Депресията

Момичета, най- важното е да знаете, че много хора са преминали през такъв ад и са успели да се измъкнат. Да, отнема много време, дори години, ще бъде трудно, ще има моменти, когато ще се чувствате отново зле, но това по същество е изпитание на духа и няма как да е лесно.
А както знаем от мъдрите книги "Бог дава, толкова, колкото можеш да понесеш".

kalimbi1, а психиатърът спомена ли за психотерапия или само за лекарства?

Попитах за психотерапия и докторът ми обясни, че се започва първо с лекарства, а след това, евентуално, се включва и психотерапия. Ходих при д-р Билюкова в Пловдив. Ако някой има отзиви за нея като специалист, моля, да ми пише. Нищо не открих в интернет за нея.

Не съм специалист, но ми се струва,че не си за лекарства- можеш да го пребориш, защото лекарствата ще повдигнат духа ти и като ги спреш, в повечето случаи всичко се връща по-лошо от преди. Човешкия дух е много силен, повярвай си!По-добре да си зависима от себе си, отколкото от лекарства.

Мило момиче, пий предписаните ти лекарства и не слушай многознайковците, които държат да блеснат с познанията си за депресията. Статистически най-голям успех има комбинацията лекарства и психотерапия при психолог.

Разбирам съмненията ти относно лекарствата, още повече че са подсилвани от реплики от околните как не си толкова зле, колко били вредни, как човек сам трябвало да се справи, да се стегне, или пък съвети за разходки и слушане на музика. Не споделяй на никого за антидепресантите и си проведи лечението стриктно докрай. След 6 месеца ще си нов човек. Ако намериш добър психолог нещата ще са още по-добре. Всичко ще е ок, вземи мерки овреме за здраветоо си, защото депресията е една заешка дупка без дъно и за съжаление има потенциал да става от зле по-зле.

Негативна, споделям напълно мнението ти, както съм отворена за мненията на всички тук. Разбира се, че преди да предприема консултация със специалист се опитах да реша нещата сама, но...не успявам. Напълно осъзнавам състоянието си и ме гложди съвестта, че около мен има хора, които имат много по-голяма нужда от помощ. А и би трябвало всъщност да се радвам на малките неща в живота, но... Хората в моето състояние прекрасно биха ме разбрали. Мисълта и волята са силни доводи и начин да се справяме с проблемите, но не винаги това помага. Плаша се единствено от това, дали съм улучила правилния специалист и от страничните въздействия на лекарствата.

Може и да нямаш странични ефекти, съвременните антидепресанти са много изчистени. Пожелавам ти го от сърце.

На всеки му секват силите в един момент. И аз май навлизам в такъв период, но аз съм с Хашимото и май хормоните са решили да ме побъркат.
Ако имаш финансови възможности може да се обърнеш към психотерапевт.

Не искам да се заяждам,но мога да кажа,че съм медицинско лице,и преди 3 години страдах от депресия,не можеш да се стегнеш,можеш да се стегнеш ако ти се е случило нещо лошо,ако са те уволнили от работата или ти е починал близък,ако е нещо от живота ти.НЕ МОЖЕШ ДА СЕ СТЕГНЕШ,АКО ИМАШ НИСКИ НИВА НА СЕРОТОНИН,можеш да ги повишиш ако ти изпишат лекарства или ти направят хипноза или електрошок(последните 2 са само аз резистентки случаи много рядко)
Аз полудявах като някой от близките ме пита какво ми е,ДА СЕ СТЕГНА,ЧЕ ВСИЧКО МИ Е НАРЕД,ВЗЕЛ СЪМ СИ ВСИЧКИ ИЗПИТИ,БИЛ СЪМ КРАСИВ И НЕ ЗНАМ СИ КАКВО,ПОЛУДЯВАХ.Изписаха ми лекарства,няма да кажа какви,защото не искам да правя реклама,това се решава от психиатъра според случая.В крайна сметка ми се оправи серотонина и се излекувах,и сега съм добре.

Здравей, thedentist! Хубаво е, че при теб вече всичко е наред. Искам да те попитам прави ли някакви сеанси заедно с приема на медикаменти?

