ПОМОЩ!!! Заспива само на ръце!!!

Важното е да си убедена, че твоето е уникално, също и да знаеш моето какво е.
А най-интересното е да си уверена, че методът не би сработил, без да си го прилагала.

Аз продължавам да ви чета и нямах намерение да пиша отново, но просто искам да попитам нещо, което живо ме интересува:

1. Колко от вас са носили или носят децата си в слинг? (но не в кенгуру, а слинг - бебетата по принцип не обичат носене в кенгуру, защото тежестта им пада върху слабините им, а в шала тежестта им се разпределя равномерно)
2. Колко от вас кърмят или са кърмели на поискване (за ядене, приспиване, успокоение), а не на режим?
3. Колко от вас обясняваха или обясняват на децата си какво правят, докато гладят, пускат пералня, готвят като на човече, което не знае какво е гладене, пране и пиле с картофи?

Наистина бих желала да споделите и причината е, че при нас всеки рев, крясък, забакване и посиняване приключва веднага след връзване или цоцане, тъй че да живеят цицата и слингът.

Едно време майка ми ме отбила за 7 дни след месец кърмене, защото кърмата й била рядка - висша глупост. За едно бебче майчината гръд трябва да е неизменна част от нежовия живот, а това да присъства в ежедневието и дейностите на мама и тате е от жизненоважно значение. Моето бебе така и не позволи да я люшкаме на ръце - само носене в изправено положение, защото разглежда какво правя и къде я водя, докато и обяснявам "хайде сега да вземем на Ая гащите, да им сложим подложката и после да ги приберем в шкафа, защото после ще трябва да ти сменим пеленката, мамо"... после чистим с прахосмукачката, гладим, перем, чистим.... Децата желаят да бъдат част от живота ви и не би трябвало да ги създаваме, за да ги "хвърлим" в кошарата, люлката, шезлонга. Имам люлка за 350 лв. - била "животоспасяваща"... преспокойно мога да я изхвърля.

Вярвам, че когато детето проучи и свикне с дейностите вкъщи и стане малко по-голямо и готово за свои, то няма да иска прегръдките ви вече толкова често, затова наистина ми е интересно вие въведохте ли детето си във вашия живот? (т.е. трите въпроса по-горе)

Пиша това с Ая на гръб, а снимката по-долу е от преди месец, когато беше на 3м.   

Големият ми син точно в месеците на щурото реване беше кърмен на поискване. Носен е непрекъснато, макар не в слинг. Роден е в големите жеги и опитите ми да го сложа в кенгуру завършваха с още по-голям рев.
Малкият го поносих за известно време в слинг, но и той не се чувстваше много добре там. Предпочиташе аз да го държа. Всичко съм обяснявала, досадно много на моменти

Моят син е разнасян, гушкан, кърмен на поискване и т.н. Спря да иска да го нося, когато можеше да стои самостоятелно и да си играе. Проблемът при него е, че е много прилепчив. Започна да заспива на гърда, след което реши, че не може да спи без нея. Махнахме дневните кърмения и започна да заспива гушнат в мен, в последствие обаче не искаше да спи без мен. Колкото и да ми е приятно да го гушкам, не мога да тичам след него по цял ден, на обяд да спя с него и вечер да си легна в 9.30. След годинката започна фазата с тръшкането за всичко, което не става по неговата и както не го бях оставяла да реве, така свикнах да игнорирам тея прояви. Та сигурно затова успях да го свикна да заспива сам в кошарата (относително сам, защото го държа за ръчичката).

Valamrie много хубаво мнение, и аз мисля че бебетата неизменно имат нужда да са близо до мама, за тях околният свят е толкова нов и плашещ. Моят малък юнак винаги се събуждаше с писък и заспиваше бързо с кърмене. Яд ме е че не знаех тогава колко плашеща може да е за новороденото бебе тихата стая и широко легло  в което "удобно" спи по гръб с разперени ръце. Щях сигурно да си спестя много негов рев през първите месеци.
Но въпросът на майката е за по-голямо дете ... Докога е нормално и необходимо да се отговаря на всеки рев с кърмене например? Кога децата могат да заспиват и сами, без кърмене, люляне и т.н., но просто не искат, а мама е на края на силите си ... Аз по принуда спрях да кърмя след като стана на около годинка. Имаше зверска хрема и не можеше да суче. Мислех че имам много кърма защото редовно си заменяше "ядене" с кърмене и че много трудно ще се отбиваме. Направо не знаех как ще стане. Оказа се че докато се оправи от хремата гърдите ми въобще не се препълниха. Май той ме използваше повече за биберон и успокоение, отколкото за хранене. Изненадах се колко лесно прие че няма да суче, първите няколко пъти не можеше заради хремата и сам се отказваше, после като видях как са тръгнали нещата реших че няма смисъл да продължавам, затова когато се пооправи и искаше отново да суче за приспиване му казах "мама няма мляко повече" (което си беше вярно, даже и си поревах), а той ме погледна така разбиращо, с такъв умен поглед, и просто си легна и заспа. Имам чувството че аз приех по-тежко загубата на тези така ценни моменти да гушкам поотрасналото си бебчето докато спи до мен. Но честно казано бях изненандана колко лесно стана и оттогава си мисля че не всички стари съвети за кърмене до годинка са неправилни. След това става по-трудно. След това сънят му и през ноща се подобри, не се будеше с писък, а сядаше в леглото, казваше мамо, дай вода и пак заспиваше. Това беше неговия начин да се увери че съм при него.

Здравей, Cecile, права си, че се отклоних, но просто всички по-нагоре спореха за това кое бебе повече плачело и коя майка по-разбирала за това трябва ли, не трябва ли да се носят бебетата, та затова исках да попитам.
 

