Определено най-любима ми е 'Тютюн'.Мога да я чета десетки пъти и да откривам по нещо ново. Харесва ми да чета как живота на човек може да се променя и да има страшни възходи и спадове.Иначе много харесвам и Чудомир(направо си умирам от смях с разказите му-препоръчвам ги),Й.Йовков,Елин Пелин.
- Публикувана: 28 фев. 2006, 23:26 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 17:56 ч.
Коя е любимата ви книга???Споделете това,което ви хареса в нея!!!
И как щях да забравя разказите на О.Хенри-най истинските-сякаш извират от душата ти
Много хубава и същевременно много трудна тема. Трудна е, защото е невъзможно човек да обобщи в едно или две заглавия любимите си книги. Поне при мен е така. По-скоро имам любими автори, на които чета всичко и то с голям кеф. Имам и книги (разкази, новели...), които са ми много любими. Но със сигурност не са една и две.
1. Маркес - всичко, излязло изпод неговото перо. Но най-силни симпатии имам към: "Денят, в който спря да вали над Макондо" - първият от "Разказите с чудеса" и точно този, който по-късно го вдъхновява да напише "Сто години самота".
2. Кафка - особено "Дневникът"
3. Херман Хессе - не само "Игра на стъклени перли", но най-вече, макар че наистина много трудно се чете
4. "Човекът, който правеше дъжд" на Петриашвили
5. "Пипи дългото чорапче" - айде да не обяснявам защо.
6. Криминалните романи на Агата Кристи - много е добра в жанра
7. "Марсиански хроники" на Бредбъри
8. Шекспировите пиеси - това съм завършила и интересът ми е по-скоро професионален
9. Андерсен
10. Йордан Йовков - всичко, влюбена съм в този писател
11. и още един български автор, но съвременен - Деян Енев, разказите му са страшно добри
12. Селинджър - заради "Спасителят в ръжта"
13. Хемингуей - за "Старецът и морето"
Със сигурност изпускам доста, но това са книги и автори, които мога да чета и препрочитам много пъти.
1. Маркес - всичко, излязло изпод неговото перо. Но най-силни симпатии имам към: "Денят, в който спря да вали над Макондо" - първият от "Разказите с чудеса" и точно този, който по-късно го вдъхновява да напише "Сто години самота".
2. Кафка - особено "Дневникът"
3. Херман Хессе - не само "Игра на стъклени перли", но най-вече, макар че наистина много трудно се чете
4. "Човекът, който правеше дъжд" на Петриашвили
5. "Пипи дългото чорапче" - айде да не обяснявам защо.
6. Криминалните романи на Агата Кристи - много е добра в жанра
7. "Марсиански хроники" на Бредбъри
8. Шекспировите пиеси - това съм завършила и интересът ми е по-скоро професионален
9. Андерсен
10. Йордан Йовков - всичко, влюбена съм в този писател
11. и още един български автор, но съвременен - Деян Енев, разказите му са страшно добри
12. Селинджър - заради "Спасителят в ръжта"
13. Хемингуей - за "Старецът и морето"
Със сигурност изпускам доста, но това са книги и автори, които мога да чета и препрочитам много пъти.
"Шифърът на Леонардо" на Дан Браун, страхотна книга е!
И аз съм за всички негови книги също. Но сега съм преминала на малко по различна тематика .''Сексът и градът'','' Секс по спешност '' и все такива подобни.
Някой чел ли е автобиографията на Чаплин? 
Капоти - избирателно.
Ромен Гари - напоследък.
Павич - от край време.
Повечето от изброените по-горе.
Не харесвам Коелю, Дан Браун...
Ромен Гари - напоследък.
Павич - от край време.
Повечето от изброените по-горе.
Не харесвам Коелю, Дан Браун...
И аз така. 
Аз съм всеядна що се отнася до книги. 
и повечето книги ги чета по няколко пъти.
Любимата ми книга обаче е "Любов по време на холера" на Маркес. Цялата й атмосфера е магична и любимата ми фраза от нея: "Изтлялата жар на нещастна любов с дъх на горчиви бадеми..."
Четено последните години: М. Кундер ми харесва, на Коелю "Алхимикът" - това е единствената от всичките му, която препрочитам; Х. Филдинг "Бриджет Джоунс" /аз съм жена на моето време все пак/.
и повечето книги ги чета по няколко пъти. Любимата ми книга обаче е "Любов по време на холера" на Маркес. Цялата й атмосфера е магична и любимата ми фраза от нея: "Изтлялата жар на нещастна любов с дъх на горчиви бадеми..."
