Депресията

Здравей,аз също бях ( и донякъде още съм) в подобно състояние, изпитвах отвращение да ям,отслабнах,плачех независимо къде се намирам,не ми се излизаше и всеки,който ме заговори и се опита да ме" развесели" ме изнервяше. Имах чувството,че никой не ме разбира и нямам приятели,защото виждаха,че съм зле и никой не звънеше да каже как си..пиех леки антидепресанти,малко по малко се осъзнах. И това,което всеки съветва "спортувай,ИЗЛИЗАЙ,разхождай се" мен ме влудяваше,аз не можех да спра да плача,а те ме карат да излизам..изобщо в такива моменти на никой не му е до фитнес,молчета и кафенца. Това е когато ти поотминат тези емоции малко,точно като си най-зле едва ли ще ти е до излизане. Дано хапчетата и терапията ти помогнат,знам колко зле се чувстваш,понякога изпитвах чувството,че ще се пръсна от мъка и не ми се живее..успех!

Все едно чета за себе си, барабар с хипохондрията ! С тази разлика, че аз на изследвания не ходя, защото ме е шубе какво ще ми кажат !

Е, то и аз не ходя постоянно, просто в началото не знаех какво ми се случва и защо ми е толкова зле... И се започна едно ходене по лекари докато накрая един от тях ми подсказа да посетя психиатър. Иначе личната лекарка ми изписа деанксит за месец, който ме поосвести, но не беше достатъчен.

Пробвайте това, много е добро и е билково http://apteka.framar.bg/30014683/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE% … B0%D0%BF%D1%81-20. Също червено олио от жълт кантарион било много добро , в нета има инфо как да си го направите.

Баба ми премина през много тежка депресия, почти я бяхме изгубили...
Тя поначало си имаше проблеми, защото през 90-те години загуби  много бързо мъжа си (инфаркт) и вуйчо ми(сина й) само на 30 години почина...В резултат на това няколко години тя беше в траур, а 2000 и някоя се влоши. Тъй като я взимаме при нас зимата, за да не стои сама в къща, станахме свидетели на много нейни мъки и проблеми. Като начало имаше горещи и студени вълни, когато ставаше от леглото, й прималяваше, когато лежеше-искаше да стане. Нищо не й се правеше. Не гледаше телевизия, дразнеха я хората. Нямаше грам апетит и гласът й отслабна. Усещаше огромна тежест в гърдите. Отслабна рязко и лекарите не знаеха какво й е. Един път припадна и просто усещахме, че ще я изгубим. Постоянно започна да говори, че краят е близо и т.н. 
Водиха я на лекар да й прегледа сърцето, кръвното, правиха й изследвания и казаха, че е добре за възрастта си. Накрая отидохме при психиатър и се оказа депресия.
Предписаха й лекарства, които май пие вечер. Трябва да ви кажа, че подобрението настъпи. Аз се притеснявах, защото мислех, че ще е като парцал от тях, ще е като дрогирана. Наистина първите дни спеше много, но после й се върна апетитът, жаждата за живот. Минаха две години откакто ги започна, сега май е на по-ниска доза, не знам. Но жената си чете книги, вестници, гледа телевизия, смее се, шегува се с нас, разхожда се с кучето, ходи на концерт...Радвам се, че потърсихме помощ от специалист, според мен шансът да успееш без медикаменти е нищожен.

Тези неща помагат при лека депресия или за поддържаща терапия след антидепресанта. За случаи на клинична депресия не помагат за жалост... КАНТАРИОНЪТ НЕ СЕ КОМБИНИРА С АНТИДЕПРЕСАНТ, ако някой не знае, да предупредя! Усилва действието му и е опасно.

Помагат и при тежки депресии .

Според 2ма психиатри, с които аз съм се консултирала - не помагат самостоятелно. А и пробвах наскоро с жълт кантарион и витамини - помагат колкото да не затънеш съвсем, но дотам... Пих ги 3 месеца, просто се влоших по-бавно отколкото това щеше да се случи без тях.
Тежката депресия не е само отчаяние и нежелание за живот, тя е и болка постоянно, крайна умора и изтощение, липса на апетит, тревожност и какво ли не. Няма как жълтият кантарион да те измъкне ако щеш го пий и 3 години. Другият недостатък е, че не е желателно да се пие лятото, защото е фотосензитивен, ставаш на червени петна от слънцето.

Бере се жълт кантарион , залива се със зехтин и се оставя в прозрачен стъклен съд на слънце на открито да седи към месец, от което олиото почервенява . Така полученото червено олио , е много силен антидепресант , също помага при язви , може да се мажат с него рани и др.

А от другите А-Я , помагат повече от самите хапчета , които друго освен да упойват и да спомагат отделянето на ендрофин не могат и не правят. Същото може да с е постигне с разходки на слънце, билки и въпросните . Веднъж свикнал организма да отделя дадените хормони чрез химия , спира да ги отделя сам , което си е предпоставка за депресия . Един вид легална наркомания , контролирана от лекар . Колкото време се лекува някой от депресия с хапчета, толкова време , ще трябва да се лекува от самите хапчета. Да не говорим , че вредят на черния дроб , развалят зъбите и прочее.

Не забравяйте плацебо ефекта , който може да е по-силен от хапче .

