Безопасно и безвредно е ако бъде овладяно. Самото му възникване не предполага наличие на значителен проблем. Просто незрял начин за справяне с неизбежната болка, съпровождаща порастването.
- Публикувана: 19 май 2014, 22:27 ч.
- Последно мнение: 28 май 2014, 16:57 ч.
Дъщеря ми се самонаранява...
много съм ги обгрижвала, глезела съм ги, угаждала съм им, трябвало да ги оставя да реват (за да не се научават да ми се качват на главата), задължително да ходят на градина...
Подобно пък родителско поведение спокойно би се приело за нездраво. То сакън да не ревне или да не се тръшне само и само къщата да е спокойна и тиха, а неходенето на градина пък въобще няма да коментирам.
а, що, коментирай по ред, като започнем от нездравото! интересно ми е.
Не ми е присъщо разтягането на локуми. Казах каквото имам да казвам по темата. Виж и друга колежка се включи с подобно на моето мнение, обяснявай се с нея
За пръв път чувам, че самонараняването е нормален етап. Също и желанието за нараняване. То, не че знаем точно как се случват нещата при конкретното дете, но все пак, как едно дете на годинка ще тръгне да се самонаранява не знам.
И аз не го намирам нормално, но едва ли чак девиантно поведение.
а, що, коментирай по ред, като започнем от нездравото! интересно ми е.
Не ми е присъщо разтягането на локуми. Казах каквото имам да казвам по темата. Виж и друга колежка се включи с подобно на моето мнение, обяснявай се с нея
Не видях друг да е коментирал моите деца и моето родителско поведенние. Определяш родителското ми поведение като нездраво. Аргументирай се. Какво точно е навредило на децата ми? Иначе е хвърляне на някакви твърдения, и то много лично ориентирани.
Колежка? Колежка в каква специалност?
Все пак, от нормално до девиантно има много обширна сива зона. Ако беше нормално дете да си удря главата, то щяха да го правят поовечето деца. А повечето деца не зная да правят така.
Имам личното подозрение, че т-нар. тръшкане и удряне на главата е съвременен феномен. За тръшкащи и удрящи се деца все по-често чувам през последните ддесет години или малко повече. Някой помни ли за негови познати връстници или чужди деца, или той самията да е бил от удрящите се и тръшкащите се? Защото аз нямам спомени дори да са разказвали възрастни за децата си по този начин.
Имам личното подозрение, че т-нар. тръшкане и удряне на главата е съвременен феномен. За тръшкащи и удрящи се деца все по-често чувам през последните ддесет години или малко повече. Някой помни ли за негови познати връстници или чужди деца, или той самията да е бил от удрящите се и тръшкащите се? Защото аз нямам спомени дори да са разказвали възрастни за децата си по този начин.
Съвременият феномен според мен е по-скоро Интернет и форуми. Самата тема е плашеща. Съчувствам на тези, които имат този проблем!
Andariel , не търпя подобен назидателен тон. Разбра ли?
Това, че ти си приела подхода за угаждане и глезене на децата, отглеждането им вкъщи до 1 клас не се счита за идеално приложимия модел за възпитание на деца.
Не можеш да хвърляш в лицето на родители преминали през по бурно емоционален период на децата си доводи и да ги обобщаваш като ненормалност, само защото си била много чела.
Тръшкащи деца съм виждала и тук. Да, за твое голямо учудване! Но с тази разлика, че датчанката го оставя добре са се натъркаля и да премине емоцията.
Ако едно нещо за теб е неприемливо, за други е нормално и обратно.
А дали ,,тръшкането,, е съвременен феномен не се знае, добре че има форуми както каза selfie , че да се разбере.
А навремето по емоционално активните деца все на психолози са ги водили.
П.П. Колежка- итерпретация за майка, жена, която пише във форума.
Това, че ти си приела подхода за угаждане и глезене на децата, отглеждането им вкъщи до 1 клас не се счита за идеално приложимия модел за възпитание на деца.
Не можеш да хвърляш в лицето на родители преминали през по бурно емоционален период на децата си доводи и да ги обобщаваш като ненормалност, само защото си била много чела.
Тръшкащи деца съм виждала и тук. Да, за твое голямо учудване! Но с тази разлика, че датчанката го оставя добре са се натъркаля и да премине емоцията.
Ако едно нещо за теб е неприемливо, за други е нормално и обратно.
А дали ,,тръшкането,, е съвременен феномен не се знае, добре че има форуми както каза selfie , че да се разбере.
А навремето по емоционално активните деца все на психолози са ги водили.
П.П. Колежка- итерпретация за майка, жена, която пише във форума.
Кой кого назидава, а? Обясняваш ми как моето поведение било нездраво. Кое му е нездравото! Като каазваш А, поне кажи и Б, че да зная кое не им е наред! Хайде, имай смелостта да изброиш конкретни неща!
Ако си си направила труда да прочетеш какво съм написала, то е, че по думите на други хора моите съм ги глезела и угаждала, а трябвало по-така, че да не ми се качват на главата. Хората, които ги познават по-скоро ги виждат като спокойни и отговорни деца.
Навремето "емоционално активните" все се е намирало кое по-голямо дете в семейството да ги ступа. Забелязала ли си как, ако едно дете се тръшка или удря, като отиде няккое по-голямо и му перне един, или му се изсмее или извика, как малкото тутакси млъква и мига на парцали, и повече не повтаря? Интересно, що ли?
Тръшкането и удрянето е поведенчески проблем, а доста психолози започват да го наричат "нормално", защото вече се среща твърде често, а и за да не излезе, че критикуват родителите. За бебетата просто трябва внимание. Те не са чак толкова хитри, колкото ги изкарват някои.