Трябва, щом детето изпитва необходимост- трябва.
Моите синове са носени все на ръце, прави , да гледат, говорено им е непрекъснато, обяснява се всичко.
Кърмени  са с шише и помпа на поискване, не пожелаха да сучат.
Резултата / споделям само за големия, за малкия каквото сабя покаже/- проговори много рано, на годинка имаше активен речник от 30-40 думи, разделихме се с памперса още на 1 год и половина и всичко това, защото той просто ме разбираше чудесно и ми имаше огромно доверие. Щом му кажа, че така е по- добре, детето ми се доверяваше и нещата вървяха леко.
Въобще моите проблеми с него бяха само в бебешкия период, въпреки, че е много палаво и буйно дете.
Никога не е бъркал по контакти, не е събарял покривки/ маси/ чекмеджета, беснее по цял ден, но след като съм му обяснила подробно защо нещото е опасно и не трябва да се прави, просто не се прави.

Valmarie, аз съм съгласна с всичко, което си написала. Включих се с коментар, защото понякога отстрани се предполага, че не правиш необходимото и затова бебето реве. А  има по-ревливи бебета, по -високоизискващи, по-трудни. И бебето може да е нахранено, погалено, получило достатъчно внимание и въпреки това да реве. По различни причини. Понякога дори не успяваш да си разясниш какви точно са.
п.п и при нас проблемите бяха само в бебешкия период

Който не е имал такова незаспиващо дете няма как да разбере!
Синът ми е роден в 8 месец, кърмен на поискване до 1,6 месеца.
До 3-я месец е спал САМО върху човек!!!
Сменяли сме се цялата рода, за да спи върху някой, слингове, носене, количка не е помирисал. Основно и само върху мен. Готвех набързо и чистех като се прибере баща му, а той спи върху него.
До 1,6 м се будеше нощем по 7-8 пъти. Приспиваше се само с носене на ръце, и по половин час съм го носила . И ден и нощ...
Бях заприличала на призрак, ядеше по 4858558 нощем-кърмене..
До 2 години е спал само върху мен.
В момента е на 3-резултат имам проблеми сериозни с кръста и ръцете, вследствие на цялата тази драма..
Пробелмът се реши, когато свеки ме съжали, каза този драма трябва да приключи, дойде и за една седмица се приключи и с носенето и с кърменто нощем. А аз спах в другата стая.
Лежеше до него и му говореше, нито е ревал, занимаваше се с  него.
Моят съвет е друг да се намеси, децата се държат различно с друг човек, аз опитвах ли да легна и да го приспивам няма шанс-ровеше да се кърми, искаше да го нося, ревеше.
Мисля, че проблемът в не в заспиването заедно, а в носенето!
Аз мечтаех да легне и де се гушне и да заспи, но уви не!
Просто има деца, при които няма шанс, още от родилното ако спеше на легло се дереше  жестоко. Всъщност спи от 1 година сам, заспива сам, наистина с времето всичко минава, но помоли някой да помага!!!

TEDDY_BEAR  Абсолютно съм съгласна 
На която и приятелка да кажех за проблема с носенето,всяка ми казваше :Е не може да е чак толкова зле!
Сега от около месец мога да се похваля,че синът ми сам пожела,без да го карам насила,да не го нося и да заспива в леглото си.Друг е въпроса,че заспиването в леглото отнема час,час и половина,а понякога и два часа.То е въртене,скачане,смеене,тупане с крачета.Абе ужас,но явно и през този период ще трябва да минем.Сега проблем са ни зъбите,трудно заспиваме,будим се по сто пъти на нощ.Изобщо докато преминем през всички периоди голям зор ще видим.
Но едно разбрах - със сила нищо не става!

Светла след като заспива сам в леглото... Ползвай времето ти да подремнеш на леглото до него

Малиш много бих искала да легна и да подремна и аз,но уви когато той легне аз гледам да оправя всичките разхвърляни играчки по земята,да измия чиниите,да простра прането,да прибера изсъхналото пране,понякога ако имам късмет успявам и да изгладя.Тоест,докато малкия спи аз привеждам къщата отново в ред за да може като стане от сън пакостничето да започне да вършее наволя.
Живея с надеждата,че и това е период който ще отмине един ден,и,че скоро и моето момченце ще стане кротко и послушно.

Ние също нямаме кой да ни помага и върша всичко като теб сама.
Опитай се да го включваш на игра в прибиранео на играчките. Т.е прибирай ги с него/ пред него.
За простиранвто аз започнах да простирам заедно с детето на терасата. Слагам я в краката ми, давам и щипките и тя си играе с тях. Кърпи и дрехи на детето пускам сушилня
За готвенето пак готвим заедно, пускаме прахосмукачка заедно

Моето момиче беше така кърмена на поискване,приспивана на ръце ,постоянно гушкана....е да
но аз съм сама и силите ми росто се изпариха когато стана на около 1 г и 5,6 месеца.Нямах сила вече да я приспивам на ръце!Един ден реших че ще я оставя е кошарата да заспи сама!Плака или по-скоро вика 40 мин. и заспа...И от този ден нататък когато я сложа в кошарата заспива,без да плаче.Същото стана и с бибата еееех тази биба все ревеше за нея и на мен все ми е жал как се натъжава това малкото за бибата !ама ревввв колкото пъти се опитам....реших един ден отрязах я почти до дъно и и казах че вече е голяма и може да я държи само в ръка,плака наистина като се досети за бибата ..няколко дни беше мъката ,е забрави я слава Богу!