Аз лично се запознах със съпруга си наживо и не в интернет, но имам 2 бивши колеги / колега и колежка, които срещнаха половинките си в интернет. В днешно време стана съвсем нормално, а и няма нищо лошо...напротив....
- Публикувана: 12 фев. 2006, 20:06 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2006, 16:15 ч.
Колко от вас са срещнали съпруга/приятеля си в Интернет?
Първо: Честито и дълъг съвместен живот, Lenialf!
Иначе - броите ме и мен към Net-ните запознанства.
Нашата история почна през лятото на 2001-ва. По онова време, аз си правех част от дисертацията в Париж, а точно през лятото, ближех рани в София заради Една Голяма Любов с Тъжен (за мене ) Край. Какво да се прави - млади и неразумни сме били.
Та, докато бях във Франция си бях инсталирала ICQ-то, да си говоря с приятелите (е, говорех си с доста млади мъже по цял свят, ама да не издребняваме 
). Та, ближейки рани, един ден попаднах на профила на един французин, който твърдеше, че харесва научна фантастика. Заприказвахме се, ама ей така, лаф да става, нищо сериозно... После аз трябавше да замина отново за Париж, с моя човек си обещахме като пристигна да се чуем, нали знаете "ще се чуем да се видим", ама без да разменим ни телефони, ни нищо. После на мен такава работа ми се струпа, че съвсем забравих и мъже и всичко. И един месец преди да си замина обратно за България, се включих отново в ICQ-то и там - моят човек, който дори и не ме беше забравил! На следващата вечер се видяхме, Tой пристигна с букет бели лалета... за първи контакт помага за доброто впечатление. 
На по-следващия ден се видяхме отново, една седмица по-късно се пренесох в неговия апартамент. След това се върнах в България и тогава решихме да се оженим. Междувременно беше чат до дупка.
Осем месеца по-късно защитих и 12 дни след това бяхме семейство... 4 години и половина и една Камбанка по-късно, още сме много щастливи заедно и дори понякога си пращаме съобщения по ICQ-то, нищо, че компютрите ни сега са един до друг... просто за спомен от доброто старо време
Иначе - броите ме и мен към Net-ните запознанства.
Нашата история почна през лятото на 2001-ва. По онова време, аз си правех част от дисертацията в Париж, а точно през лятото, ближех рани в София заради Една Голяма Любов с Тъжен (за мене ) Край. Какво да се прави - млади и неразумни сме били.
Та, докато бях във Франция си бях инсталирала ICQ-то, да си говоря с приятелите (е, говорех си с доста млади мъже по цял свят, ама да не издребняваме ). Та, ближейки рани, един ден попаднах на профила на един французин, който твърдеше, че харесва научна фантастика. Заприказвахме се, ама ей така, лаф да става, нищо сериозно... После аз трябавше да замина отново за Париж, с моя човек си обещахме като пристигна да се чуем, нали знаете "ще се чуем да се видим", ама без да разменим ни телефони, ни нищо. После на мен такава работа ми се струпа, че съвсем забравих и мъже и всичко. И един месец преди да си замина обратно за България, се включих отново в ICQ-то и там - моят човек, който дори и не ме беше забравил! На следващата вечер се видяхме, Tой пристигна с букет бели лалета... за първи контакт помага за доброто впечатление. На по-следващия ден се видяхме отново, една седмица по-късно се пренесох в неговия апартамент.
След това се върнах в България и тогава решихме да се оженим. Междувременно беше чат до дупка. Осем месеца по-късно защитих и 12 дни след това бяхме семейство... 4 години и половина и една Камбанка по-късно, още сме много щастливи заедно и дори понякога си пращаме съобщения по ICQ-то, нищо, че компютрите ни сега са един до друг... просто за спомен от доброто старо време
Още една от вашия отбор.
Преди няколко години реших да уча английски и компютри та да си уплатня свободното време. И като седнах на компа и де където видех регистрация се зписвах. Така съм се регистрирала и в няколко сайта за запознанства. Та там някъде ме намери сегашния дарлинг. Но ми беше писнало от размяна на мили думички и като получих още първото му писмо, писах че искам да се видим. Обеща след месец да дойде за рождения ми ден. Не му дали отпуска, но изненадата на рождения ми ден беше един огромен букет от него. Е, с това ме плени в началото. След два месеца пак ме изненада като пристигна в България специално да се видим. Мой ред беше да му върна визитата, но след един цирк в посолството не ми дадоха виза. След месец размисъл за двама ни, решихме да се оженим в България. Пооправих нещата с документите и всичко ОК, но той пристига сам, че родата му си е запланувала почивките от по-рано. И капака беше, когато още в Англия му загубиха куфара и той се появи на собствената си сватба само с един паспорт и един фотоапарат.Така след едноседмично виждане и стотици писма и картички поехме риска и се оженихме. И сега сме си щастливи с нашето малко слънчице.