Четено последните години: М. Кундер ми харесва, на Коелю "Алхимикът" - това е единствената от всичките му, която препрочитам; Х. Филдинг "Бриджет Джоунс" /аз съм жена на моето време все пак/.
Някое от момичетата по- горе беше казало, че е ужасно да се изброяват любими книги. Напълно съм съгласна, но хем е ужасно, хем е сладко 
Защото, така като се замислих за любимите ми книги и тези ми мисли се преплетоха със спомени от миналото. Изобщо книгите живеят в нас по един прекрасен начин и се превръщат в символ на някой период от живота ни, а после ни е интересно да се върнем към безчетната редица от заглавия, сякаш се завръщаме към предишните отсянки на нашето "аз" в миналото. Изчела съм ужасно много книги, но в различни етапи от детството и младостта ми имаше такива от тях, които бяха наистина изключително важни за мен. От чудните приказки, през книгите на братя Мормареви, веселието с Чудомир, "Спасителят в ръжта" на Селинджър, първите по- сериозни любовни трепети с прекрасните и любими мои поети Яворов, Лилиев и Пушкин. После "Малкият принц" на Екзюпери (който препрочитам пак и пак), бурният смях с книгите на Джером Джером. По- късно се запалих по история и видях сметката на купища исторически книги (само някои от авторите: Стефан Цвайг и Анри Троая). Когато се почнаха пък дълбоките любови с многото усмивки и сълзи дори бях стигнала и до "Вечната Амбър" 
Препрочитах и "Герой на нашето време" на Лермонтов, но в този период май най- бях влюбена в един огромен том с божествени разкази на Стефан Цвайг (как този човек е съумял да разбере толкова добре женската душа и до днес се чудя). Харесвах също Стендал и Стайнбек. От българските писатели най- са ми на сърцето Д. Димов ("Осъдени души" е брилянтна), Й. Йовков и Д. Талев, много ми харесват и стиховете на Валери Петров. Обожавам и Балзак, като изключим склонността му понякога наистина много да прекалява с детайлираните си описания на незначителни предмети 
Но автора, когото така и не се научих да харесвам е Кафка - хващат ме нервите от усещането за мудност и безбрежна плачевност, което създава във всяка своя книга. Нали знаете, че преди да умре той самият е поръчал да се изгорят книгите му, обещали са му, но не са го изпълнили 
(Ей, някой почитател на Кафка да не вземе да ми се разсърди 
)
Но така като се замисля и ако трябва да определя най- любимия си автор - това при всички случаи е Е.М. Ремарк - просто го боготворя. Изчела съм, мисля, всичките му книги и до ден днешен този автор безгранично ме впечатлява. Струва ми се, че подобно на Йовков той успява да естетизира дори и тъмните житейски мъдрости и емоции, толкова е пластичен и затрогващ. И може би защото "Живот на заем" е първата негова книга, която прочетох, та тя си остава най- любимата ми книга на всички времена
Защото, така като се замислих за любимите ми книги и тези ми мисли се преплетоха със спомени от миналото. Изобщо книгите живеят в нас по един прекрасен начин и се превръщат в символ на някой период от живота ни, а после ни е интересно да се върнем към безчетната редица от заглавия, сякаш се завръщаме към предишните отсянки на нашето "аз" в миналото. Изчела съм ужасно много книги, но в различни етапи от детството и младостта ми имаше такива от тях, които бяха наистина изключително важни за мен. От чудните приказки, през книгите на братя Мормареви, веселието с Чудомир, "Спасителят в ръжта" на Селинджър, първите по- сериозни любовни трепети с прекрасните и любими мои поети Яворов, Лилиев и Пушкин. После "Малкият принц" на Екзюпери (който препрочитам пак и пак), бурният смях с книгите на Джером Джером. По- късно се запалих по история и видях сметката на купища исторически книги (само някои от авторите: Стефан Цвайг и Анри Троая). Когато се почнаха пък дълбоките любови с многото усмивки и сълзи дори бях стигнала и до "Вечната Амбър" Препрочитах и "Герой на нашето време" на Лермонтов, но в този период май най- бях влюбена в един огромен том с божествени разкази на Стефан Цвайг (как този човек е съумял да разбере толкова добре женската душа и до днес се чудя). Харесвах също Стендал и Стайнбек. От българските писатели най- са ми на сърцето Д. Димов ("Осъдени души" е брилянтна), Й. Йовков и Д. Талев, много ми харесват и стиховете на Валери Петров. Обожавам и Балзак, като изключим склонността му понякога наистина много да прекалява с детайлираните си описания на незначителни предмети Но автора, когото така и не се научих да харесвам е Кафка - хващат ме нервите от усещането за мудност и безбрежна плачевност, което създава във всяка своя книга. Нали знаете, че преди да умре той самият е поръчал да се изгорят книгите му, обещали са му, но не са го изпълнили (Ей, някой почитател на Кафка да не вземе да ми се разсърди )Но така като се замисля и ако трябва да определя най- любимия си автор - това при всички случаи е Е.М. Ремарк - просто го боготворя. Изчела съм, мисля, всичките му книги и до ден днешен този автор безгранично ме впечатлява. Струва ми се, че подобно на Йовков той успява да естетизира дори и тъмните житейски мъдрости и емоции, толкова е пластичен и затрогващ. И може би защото "Живот на заем" е първата негова книга, която прочетох, та тя си остава най- любимата ми книга на всички времена
Някой чел ли е автобиографията на Чаплин?