Аделинда, ти личен опит имаш ли с депресията или само си чешеш езика?
Мислиш ли, че не знаем всичко това, което написа? Мислиш ли че не сме опитвали алтернативни методи? Има степени на депресията, когато друго освен въпросната химия не помага! И аз не искам да пия хапчета, ама не става инак. А ако се оставя на течението ще се разболея наистина от нещо, защото излишъкът на адреналин и стресовите хормони ме трови в повече отколкото антидепресанта! Бушоните просто горят в определен момент и ако сега изгоря гърба ми, после може да е сърцето! Имам деца, искам да мога да се грижа за тях!
Пия омега-3, шуслерови соли, пих витамини и минерали, витамини от б групата, мажа с магнезиово олио, приемам цветните есенции на д-р Бах. Разхождам се на слънце достатъчно, движа се и т.н. Хапчетата не упойват, това не са транквилизанти, а антидепресанти, така наречените инхибитори на обратното захващане на серотонина. Дозата е лека, не се "дрогирам" с тях. Когато депресията поотшуми ги замествам с нещо билково и леко и т.н. Важното е да се намери причината за депресията и да се отстрани на чисто психо-емоционално ниво.
Повече от половин година се борих с депресията сама - разходки, фитнес, витамини и жълт кантарион. Ми не се получи, по-зле станах. Сега съжалявам, че не потърсих психиатър по-рано, можеше да не се задълбочат толкова нещата. Самите психиатри не изписват антидепресанти ако може да се мине без тях.
Имала съм депресия и преди доста години, тогава се оправих без лекарства, но беше по-лека и нямах деца, кредит, стресова работа и толкова отговорности.

Забравих да напиша, че е хубаво да се пази диета - да се намали сладкото и въглехидратите, защото пикът на глюкоза и после рязкото й намаляване също влияе отрицателно. Не преяждайте.

Ходи се често на зъболекар, защото устата е суха, нещо което се случва като си в депресия дори и да не пиеш антидепресант...
След хапване пийвайте чай от мента или хапвайте ментов бонбон или олипс, за да се отделят повече слюнка и стомашни сокове.
Ако имате желание и това не ви натоварва - виждайте се с приятели. Аз имах период, в който срещите с хора ме натоварваха вместо да ме разтоварват, тогава ги избягвах.
Разходки сред природата, екскурзии, повече време за себе си и по-малко стрес.

Аз съм твърдо ЗА лечението на депресията с правилните лекарства и дози. По-добре да пиеш известно време лекарства и да се излекуваш, отколкото тялото и душата ти да страдат.

Хората, които обвиняват "депресантите" в липса на воля за самоизлекуване, моля да се информират, че в световен мащаб депресията е на едно от първите места и маскира със себе си сърдечно-съдови проблеми, храносмилателни смушения, кожни болести и т.н.

Не влизам в спор, просто искам да подкрепя момичето, което е пуснало темата: да отиде на лекар без да се страхува, че е луда. Просто е човек, който се грижи за здравето си.

Ако имате възможност, комбинирайте лечението с антидепресант с посещения при психолог. Скъпо е, не всеки може да си го позволи...

Има ли някой, който да е ползвал алтернативни методи - хомеопатия, акупунктура?

Аз лично съм имала доста време скрита депресия, отключена от годините ходене по мъките за да имам деца, както и от загубата на първата ми дългочакана рожба... Явната депресия обаче се отключи, когато вече бях постигнала мечтата, почти 5 години след загубата. А навремето бях силна, не потърсих психиатър, уж се справих сама със загубата. Сега като се замисля, имах дискретни подсказки, но не съм специалист за да ги разпозная...

Жабче, никой не е постоянно на 6 , по въпроса дали имам личен опит. Всеки знае него си , но човек трябва да си помогне сам за да му помогне и Господ . Дори хора които никога не съм предполагала , че могат да изпаднат в такива състояния и на тях им се е случвало . Няма целунати от съдбата хора , друг е въпроса дали го изживяват скрито и си мислиш , че с тях всичко е наред или го демонстрират пред цялата вселена и търсят съчувствие .

Не се разпознавам в постовете на аделинда, но само ще отбележа, че точно, когато си в такова състояние, надали искаш цялата вселена да разбере какво изпитваш! Не бъркайте егоцентризма с депресията! Аз осъзнавам прекрасно до къде съм стигнала и ако съм искала целият свят да разбира емоциите ми, повярвайте, има достатъчно хора край мен, които да станат свидетели. Споделям във форума, защото намирам подкрепа и взаимопомощ от хора, които изпитват същото като мен и съм наясно, та чак се плаша, че има толкова сродни души!

Не се разпознавам в постовете на аделинда, но само ще отбележа, че когато си в такова състояние, надали искаш цялата вселена да разбере как се чувстваш! Не бъркайте егоцентризма с депресията! Аз прекрасно осъзнавам до къде съм стигнала и ако сам искала да демонстрирам емоциите си, повярвайте, има достатъчно хора около мен, които да станат свидетели на това. Обърнах се във форума, защото тук намирам хора, които се чувстват като мен и оказват подкрепа и взаимопомощ. Не отричам природолечението и физическата активност, които помагат и облекчават, но мисля, че всеки търси квалифицирана помощ, след като е изпробвал всякакви алтернативи.