Здравейте не знам дали темата е точно за тук затова ако не е ме извинете.Проблемът е,че дъщеря ми която е на 1г.1м. се самонаранява,когато не и дам нещо или и кажа да не пипа някъде тя започва да си удря главата в ръба на леглото във вратата на земята ако е седнала някъде,удря си шамари по лицето и сякаш не усеща болка ако я погледна в момента в които се удря и започва да плаче все едно че я боли,но ако не я гледам не.Другото което ме притеснява че причинява болка и на околните удря,щипе,драска,понякога го прави на игра но понякога си личи че го прави за да те заболи.Обяснявам постоянно че това не е редно че не бива да го прави нито със себе си нито с хората около нея но тя не ме разбира.Моля ви ако някоя от вас се е сблъскала с този проблем да ми каже как се е справила с него?
- Публикувана: 19 май 2014, 22:27 ч.
- Последно мнение: 28 май 2014, 16:57 ч.
Дъщеря ми се самонаранява...
Това, че детото удря, щипе и драска е често срещано и при други деца в по-малка възраст. Когато са толкова малки и не могат да говорят и когато ядосани и подразнени от нещо и така изразяват чувствата си. По-притеснителното е, че детето се самонаранява и моят съвет е да говориш с детски психолог, който да види детето и да ти даде съвети 
Здравей. И моят син ги прави тези изпълнения (на 1г и 4м е). Удря си главата с ръчички, понякога с длани, понякога с юмручета и се хили като му направя забележка и му дръпна ръцете. Отива при баща си ако е седнал на стола или легнал на леглото и започва да си блъска челото или зъбите в коляното му. В мебели не се е само-удрял до сега. Не реве.
Обаче много щипе, дере и удря хората по лицето, по главата и по гърдите, със сила, така както си тупа по възглавницата или по леглото. Също така хапането ни е особено голям проблем - съвсем целенасочено го прави. Казвам му, че това наранява хората и ги боли, че не е редно, но не очаквам да разбере. Прекалено са малки още. Не пречи да им се повтаря де. Според мен е период и ще отмине, но със сигурност не трябва да се подминава без реакция. Под реакция имам предвид нещо като огорчено изражение, загрижен тон при обясненията и такива от сорта. Без шамари и тем подобни.
Дано го превъзмогнат скоро.
Обаче много щипе, дере и удря хората по лицето, по главата и по гърдите, със сила, така както си тупа по възглавницата или по леглото. Също така хапането ни е особено голям проблем - съвсем целенасочено го прави. Казвам му, че това наранява хората и ги боли, че не е редно, но не очаквам да разбере. Прекалено са малки още. Не пречи да им се повтаря де. Според мен е период и ще отмине, но със сигурност не трябва да се подминава без реакция. Под реакция имам предвид нещо като огорчено изражение, загрижен тон при обясненията и такива от сорта. Без шамари и тем подобни.
Дано го превъзмогнат скоро.
Нормален етап в детското развитие, но ако не се реагира адекватно, нещата могат да се задълбочат. Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг. Тъй като още не може да говори, това е начинът й да изрази емоциите си. Преди всичко трябва да се опиташ да ги изразиш вместо нея с думи, независимо че в началото няма да те разбира, ще усеща тона ти, постепенно и тя ще се научи да го прави.Само забрана да удря не е удачна. Описвай нещата, които й се случват, назовавай чувствата, които изпитва, по същия начин й обяснявай и твоите емоции в различни ситуации.
Нормален етап в детското развитие, но ако не се реагира адекватно, нещата могат да се задълбочат. Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг. Тъй като още не може да говори, това е начинът й да изрази емоциите си. Преди всичко трябва да се опиташ да ги изразиш вместо нея с думи, независимо че в началото няма да те разбира, ще усеща тона ти, постепенно и тя ще се научи да го прави.Само забрана да удря не е удачна. Описвай нещата, които й се случват, назовавай чувствата, които изпитва, по същия начин й обяснявай и твоите емоции в различни ситуации.
