакване. а за после 3 цикъла изчакване. Аз направих принудителен аборт в19г.с. и доктора ме прегледа след два цикъла и потвърди че съм готова за след третия и аз тогава забременях и всичко беше наред. тази тема ме навява на мисълта да обсъдим две неща-или два мита от българските лекари които честно казано все повече ме дразнят:
1. След даже спонтанен аборт преди 12г.с. така препоръчват и даже е закон да се чака 6 месеца-защо? откъде идва това? защо навсякаде другаде по света се смеят като чуят това твърдение?
2. За хората с висок диоптър е едва ли не задължително секцио и аз така нахасана от БГ ми доктор му заявявам на тукашния че имам -5.5 диоптъра и как ще раждам и той започна да се смее и каза защо от източна европа все ми задават този въпрос? После ми обясни четова тук е отдавна отречено и потвърдено че няма връзка. И още много работи ми обясни но просто въпроса е защо така повечето ни доктори са си скрили главите в пясъка и не искат да видят нещо по различно по ново -ами като дядо доктор го е правил 1940 и аз така.

и пак по въпроса за чакането-то е лично решение и дали психологически сте готови, но явно физически сме готови. Ама като ти каге с един компетентен тон докторката - 6 месеца ще чакаш и човек си вика абе айде на кои да вярвам. Аз съм човек на логиката -ако съм физически готова-давай, че то не става по поръчка при всички-по скоро обратното за съжаление. естествено говорим за случаи без някакви усложнения-мисля че ме разбирате. Радостното е че могем да забременяваме и така напред

Lana2004, мнооого ти благодаря - отговори ми на страшно много въпроси.  - мъжа ми го чакам вече два дни да ми преведе статията и май поне и утре ще почакам.

Аз изчаках само три 
Лекарката малко ми се поскара после, ама какво пък - нямах търпение да си гушна бебче.

Аз мисля да изчакам, просто защото ми се иска да съм с голямо коремче през летните месеци. Пък и си имам разни мои си теории за това зимно или лятно бебе се гледа по-лесно. Така че със сигурност ще изчакам до ноември декември. Освен ако страстта през август не ни превземе. 

Момичета, умишлено избягвах да чета тези теми, но днес не се сдържах... Защото точно днес стават шест месеца от спонтанния ми аборт... Повече от всичко желая бебче, но сякаш не съм готова още за това. Страх ме е, пък и си имам здравословни проблеми... Утре съм за пореден път на гинеколог и се надявам най- накрая да се оправя. И аз като Аничка ще изчакам със сигурност до есента...

Вчера станаха 5 месеца, мисля да изчакам още няколко дни /докато ми свърши/, малко изследвания и старт. Умирам от страх, но осъзнах, че и целият ми живот да мине страхът пак ще си остане. Затова страх, не страх, ще опитам пък каквото сабя покаже...

Направих спонтанен аборт 2 г. след раждането на първото ми дете. Беше в 6 г.с. и беше предизвикан от тежък грип.
5 месеца след това забременях отново и си имам чудно момченце.
Не се отчайвайте, това е най-важното. Аз имах вече едно дете и не го изживях много трагично (не че не е тежко и този случай).
Бъдете оптимисти и всичко ще си дойде на мястото.