Преди няколко години реших да уча английски и компютри та да си уплатня свободното време. И като седнах на компа и де където видех регистрация се зписвах. Така съм се регистрирала и в няколко сайта за запознанства. Та там някъде ме намери сегашния дарлинг. Но ми беше писнало от размяна на мили думички и като получих още първото му писмо, писах че искам да се видим. Обеща след месец да дойде за рождения ми ден. Не му дали отпуска, но изненадата на рождения ми ден беше един огромен букет от него. Е, с това ме плени в началото. След два месеца пак ме изненада като пристигна в България специално да се видим. Мой ред беше да му върна визитата, но след един цирк в посолството не ми дадоха виза. След месец размисъл за двама ни, решихме да се оженим в България. Пооправих нещата с документите и всичко ОК, но той пристига сам, че родата му си е запланувала почивките от по-рано. И капака беше, когато още в Англия му загубиха куфара и той се появи на собствената си сватба само с един паспорт и един фотоапарат.Така след едноседмично виждане и стотици писма и картички поехме риска и се оженихме. И сега сме си щастливи с нашето малко слънчице.
Мисля си, че и моят случай доказва, че съдбата все пак има пръст в някои неща. До преди година не бях ползвала ICQ, защото нямах време и една вечер реших да си го инсталирам и да пробвам. Пуснах един сърч и ми отговориха много хора от цял свят. Обаче неговото hi ми се стори страшно специално и аз не знам защо. След два месеца чат дойде да ме види чак от Норвегия, сега пак беше тук, предстои аз да го посетя. Благодаря на съдбата за този огромен късмет да срещна най-готиния, умен и секси мъж на света.
Амиии.... и ние така. 
Двама българи, запознали се в icq, водили неангажиращи разговори, но пък с общи интереси. Той си дошъл за лятна ваканция, а тя го поканила да ходят заедно на концерта на Whitesnake в София, той казал "ами добре" и тя взела, че се влюбила, много страдала, че не може да си покаже чувствата, защото той ще замине и няма да го види до другото лято. Той, обаче, също се влюбил и не устоял на чара и и така тя заминала при него и сега заедно си страдат за България, но скоро животът им ще се осмисли, както искат , а да се надяваме, че и ще се върнат в Родината след някоя друга годинка. 
Това е!
Двама българи, запознали се в icq, водили неангажиращи разговори, но пък с общи интереси. Той си дошъл за лятна ваканция, а тя го поканила да ходят заедно на концерта на Whitesnake в София, той казал "ами добре" и тя взела, че се влюбила, много страдала, че не може да си покаже чувствата, защото той ще замине и няма да го види до другото лято. Той, обаче, също се влюбил и не устоял на чара и
и така тя заминала при него и сега заедно си страдат за България, но скоро животът им ще се осмисли, както искат , а да се надяваме, че и ще се върнат в Родината след някоя друга годинка. Това е!
И ние сме от отбора.
В началото нищо особено, аз имах друг приятел по това време, българин. Връзката ни беше много странна, ту заедно, ту разделени, едни емоции, караници, сдобрявания, ....не е за разправяне.
В един такъв момент на временна раздяла моят приятел от чата се реши да дойде до София за една седмица.
Останалото както се пише в книгите е история. Видяхме се и се харесахме! "Бракувахме" се след десет месеца. Аз съм импулсивна натура!
Сега след близо четири години брак сме горди родители на сладка принцеса, която всяка сутрин ни буди със сладкото си гласче и не прави много щастливи.
В началото нищо особено, аз имах друг приятел по това време, българин. Връзката ни беше много странна, ту заедно, ту разделени, едни емоции, караници, сдобрявания, ....не е за разправяне.
В един такъв момент на временна раздяла моят приятел от чата се реши да дойде до София за една седмица.
Останалото както се пише в книгите е история. Видяхме се и се харесахме! "Бракувахме" се след десет месеца. Аз съм импулсивна натура!