Изобщо не съм съгласна. Нито етапът е нормален, нито касае пряко чувствата на детето в емоционален план, извън простото задоволяване на потребностите му и начинът, който то е намерило да ги удовлетворява по някакъв начин.
Когато задоволяването на потребностите и желанията не е удовлетворено, се раждат претенциите /случва ми се да го пиша за поне трети път в този подфорум за последните няколко дни/. Това е ключът от палатката за много от детските прояви, които ние, родителите наричаме инат, непослушание и търсим начини да укротим звяра /по съседната тема/.
Авторката така добре си е задала въпроса и така добри си е отговори сама, че темата просто може да се приключи.
Ето и въпросът:
Цитат
Проблемът е,че дъщеря ми която е на 1г.1м. се самонаранява,когато не и дам нещо или и кажа да не пипа някъде тя започва да си удря главата в ръба на леглото във вратата на земята ако е седнала някъде,удря си шамари по лицето и сякаш не усеща болка
и последвалият отговор:
Цитат
ко я погледна в момента в които се удря и започва да плаче все едно че я боли,но ако не я гледам не.
А простата детска претенция е търсенето на внимание, когато не е удовлетворено някакво желание.
Т. нар. нараняване на другите е същата такава изява на претенция за обръщане на внимание. Или схематично:
искам нещо - не ми го дават- плача, удрям/удрям се- ставам обект на внимание.
Незадоволяването на дадено желание, включително и това за получаване на внимание, поражда определени емоции у детето. Обикновено гняв, тъга. Родителят преценява кои от желанията могат да бъдат задоволени, но емоциите трябва да бъдат изкарани навън. Приемливият начин за това са думите. В началото децата нямат тази способност, за това прибягват до удряне на себе си околните. Постепенно се научават да се изразяват по приемлив начин, както и да контролират емоциите си. Няма как това да се случи на една година.
Не, ти ясно твърдиш, че, цитирам:
Не! Детето не желае да нарани друг в смисъла онзи другия да го заболи, а цели да привлече вниманието на другия. Не успява вербално, прави това чрез физически действия. Но това не е желание да причиниш болка.
Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг.
Не! Детето не желае да нарани друг в смисъла онзи другия да го заболи, а цели да привлече вниманието на другия. Не успява вербално, прави това чрез физически действия. Но това не е желание да причиниш болка.
Скарай й е. Твърдо не, подкрепено със здраво хващане за ръката и лош поглед. Още 2-3 пъти ако подходиш така, ще спре да го прави.
А за причината да прави това да си замълчи, така ли? Няма действие, няма проблем.
Как така ги назначавате тези детски психолози? Малко повече емоция от страна на детето и да се води на психолог. 
Съгласна съм с Касита, че това са детски емоционални проявления, които с правилния подход след време ще отшумят.
Моят син при неизпълнение на негово желание или забрана да направи нещо си удряше главата в пода. Все имаше синина на челото. Когато спрях да реагирам на тези му емоционални пориви и осъзна, че не всичко му е позволено спря.
Дори и сега, след като веднъж, най много два пъти получи отказ за каквото и да било и след като му бъде обяснено, защо това не може да се случи, спирам да му обръщам внимание. Тръшкането и мрънкането траят 5 мин.
Съгласна съм с Касита, че това са детски емоционални проявления, които с правилния подход след време ще отшумят.
Моят син при неизпълнение на негово желание или забрана да направи нещо си удряше главата в пода. Все имаше синина на челото. Когато спрях да реагирам на тези му емоционални пориви и осъзна, че не всичко му е позволено спря.
Дори и сега, след като веднъж, най много два пъти получи отказ за каквото и да било и след като му бъде обяснено, защо това не може да се случи, спирам да му обръщам внимание. Тръшкането и мрънкането траят 5 мин.