Много са, но нещо от последната ме кара да обожавам Айзък Азимов - каквото е казал този човек, все е на място! Поздравявам ви с "Азазел" на Азимов
- Публикувана: 28 фев. 2006, 23:26 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 17:56 ч.
Коя е любимата ви книга???Споделете това,което ви хареса в нея!!!
... Горе-долу същото е и положението при Еко (изключение е "Името на розата"). Макар точно Еко да е "любимият писател" на всичко що е манекенка у нас. Друг е въпросът доколко го разбират и изобщо дали освен заглавието са прочели нещо друго.
Съгласна съм (не знам за манекенките), но на мен "Името на Розата" ми е изключително любима, а "Махалото на Фуко" го мъчих около година време (аз винаги имам "на оборот" 7-8 книги) и накрая се отказах. Явно за мен не е. С годините достигнах до извода, че животът няма да ми стигне да прочета всички книги, които искам, така че ако пропусна нещо, не е страшно (преди жестоко се комплексирах и довършвах всичко, независимо дали ми харесва или не).
Скоро зарязах така една книга: Confessions of an Economic Hit Man. Много опростен поглед над света, даже ме ядоса.
Дан Браун не-не. но довърших Да Винчи де.
ллл Не че е елитарен, просто изисква по-различно мислене и нагласа. Така както и Хесе. Горе-долу същото е и положението при Еко (изключение е "Името на розата"). Макар точно Еко да е "любимият писател" на всичко що е манекенка у нас. Друг е въпросът доколко го разбират и изобщо дали освен заглавието са прочели нещо друго.
Не съм съгласна за У. Еко! За да го разбереш е нужна не специална нагласа, а базови познания в някои области - история, философия, религии, семоитика...
Все пак той е учен, т.нар. му романи са върха на айсберга. (Убедена съм, че повечето не са чели или чували за "Интерпретация и свръхинтерпретация", "Трактат по обща семиотика")
Затова на много хора им е скучен, други усещат, че не могат да го разберат.
А на манекекнките любимият автор е Паоло Коельо, той е смилаем за масата, предлага синтезирани житейски истини и средностатистическия читател определя книгите му като "философия"!
едва ли има по - трудна тема 
няма да изброявам, още повече, че заглавията не са в категория "художествена литература".
От тях (все пак : "Quo vadis", "На изток от рая", "Черният обелиск", "Доктор Фаутус", "Йосиф и неговите братя".
П.С. категорично НЕ на Достоевски и "Майстора и Маргатира".
няма да изброявам, още повече, че заглавията не са в категория "художествена литература".
От тях (все пак
: "Quo vadis", "На изток от рая", "Черният обелиск", "Доктор Фаутус", "Йосиф и неговите братя". П.С. категорично НЕ на Достоевски и "Майстора и Маргатира".
"Склоността към мързела винаги е била най-силната черта от характера ми. Не си приписвам това качество, то е просто вродена дарба, която малцина притежават. На света има много мързеливи хора и "тежки гемии", но истинският лентяй е рядкост. Той не е човек, който се мотае без работа, с ръце в джобовете. Напротив - най-изумителната му способност, е, че винаги е страшно зает.
Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Човек не е в състояние да изпита някакво удоволствие от това, че не върши нищо, ако изобщо няма какво да върши. В такъв случай прахосването на време се превръща просто в занимание, и то много уморително. Подобно на целувката, лентяйството е най-сладко, когато е откраднато."
откъс от " Празни мисли на един празен човек"
Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Човек не е в състояние да изпита някакво удоволствие от това, че не върши нищо, ако изобщо няма какво да върши. В такъв случай прахосването на време се превръща просто в занимание, и то много уморително. Подобно на целувката, лентяйството е най-сладко, когато е откраднато."
откъс от " Празни мисли на един празен човек"
Не съм съгласна за У. Еко! За да го разбереш е нужна не специална нагласа, а базови познания в някои области - история, философия, религии, семоитика...
Все пак той е учен, т.нар. му романи са върха на айсберга. (Убедена съм, че повечето не са чели или чували за "Интерпретация и свръхинтерпретация", "Трактат по обща семиотика")
Затова на много хора им е скучен, други усещат, че не могат да го разберат.
Карен, аз точно това имах предвид като сложих и Еко в кюпа. Лично на мен ми се видя доста труден за четене, определено се насилих - като изключим розата. Наистина са си нужни познания в съответната материя, за да умееш да го четеш. И хич не ме е срам да си призная, че при мен не се получи "сработването".
Все пак той е учен, т.нар. му романи са върха на айсберга. (Убедена съм, че повечето не са чели или чували за "Интерпретация и свръхинтерпретация", "Трактат по обща семиотика")
Затова на много хора им е скучен, други усещат, че не могат да го разберат.