Сега след близо четири години брак сме горди родители на сладка принцеса, която всяка сутрин ни буди със сладкото си гласче и не прави много щастливи.
ние се срещнахме в одиго и после минахме на яху и мсн и аи си кю , ейбал , аол да не ме загуби. но нямаше бум и тряс в на4алото много ме убедаваше, 4е това съм аз, ама аз не се убеждавам лесно и 9 м се бори докато стигна до него и ме убеди та напуснах род и родина, семейство и тн и се по4на дале4е нов живот, дано да е успешен изборът ни!
Много романтично звучат историйте ви.
На бегла позната дъщеря и така се запозна с мъжа и. ПО погрешка емаил, която тя изпраща попада в пощата на господин Бъдещ мъж. Той и пише да и каже за станалата грешка. Тя му отговаря и така се започва един чат. Той идва да я види, млад мъж, Лондончанин, банкер, -млад, красив и богат (). Тя- много красива, умна и интелигентна ( ) . В момента, в който той спира погледа си в/у нея се влюбва и и предлага брак. Тя му отказва на базата, че не се познават добре и достатъчно. След месец тя кандидатства за виза да му отиде на гости, не и дават. Той идва, кара се с посолството. И така малко по - късно вдигат сватба в Лондон и заживяват щастливо. (Много се надявам все още
На бегла позната дъщеря и така се запозна с мъжа и. ПО погрешка емаил, която тя изпраща попада в пощата на господин Бъдещ мъж. Той и пише да и каже за станалата грешка. Тя му отговаря и така се започва един чат. Той идва да я види, млад мъж, Лондончанин, банкер, -млад, красив и богат (
). Тя- много красива, умна и интелигентна ( ) . В момента, в който той спира погледа си в/у нея се влюбва и и предлага брак. Тя му отказва на базата, че не се познават добре и достатъчно. След месец тя кандидатства за виза да му отиде на гости, не и дават. Той идва, кара се с посолството. И така малко по - късно вдигат сватба в Лондон и заживяват щастливо. (Много се надявам все още
ДА ЖИВЕЕ ICQ-tooooooooooooo:) запознахме се миналата година на 20 Януари. Да убием скуката ли, да разчупим ежедневието ли.. нищо лично в първите разговори, засичахме се за 20-на минути само, но на 24 Януари седнахме пред компютрите с по чаша вино и говорихме няколко часа, гледахме се по камерите, говорихме, говорихме.... от един град сме, в едно училище сме учили, на съседни улици сме живели:) вървели сме си по стъпките цял живот; казахме си всичко, което ни е тежало до сега, всичко, за което мечтаем, никои вероятйно не си е давал сметка, на другия ден 25 януари се видяхме... влюбих се веднага, като покосена си тръгнах от тази среща.. омаяна и със сърце разтуптяно до прасване... имахме само още от 2 срещи и на 4-тата спях в прегръдките му щастлива. през следващите месеци се прибрах в квартирата си на два пъти само за дрехи и малко багаж, доакто през Май се преместих окончателно при него. През Август купихме Къща, през септември се нанесохме, и през ноември забременях.... Чакаме бебенце през Август.
Една година само, а все едно цял живот сме се познавали и обичали... Направихме много заедно, много постигнахме.. Даи Боже всекиму нашето щастие!
Една година само, а все едно цял живот сме се познавали и обичали... Направихме много заедно, много постигнахме.. Даи Боже всекиму нашето щастие!
И ние са запознахме случайно в нета-но не в чат,а с майл,с който аз трябваше по работа да контактувам с един човек от офиса му. Те получавали е-маилите ,като група..И така "случайно"(това го разбрах после,че е бил любопитен да види,коя е тая американка със странно име 
)...цъфна той на работната среща... после 20 дни си говорихме по телефона...видяхме се вече на лична среща...след 3 месеца се пренесе у нас(в наетия от мен апартамент)..след още 6 се преместих при него(в неговия апартамент)...така общо близо 3 години и...накрая от повече от 6 месеца сме семейство!
Така,че мерси на нет-а и на съдбата!
)...цъфна той на работната среща... после 20 дни си говорихме по телефона...видяхме се вече на лична среща...след 3 месеца се пренесе у нас(в наетия от мен апартамент)..след още 6 се преместих при него(в неговия апартамент)...така общо близо 3 години и...накрая от повече от 6 месеца сме семейство!Така,че мерси на нет-а и на съдбата!