Тежка депресия/БАР

  • 28 041
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 937
Здравейте, аз съм на 37 мъж.
Есента през 2001г. изпаднах в депресия. Вследствие на прием на АД имах нещо като хипомания-прилив на енергия, но нищо повече. От тогава насам есенно време изпадам в депресии. Не съм имал повече приповдигнати епизоди. През тези 14г. само две или три години ме е пропускала депресията. Пил съм какво ли не. В началото се оправях с АД, след което спряха да ми действат, като последните ми 4 депресии са доста тежки и продължителни, траят по 8 месеца. Сега отново депресия... никакво желание за нищо, пълна апатия, не ми се среща с никой. Паметта ми е меко казано неуслужлива, страхувам се да не е перманентно увредена. Трудно се концентрирам и мисълта не ми тече добре, дори сега като пиша ми е трудно да се изразявам добре.
С кански мъки се опитвам да спортувам. Ходя да тичам и от време на време на фитнес. Енергия нямам, но насила правя тези неща, защото знам, че е добре. Пия ламиктал, някаква минимална доза. Уж го пия за да не изпадам в депресии, уви...... АД не пия, но с психиатърката ми решихме да опитаме Анафранил. Никога не съм го пил. Лошото е, че съм изгубил надежда, че ще ми подействат АД.
Дайте някакъв съвет. Само моля да не бъде от типа да мисля позитивно, да се срещам с весели хора и подобни. Който не е бил в наистина тежка депресия не би разбрал.
Според мен АД са само за потискане на емоциите, но те в никакъв случай не променят начина ти на мислене. Бих ти препоръчала психотерапия, става много бавно, нещо от типа 2 крачки напред 1 назад, но поне е ефективно. Твоята депресия без да съм лекар ми прилича на сезонно афективно разстройство. Има много материали за депресията в интернет, ако владееш
английски биха ти били от голяма полза. Чела съм и за лампа с която се лекува тази депресия, ето тук : http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/seasonal-affective … ment/art-20048298
В съседната тема за депресията момичетата препоръчват книгата: Да се чувстваш добре: Клинично доказано лечение на депресията без медикаменти.
Иначе те разбирам много добре какво значи да вършиш нещо на сила, да нямаш желание за нищо, аз също го изпитвам на мой гръб в момента.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Каликан, с теб съм и аз! Ще се оправиш, човече. И това ще мине  Praynig

# 17
  • Мнения: 789
Привет,

след няколко години неуспешно лечение на ПР, бях диагностицирана с БАР от смесен тип, характеризиращо се с повече и най-вече депресивни епизоди, както и епизоди на лека хипомания. При мен проблема е,че често се гневя и не сдържам емоциите си също така, което е типично за БАР. Виждам,че има и други хора като мен и честно казано ме радва факта,че се говори за това. Много се опреличавам с думите на Вихрогонче, моята история е много подобна, но освен БАР имам и панически атаки ( т.нар. коморбидна тревожност ).

Пила съм доста лекарства, най-вече АД, защото диагнозата ми за 4 лекари беше паническо или тревожно разстройство. Уви, чак миналата година успяха да ме диагностицират правилно.

Преди се срамувах от състоянието си. Това е нещо което не съм избирала за себе си, но уви то  съществува и е факт. Много пъти съм се питала защо на мен, с какво съм заслужила и прочее, но това не променя нещата. 

В момента съм бременна и както разбирате нямам много опции да пия лекарства, а най-много се страхувам какво ще стане след бременността. За момента не пия нищо, но ми е предписан Золофт за депресия и ПА, като да имам едно на ум,че може да отключи лека хипомания/раздразнителност. Е, както разбирате няма особени опции - без лекарства депресирана, с лекарства които мога да пия сега - с риск за хипомания и прочее.

Не съм изпадала в мании никога, само в хипомании. Имала съм периоди в които не ми се е яло нищо, не ми се спи, имам енергия за 100 човека. Винаги съм била отличничка, много отговорна, организирана. За съжаление и често избухлива, нетърпелива, гневна.