Карен, аз точно това имах предвид като сложих и Еко в кюпа. Лично на мен ми се видя доста труден за четене, определено се насилих - като изключим розата. Наистина са си нужни познания в съответната материя, за да умееш да го четеш. И хич не ме е срам да си призная, че при мен не се получи "сработването".
Имам доста любими книги, но като изключа "Емил от Льонеберя" и "Пипи дългото чорапче" за мен книга номер 1 си остава "Геномът" на Мат Ридли Харесва ми това, че в нея се описват всичките хромозоми на човека и гените, съдържащи се в тях. Всеки ген отговаря за дадено нещо. Като например, един от гените намиращ се в хромозома номер 16 отговаря за IQ-то. Има неща, които могат да потресат човек.
Харесва ми това, че в нея се описват всичките хромозоми на човека и гените, съдържащи се в тях. Всеки ген отговаря за дадено нещо. Като например, един от гените намиращ се в хромозома номер 16 отговаря за IQ-то. Има неща, които могат да потресат човек.
На младини (в училищните и студентските години) четях много , сериоzна и тежка литература и раzни дълбокомислени и класически и философски и какви ли не ... имах любими книги и подобни ... но вече одъртях zа такива неща и имам доста много неща пред подобни кривки , като семейство с дете, работа, домакинство и какво ли не ... сега ако успея да прочета нещо гледам да е леко, раzвлекателно , криминале или може дори някое арлекинче 
Не че е елитарен, просто изисква по-различно мислене и нагласа.
Да, аз също като теб, lulumba, мисля, че тук не става дума за елитарност, просто е въпрос на вкус. Но за по- различното мислене и нагласа - не съм убедена, че за това не ми допада Кафка. Интересното е, че харесвам други екзистенциалисти, явно не е въпросът в нагласата, просто си ме дразни (предвид обстойните ми занимания с негови творби).
И аз съм голяма читанка. От няколко дена я следя темата и все не се включвам, защото списъкът е огромен. Но тази вечер след като бях насилствено събудена в 2 часа и принудена да правя компания на едно инато магаренце седнах и си го написах. Естествено много от книгите се повтарят, сигурно съм и пропуснала нещо, но това е в общи линии.
Марк Твен – „Писма от земята”
Съмърсет Моъм – разказите му
Оскар Уайд – драмите му
Шекспир - комедиите
Удхаус – най-вече за Джийвс и Устър
Джек Лондон – „Малката стопанка на голямата къща”
О’Хенри - разкази
Джейс Клавел – „Цар Плъх”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”, „Разум и чувства”, „Ема”
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Александър Дюма – „Тримата мускетари” с продълженията „20 години по-късно”, „Още 10 години по късно – Виконт дьо Бражелон” , „Още 10 години по късно – Луиз дьо Ла Валиер”, Граф Монте Кристо”, „Кралица Марго”
Жул Верн – „Децата на капитан Гранд” , „Капитан Немо”
Лев Толстой – „Анна Каренина”, „Война и мир”
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо”
Николай Носов – „Незнайко в Слънчевия град”
Юрий Дружков – „Приключенията на Моливко и Сръчко”
Ерих Кестнир – „Романи за деца” , „Трима мъже в снега”
Астрид Линдгрен – „Пипи дългото чорапче” ( А Карлсон ме нервеше много, сега пак ме нерви – абсолютен егоист, винаги съм се чудела как го понася Дребосъчето)
Блага Димитрова – „Отклонение”
Фани Попова-Мупафова – „Солунския чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Иван Асен ІІ”, „Последният асеновец”
Цончо Родев – „Човекът без сянка”, „Черният конник”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Тътени”, „Бурята”
Николай Райнов – всички приказки
Марк Твен – „Писма от земята”
Съмърсет Моъм – разказите му
Оскар Уайд – драмите му
Шекспир - комедиите
Удхаус – най-вече за Джийвс и Устър
Джек Лондон – „Малката стопанка на голямата къща”
О’Хенри - разкази
Джейс Клавел – „Цар Плъх”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”, „Разум и чувства”, „Ема”
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Александър Дюма – „Тримата мускетари” с продълженията „20 години по-късно”, „Още 10 години по късно – Виконт дьо Бражелон” , „Още 10 години по късно – Луиз дьо Ла Валиер”, Граф Монте Кристо”, „Кралица Марго”
Жул Верн – „Децата на капитан Гранд” , „Капитан Немо”
Лев Толстой – „Анна Каренина”, „Война и мир”
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо”
Николай Носов – „Незнайко в Слънчевия град”
Юрий Дружков – „Приключенията на Моливко и Сръчко”
Ерих Кестнир – „Романи за деца” , „Трима мъже в снега”
Астрид Линдгрен – „Пипи дългото чорапче” ( А Карлсон ме нервеше много, сега пак ме нерви – абсолютен егоист, винаги съм се чудела как го понася Дребосъчето)
Блага Димитрова – „Отклонение”
Фани Попова-Мупафова – „Солунския чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Иван Асен ІІ”, „Последният асеновец”
Цончо Родев – „Човекът без сянка”, „Черният конник”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Тътени”, „Бурята”
Николай Райнов – всички приказки
Артър Хейли, но се зачитам и в полезната литература - съвети за хранене, обзавеждане и общуване макар да отсявам доста общи неща там, не ме ангажират като сюжет и вършат работа за преспиване вечер, когато общо взето чета:)))))) Откровено казано през деня съм фенка на списанията
И аз съм голяма читанка. От няколко дена я следя темата и все не се включвам, защото списъкът е огромен. Но тази вечер след като бях насилствено събудена в 2 часа и принудена да правя компания на едно инато магаренце седнах и си го написах. Естествено много от книгите се повтарят, сигурно съм и пропуснала нещо, но това е в общи линии.
