Тежка депресия/БАР

www.bg-mamma.com/index.php?topic=805125.60 Вероятно това е мястото

Не смятам, че там ще намери отговорите.
Като казваш "криза" предполагам говориш за преминаване към мрачните депресивни настроени, не паник атака, нали?
 Болните с БАР имат форум май

В темата, посочена от мен, пишат/пишем не само с ПР, а и с ОКР, ПА и т.н. ако все пак за БАР има отделна тема - извинявам се, не знаех   

   Здравей, аз съм на 21 г., с БАР тип 2. Пиех 5 вида антидепресанти и антипсихотици, дори едните лекарства ги поръчвах от Гърция, защото в България ги няма. Не успях да "преживея" страничните ефекти от лекарствата (тремори, спиране на цикъл, постоянно пресъхване на устата, бели петна и т.н.) и може би не бях достатъчно търпелива и ги спрях без нашите да разбират и в момента, от месеци насам съм в тежка депресия, от която изглежда изход да няма, което още повече ме съсипва.

    Не мога да стоя сред хора, не мога да комуникирам нормално, не мога да се отпусна, да говоря, дори да мисля нормално. Не мога да си гледам лекциите и изпитите. От месеци не съм излизала никъде и съм като затворник в нас. От родителите ми най-често срещам упрек, че бездействам и нищо не правя, а се чувствам така, сякаш просто нямам сили да се помръдна. Даже все по-често ми минават мрачни и тъмни мисли относно смъртта и като че ли се примирявам с тази мисъл колкото и патетично да звучи. Като ме налегне депресията става страшно - с месеци не излизам, мога с дни да не се къпя - никаква хигиена, нямам приятели, не ходя по кафета, нямам гадже, здравословното ми състояние не е добро, защото освен с БАР съм и с всякаквите разклонения на хранителни разстройства - за момента с хиперфагия, както и с алкохолна зависимост. Дори преди няколко месеца бях на косъм да умра (често съжалявам, че не се случи), заради злоупотреба с алкохол и антидепресанти.

   Аз избрах да спра лекарствата, защото не успях да понеса страничните ефекти, а може би не бях достатъчно упорита, търпелива, настоятелна, активна, знам ли и аз какво се случи. Отказвам вече да ходя на психиатри не защото са лоши, не поставят правилната диагноза или изписват куп анти-живот лекарства, а просто защото аз самата нямам сила да се боря и като че ли да живея. Нямам и желание, не виждам смисъл. Казвайки, че не виждам смисъл, не се стремя да се впускам във философското примирение с безсмислието на живота и тегленето на локуми дали има или няма смисъл живота, а просто нямам сили да водя нормален начин на живот, който виждам, че около мен кипи.

   Наясно съм, че времето много бързо отминава, дори неведнъж съм изпитвала отчаяние, че докато останалите хора на моята възраст ходят на кино, планина, забавляват се, аз стоя увита в леглото, чакайки и молейки се по-бързо Господ да си ме прибира. На някои може да прозвуча налудно (все пак такова ми е състоянието) и прекалено депресивно (в момента съм на това дередже), но се надявам да не внасям излишна паника или притеснения. Казват, че доста хора с всякакви р-ва са много надарени, имат различни таланти, което е оптимистично, защото в работа, хобита и т.н. може да се намери прекрасно вдъхновение за живот, за дейност, за активност. Аз не успях със себе си да се справя. Също така доста от хората търсят утеха и успокоение в църкви, особено на почит стоят евангелските, защото имат прекрасна концепция за Бог, за Висша Сила, за общение между Бог и човек и т.н. Източните философии и религии също до колкото знам помагат, но като всяка философия, религия, вяра - търси се вариант за достигане на някаква вътрешна хармония и спокойствие, вдъхновение, сили и мотивация за живот.

   Разбира се, лекарствата също помагат, далеч съм от мисълта да ги подценявам. Ако не помагаха нямаше да съществуват, но аз видях при себе си, че съм със склонности да предрусвам и с тях, както с всяко едно нещо от живота ми и вместо да ми помогнат, става обратното.
 