И аз.
А по темата всичко на: Ремарк, Чандлър, Стайнбек, Дж.К.Джером, Удхаус, А.и Б. Стругацки, Марк Твен, У.Уортън, като дете и Карл Май.
Харесвам "Параграф 22" - Дж.Хелър, "Спасителят в ръжта" - Селинджър, "Нежна е нощта" - Ф.С.Фицджералд, "Руфо Червенокосия" - Иван Мариновски, последната съм чела като дете, но и сега е препрочитам с удоволствие.
Има и още...
Ето на, изброяването изобщо не е хубаво нещо. 
Забравих един много любим автор - Марк Твен. Също така Джером Джером и Екзюпери, разбира се.
Авторът, който определено много ме дразни е Паулу Коелю. Категорично не ме кефи и модният напоследък чиклит.
А Кафка не се обиждам изобщо, че някои не го харесват. Въпрос на вкус. Честно казано книгите му допадат на ограничен кръг читатели. Не че е елитарен, просто изисква по-различно мислене и нагласа. Така както и Хесе. Горе-долу същото е и положението при Еко (изключение е "Името на розата"). Макар точно Еко да е "любимият писател" на всичко що е манекенка у нас. Друг е въпросът доколко го разбират и изобщо дали освен заглавието са прочели нещо друго.
Забравих един много любим автор - Марк Твен. Също така Джером Джером и Екзюпери, разбира се.Авторът, който определено много ме дразни е Паулу Коелю. Категорично не ме кефи и модният напоследък чиклит.
А Кафка не се обиждам изобщо, че някои не го харесват. Въпрос на вкус. Честно казано книгите му допадат на ограничен кръг читатели. Не че е елитарен, просто изисква по-различно мислене и нагласа. Така както и Хесе. Горе-долу същото е и положението при Еко (изключение е "Името на розата"). Макар точно Еко да е "любимият писател" на всичко що е манекенка у нас. Друг е въпросът доколко го разбират и изобщо дали освен заглавието са прочели нещо друго.
Толкова хубави книги сте споменали преди мен, много се радвам.
Казвам от любимите най-любимите: Ремарк ( всичко, а колко сълзи съм изляла ), Съмърсет Моам ( когато съм подтисната ), Херман Хесе, Керуак ( голямо впечатление ми направи тогава ), а и "Спасителят в ръжта" ми е любим, през романтичния ми период - Шарлот Бронте и Стайнбек, Достоевски.
От българските - Димитър Димов, "Време разделно", "Нощем с белите коне", Радичков, Богомил Райнов, Йовков.
Да спомена още Илф и Петров, Толстой, Казандзакис, "Цар Плъх". "Парфюмът" и мен ме разтърси.
"Песен на песните" и "Епос за Гилшамеш".
"Да убиеш присмехулник" и "Вино от глухарчета" също са ми много любими.
Джоан Харис също ми допадна, Мемоарите на една гейша също. А "Великият Гетсби" и напоследък Айрис Мърдок много ми допадна.
Казвам от любимите най-любимите: Ремарк ( всичко, а колко сълзи съм изляла ), Съмърсет Моам ( когато съм подтисната ), Херман Хесе, Керуак ( голямо впечатление ми направи тогава ), а и "Спасителят в ръжта" ми е любим, през романтичния ми период - Шарлот Бронте и Стайнбек, Достоевски.
От българските - Димитър Димов, "Време разделно", "Нощем с белите коне", Радичков, Богомил Райнов, Йовков.
Да спомена още Илф и Петров, Толстой, Казандзакис, "Цар Плъх". "Парфюмът" и мен ме разтърси.
"Песен на песните" и "Епос за Гилшамеш".
"Да убиеш присмехулник" и "Вино от глухарчета" също са ми много любими.
Джоан Харис също ми допадна, Мемоарите на една гейша също. А "Великият Гетсби" и напоследък Айрис Мърдок много ми допадна.
X
Реклама