Марк Твен – „Писма от земята”
Съмърсет Моъм – разказите му
Оскар Уайд – драмите му
Шекспир - комедиите
Удхаус – най-вече за Джийвс и Устър
Джек Лондон – „Малката стопанка на голямата къща”
О’Хенри - разкази
Джейс Клавел – „Цар Плъх”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”, „Разум и чувства”, „Ема”
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Александър Дюма – „Тримата мускетари” с продълженията „20 години по-късно”, „Още 10 години по късно – Виконт дьо Бражелон” , „Още 10 години по късно – Луиз дьо Ла Валиер”, Граф Монте Кристо”, „Кралица Марго”
Жул Верн – „Децата на капитан Гранд” , „Капитан Немо”
Лев Толстой – „Анна Каренина”, „Война и мир”
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо”
Николай Носов – „Незнайко в Слънчевия град”
Юрий Дружков – „Приключенията на Моливко и Сръчко”
Ерих Кестнир – „Романи за деца” , „Трима мъже в снега”
Астрид Линдгрен – „Пипи дългото чорапче” ( А Карлсон ме нервеше много, сега пак ме нерви – абсолютен егоист, винаги съм се чудела как го понася Дребосъчето)
Блага Димитрова – „Отклонение”
Фани Попова-Мупафова – „Солунския чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Иван Асен ІІ”, „Последният асеновец”
Цончо Родев – „Човекът без сянка”, „Черният конник”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Тътени”, „Бурята”
Николай Райнов – всички приказки
Марк Твен – „Писма от земята”
Съмърсет Моъм – разказите му
Оскар Уайд – драмите му
Шекспир - комедиите
Удхаус – най-вече за Джийвс и Устър
Джек Лондон – „Малката стопанка на голямата къща”
О’Хенри - разкази
Джейс Клавел – „Цар Плъх”
Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”, „Разум и чувства”, „Ема”
Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
Александър Дюма – „Тримата мускетари” с продълженията „20 години по-късно”, „Още 10 години по късно – Виконт дьо Бражелон” , „Още 10 години по късно – Луиз дьо Ла Валиер”, Граф Монте Кристо”, „Кралица Марго”
Жул Верн – „Децата на капитан Гранд” , „Капитан Немо”
Лев Толстой – „Анна Каренина”, „Война и мир”
Джани Родари – „Приключенията на Лукчо”
Николай Носов – „Незнайко в Слънчевия град”
Юрий Дружков – „Приключенията на Моливко и Сръчко”
Ерих Кестнир – „Романи за деца” , „Трима мъже в снега”
Астрид Линдгрен – „Пипи дългото чорапче” ( А Карлсон ме нервеше много, сега пак ме нерви – абсолютен егоист, винаги съм се чудела как го понася Дребосъчето)
Блага Димитрова – „Отклонение”
Фани Попова-Мупафова – „Солунския чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Иван Асен ІІ”, „Последният асеновец”
Цончо Родев – „Човекът без сянка”, „Черният конник”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Тътени”, „Бурята”
Николай Райнов – всички приказки
А за това мнение за Карлсон, мога само да кажа, че бях започнала да си мисля, че проблема е в мен дето толкова не го харесвам и ме дразни тоя прехвален Карлсон. А и едни изказвания има дето
...
Спокойно очаквам есента.
Спокойно очаквам есента.