ПОМОЩ!!! Заспива само на ръце!!!

Защото от преди 2-3 седмици малката вече мляко не ще. Под каквото и да е форма. Отби се тотално. Кърмех до годинка, после АМ. Сега не иска нищо, нито АМ, нито кисело, нито чай, нищо. А пък като бебе не заспиваше на гърда. Никога не е заспивала на гърда или шише. ЛЛ се почуди какво е това дете- 1 час кърмене, а то се кокори.  

И как са с хернии и двамата от реване, щом не ги оставяш да реват?
Но да, принципно като се научат, че получават нещо с реване, ще продължават да прилагат тая тактика. То трябва и последователност в действията.

Ми, реват много. Въпреки, че ги носиш и люшкат реват яко , понякога 5 мин, понякога 20-30 мин, докато се успокоят.
А , ако не ги взема реването става в пъти по- силно, до степен на задушаване.
Големият съм пробвала да го оставя, еми, не благодаря, не желая да рискувам живота му, защото при него особено, ставаше опасно.

Аз разбирам какво е това бебе да реве до посиняване, повръщане, захласване и т.н Големият ми син беше такова бебе. Първите четири месеца буквално не млъкна, докато беше буден. Ревеше легнал, гушнат, гладен, нахранен, докато го люлея, пея. Изгоряха ни пет сешоара, за да създаваме "бял" шум, за да спи донякъде спокойно. Не си спомням един път да съм излязла с количка и да е останал повече от петнайсет минути в нея в будно състояние.  Веднъж го оставих на бабите, защото ми се наложи да отида на зъболекар и още по време на прегледа го чух ревящ в коридора-бяха пристигнали, защото наистина беше страшно като зареве
Не бих могла да не го гушкам и разнасям, защото само така до известна степен намаляваше децибелите, пък и аз се чувствах по-спокойна, че правя всичко възможно. За мен е и инстинкт да гушнеш плачещо бебе. Не мога да си представя да не го направя.
Малкият беше сравнително по-спокойно бебе. При гушкане и носене се успокояваше /успокоява. Но въпреки това ми е непонятно как бебе може да заспи само, без помощ.

Елена, то не е номерът да пробваш и след 10 мин да го вземеш, а да си последователен и непреклонен, не да удължаваш мъките. Естествено решението си е твое как да действаш. Аз не бих друскала бебе, което ми пищи в ръцете 20-30 минути, пък нека съм Хер Флик от Гестапо.

Ами ей така, valerie, заспива си, слагаш го в креватчето и заспива.

Ами да, като го взимаш то се научава, че като реве, рано или късно ще го вземеш... И всеки път става по- зле.
Приятно ми е, генерал фон Клинкерхофен 

Хора, споко!
Всяко нещо иска време. Както няколко майки писахме - постепенно и във времето нещата се случват ...
Нали не си представяте как едно 6-7 годишно дете (вече първокласник) ще се друса у майка си като се приспива...

Всичко има край!!!!!!!!!

Едно време бях размирила форума с подобна тема. Не просто защото спеше на ръце (това е нищо за мен), а защото ме беше побъркал (малкия син) от рев. Още ме втриса като се сетя как се дереше. Личния ми беше казал тогава: Срещу характера няма лек!
Един ден наистина ми се наложи в провинцията да изляза до центъра да пазарувам едни неща. И се разбрах с леля ми да го занеса у тях, да го гледа до обяд. Добре, ама него България го знаеш що за дзвер е. Леля не беше спала цяла нощ, милата. От притеснесие какво ще стане на другия ден, като остане сама с детето. Той посиняваше от рев, въздухът му спираше чак. И на мене ми беше страшно. Ама той обичаше ДВД да гледа. Микросвят. Не мърдаше с часове, като му го пуснех. Занесох й ДВД-то от колата, обясних й как се пуска. И я оставих. Жената кръвно беше вдигнала от притеснение. Ревала скришом, да не го плаши. А той ??? А познайте! Играл си през цялото време сам. На пода. Тигани, тенджери, квото му дали там. И ДВД-то зарязал. И се смял. И ги разсмивал. Като се върнах, леля ми и снаха й направо не спряха да го хвалят една през друга. Как изобщо не бил страшен и къв бил готин сладур.
И аз се притеснявах през цялото време и бях в готовност бързо да се изстрелям с колата обратно, заради него. Обаче...ето...нещата с времето започват да се променят. Днес - изненада. Утре - друга и докато се усетиш ... то пораснало. Че и гадже ти води в къщата  

Как да не го взема? Да чакам да се задуши ли?

В тази тема може да се спори до безкрай ... Майките, които гледат или са гледали кротки деца не разбират изобщо за какво става въпрос.

Права си. Само като ви чета и чукам на дърво, че съм нямала такова чудо. То не е късно де.

Ами, изобщо не ми е било кротко детето. Така пищеше, пък и гръмогласна, че обмисляхме сериозно с баща ѝ да си купуваме тапи за уши. Просто не виждам защо да го дундуркам тва дете, дали ще пищи в ръцете ти, като на Елена, или в леглото. Само че моята пищя няколко пъти по 45 минути, заспиваше от изтощение и схвана, че на ръце няма да бъде взета. Реве, реве, пък спре.

Ох, ами друсай го по 30 минути, то ще пищи, ама няма да се задуши.

Съчувствам ти. Моето момченце до 5 месец заспиваше много трудно, само на ръце и то ако го разнасям и люшкам. Решението на проблема дайде с бял шум от морски вълни. Първо слушахме музиката, докато го гушкам, после седнали, но без да го люшкам, после го оставях в леглото и му държах ръчичката. Преходът от заспиване на ръце към заспиване в кошарата стана за 5 дена и рев не е имало. Белият шум го успиваше за няма и 5-10 мин. Чак се притесних, защото обикновено го приспивах на ръце по 20- 30 мин. Идеята е детето да разбере, че може да заспива в кошарата. Предупреждавам, че прочетох, че белия шум е заподозрян като фактор за аутистично поведение, но това е недоказано, става въпрос за деца, които живеят в среда на бял шум, нпр. летища.
Понякога се случва да се разбеснее в кошарата и видимо да се забавлява вместо да спи, но просто изчаквам да се налудува и леко го придържам да спре да се върти или отлагам съня и го оставям да поиграе, но извън кошарата, защото тя е само за спане.
Дано скоро намериш и ти решение за заспиване в леглото.

Елица, въпросният ревльо вече е голямо момче и отдавна съм спряла да го друсам.
За миг не съжалявам, че съм го гушкала , аз си знам какво беше и няма как непознат човек да ме убеди, че нямаше да му има нищо, ако го бях оставяла да реве с часове.
Аз също съм ревяла много и на 2 пъти едва не съм умряла в ръцете на майка ми, поглъщала съм си езика от рев и съм спирала да дишам.

Ти също няма как да ме убедиш в обратното.

Аз и не опитвам да те убедя, че за твоето дете това е бил начинът. Просто за моите не е. Аз по- ревливо дете от моят голям син не съм виждала, така, че ничий друг вариант за справяне не би сработил при него. Разбери, че има и много по- трудни деца от твоето.