3-годишното ми дете не иска да говори!

Баааа, моето бая леб от цигънка е яло.

о, аз съм чувала доста по-интересни методи за проговаряне! Най-драстичният е да ходиш по детето и да тропаш с силно с черпака по най-дрънчащата тенджера цял ден или колкото е необходимо, докато детето проговори.

Това с тропането е на 40-тия му ден и ако случайно пък тропането се случи да съвпадне камбанен звън - положението става ужасТяващо. Поразяващата уста.

А стига бе.Вие ме разбихте.
То тогава на моето един отбор готвачи с черпаци са чукали ,и камбаните на една катедрала са звънели.То няма затваряне тая уста.

Ох.Не знам.На авторката едва ли е до това.Но ако дето разбира може и да проговори ако знае ,че майка му се кани да извърши тези свещенодействия в името на речта му.

С вашето дете положението е друго . Децата поне до 5 години мислят на глас . После се научават да мислят на ум ...Това , че пита  не е лошо - отговаряйте му . А ако въпросът е много труден консултирайте се в сайта . Отговори от рода на : Не знам ; Питай баща си ; Мисли сам  . Не са полезни : от първия детето започва да мисли майка си за проста ; от вторият започва да надценява баща си ; от третия започва да недолюбва умственото напрежение ...

Много са страшни тия истории с некомпетентни "светила", дето могат да вкарат една майка в такъв филм с дори една погрешно казана дума, че детето може да е увредено. Дано на никой не му се случва да попадне. Аз за щастие попаднах само на професионални такива. Моето дете, не е имало точно този проблеми, но с появата на второто ми дете, първото започна да заеква точно на тази възраст. Консултирах се и с психолози и логопеди и мисля, че са много полезни. От тогава до ден днешен дъщеря ми посещава редовно логопед и смятам, че това е едно от най-полезните неща за нея. Освен речта и говора, упражнява много неща, които ще са и полезни след години в училище, в уменията да слуша, да се съсредоточава, да изпълнява задачи и куп други неща, за които в детските градини, а дори и в къщи не се научават. Вече е почти на 6 години и няма проблеми със заекването, но мисля, че логопедичните и занимания ще и помагат за в бъдеще и не мисля да ги прекратявам. Моя съвет е, ако наистина усещате нещо нередно в адаптацията и говора на детето, да не се притеснявате от консултации със специалисти.

В крайна сметка, винаги може да се потърси второ, че и трето мнение. Една диагноза никога не е желязна и неоспорима.

Хайде и аз да вляза в темата със смешките
Леля ми твърди, че братовчед ми проговорил, като му дала да пие вода от звънче Нищо друго не помогнало уж. По комичното е, че 20 години по-късно си купи кученце, което не издаваше звук. И на него му даде вода от звънче . Сега съжалява.
Към авторката - Спокойно! Ще проговори. При всички деца е различно.

О ,винаги му отговарям.То няма как той не спира.Но всъщност аз много говоря.И като бебе си говорех с него много.Но наистина когато мълча и не му отговарям ,ядосана съм или мисля или нещо друго ,но не отговарям нищо на въпроса му ,ми задава въпроса -И ти ли не знаеш? Той пита защото не знае ,а аз щом мълча значи и аз не знам.

Моето мнение е, че трябва да се направи консултация с психолог и логопед, може и нищо да му няма на детето, може да е стрес и т.н., но ако има нещо притеснително, по-добре да се действа навреме и да не се лежи на кълката "Еди-кой си проговори на 5 и нищо му няма". Най-добре е консултацията да стане в дома на детето или на площадката, за да не се притеснява детето и да покаже какво може и не може. Един добър логопед или психолог знае как да предразположи детето, така че да покаже какво може.

Моето дете също проговори късно (на 2.5 години някъде). На 2-годишна възраст не казваше нищо освен мама и тати и някакви неразбираеми звуци, но не бебешко говорене, а наистина неразбираемо дърдорене. Малко преди да навърши 2 случайно попаднах на плакат по проект относно детското развитие, който се изпълнява във Варна, с даден телефон за връзка за родители, които имат притеснения относно развитието на децата си. Въпреки мненията на всички роднини и познати, че детето си е добре, реших че по-добре една излишна консултация, отколкото закъсняла. Обадих се, споделих, насрочиха ми среща и в къщи дойдоха психоложка и логопед /срещите се уговарят в дома на детето или ако по това време е навън - на площадката, за да се чувства в свои води/. И двете специалистки бяха много внимателни и мили, детето ми, което по принцип е малко срамежливо пред непознати, пред тях си показа всичките номера, просто го предразположиха и той ги хареса. Казаха ми, че няма проблем с развитието, но пък ми дадоха някои насоки за игри, които помагат и наистина имаше ефект от тях, още седмица след това детето ми вече изговаряше нови думи.

Споделям това, за да покажа, че има и специалисти, които си разбират от работата и които не поставят страшни диагнози от пръв поглед. Освен това, дори детето реално да няма проблем с развитието, винаги могат да дадат насоки как да се подобри положението, в повечето случаи това са някакви съвсем прости промени в игрите, за които просто не сме се сетили. В случая ако причината е стрес, то един специалист би могъл да даде съвет как да се подходи.

Прочетеното в тази тема ме втрещи, умът ми не го побира как логопед може от първа консултация да поставя такива диагнози, ако логопедът няма подход да предразположи детето и то се притеснява то първо - няма право да си вади генерални заключения и второ, той просто не е правилният логопед, щом не знае как да предразположи пациента си.

Разбира се, че има специалисти, които си разбират от работата, но в малките градове намирането на такива понякога е изключително трудно.

Извинявайте обаче тази тема странно се е омешила с тези за митовете и за смешките.  Хляба от циганка, пиенето от звънче и тропането с чарпак ми образуваха топ 3.  Така става май като за всяко нещо се пита по форумите? 

Поне да бяха смешни, а те са направо трагични. Сигурно има още ритуали за проговаряне, които ще ни звучат още по-безумно.

Колко ли време трябва да дебна пред магазина /кой магазин/, за да срещна цигЪнка, която си е купила хляб и да прося от нея? 
Не може да има толкова прост народ! 

във Факултето, например?