   Предполагам при добро желание има варианти и начини, способи и методи за излизане от тези състояния.
   За цялостно излекуване не съм наясно, но до колкото знам има възможности за контролиране на кризите и предотвратяването им, както и за водене на пълноценен живот.

БАР не е раздвоение на личността!!! И няма как да се определи една депресия дали е "с вероятност да се развие към БАР". Все едно да страдаш от мигрена и да ти кажат, че е "с възможност да се развие към тумор в мозъка". Не си внушавайте болести, които нямате. Повярвайте ми, ако имате БАР, ще е много ясно изразено...

Това за често срещаните психични разстройва при известните личности има друга теория, не знам дали е 100 % истина, но съм чела в разни сайтове, че тяхното съзнание е програмирано по определен начин (нарича се MK Ultra Mind Control) и когато неминуемо настъпи някакъв бъг в "програмата" и те започнат да се държат неадекватно, версията за пред обществото е психично заболяване. Бритни Спиърс е добър пример за това. Иначе при теб проблемите не се ли отключиха от изрусяването на косата? Помня, че имаше такава тема, където говорихме подробно как да възстановиш изгорената коса.

Ако си нямала поне един маниакален епизод, най-вероятно не страдаш от БАР. Но все пак ако си с БАР препоръчвам ти да гледаш документалният филм на Стивън Фрай, "The Secret Life of the Manic Depressive" , ще получиш доста информация за болестта.
Самата аз имам БАР, но не пия никакви лекарства. Обаче тренирам усилено, практикувам йога, имам и режим на хранене. Друго, което мога да препоръчам са всякакви терапии за намаляване на стреса.
Имай предвид обаче, че някои други състояния или заболявания може да се изразяват с подобни симптоми като БАР - например проблеми с щитовидната жлеза, липса на витамин В12, така че се увери, че няма друго, което да провокира същите симптоми.

Аз бях в това състояние . Изчетох какво ли не , самонавивах се , ядох здравословно , ходих на ходжа , спортувах и нищо.

Накрая отидох на психолог и ме оправи с Тифаксин.

Спряха ми го чак след 3 години , но и до сега си държа Ксанакс в случай , че ме удари отново.

Да попитам и тук , някакви препокъки за добър психиатър от София на частна практика ? Някакво мнение за Рали Димитров, или някой друг?

Serpentine, точно от изрусяването дойде проблема. Много рязка смяна на визията. В момента съм на хапчета и само стоене вкъщи. От 2 месеца съм така. Преди кризата бях по-активна и си търсех работа даже. Водих по-нормален начин на живот. Ходих на интервюта, насам натам. Преди 2 месеца се влоших, защото сама си нарязах косата в банята, в изблик на някаква агресия. Майка ми е имала псих заболяване и аз се самонавих автом. че ще стсна ксто нея. След това нещо последваха куп психиатри и АД за стабилизиране на настроението. В момента съм на периоди, като усещам, че все повече се залежавам.. не искам и нямам желание да правя нищо. Почти не излизам.. вчера излезнах за 1 път от седмици наред на пазар. Чакам да мине зимата и може би тогава ще почувствам няк облекчение и ще живна. Надявам се догодина лятото вече да съм се по-стабилизирала. И на мен не ми се обикалят психиатри, предпочитам да си стоя вкъщи. И да чакам да ми се размине.  Ако не беше тази криза в банята.. точно преди зимно време с минусови температури и 2 пръста коса, може би нямаше да стигна до там. В момента се държа. Днес мои приятели ще ми идват на гости, но нямам идея кога и дали ще се оправя. Мн е относително. И най-вече какво значи "оправяне" или по-скоро ремисия на заболяването.

Аз съм с БАР, добре, че видях темата, ще се радвам ако мога да бъда полезна някому! 

Сurse,

Нямам конкретен опит, но случайно те прочетох и не мога да не отговоря.


