ПОМОЩ!!! Заспива само на ръце!!!

Щом е пусната такава тема,значи че приспиването по този начин е проблем за авторката.Тя  пита как да се справи.Елица каза,като го остави да се учи сам да заспива.Аз също го написах погоре.Аз мога да дам същият съвет,като на Елица,а на родителя е право да избере как ще постъпи.

Децата обичат рутината и всяка промяна ги разстройва. С каквото и да се опиташ да замениш люлеенето, малкият човек ще протестира. Моят плака, когато спрях да го приспивам в количката, после пак - когато му отнех гърдата-залъгалка...и така при всяка промяна. Изобщо не исках да го оставям да плаче, но гледайки сега назад, в стремежа си да не го стресирам с кошарата, съм го стресирала повече при тези промени. Живот и здраве с второто вече знам.

Това е което целях пускайки тази тема.Не съм желала да дразня някого.Всеки има право на свое собствено мнение което да изрази.Аз искам единствено да споделят опит майки с подобен проблем като моят.
Ако оставя сина си да се нареве,той става раздразнителен,сънят му е неспокоен,много се буди и спи много кратко.Когато заспи без викове и ревове,той се отпуска и спи дълбоко без да има нужда да стоя над главата му и така спи по час-час и половина.Именно за това търся друг начин по който да го приуча да заспива на леглото си.
megi_kv съгласна съм с теб,но при моят син почти всяка промяна той си я направи сам.Той сам се отби,не съм го отказвала.На 6-7 месеца  той просто постепенно забрави за гърдата,изобщо не се е тръшкал и ревал,а няколко месеца преди това мислех,че никога няма да мога да го откажа.Сам започна да иска да го возя в количката.Иначе е така,децата се плашат от промените.
Наистина за мен това приспиване е проблем,за това пуснах и темата.Но не съм съгласна,че едно дете,още повече на една годинка ,може само да се учи на каквото и да е.За това сме ние родителите,за да помагаме на малките човечета да се научат на повечето неща от живота.Това е мое мнение и не ангажирам никого с него.

Аз не съм майка, но моята имаше подобен проблем. До три годинки заспивах само в люлката. Е мама разви рефлекс да ме люлее на сън. Както и да е, предлагам да не се паникьосваш толкова. Лягаш си на леглото слагаш го да легне в скута ти или нещо от тоя сорт, пееш му две-три песнички и ай де да спиш в кош. Виж има и по зле - някои в момента, в който ги оставиш пак се разбуждат. Детето ще си свикне, ни се притеснявай. Все ще му се наложи.

Определено си личи, че не си майка. Де да беше  толкова лесно , пееш му 2-3 песнички и всичко си идва на мястото.

Аз нямах това предвид. Просто исках да кажа, че ще се научи,а до тогава, майката да гледа да не и се откъснат ръцете. 

Колкото повече растат, по- големи тарикатчета стават.  Малката беше много ревлива. Като казвам "много" ще дам пример- писала съм го и в други теми. Толкова ревеше, че само шум от прахосмукачка я успокояваше. Ревеше вкъщи, в количката, на ръце, в кошарата, в шезлонга, през деня, през нощта и т.н. и т.н...... Свалих си едно приложение за телефона с звуци от прахосмукачка, сешоар. И навън, на разходка, бутам количка, а от вътре се чува прахосмукачка.  Хората ме гледаха като извънземно. До към 9ти месец също като авторката я приспивах на ръце. И то права и трябваше да я люлея и пристъпвам от крак на крак. Седна ли- събуждаше се. Ама като натежа и взеха да ми пукат кръста, колената, ръцете, взе да боли. Събуждах се схваната. И тогава си казах- ако много ме заболи как ще я гледам.  Баща й отсъства за дълго и не мога да си позволя лукса да се разболея. 
И тогава (към 9-10 месец) взех да я оставям. Слагах я в кошарата и ...........започваше се едно дране......чудо. Тя реве в спалнята, аз рева в дневната. Ужааас. Късаше се. Бях на ръба. И така стисках зъби 10тина вечери. Накрая все заспиваше, но след 30тина минути здрав рев.На 10тата вечер много се дра и не издържах, тъкмо прекрачвах прага на спалнята, за да я взема и тя.........млъкна. На следващата вечер, като я сложех в спи, не гъкна. Давам й любимата играчка и бибата и ......може да се върти 1 час преди да заспи, но не реве, пее си, бърбори си, говори си на играчките, но не реве. А напоследък, като й се доспи, сама отива да кошарата и вика "ня-ня", демек "нани- нани".
Упоритост трябва, и здрави нерви. Децата трябва да се учат да бъдат самостоятелни. А майките трябва да се научат да си пазят силите и здравето, за да са полезни на децата си. Много е трудно да го оставяш да реве, още повече, че съветите от дебелите книги са "в никакъв случай не го оставяйте да реве"...., еми да де ама "мама и той хора". Чувала съм какви ли не тъпи съвети от сорта "еееее, какво толкова, дай му 2-3 лъжички вода и ще се успокои" (от нераждала жена).
Моят съвет е да си гледаш детето, като понякога се налага да си твърда и да пазиш собствените си сили. Дете на 1 година не е толкова слабо и безпомощно, че да не може да заспива само. Успех   