Ако си си направила труда да прочетеш какво съм написала, то е, че по думите на други хора моите съм ги глезела и угаждала, а трябвало по-така, че да не ми се качват на главата. Хората, които ги познават по-скоро ги виждат като спокойни и отговорни деца.
Навремето "емоционално активните" все се е намирало кое по-голямо дете в семейството да ги ступа. Забелязала ли си как, ако едно дете се тръшка или удря, като отиде няккое по-голямо и му перне един, или му се изсмее или извика, как малкото тутакси млъква и мига на парцали, и повече не повтаря? Интересно, що ли?
Тръшкането и удрянето е поведенчески проблем, а доста психолози започват да го наричат "нормално", защото вече се среща твърде често, а и за да не излезе, че критикуват родителите. За бебетата просто трябва внимание. Те не са чак толкова хитри, колкото ги изкарват някои.
Ама ти вЕрно нямаш спирка 
Овладей се, изпускаш си нервите, долавя се агресивна нотка в публикациите ти.
Ей сега те прочетох в една друга тема, как пак се мъчиш да убедиш майки в ,,правотата,, си.
Честно идваш ми в повече, въртиш едно и също като изтъркана грамофонна плоча. Мислех, че с времето си се кротнала, ама не, иначе как се стига до Ветеран.
Хайде остани си със здраве!
Овладей се, изпускаш си нервите, долавя се агресивна нотка в публикациите ти. Ей сега те прочетох в една друга тема, как пак се мъчиш да убедиш майки в ,,правотата,, си.
Честно идваш ми в повече, въртиш едно и също като изтъркана грамофонна плоча. Мислех, че с времето си се кротнала, ама не, иначе как се стига до Ветеран.
Хайде остани си със здраве!
Здравейте не знам дали темата е точно за тук затова ако не е ме извинете.Проблемът е,че дъщеря ми която е на 1г.1м. се самонаранява,когато не и дам нещо или и кажа да не пипа някъде тя започва да си удря главата в ръба на леглото във вратата на земята ако е седнала някъде,удря си шамари по лицето и сякаш не усеща болка ако я погледна в момента в които се удря и започва да плаче все едно че я боли,но ако не я гледам не.Другото което ме притеснява че причинява болка и на околните удря,щипе,драска,понякога го прави на игра но понякога си личи че го прави за да те заболи.Обяснявам постоянно че това не е редно че не бива да го прави нито със себе си нито с хората около нея но тя не ме разбира.Моля ви ако някоя от вас се е сблъскала с този проблем да ми каже как се е справила с него?
случвали са ни се подобни ситуации .Възрастта е била около тази на вашето дете.
При нас в момента в който и се карахме заради беля тя започваше да се щипе по краката ,но отмина за около месец ,а докато това отмина в градината я научиха да хапе .Децата търсят начин да манипулират за да получават това ,което искат .
Спрете ли да обръщате внимание с дните ще спре малко по малко,но докато не реагирате на нараняването не спирайте да говорите и обяснявате защо не получава даден предмет и тн.
За пръв път чувам, че самонараняването е нормален етап. Също и желанието за нараняване. То, не че знаем точно как се случват нещата при конкретното дете, но все пак, как едно дете на годинка ще тръгне да се самонаранява не знам.
а до теб андариел ти си много веща в темите вземи специализирай да си водим децата при теб да ни ги възпитаваш поне ще изкарваш пари вместо само да дразниш коментирайки във всяка тема .
Много добра идея! Заслужава си да се обмисли. Виж сега, нито съм излъгала, нито съм обидила някого. Ако някой се дразни на това, което съм написала, това вече не е проблем на съдържанието на твърдението, а възприятие на човека. Всеки е много чувствителен на тема родителстване и не му е никак кеф да греши.
Както ти сама показваш във вашия случай, е имаало причина за поведението на детето - начин да получи нещо. Затова казвам, че ей така "нормално" дете да се намонаранявва няма. Дори да иска да си пробва границите на тялото откъм болка, ще го направи веднъж, дваж, трижди, ама после ще спре.
За хапането и скубането в бебешка възраст, ако не съм го казвала - когато са на месеци, децата скубят и хапят майките си не от злоба, а защото искат да разберат как така мама я боли, а него не го боли. А детските заведения много бързо усвояват хапането и скубането едно от друго като оръжия при търсене на място в групата.
Както ти сама показваш във вашия случай, е имаало причина за поведението на детето - начин да получи нещо. Затова казвам, че ей така "нормално" дете да се намонаранявва няма. Дори да иска да си пробва границите на тялото откъм болка, ще го направи веднъж, дваж, трижди, ама после ще спре.
За хапането и скубането в бебешка възраст, ако не съм го казвала - когато са на месеци, децата скубят и хапят майките си не от злоба, а защото искат да разберат как така мама я боли, а него не го боли. А детските заведения много бързо усвояват хапането и скубането едно от друго като оръжия при търсене на място в групата.
Не виждам за какво нападате Andariel, като е абсолютно права. Ненормално е детето да се самонаранява заради това, че нещо му е отказано, и подобно поведение трябва да се санкционира. Детето е малко, може обаче да му се скараш, за да свикне отсега, че това не се прави, и да забрави за подобните проявления на емоциите си. Днес си удря главата и се щипе, утре ще си пререже вените, че някое гадже го е зарязало... Ненормална работа и трябва да се коригира. Има начини да си изразява емоциите и без да си вреди. Хубаво е едно дете да знае, че това, че си му отказал нещо, не му дава правото да изрази емоцията си по всякакъв начин - може в някакви рамки на нормално поведение. Ако откажа на детето си да му купя нещо и то в пристъп на ярост посегне да ме удари, ще има лоши последствия за него само заради тази конкретна проява. Ядът не оправдава всякакво поведение.