Постави си само една задача за деня - да вземеш душ.
Похвали се колко си страхотна след като си го направила.
Никакви задачи, никакви срокове, никакви упреци към себе си.

И най-дългият път започва с една крачка. С другите не се сравнявай, само със себе си.
Имаш огромен потенциал.
Пишеш изключително грамтно в сравнение с масата пишещи във форума, имаш преценка за състоянието си, имаш сили да го изложиш пред толкова хора - това е огромен потенциал. Природата е вложила много в теб, имаш сили да се хармонизираш.

Прегръдка.

Писах, писах и форумът ми изтри поста  сега се връщам отново да ти пиша...

КУРС, ще ти разкажа за себе си, ако ми позволиш, пък дано съм ти полезна с нещо така:

Първият ми депресивен епизод беше през далечните септември-октомври-ноември 1996, тъкмо бях приета студентка първи курс в СУ - Психология, желаната специалност. Всичко започна рязко и неочаквано. Оправих се сама и без лекарства, с много горещи молитви. Криех се колко съм зле. Тежък, тъжен, самотен период...

Втората ми депресия беше през ноември 2004 докъм февруари 2005 година, това беше най-най-тежкият, труден, тъжен, черен, смазващ период в моя живот, който никога няма да забравя... винаги ще помня ада, през който преминах... първото ходене при психиатър... срамът, страхът... това беше следродилната ми депресия, най-мъчното нещо, което ми се е случвало за моите близо  37 години. Имах бебе, отговорности, а аз - срутена в нищото. Безнадеждна, лепкава отчАяност...

И ... изведнъж ... бум-тряс! - през март 2005, може би следствие приема на АД, полетях стремглаво нагоре в първата си хипомания /еуфория/, хайде пак психиатър, смяна на хапчетата и промяна на поставената диагноза от постнатална депресия на БАР /биполярно афективно разстройство/. Оттогава насам почти 10 години, в които живея диагностицирана с БАР.

Трудни години, няма да те лъжа. Периодите с времето зачестиха. Но пък станаха някак по-леки за понасяне, по-очаквани и по-лесни за преборване от мен и близките ми. Разстройството е неприятно и коварно, но въпреки това има начини и средства, за да му противостоиш или поне държиш в някакви граници. Ето, например, аз нямам ТЕЛК, не съм прекъсвала работа заради БАР-а, не съм била хоспитализирана, дори в най-екстремните ми периоди...

Бих ти казала и още, но засега стига толкова. Оставам отворена за теб. Пращам ти приятелска прегръдка и чакам да пишеш отново!     

Здравейте, аз съм на 37 мъж.
Есента през 2001г. изпаднах в депресия. Вследствие на прием на АД имах нещо като хипомания-прилив на енергия, но нищо повече. От тогава насам есенно време изпадам в депресии. Не съм имал повече приповдигнати епизоди. През тези 14г. само две или три години ме е пропускала депресията. Пил съм какво ли не. В началото се оправях с АД, след което спряха да ми действат, като последните ми 4 депресии са доста тежки и продължителни, траят по 8 месеца. Сега отново депресия... никакво желание за нищо, пълна апатия, не ми се среща с никой. Паметта ми е меко казано неуслужлива, страхувам се да не е перманентно увредена. Трудно се концентрирам и мисълта не ми тече добре, дори сега като пиша ми е трудно да се изразявам добре.
С кански мъки се опитвам да спортувам. Ходя да тичам и от време на време на фитнес. Енергия нямам, но насила правя тези неща, защото знам, че е добре. Пия ламиктал, някаква минимална доза. Уж го пия за да не изпадам в депресии, уви...... АД не пия, но с психиатърката ми решихме да опитаме Анафранил. Никога не съм го пил. Лошото е, че съм изгубил надежда, че ще ми подействат АД.
Дайте някакъв съвет. Само моля да не бъде от типа да мисля позитивно, да се срещам с весели хора и подобни. Който не е бил в наистина тежка депресия не би разбрал.