Честно да ви кажа, готова съм да я оставя да реве -9кг е на 8м, постоянно иска гушкане и люляне, но...като реве много, се задавя, кашля, захласва се, изпада в истерия, вика "мемооо" (така ме е кръстила ) и много ме е страх да не й стане нещо. Знам, че звучи лигаво,  но си ме е страх

Аз такива проблеми съм нямала, но да споделя как заспиваше- с шишето с АМ. Правя 150 гр. и като го сложа да спи, както е легнал си пие млякото, ако ревне, правя още и така сам се унасяше и заспиваше. Това на възрастта на детето на авторката и така откара до 2,5 г. Не съм разнасяла, нито пяла песни. Беше и без биберон, от бебе не лапна и бях доволна.
Сега пък спи при мен, не иска на неговото легло, което е до моето.

Ние също дълго време заспивахме на ръце. И за близнаците винаги трябваше двама души. Но до към 2 годинки и малко, после вече започнах да им пея, разказвам и така в леглото. Сега казвам няколко думи, целувам ги и заспиват. Всички е с времето си. Аз нямам против заспиване на ръце.
Кога иначе ще ги гушкаме, като станат на 20 ли?

Моят съвет е плавно да пристъпиш към промяната.

Вече съм позабравила докога точно, но и аз дълго приспивах дъщеря ми на ръце. Хубаво дисциплина, но  представяте ли си какво му е на едногодишно дете изведнъж майка му да спре да го гушка, защото трябвало дисциплина?

Под плавно имам пред вид наистина съвсем леко - ако например сега като я приспиваш обикаляш нагоре-надолу, от утре да речем се подпираш на стената или на решетките на леглото и така люшкаш детето. Като посвикне - започваш да присядаш на по-високо, после на по-ниско, после като седнеш се облягаш назад, после гушваш детето на леглото примерно и т.н. На мен всеки етап ми отнемаше по около две седмици, но дъщеря ми бавно свиква с промените. Така постепенно стигнахме до етап в който тя си лежи в кошарата и заспива като ми държи единия пръст (аз бях седнала до леглото й).

Като започна да разбира малко повече й казвах, че примерно отивам до тоалетната, ей-сега се връщам. В началото се връщах наистина бързо, за да знае, че не я изоставям и като се поуспокои постепенно увеличих отсъствието докато започна да заспива сама.

Ако не се получи, не се притеснявай - до абитуриентската все ще започне да спи сам   Има и други начини да се възпитава едно дете, според мен това да го изоставиш (в неговите очи изглежда така) не е най-подходящия, но разбира се има различни деца и различни родители.  

ПРи нас това не сработи. Като ме виждаше наблизо, се дразнеше, и още по- силно започваше да се дере. Пробвала съм какво ли не... Като съм наблизо, по- зле става... 

Да, децата са различни, при всяко работи нещо специфично, въпросът е с търпение и разбиране да откриеш работещото за теб и твоето дете.

Точно - децата са различни и една рецепта явно няма. Ох...

И ние сме със същия проблем. Ще следя темата!