3-годишното ми дете не иска да говори!

Касита, така е.   Но тя не е дала никакви подробности, а и всички сме я посъветвали да потърси помощ при съответните специалисти.

Здравейте!
Благодаря ви за съветите и подкрепата.
Ще потърся помощта на логопед още тези дни!
Говори само от време на време, свързва изречения, но се случва доста рядко. Повече сочи, вика, реве или те хваща за ръка и те води до някъде където иска да покаже или да вземе нещо.Само преди появата на братчето,когато се наложи да лежа в болница една седмица преди раждането и още една след това беше спряла да говори напълно. Като се прибрахме от родилно с малкия се отпусна както никога до тогава. Говори много повече. Много си играе с него и го занимава докато му се направи храната, въпреки, че никой не я е карал. по собствено желание започна да разпознава някои от часовете на обикновен часовник и да брои до дванайсе. Единайсе дванайсе не ги казва много добре, но има желание. Само от време на време отговаря на въпроси, на които знае знае отговора и друг път е отговаряла.
Като гледах таблиците за развитието на децата, на абсолютно всичко отговарям положително, но имаме и проблеми и с контактите с децата. Като се събират да играят тези, които познава вече две години започна да си играе самичка. Преди със сигурност не беше така. Миналото лято търчаха нагоре надолу по улицата по цял ден(живеем в малък и спокоен град и това не ни е проблем). Днес даже за първи път нарисува нещо определено пред мен и твърдо каза "това е кон" (наистина беше много хубав кон).
Засега това мога да напиша и се извинявам, ако съм била малко остра, но в такъв късен час не съм от най адекватните. Ако съм пропуснала нещо ще го прибавя утре.
Лека и спокойна вечер на всички!

Мили дами
не давайте заключения за психолози и логопеди от раз ,че даже и координати да предлагате .
Майка съм на три год момиче след катастрофа детето ни от стрес спря да говори ,което е силно казано ,но предимно предпочиташе всичко да и е поднесено и със знаци да получава това ,което желае ,а аз като родител все така се вслушвах в думите на другите ,че детето има нужда от логопед...та отидохме и здраво дете ни го направиха аутистче вече в напреднал етап дори .
След обикаляния по мъките стигнахме и до професионалисти от чужбина ,които не потвърдиха детето да е с аутизъм .След няколко месеца всичко отмина и детето ни говори ,като всяко нормално за възрастта си.
Нормално е в случая на жената ..детето преживява промяната по собствен начин ,все пак има бебе в къщата ,което променя живота на всички ,а при децата чувствата не могат да се контролират ,както при възрастен .
Не приемайте коментара ми ,като заяждане ,но не е правилно от раз да се дават заключения

И как точно го направиха аутистче детето? Вие нали сте казали, че е било след катастрофа, как така аутизъм?

Има една порода пишмян-логопеди, които си позволяват с лека ръка да обърнат света на родителите с подобни диагнози. В случая грешката е в това, че е потърсен логопед за психологичен проблем, върху който е трябвало да се работи или да се изчака определен период от време, за да отмине шока.

Логопед не може да диагностицира аутизъм. Подобна диагноза се поставя от екип специалисти, и то след дълго обследване на детето.

Когато голямата ми дъщеря тръгна на градина (тогава беше на 3г.) след около седмица почти спря да говори, а когато говореше заекваше..
Веднага я спрях от градината, но не съм я водила на никакви специалисти, макар че логопеда от градината твърдеше, че е с  аутизъм и забавено развитие..Просто им теглих една м...на и си гледах детето в къщи известно време, даже напуснах работа. Нямаше и месец и пак си заговори без изобщо да заеква. Не се реших да я дам пак на градина.
Не подценявайте стреса при децата. В случая на детето майката е била в болница, после се появява и бебе.

точно така ,както и вие задавате въпроса
с лека ръка трима логопеди славещи се за много добри заявиха ,че детето е с проблем ,а знаете ли критериите ...след 30мин среща заявяват ,че е с аутизъм и изведнъж и трима различни логопеди ни изпращат при един и същи клиничен психолог ,който още по тел докато записвахме час заяви рязко и точно ,ако детето не говори е с аутизъм.Но нека не се изместваме от темата
дете преживяло промяна ,а не като в нашия случай сериозен стрес няма причина да обикаля логопеди и психолози да страда и то и родителите.
Тънка е линията по  ,която се движим родителите ,а съветвайки се по места ,като това е редно пак казвам да не се дават заключения .

В предвид ,че при семейството  се появява бебе  ,по голямото дете е нормално да преживява нещата да спре да говори и да се храни дори ,а това не  е причина да се търсят логопеди и психолози .
 Пример за всичко случващо се може всеки да намери в себе си, но докато ние контролираме действията и емоцийте си ,то едно три годишно дете не може да го направи и търси начин да изрази това ,което чувства .
Всеки от нас по някаква причина е имал периоди ,в които не му се говори с никой ,не му се ходи никъде и тн това не значи ,че трябва да обикаля по лекари

направо изумявам!

Вие май не четете. Детето не е говорило ПРЕДИ появата на братчето. След прибирането от болницата се е отприщило и е говорило много повече.
Към авторката- по това което описваш детето май няма задържане в пасивния и активния речник- по скоро наистина като че ли причината да говори е другаде. Казвам го като майка на трудно проговорило дете на възрастта на твоето- впечатленията ми са от съвсем скоро. Действително обаче щом нещо те притеснява в поведението и смяташ, че говори малко задължително трябва да го заведеш на консултация - в твоя случаи и с логопед и с детски психолог, защото като че ли случая не е за логопед. Така или иначе при толкова малки деца и двата специалиста вършат почти едно и също.  Причините за неговоренето са много и разнообразни и не се ограничават само до аутизъм. Например една често срещана причина може да е прекомерно гледане на телевизия и то на английски език.
Иначе ако искаш допълнителна информация това е тема, в която трябва да питаш - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=754853.0. Момичетата там са с много опит с подобни ситуации и доста отзивчиви.

ще са върна да прочета.

Айнщаин не е говорил до 5.

Нашето съседче не говореше до 3.5, после тръгна на детска градина и сега не млъква.

Много е индивидуално, но не е зле консултация с психолог и логопед. Личният лекар ще ви насочи. Успех!

Може, може. Водих сина си при една такава жена /логопед/ и заради това, че детето плачеше, не искаше да  при нея, не повтаряше това, което му покажеше, заключи, че е с увреден мозък, който обстойно трябва да се види и едва като види диагноза/епикриза тогава ще работи с него /сега нямало никакъв смисъл/. Била виждала хиляди деца и с един поглед знаела кое дете е болно и кое здраво. Моето дете било с увреден мозък, защото нормалните деца на 2 г. вече правели изречение, а моето не. 

Така : може да ви е смешно може да ви е страшно - рецептата да проговори  детето е да му изпросите хляб от циганка т.е. вземате детето , отивате пред магазин или фурна изчаквате цигънка с хляб и я помолвате да отчупи краищник на детето . Детето трябва да го изяде .
На циганката може да и дадете пари да се почерпи но другата част от хляба да си я изяде ...
....
Друго такива деца после много приказват и много учат чужди езици .
Моят прадядо е проговорил на 5 години - било го е срам да говори . После е научил повече от 10 езика
Племенникът ми също не можехме да го накараме да говори сега не млъква , той пък все за техника говори

По мое време нямаше чак такива диагнози, но логопедката се държеше кошмарно. Здраво дете ще побърка. Минахме и без нея.