Според мен АД са само за потискане на емоциите, но те в никакъв случай не променят начина ти на мислене. Бих ти препоръчала психотерапия, става много бавно, нещо от типа 2 крачки напред 1 назад, но поне е ефективно. Твоята депресия без да съм лекар ми прилича на сезонно афективно разстройство. Има много материали за депресията в интернет, ако владееш
английски биха ти били от голяма полза. Чела съм и за лампа с която се лекува тази депресия, ето тук : http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/seasonal-affective … ment/art-20048298
В съседната тема за депресията момичетата препоръчват книгата: Да се чувстваш добре: Клинично доказано лечение на депресията без медикаменти.
Иначе те разбирам много добре какво значи да вършиш нещо на сила, да нямаш желание за нищо, аз също го изпитвам на мой гръб в момента.

Каликан, с теб съм и аз! Ще се оправиш, човече. И това ще мине 

Привет,

след няколко години неуспешно лечение на ПР, бях диагностицирана с БАР от смесен тип, характеризиращо се с повече и най-вече депресивни епизоди, както и епизоди на лека хипомания. При мен проблема е,че често се гневя и не сдържам емоциите си също така, което е типично за БАР. Виждам,че има и други хора като мен и честно казано ме радва факта,че се говори за това. Много се опреличавам с думите на Вихрогонче, моята история е много подобна, но освен БАР имам и панически атаки ( т.нар. коморбидна тревожност ).

Пила съм доста лекарства, най-вече АД, защото диагнозата ми за 4 лекари беше паническо или тревожно разстройство. Уви, чак миналата година успяха да ме диагностицират правилно.

Преди се срамувах от състоянието си. Това е нещо което не съм избирала за себе си, но уви то  съществува и е факт. Много пъти съм се питала защо на мен, с какво съм заслужила и прочее, но това не променя нещата. 

В момента съм бременна и както разбирате нямам много опции да пия лекарства, а най-много се страхувам какво ще стане след бременността. За момента не пия нищо, но ми е предписан Золофт за депресия и ПА, като да имам едно на ум,че може да отключи лека хипомания/раздразнителност. Е, както разбирате няма особени опции - без лекарства депресирана, с лекарства които мога да пия сега - с риск за хипомания и прочее.

Не съм изпадала в мании никога, само в хипомании. Имала съм периоди в които не ми се е яло нищо, не ми се спи, имам енергия за 100 човека. Винаги съм била отличничка, много отговорна, организирана. За съжаление и често избухлива, нетърпелива, гневна.

Искам да кажа,че това състояние е трудно да се диагностицира при положение,че може да се маскира зад много други неща, например обикновена депресия или тревожност, дори само зад ПР, но един добър специалист може много добре да прецени нещата и да постави диагнозата.

Не трябва да се срамуваме,че имаме БАР. Нищо срамно няма в това. Такива сме каквито сме и това дори ни прави по-специални от останалите хора.

Мога да дам няколко съвета на тези които искат да си помогнат:

1. Намерете си добър психиатър,който да постави правилната диагноза. Това е първата стъпка. Аз съм сменила доста. Мога да препоръчам като наистина добри специалисти д-р Кръстникова на 4 Километър и д-р Александър Петров в Психиатричната клиника на ВМА. Двамата са много спокойни, отделят време, добри специалисти са, знаят какви въпроси да зададат и са МНОГО деликатни със лекарствата, за разлика от Рали Димитров например, който може да ви натъпче с доста неща и то в големи дози ( което обаче не го прави лош лекар ). Правилният лекар ще ви изпише правилните лекарства. Имайте предвид,че процеса е до живот. Едно лекарство може да ви е ОК, след което да спре да действа. Може да има непоносими странични действия, може да ви го сменят, да комбинират, да намалят дозите. Процеса е дълъг. Болестта си е с вас до живот и вие просто ще трябва да я поддържате. Не забравяйте да споменете на доктора ако имате роднина с психически проблеми, това е много важно. Трябва да сте максимално искрени!

