Насилието в Училище

Това как бихте го коментирали?

В големите елитни гимназии има голямо значение и  материалното положение,децата се сдушват по този показател и другата част автоматично минава за аутсайдерски контингент,ако мога така да се изразя....Това се явява не малък тормоз,както много добре го е описало момичето.По-"обикновените" деца се гледат с друго око,учителите "служат" където им изнася естествено и т.н,т.н

Смирение и Примирие са думи с различно значение.Аз не приканвам към насилие.Приканвам към генерално решаване на проблема.Лиляна , ако някой се изгаври с твоята дъщеря какво ще направиш -ще се примириш ли? Аз никога...

rainbow2012, бъркаш примирието/смирението с адекватността. Всяко действие има своите последствия, затова трябва да се отнасяме строго, но адекватно.
Правиш паралел с другата тема, а тези родители не са пример за смирени или примирени хора.
Лиляна, темата ми е важна, затова продължавам.

teddynm, създаването на колектив и целенасочените възпитателни мерки не зависят от материалното положение на родители, нямат общо. Но ако вече има проблеми, изпуснати са нещата или поради други обстоятелства са се появили такива, то е възможно да има оказван натиск от родители. В подобни случаи учителят не е ''защитен'' и може да се поддаде. Аз не съм виждала подобен тип отношения, но това очевидно не ги прави невъзможни. Предполагам, че най-добрата реакция срещу намесата е колективната. Ако родителите обърнат внимание, имат по-голям шанс да не останат ''глас в пустиня''. Друг е въпросът, че знам колко трудна мисия е това- група хора да се обединят и да предприемат необходимото заедно.
Разбира се, към това може да се прибави и безразличието, което от само себе си се е настанило в съзнанието на някой учител. Не е нужно да има подобни проблеми, за да си безразличен. А понякога може да е чист страх или притеснение, че не знаеш как да постъпиш/не си подготвен и ти се струва по-лесно да се правиш, че не виждаш. По мое мнение последното играе роля в някои случаи.

По повод незнанието на хората как да постъпят в определени ситуации и последващото блокиране - това съм забелязвала при всякакви хора, заемащи различни позиции и в различни сфери.

Според мен всичко идва от целенасочения състезателен принцип, който се прокламира навсякъде - семейства, ясли, градини, училища. Кому е нужен отвън зададен ритъм на развитието на едно дете, ако системата на обучението му дава шанс да върви напред подкрепено без надбягване?!

Насилието идва от това, че цялото общество е разделено на уинъри и лузъри, а децата са си деца - първосигнални, предметно моделират света си, а чувствата на омраза и ревност възникват у всяко детско сърчице, когато е поставено в неравна битка за постигането на нещо, което се харесва от силния, находчивия, нахакания съученик.

Ето ви и една анкета за попълване. Тя е важна, тъй като резултатите ще се публикуват без да бъдат "обработвани" по удобния за агенциите начин.

https://docs.google.com/a/roditeli-varna.org/forms/d/1qZEuf8q2rv … Rl4iPqO8/viewform

Една от причината да има насилие в училищата е, че родителите не сме единни. Трябва да има повече контакти между родителите и да се решават общо проблемите, а не всеки да гледа за себе си.  В повечето случаи децата насилници упражняват тормоз не само над едно дете. Но много  хора не говорят за насилието.
Би трябвало в междучасията да има възпитатели или надзиратели, които да следят за реда.
Аз като малка не съм била тормозена,  защото съм била в хубави училища.
Но  синът ми имаше проблеми. В първи клас го тормозеха и директорката ми каза ако не ни харесва, да сменим училището.  А миналата година едно дете му беше разкървавило устата и казало, че ще му извади очите. Синът ми казал на учителката и тя нищо не казала. Тогава аз казах на сина ми като удрят, ще ги удряш. След няколко дена след като същото дете блъснало сина ми, и той го ударил и оставил синина. Тогава вече ни обърнаха внимание. Извикаха и другите родители и говорихме. Оттогава другото дете не се доближава до сина ми и той не ми се е оплаквал да го тормозят.

Бунтар и насилник не означават едно и също все пак. Бунтарството го има в... да не кажа във всяко, но в почти всяко дете, и общо взето за мен е важно качество. Не бих го определила като следствие от тормоза в училище. То е част от човешката природа и връзката му с насилието е само, ако насилникът намира оправдание за действията си в криворазбрано бунтарство.

Те затова и са написани отделно.  

Бунтарство може да има по природа в повече деца, но при контакт с насилието/тормоза много от тях са учени "да си траят" и са били възпитавани с поговорки като "Преклонена главица сабя не я сече", което може да се отрази на формиращия се характер.  В този смисъл, знае се, че когато децата са само свидетели, а не преки участници в насилие, това е също увреждащо.

Обратно, контактът с насилието може да причини и прекомерна реакция у детето и да събуди агресия и прекомерно бунтарство срещу установените обществени норми. Връзката между престъпността и насилието в детска възраст е отдавна и добре известна.

Аз не защитавам насилието като отговор, а просто смятам, че отговор -  когато става дума за системен тормоз и за сериозно насилие, не за дребни конфликти - трябва да има.  Желателно по приетия ред, с всички сили и преди всичко цивилизован, но ако всички други средства са изчерпани - тогава каквото работи. В тази връзка, възхищавам се на родителите на детето аутист, че продължават да се борят да узнаят истината, въпреки че училището не ги е подкрепило.

Причината да мисля така е, че последствията от насилието в ранна възраст могат да бъдат големи и дълготрайни, и затова трябва да се стараем да не ги допускаме.