Искам да кажа,че това състояние е трудно да се диагностицира при положение,че може да се маскира зад много други неща, например обикновена депресия или тревожност, дори само зад ПР, но един добър специалист може много добре да прецени нещата и да постави диагнозата.

Не трябва да се срамуваме,че имаме БАР. Нищо срамно няма в това. Такива сме каквито сме и това дори ни прави по-специални от останалите хора.

Мога да дам няколко съвета на тези които искат да си помогнат:

1. Намерете си добър психиатър,който да постави правилната диагноза. Това е първата стъпка. Аз съм сменила доста. Мога да препоръчам като наистина добри специалисти д-р Кръстникова на 4 Километър и д-р Александър Петров в Психиатричната клиника на ВМА. Двамата са много спокойни, отделят време, добри специалисти са, знаят какви въпроси да зададат и са МНОГО деликатни със лекарствата, за разлика от Рали Димитров например, който може да ви натъпче с доста неща и то в големи дози ( което обаче не го прави лош лекар ). Правилният лекар ще ви изпише правилните лекарства. Имайте предвид,че процеса е до живот. Едно лекарство може да ви е ОК, след което да спре да действа. Може да има непоносими странични действия, може да ви го сменят, да комбинират, да намалят дозите. Процеса е дълъг. Болестта си е с вас до живот и вие просто ще трябва да я поддържате. Не забравяйте да споменете на доктора ако имате роднина с психически проблеми, това е много важно. Трябва да сте максимално искрени!

2. След като имате точната диагноза и ви е изписано лекарство, пийте си го. Не злоупотребявайте, не пийте алкохол, не пушете. Много е важно да имате РЕЖИМ. От изключително значение е. За мен един режим включва: организирано и точно време за лягане и ставане ( този цикъл е много важен ), добра храна, медитация и спорт. Това е цялостен начин на живот, който трябва да придобиете и възпитате у вас и то като войници, ако искате да си помогнете. Той няма да ви излекува, но ще поеме поне 50% от оплакванията ви. Медитацията е много хубава за нас. Говоря за проста медитация, без излишни глупости - хубава успокояваща музика и отпускане на тялото.

3. Намерете вашия психотерапевт. Говорим за психолог, не за психиатър. Разликата е,че единият е лекар, който изписва лекарства, а другият е лекар, който говори с вас, той е по-скоро терапевт.
В София специално има доста добри психотерапевти, аз моя го улучих на 4 път чак Simple Smile Много е важно да направите връзката с този човек, защото той ще ви помогне да разберете много неща за себе си и да си обясните много неща. Много от проблемите се коренят и в миналото и освен че на физическо ниво сме болни, съм сигурна че повечето от нас имат и проблеми на емоционално ниво от детството. 

4. Приемете състоянието си. Колкото по-спокойно го приемете,толкова по-добре. Това,че имате БАР ще ви обясни много от състоянията ви, защо понякога сте гневни, друг път депресирани, друг път тревожни и прочее.

5. Споделяйте. Говорете за проблема си с близките, с лекарите, с психолога си, с приятели, дори с децата си. Това е много важно за да можете да не се затлачвате с излишна негативна енергия.


Има много хора които не знаят,че имат БАР, имат поставени грешни диагнози, пили лекарства с години без резултат или с минимален, или със странични действия и прочее. Не сте/сме единствените с БАР, много сме, за съжаление. Но БАР е болест като всяка друга и имате право на помощ като всеки друг.


Ако се опитате да направите тази комбинация лекарство - психотерапия - спорт - медитация - добра храна, съм сигурна,че резултата ще е добър и ще сте доволни от качеството си на живот.

Аз самата имам кризи и знам много добре какво е преживяването. Знам какво е да си безпомощен и да си отчаян, да не виждаш светлина в тунела. Знам,че няма да се излекувам,че това е с мен до живот. Радвам се на хубавите моменти и на живота до колкото МОГА.