2. След като имате точната диагноза и ви е изписано лекарство, пийте си го. Не злоупотребявайте, не пийте алкохол, не пушете. Много е важно да имате РЕЖИМ. От изключително значение е. За мен един режим включва: организирано и точно време за лягане и ставане ( този цикъл е много важен ), добра храна, медитация и спорт. Това е цялостен начин на живот, който трябва да придобиете и възпитате у вас и то като войници, ако искате да си помогнете. Той няма да ви излекува, но ще поеме поне 50% от оплакванията ви. Медитацията е много хубава за нас. Говоря за проста медитация, без излишни глупости - хубава успокояваща музика и отпускане на тялото.

3. Намерете вашия психотерапевт. Говорим за психолог, не за психиатър. Разликата е,че единият е лекар, който изписва лекарства, а другият е лекар, който говори с вас, той е по-скоро терапевт.
В София специално има доста добри психотерапевти, аз моя го улучих на 4 път чак Много е важно да направите връзката с този човек, защото той ще ви помогне да разберете много неща за себе си и да си обясните много неща. Много от проблемите се коренят и в миналото и освен че на физическо ниво сме болни, съм сигурна че повечето от нас имат и проблеми на емоционално ниво от детството. 

4. Приемете състоянието си. Колкото по-спокойно го приемете,толкова по-добре. Това,че имате БАР ще ви обясни много от състоянията ви, защо понякога сте гневни, друг път депресирани, друг път тревожни и прочее.

5. Споделяйте. Говорете за проблема си с близките, с лекарите, с психолога си, с приятели, дори с децата си. Това е много важно за да можете да не се затлачвате с излишна негативна енергия.


Има много хора които не знаят,че имат БАР, имат поставени грешни диагнози, пили лекарства с години без резултат или с минимален, или със странични действия и прочее. Не сте/сме единствените с БАР, много сме, за съжаление. Но БАР е болест като всяка друга и имате право на помощ като всеки друг.


Ако се опитате да направите тази комбинация лекарство - психотерапия - спорт - медитация - добра храна, съм сигурна,че резултата ще е добър и ще сте доволни от качеството си на живот.

Аз самата имам кризи и знам много добре какво е преживяването. Знам какво е да си безпомощен и да си отчаян, да не виждаш светлина в тунела. Знам,че няма да се излекувам,че това е с мен до живот. Радвам се на хубавите моменти и на живота до колкото МОГА.

Не се отчайвайте. Знам,че хубави мисли и събирания с приятели няма да ви излекуват, нито твърдения от сорта " Нищо ти няма", " Стегни се", " Всичко ти е в главата" и прочее. Това са глупости. И който го казва, той просто не знае какво е да си депресиран. Разбирам и тези хора,защото след като нямат нашия проблем, те не могат да усетят какво е да си в това състояние, не могат да разберат и най-лесното е да неглижират проблема.

Ето, че си намерила темата!     

Опа, вихрогонче, не знаех,че това е темата. Ето ме, сега ще поканя и една друга девойка да "лудеем" заедно

Айде почна се 

tiina ,

Всичките ти емоции са химия и начина ти на мислене се определя от тях.

Тук съм 
Определено съм си луда калинка 
Имам нужда да си пиша с други БАР-овци и БАР-онеси       

Опа, вихрогонке как си? В коя част на спектъра е настроението днес? 

Точно днес настроението ми е определено нетърпеливо  След малко ще водя детето си и племенничката си на кино    Ще гледаме Пепеляшка!

Супер, май и ти ще се забавляваш 

Да, така беше! Не само се забавлявах обаче. Бая си и поплаках 

Здравейте! Само се записвам, че не знам как да си запаметя темата без да пиша.