И аз в кюпа вече 2 години. Бях много зле преди 2 години, тежка депресия в комбинация с панически атаки. Също като авторката - 2 малки деца, много притеснения, недоспиване и умора, никакви забавления...  И много негативни преживявания преди години. Сринах се буквално - нямах сили и желание за нищо, всичко беше черно и без смисъл. Опитах се да се справя сама, но когато депресията е стигнала вече такава фаза, сам трудно може да се измъкнеш, особено ако няма на кого да разчиташ за помощ, а се оправяш с работа, къща и деца...
И отидох на психиатър. Пих 6 месеца антидепресант, измъкна ме от дупката. Промених някои неща в живота си, научих се да се щадя, да не правя всичко на инат въпреки умората, а и децата растат. И въпреки това, сега пак съм в дупка. Не е толкова зле като преди, но депресията се върна. И отново съм на антидепресант. Хормонален дисбаланс се получава заради липсата на серотонин. Моята работа е много стресова, взех да се замислям да я сменя... тя ми е главният виновник за тревожността в момента.

Иначе - разходки, забавления, спорт и движение, срещи с приятели, много много сън и почивка. Не се преуморяваш, не вървиш против принципите си, пазиш се от стрес. Не четеш за болести, избягваш лошите новини, книги и дейности, хора, които те натоварват отрицателно.
Има упражнения за справянето с тревожността, мускулна релаксация.

Иначе и аз изследвах щитовидната, на невролог ходих, на гинеколог... За да се види има ли физическа причина за болестта. Мен ме тресе и хипохондрия за капак.

Но аз освен тревожност с всичките й прояви имам и физически оплаквания, типични за депресията - световъртеж, ужасна умора, пулсиране и тръпнене на мускулите, болки в гърба и т.н.

Все едно чета моята история! И при мен психическият срив е комбиниран с болки в гърба, умора, треперене от най-малката емоция и...плач! Сега започнах посещения при психиатър и се надявам лекарствената терапия да я съчетая с "разговори". Надявам се да има успех.

Аз ревях за щяло и не щяло предния път. Буквално ми беше трудно да върша и елементарни ежедневни дейности. Задъхвах се, задушавах се - имах тежест в гърдите, чувство че не ми достига въздух, че умирам.
Иначе да - всяка емоция ме натоварва, дори положителната. И после ми е зле.   Усещането за болка е увеличено, самата чувствителност към болката е различна...
Трябва и сама да си помогнеш, само с лекарството не става. Намери къде е причината за депресията и действай там ако може.
на мен антидепресанта ми притъпява емоциите някак, не знам как да го опиша, прави ме по-безчувствена. Като го спрях, има чувството че светът стана по-пъстър и звучен, за първи път от много години усетих истински празниците, радвах се и на малките неща. Но от НГ насам съм в черна серия и резултатът не закъсня. Опитах се да се справя сама по познатия начин + жълт кантарион, но... не се получи.

Болките в гърба са от тревожността. Аз седя стегната и скована постоянно, нащрек... Започнах да правя упражнения за раздвижване на гърба и сега се чувствам по-добре.

разбирам те,но имах предвид да се стегне в смисъл да има силите да се пребори било то по терапия или чисто вътрешно разбираш ли ме 

Ще има, само трябва 1. желание да промениш мисловните "шаблони", с които реагираш при определени ситуации и които те водят до депресивно състояние и 2. търпение да осъществиш промяната. 

В този ред на мисли ще споделя едно мое любимо мото от Мая Анджелоу: "Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай."

Според мен в това изречение се крие една от най- успешните "формули" за живота.

Момичета, ако ви е интересно, прочетете историята на тази изключителна жена, която почина миналата седмица  на  достолепните 86 години и чиито живот на моменти е бил доста тежък:

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/05/29/2311044_fenomenaln … elou_v_13_citata/

Здравей! Прочетох разказа ти. Подкрепям те за това, че си решила да вземеш мерки! За съжаление се сещаме да направим нещо по въпроса, чак когато нещата се задълбочат. Не съм чувала тази психиатърка, ако имаш съмнения, консултирай се с още някого. Добре е първо да се мине през психиатър и чак после при терапевт. Чувала съм добри неща за тази http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=782392.0