Не се отчайвайте. Знам,че хубави мисли и събирания с приятели няма да ви излекуват, нито твърдения от сорта " Нищо ти няма", " Стегни се", " Всичко ти е в главата" и прочее. Това са глупости. И който го казва, той просто не знае какво е да си депресиран. Разбирам и тези хора,защото след като нямат нашия проблем, те не могат да усетят какво е да си в това състояние, не могат да разберат и най-лесното е да неглижират проблема.

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Ето, че си намерила темата!  Hug  Hug  Hug

# 19
  • Мнения: 789
Опа, вихрогонче, не знаех,че това е темата. Ето ме, сега ще поканя и една друга девойка да "лудеем" заедно Simple Smile

# 20
  • Мнения: 191
Айде почна се  Laughing

# 21
  • Мнения: 191
tiina ,

Всичките ти емоции са химия и начина ти на мислене се определя от тях.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Тук съм  Hug
Определено съм си луда калинка  Laughing
Имам нужда да си пиша с други БАР-овци и БАР-онеси  Flutter  bowuu   bouquet

# 23
  • Мнения: 789
Опа, вихрогонке как си? В коя част на спектъра е настроението днес?  Joy

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Точно днес настроението ми е определено нетърпеливо  Heart Eyes След малко ще водя детето си и племенничката си на кино  bowuu  Flutter Ще гледаме Пепеляшка!

# 25
  • Мнения: 789
Точно днес настроението ми е определено нетърпеливо  Heart Eyes След малко ще водя детето си и племенничката си на кино  bowuu  Flutter Ще гледаме Пепеляшка!

Супер, май и ти ще се забавляваш  Joy

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Да, така беше! Не само се забавлявах обаче. Бая си и поплаках  Embarassed

# 27
  • ❌❌❌
  • Мнения: 779
Здравейте! bouquet Само се записвам, че не знам как да си запаметя темата без да пиша.

Последна редакция: нд, 20 мар 2016, 17:27 от Фаина

# 28
  • Мнения: 28
Здравейте. И аз съм с БАР и ще ми е приятно да си споделяме неволите.....Накратко ще разкажа за себе си- всичко започна преди 7г.- след като родих. Още в болницата не съм спала въобще-типичните маниакални симптоми. Имала съм 3 кризи- ужасни. Изпадам в хипомании, в които съм на моменти направо неадекватна. Но последната ми криза беше най-тежка, бях си внушила някакви абсолютно нереални неща, бях агресивна, абе ужасна работа....В момента съм на Рестигулин и се чувствам отлично (бях наддала 20кг от старите лекарства...Депакини, Оланзапини...). Препоръчвам това лекарство на всички жени с БАР, тъй като има по-малко странични ефекти и не влияе на хормоните, съответно на килограмите. Производно е на Абилифай и лекарката ми каза, че се препоръчва специално за жените. Ами това е от мен, ще се радвам да пишете повече Simple Smile

# 29
  • Мнения: 18
Здравей, аз пък не знам дали имам БАР, но ме мъчат депресии всяка година. Доста тежки, не мога да работя в тези състояния. Потиснатост, никаква енергия и най-лошото липса на концентрация и многоооо слаба памет. Като пълен идиот се чувствам и това ме потиска много. Тея лекари така и не намериха нито диагноза, нито лекарството за мен. Пил съм какви ли не АД, преди години ми помагаха, но последните 5-6г не. Седя по 8 месеца в това ужасно състояние. Две психиатърки съм имал и според едната е или рецидивираща депресия или някаква форма на БАР, но пък мании не съм имал, хипомания може би веднъж в следствие на прием на АД, но не съм правил нещо особено нетипично за нормален човек. Имах много енергия в себе си. Сега от 2 месеца пия литий, уж да предотвратява депресията, но пък за него пише че главно пази от мания, каквато не съм имал. Не знам дали си внушавам или не, но от него се чувствам още по зле. Някой има ли опит с литий да сподели впечатления и знаете ли дали помага при депресия?

Общи условия

Активация на акаунт