Здравейте. И аз съм с БАР и ще ми е приятно да си споделяме неволите.....Накратко ще разкажа за себе си- всичко започна преди 7г.- след като родих. Още в болницата не съм спала въобще-типичните маниакални симптоми. Имала съм 3 кризи- ужасни. Изпадам в хипомании, в които съм на моменти направо неадекватна. Но последната ми криза беше най-тежка, бях си внушила някакви абсолютно нереални неща, бях агресивна, абе ужасна работа....В момента съм на Рестигулин и се чувствам отлично (бях наддала 20кг от старите лекарства...Депакини, Оланзапини...). Препоръчвам това лекарство на всички жени с БАР, тъй като има по-малко странични ефекти и не влияе на хормоните, съответно на килограмите. Производно е на Абилифай и лекарката ми каза, че се препоръчва специално за жените. Ами това е от мен, ще се радвам да пишете повече

Здравей, аз пък не знам дали имам БАР, но ме мъчат депресии всяка година. Доста тежки, не мога да работя в тези състояния. Потиснатост, никаква енергия и най-лошото липса на концентрация и многоооо слаба памет. Като пълен идиот се чувствам и това ме потиска много. Тея лекари така и не намериха нито диагноза, нито лекарството за мен. Пил съм какви ли не АД, преди години ми помагаха, но последните 5-6г не. Седя по 8 месеца в това ужасно състояние. Две психиатърки съм имал и според едната е или рецидивираща депресия или някаква форма на БАР, но пък мании не съм имал, хипомания може би веднъж в следствие на прием на АД, но не съм правил нещо особено нетипично за нормален човек. Имах много енергия в себе си. Сега от 2 месеца пия литий, уж да предотвратява депресията, но пък за него пише че главно пази от мания, каквато не съм имал. Не знам дали си внушавам или не, но от него се чувствам още по зле. Някой има ли опит с литий да сподели впечатления и знаете ли дали помага при депресия?

Литият предпазва от мания. Не знам защо и кой ти го е предписал при депресия? 

Лекарката и аз същото й казах, но тя ми каза че помага и при рецидивираща депресия. Не знам какво да мисля вече с тези лекарства, имам чувството че при мен нито едно не помага..... Всяка есен или зима едно и също - депресия, без никаква причина и то тежка Продължаваща по 7-8 месеца последните години

Практика е да се добавя литий към лечението с антидепресант и особено в периода на преминаване от един антидепресант към друг, тъй като литият усилва антидепресивния ефект.

Здравейте,
благодаря Ви за хубавата тема!!! Намирам я за много полезна!!!
Дали някой може да ми отговори: може ли да се диагностицира БАР със изследване на лития в кръвта.

Има ли референтни стойности под които, съдържанието на литий - може да се счита че доказва БАР.
Имам много близък човек на когото не зная как да помогна, не зная дали страда от БАР, но откривам много съвпадащи симтоми.

Ще съм признателен, ако ми препоръчате опитен психиатър в София!!!

Много полезна тема!

 Здравейте! Мой близък е в тежка депресия.  Преди около месец, след престой в клиника, смени лекарствата, които пиеше от години с нови, защото въпреки тях не се чувстваше добре. Новите обаче явно не са подействали все още.
 Майка му почина и той не дойде на погребението, като през това време е изпил много таблетки от две лекарства - Клонарекс и Хедонин. В реанимация е сега... Като прочетох  листовките се учудих защо разполага с тях, като се има предвид, че не са за депресии...Искрено се надявам да се стабилизира, но и се страхувам как ще продължи напред. Ясно е, че ще продължи с лекарствата... Можете ли да ме посъветвате какви хранителни добавки могат да се включат към режима му? Диабетик е.
Имате ли опит в приема на високи дози Инозитол, например?

Здравейте, аз имам група във Фейсбук, за тревожните разстройства. Не съм психолог, нито какъвто и да е специалист. Просто създадох място, в което всеки може да си споделя състоянието, проблемите, да поиска помощ, съвети, мнение, подкрепа, идеи, да обсъждаме всичко свързано и полезно в темата. Може да намерите и приятели. Всичко, което смятате, че ще е в полза. Групата е - “Тревожни разстройства“.